ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН 1945 › image › catalog › materials › ... · 2 ГТА 5...
32
Антъни Бийвър ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН 1945 София, 2019
Transcript of ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН 1945 › image › catalog › materials › ... · 2 ГТА 5...
Антъни БийвърПАДАНЕТО НА БЕРЛИН
1945
София, 2019
© Галина Лозанова, Николай Вуков, превод, 2019© Деница Трифонова, оформление на корицата, 2019
ISBN 978-619-01-0519
Antony BeevorBERLINTh e Downfall: 1945First published by Viking 2002First published in Penguin Books 2003
Copyright © Antony Beevor, 2002, 2017Maps copyright © Raymond Turvey, 2002, 2017
Всички права запазени. Нито една част от книгата не може да бъде размножавана или пре давана по какъвто и да било начин без из ричното съгласие на издателство „Изток-Запад“.
© Издателство „Изток-Запад“, 2019
Превод от английски Галина ЛозановаНиколай Вуков
Съдържание
Карти ............................................................................................................................................... 7Предговор .......................................................................................................................................25
1. Берлин в навечерието на Новата година .....................................................................29 2. „Къщичка от карти“ на Висла ..........................................................................................39 3. Огън и сабя, и „ярост благородна“ ................................................................................52 4. Голямата зимна офанзива .................................................................................................66 5. Настъпление към Одер .....................................................................................................83 6. Изток и Запад ................................................................................................................... 103 7. Прочистване на тиловите райони .............................................................................. 121 8. Померания и плацдармите на Одер ........................................................................... 139 9. Цел: Берлин ...................................................................................................................... 159 10. Камарилата на Хитлер и Генералният щаб ............................................................... 171 11. В готовност за последния удар .................................................................................... 187 12. В очакване на последната атака ................................................................................... 194 13. Американците на Елба ................................................................................................... 211 14. Навечерие на битка ......................................................................................................... 226 15. Жуков на Райтвайн ......................................................................................................... 235 16. Зеелов и Шпрее ................................................................................................................ 252 17. Последният рожден ден на фюрера ........................................................................... 267 18. Отлитането на „златните фазани“ ............................................................................... 278 19. Бомбардираният град ..................................................................................................... 295 20. Напразни надежди .......................................................................................................... 306 21. Боеве в града ..................................................................................................................... 323
6 Антъни Бийвър � ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН ◆ 1945
22. Боеве в гората ................................................................................................................... 340 23. Предателство на волята ................................................................................................. 350 24. Самоубийството на фюрера ......................................................................................... 364 25. Райхсканцеларията и Райхстагът ................................................................................ 378 26. Краят на битката .............................................................................................................. 393 27. Vae Victis! ............................................................................................................................ 411 28. Човекът на белия кон ..................................................................................................... 426
Съкращения ............................................................................................................................... 437Речник .......................................................................................................................................... 438Списък на илюстрациите ....................................................................................................... 440Интервюта, дневници и непубликувани разкази .............................................................. 442Бележки ....................................................................................................................................... 443Библиография ............................................................................................................................ 459Показалец ................................................................................................................................... 467
Карти
8
ЛАТВИЯДАНИЯ
ЕСТОНИЯ
ФИНЛАНДИЯ
РУМЪНИЯ
Бавария
ГорнаСилезия
ДолнаСилезия
Вартеланд
ЛЕГЕНДА
ВЕЛИКА ГЕРМАНИЯ1 януари 1945 г.
Фронтова линия
Немска окупирана територия
Съюзнически или освободенитеритории
Неутрални държави
мили
ХЕЛЗИНКИ
РИГА
МЕМЕЛ
ГДИНЯ
ДАНЦИГ
ЛОДЗ
БРЕСЛАУ
СТРАСБУРГ
АНТВЕРПЕН
ФРАНКФУРТ НА МАЙН
МЮНХЕН
ЗАЛЦБУРГ БУДАПЕЩА
МИЛАНО ТРИЕСТ
ФЛОРЕНЦИЯ
БЕРН
КЬОЛН
КРАКОВ
ДРЕЗДЕН
ПРАГА
ВИЕНА
ЩЕТИНХАМБУРГ
БЕРЛИН ПОЗНАН
ЛЮБЛИН
ВАРШАВА
КЬОНИГСБЕРГ
ОСЛОкм
Източна ПрусияПомерания
Курландия
Шлезвиг-Холщайн
р. Дунав
р. Рейн
р. Елба
р. Висла
р. Одер
Средиземноморе
Адриатическо море
ЮГОСЛАВИЯ
ИТАЛИЯ
ФРАНЦИЯ
БЕЛГИЯ
ХОЛАНДИЯ
ЛЮКСЕМБУРГ
ШВЕЙЦАРИЯ
ШВЕЦИЯ
НОРВЕГИЯ
9
ШВЕЦИЯ
МЕМЕЛ
ДАНЦИГ
КЬОНИГСБЕРГ
ЩЕТИН
БРОМБЕРГ
ПОЗНАН
ЛОДЗ
РАДОМБРЕСЛАУ
КРАКОВ
БЕРЛИН
ВАРШАВА
мили
км
р. Висла
р. Висла
р. Одер
р. Одер
р. Варте
р. Пилика
р. Нарев
Б а л т и й с к о м о р е
р. Найсе (Ниса)
Курландия
Група армии „СЕВЕР“
Група армии „ЦЕНТЪР“
Група армии „ВИСЛА“
Втори БАЛТИЙСКИ ФРОНТ
Първи БАЛТИЙСКИ ФРОНТ
Трети БЕЛОРУСКИ ФРОНТ
Втори БЕЛОРУСКИ
ФРОНТ
Първи БЕЛОРУСКИ
ФРОНТ
Първи УКРАИНСКИ
ФРОНТ
Шверин
Шнайдемюл
Колберг
Кьослин
Грауденц
Торн
Сохачев
Килце
Пулави
Магнусев
Люблин
СандомежБаранов
Катовице
Аушвиц
Ратибор
Гьорлиц
ГлогауЩайнау
Губен
Франкфуртна Одер Мезериц
Швет
Ландсберг
Кюстрин
3 ГТА
4 ГТА
2 ГТА & 5 УА
1 ГТА & 8 ГА
ОТ ВИСЛА КЪМ ОДЕР12–31 януари
ЛЕГЕНДАПредмостия на Червената армияСъветска окупирана територия
ГА гвардейска армияГТА гвардейска танкова армияУА ударна армия
Опелн
10
Ба
лт
ий
ск
о
мо
ре
мил
и
км
р. Висла
р. Нарев
р. Ногат
р. Н
ием
ен
р. И
нст
ер
р. П
реге
л
Курски залив
Курска коса
Калининградски за
лив
Калининградск
а
коса
п-в Хела
п-в
Зам
ланд
Маз
урск
и ез
ера
НА
ХЛ
УВА
НЕ
В И
ЗТО
ЧНА
ПРУ
СИЯ
фев
руар
и
Из
то
чн
а П
ру
си
яД
АН
ЦИ
Г
ЕЛБИ
НГ
ИН
СТ
ЕРБУ
РГ
КЬО
НИ
ГСБЕ
РГ
ТИ
ЛЗИ
Т
Мар
иенб
ургП
илау Х
айли
генб
айл
Мар
иенв
едер
Окс
хьоф
т
Грау
денц
Ост
ерод
е
Орт
елсб
ург
Але
нщай
н
Раст
енбу
рг
Анг
ебур
г
Льо
тценГо
лдап
Волф
шанце
Тане
нбур
г
Най
денб
ург
Готе
нхаф
ен(Г
диня
)
ЛЕГ
ЕНД
АГА
гв
арде
йска
арм
ияГТ
А
гвар
дейс
ка т
анко
ва а
рмия
А
арм
ияУА
уд
арна
арм
ия
2 ГА
11 Г
А
43 А
39 А
5 А
28 А 31
А 50 А
49 А
3 А
48 А
65 А
70 А
2 УА
5 Г
ТА
11мили
км
5 УА
8 ГА
ПРЕДМОСТИЯ НА ОДЕРфевруари
р. Одер
р. Стар Одер
р. ВартеБернау
Еберсвалде
Врицен
БацловНойхарденберг
Нойтребин
Голцов
КиницЛечин
Рюдерсдорф
МюнхебергФридерсдорф
Буков КюстринЗеелов
Долгелин
Лебус
БЕРЛИН
Франкфуртна Одер
Фюрстенвалде
Щраусберг
ЛЕГЕНДА
ГА гвардейска армияУА ударна армия
Зееловскивъзвишения
Райхщрасе 1Райтвайн Шпур
Линия на предмостията
Съветска окупирана територия
12
мил
и
км
„БА
ЛТИ
ЙСК
И Б
АЛ
КОН
“П
омер
ания
, фев
руар
и–м
арт
Леб
а
Лау
енбу
рг
Щол
п
Руме
лсбу
рг
Балд
енбу
рг
Кю
стри
н
Щар
гард
Белг
ард
Ной
щет
ин
Арн
свал
деШ
найд
емю
л
Дой
ч К
роне
Кол
берг
Кьо
слин
Готе
нхаф
ен(Г
диня
)Хе
ла
Мар
иенб
ург
ТорнГр
ауде
нц
ДА
НЦ
ИГ
ЕЛБИ
НГ
ЩЕТ
ИН
БРО
МБЕ
РГ
КЬО
НИ
ГСБЕ
РГ
р. В
исла
р. Нарев
р. В
арт
е
р. Одер
р. Стар Одер
ЛЕГ
ЕНД
А
ЛЕГ
ЕНД
А
Фро
нтов
а ли
ния,
ср
едат
а на
фев
руар
и
Съве
тска
ок
упир
ана
тери
тори
я
47 А
61 А
2 Г
ТА
1 ГТА
3 УА
1 ПА
2 УА
19 А
19 А
70 А
49 А
65 А
ГА
гвар
дейс
ка а
рмия
ГТА
гв
арде
йска
тан
кова
арм
ияА
ар
мия
ПА
по
лска
арм
ияУА
уд
арна
арм
ия
13
мили
км
ГЕРМАНИЯ
БЕЛГИЯ
Ш В Е Й Ц А Р И Я
ЛЮКСЕМБУРГ
Ф Р А Н Ц И Я
ХОЛАНДИЯ
ЗАПАДНИЯТ ФРОНТмарт–април
Северноморе
ЛЕГЕНДА
Съюзнически и освободенитеритории
р. Рейн
р. М
озел
р. Маас
р. ВаалРотердам Арнхем
Хуртген
Ремаген
Белфорт
Айндховен
Антверпен
Вердюн
БРЮКСЕЛААХЕН
КРЕФЕЛД
КАСЕЛ
КОБЛЕНЦ
ХАНОВЕР
КЬОЛН
БОН
МАЙНЦ
Р у р
А р д е н и те
Шв
ар
цв
ал
д
ФРАНКФУРТ НА МАЙН
МАНХАЙМ
СТРАСБУРГ
МЕТЦ
НАНСИ
КОЛМАР
МЮЛХАУЗЕ
КАРЛСРУЕ
ЩУТГАРТ
1канадска
1френска
2британска
9 САЩ
1 САЩ
7 САЩ
3САЩ
14мили
км61 А
1 ПА
3 УА
5 УА
2 ГТА
1 ГТА
8 ГА
47 А
69 А
33 А
ЗЕЕЛОВСКИ ВЪЗВИШЕНИЯ1-ви белоруски фронт
16–19 април
р. Одер
Канал Хохенцолерн
р. Стар Одер
Одербрух
Зееловски възвишения
Райтвайн Ш
пур
Цосен
Кьонигс Вустерхаузен
Бернау
ВриценКунерсдорф
БацловНойхарденберг
Нойтребин
Марцан
Кьопеник
Карлсхорст
Петерсхаген
РюдерсдорфМюнхеберг
Дидерсдорф
Буков Гусов Кюстрин
Зеелов
Долгелин
Валдзиверсдорф
БЕРЛИН
ФРАНКФУРТНА ОДЕР
ФЮРСТЕНВАЛДЕ
ЩРАУСБЕРГ
ЕБЕРСВАЛДЕ
Райхщрасе 1
Аутобан
ЛЕГЕНДАГА гвардейска армияГТА гвардейска танкова армияА армияПА полска армияУА ударна армия
15АТАКАТА ОТ НИСА
1-ви украински фронт 16–20 април
р. Елба
мили
км
р. Одер
р. Найсе
(Ниса
)
р. Шпрее
Кюстрин
Губен
Мюнхеберг
Фюрстенвалде
Халбе
БарутЛюкенвалде
ЮтербогЛюбен
КотбусФорст
МускауШпремберг
Бауцен
ДРЕЗДЕН
Риза
Торгау
Цосен
БЕРЛИН
Франкфурт на Одер
Шп р е е в а л д
ЛЕГЕНДАГА гвардейска армияГТА гвардейска танкова армияА армияПА полска армия
3 ГА
3 ГТА
4 ГТА
13 А
52 А
5 ГА
2 ПА
16
19 А
65 А70 А
47 А3 УА
49 А
61 А
69 А
33 А
28 А
13 А 13 А
52 А
28 А3 ГА
8 ГА & 1 ГТА
2 ГТА 5 УА
5 ГА
3 ГТА4 ГТА
1 ПА
2 ПА
2 УА
ОБКРЪЖАВАНЕТО НА БЕРЛИН16–25 април
мили
км
р. Шпрее
р. Елба
р. Елба
р. Н
айсе
(Нис
а)
р. Хафел
р. О
дер
Кил
Любек
Рощок
Мекленбург
Хамбург
Свинемюнде
ЩетинПренцлау
Балтийскоморе
Швет
Кюстрин
Зеелов
Дрезден
Лайпциг
Торгау
Десау
Ютербог
Беелиц
БЕРЛИННауен
Мюнхеберг
Ораниенбург
Витенберге
Шпремберг
ГубенБарут
Цосен
Котбус
ПотсдамБранденбург Франкфуртна Одер
Магдебург
Бернау
Нойстрелиц
А армияГА гвардейска армияГТА гвардейска танкова армияГКК гвардейски кавалерийски корпусПА полска армия
ЛЕГЕНДА
ВТОРАБРИТАНСКА
ДЕВЕТАСАЩ
ПЪРВАСАЩ
ТРЕТАСАЩ
ДЕВЕТА
ЧЕТВЪРТАТАНКОВА
ТРЕТИТАНКОВ
ДВАНАДЕСЕТААРМИЯ
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВААРМИЯ
17
мил
и
км
р. Ш
прее
р. Хафел
Кана
л Ла
ндве
р
Кана
л Те
лтов
Грю
нева
лд
Шпа
ндау
Ванз
ее
Бабе
лсбе
ргТе
лтов
Буко
вБриц
Рудо
в
Кьо
пени
к
Хоп
егар
тен
Мар
цан
Бух
Пан
ков
Веди
нг
Вайс
ензе
е
Фри
дрих
схай
н
Пре
нзла
уерб
ерг
Гезу
ндбр
унен
Треп
тов
Мит
е
Моа
бит
Тиер
гарт
ен
Ной
кьол
н
Щег
лиц
Дал
емШма
рген
дорфШ
онеб
ерг
Кар
лсхо
рст
Мар
иенд
орф
Цел
ендо
рф
Лих
терф
елде
Шар
лоте
нбур
г
Зиме
нщат
Гато
вРа
йхщ
расе
1
Теге
л
Тем
пелх
оф
БЕРЛ
ИН
ПО
ТС
ДА
М
ЛЕГ
ЕНД
АА
ар
мия
ГА
гвар
дейс
ка а
рмия
ГТА
гв
арде
йска
тан
кова
арм
ияУА
уд
арна
арм
ия
НА
СТЪ
ПЛ
ЕНИ
ЕТО
К
ЪМ
БЕР
ЛИ
Н И
НЕГ
ОВИ
ТЕП
РЕД
ГРА
ДИ
Я20
апр
ил
47 А
5 УА
3 УА
3 Г
ТА &
28
А
8 ГА
&
1 ГТА
4 Г
ТА
2 Г
ТА
18
БЕРЛ
ИН
мил
я
км
р. Шпрее
р. Шпрее
р. Хафел
Але
ксан
дерп
лац
Хум
болт
хайн
Райх
стаг
Райх
сшпо
ртсф
елд
Райх
скан
цела
рия
Пот
сдам
ерпл
ацЗо
опар
к
Грю
нева
лд
Кана
л Ла
ндве
р
Темп
елхо
ф
Хорс
т Ве
сел
Пан
ков П
ренц
лауе
рбер
гВа
йсен
зее
Моа
бит
Веди
нг
Тиер
гарт
ен
Шпа
ндау
Шон
ебер
г
Щег
лиц
Шма
рген
дорф
Вилм
ерсд
орф
Шар
лоте
нбур
г
Афус
Ной
кьол
н
Дал
ем
Бел
ле-А
лиан
цепл
ац
Гар
а А
нхал
тер
Гара
Шле
зиге
р
Хе
ер
щр
ас
е
19
ЗАПАДНИЯТ ФРОНТаприл–май
мили
км
ПотсдамБРАНДЕНБУРГ
ВИТЕНБЕРГЕ
БЕРЛИН
ЩЕНДАЛ
МАГДЕБУРГ
ДЕСАУ
ЛАЙПЦИГ
ХАЛЕ
ДЕВЕТА АРМИЯСАЩ
ПЪРВА АРМИЯСАЩ
ТРЕТА АРМИЯСАЩ
Беелиц
Ютербог
ОраниенбургРинов
Гентин
ШьонхаузенТангермюнде
Торгау
Рослау
Визенбург
ЦербстБарби
Риза
р. Елба
р. Мулде
р. Хафел
р. Елба
А армияГА гвардейска армияГТА гвардейска танкова армияГКК гвардейски кавалерийски корпусПА полска армия
ЛЕГЕНДА
4 ГТА
13 А
5 ГА
3 ГТА
2 ГКК
1 ГКК
61 А
47 А
1 ПА
20миля
км
ЦЕНТРАЛЕН БЕРЛИНаприл–май
р. Шпрее
Канал Ландвер
РАЙХСТАГ
БРАНДЕНБУРГСКАТАВРАТА
ТИЕРГАРТЕНРАЙХС-
КАНЦЕЛАРИЯ
Сп.Фридрихщрасе
Сп. Потсдамер
Сп. Лертер
Сп. Анхалтер
Темпелхоф
МостВидендам
ЗИГЕРЗОЙЛЕ
Фр
ид
ри
хщр
асе
Ви
лхел
мщ
расе
Унтер ден Линден
Инвалидщрасе
Александерплац
Белле-Алианцеплац
Бен
длер
-щ
расе
21
ЛЕГ
ЕНД
АО
бкръ
жен
иямил
и
км
ТИ
Л Н
АД
ЕВЕТ
АА
РМИ
Я
Фер
х
Хай
лщет
ен Беел
иц
Елсх
олц
Трой
енбр
ицен
Цос
ен
Кум
ерсд
орф
Цеш
ам
Зее
Раде
ланд
Мар
к
Хал
беТо
йпиц
Мер
киш
Бух
олц
Бару
т
Луке
нвал
де
Юте
рбог
ПРО
БИВ
НА
ОБС
АД
АТА
ОТ
ДЕВ
ЕТА
АРМ
ИЯ
26 а
прил
–1 м
ай
ДВА
НА
ДЕС
ЕТА
АРМ
ИЯ
р. Дьоме
р. Н
ипли
ц
Щрасе 2
Щрасе 96
Аутобан Берлин–Дрезден
Щрасе 101
22
р. Шпрее
р. Шпрее
Инвалидщрасе
Стария Моабит
Кьонигсплац
Шосе Шарлотенбургер
Вилхелм
щрасе
Хер
ман
Гьо
ри
нгщ
рас
еУнтер ден Линден
Паризерплац
Молткещрасе
Фос щрасеРАЙХСТАГЪТ
И РАЙХСКАНЦЕЛАРИЯТА28 април–2 май
ярда
м
МостМолтке
МостКронпринцер
КРОЛ ОПЕРА РАЙХСТАГ
БРАНДЕНБУРГСКАТАВРАТА
РАЙХС-КАНЦЕЛАРИЯ
ТИЕРГАРТЕН
ЗИГЕРЗОЙЛЕ
БОЛНИЦАШАРИТЕ
ДИПЛОМАТИЧЕСКИКВАРТАЛ
МИНИСТЕРСТВОНА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ
МостВидендам
ГараФридрихщрасе
23
ЛЕГ
ЕНД
АН
емск
и пе
рим
етър
мил
и
км
Хохе
нцол
ерн
Кана
л
ИЗТ
ЕГЛ
ЯН
Е К
ЪМ
ЕЛ
БАД
ЕВЕТ
А И
ДВА
НА
ДЕС
ЕТА
АРМ
ИЯ
1–8
май
Нау
ен
Беел
иц
Рате
нов
Гент
ин
Вулк
ов
Шьо
нхау
зен
Танг
ермю
нде
Кли
цник
Фер
хлан
д
ПО
ТС
ДА
МБР
АН
ДЕН
БУРГ
ЩЕН
ДА
Л
р. Елба
р. Х
афел
ДЕВ
ЕТА
АРМ
ИЯ
САЩ
Предговор
„Историята винаги се интересува само от крайния резултат“ – с горчиви-на забелязва Алберт Шпеер по време на разпит от американски офицери
непосредствено след края на войната1. Според него не бива да се омаловажават първоначалните успехи на Хитлеровия режим заради неговия крах. Подобно на повечето видни нацисти, Шпеер не може да разбере, че същността на полити-ческите лидери и на тяхното управление най-добре се вижда в начина, по който приемат собственото си поражение. Затова въпросът за окончателния провал на националсоциализма е толкова интригуващ, а също така изключително важен днес, когато множество млади хора – особено в Германия – преоткриват за себе си много привлекателни черти в Третия райх2.
Само две години преди края враговете на нацистите вече кроят планове как точно да им отмъстят. На 1 февруари 1943 г. гневен съветски полковник се хвърля срещу група изтощени германски пленници в развалините на Сталинград. „Ето така ще изглежда Берлин!“ – крещи той, сочейки разрушените сгради. Когато преди шест години прочетох тези думи, веднага разбрах за какво ще бъде следва-щата ми книга. Графитите по стените на Райхстага в Берлин, запазени от послед-ните дни на войната, ясно показват, че между тези два града има връзка: това е тържеството на осъщественото отмъщение на руските войници, които успяват да отблъснат врага от най-източната точка на неговото настъпление и да го преслед-ват обратно до самото сърце на Райха.
Хитлер също е обладан от натрапчиви идеи за решаващото поражение при Сталинград. През ноември 1944 г., когато войските на Червената армия се прегрупират пред източните граници на Райха, той отново си спомня за тази бит-ка. Всички несполуки на Германия започват, заявява той, „с пробива на руската армия на румънския фронт при Дон през ноември 1942 г.“3. Така той обвинява за поражението своите злополучни съюзници, зле въоръжени и изоставени на най-уязвимите флангове на Сталинград, а не собственото си маниакално нежелание да вземе под внимание предупрежденията за грозящата опасност. Хитлер нищо не е научил, но и нищо не е забравил.
26 Антъни Бийвър � ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН ◆ 1945
В същата реч с ужасяваща яснота се демонстрира неговата изкривена логика, която впримчва германския народ в нацисткия капан. Речта е публикувана със заглавие „Капитулацията означава унищожение“. Хитлер предупреждава, че ако болшевиките победят, германците ще бъдат унищожени като нация. В бъдеще ги очаква само насилие и робство, „безкрайни колони от мъже, които бавно и мъчи-телно се придвижват към сибирската тундра“.
Хитлер яростно отказва да признае, че поражението е резултат на неговите собствени действия, а германците твърде късно осъзнават, че са били подмаме-ни в ужасяващата клопка на смесване на причина и следствие. Вместо да унищо-жи болшевизма, както е възнамерявал, Хитлер го докарва в сърцето на Европа. Жестокото нападение над Русия е изнесено на плещите на цяло едно поколение германски младежи, закърмени с демонично замислена идеологическа комбина-ция. Гьобелсовата пропаганда не само дехуманизира евреите, комисарите и всич-ки славяни, но също така учи германския народ да изпитва към тях страх и омраза. Със своите чудовищни престъпления Хитлер успява да прикове с белезници към себе си цялата нация, така че германците възприемат приближаващото насилие на Червената армия като изпълнение на пророчеството на техния водач.
Сталин, който също с удоволствие използва символиката, когато му е изгодно, всъщност е много по-пресметлив. Той признава, че превземането на столицата на Райха е „кулминацията на всички операции, проведени от нашата армия през тази война“4, но през цялото време преследва и други цели. Далеч не най-маловажната от тях е формулирана от Лаврентий Берия, министъра на държавната сигурност на Сталин: да се прибере цялото оборудване и резерви на уран от институциите за атомни изследвания в Берлин, преди да са дошли американците и британци-те. Благодарение на прокомунистическия шпионин доктор Клаус Фукс в Кремъл вече са добре информирани за работата по проекта „Манхатън“ в Лос Аламос, докато съветската наука изостава в ядрените изследвания. Сталин и Берия са убе-дени, че ако превземат германските лаборатории и учени, преди Западните съ-юзници да влязат в Берлин, тогава и те като американците ще могат да направят атомна бомба.
Мащабите на човешката трагедия в края на войната многократно надминават въображението на всеки, който не я е преживял лично, и най-вече на онези, които са израснали в демилитаризираното общество на епохата след Студената война. Въпреки това този момент от съдбата на милиони хора все още има на какво да ни научи. Една от най-важните поуки е, че трябва много да се внимава с генералните изводи за поведението на отделни личности. Нечуваното страдание и дори дегра-дацията могат да извадят на повърхността както най-доброто, така и най-лошото в човешката природа. Поведението на хората до голяма степен е огледален образ на абсолютната непредсказуемост на живота и смъртта. Много съветски войници, особено на фронтовата линия, често се отнасят към германските цивилни много
27Предговор
по-добре от онези, които идат след тях. В един свят на жестокост и ужас, където всяко понятие за човечност е почти изцяло унищожено от идеологията, са доста-тъчни само няколко примера за проявено добро отношение или саможертва, за да се подобри впечатлението от един иначе почти непоносим исторически разказ.
Тази книга вероятно нямаше да бъде написана, ако не беше помощта на много хора. На първо място, аз съм безкрайно задължен на директорите и на служите-лите в различни архиви: полковник Шувашин и служителите в Централния архив на министерството на отбраната (ЦАМО) в Подолск; д-р Наталия Борисовна Волкова и нейния екип в Руския държавен архив за литература и изкуство (РГАЛИ); д-р Владимир Кузеленков и д-р Владимир Коротаев от Руския дър-жавен военен архив (РГВА); професор Кирил Михайлович Андерсен и д-р Олег Владимирович Наумов от Руския държавен архив за социалнополитическа исто-рия (РГАСПИ); д-р Манфред Кериг, директор на Федералния военен архив (BА-MА) във Фрайбург, и фрау Вайбл; д-р Ролф-Дитер Мюлер и капитан Люксцат в библиотеката на Центъра за изследване на военната история в Потсдам (MGFA); професор д-р Екхарт Хенинг от Архива за исторически изследвания на дружест-вото „Макс Планк“ (Archiv zur Geschichte der Max-Planck-Gesellschaft ); д-р Вулф-Екехард Луке в Държавния архив – Берлин (Landesarchiv-Berlin); фрау Ирина Ренц от Библиотеката за съвременна история (Bibliothek für Zeitgeschichte) в Щутгарт; д-р Ларс Ериксон и Пер Класон от Военния архив (Krigsarkivet) в Стокхолм; Джон Е. Тейлър, Уилбърт Махони и Робин Куксън от Националния архив II (National Archives II), Колидж Паркс, Мериленд; д-р Джефри Кларк в Центъра за военна история на армията на САЩ (United States Army Center of Military History).
Бенгт фон цур Мюлен, основателят на Кронос-Филм, щедро ми предостави архивни филми и машинописни интервюта на участници във войната. Много съм задължен също на Гералд Рам и Дитмар Арнолд от Дружеството за изследване на подземията на Берлин (Berliner Unterwelten) за оказаната от тях помощ.
Искрено благодаря на всички, които по време на моите пътувания ми помог-наха с ценни съвети, въведоха ме в материалите и ми оказаха гостоприемство: в Русия – д-р Галя Виноградова и д-р Люба Виноградова, професор Анатолий Александрович Чернобаев, както и Саймън Смит и Сиан Стикингс; в Германия – Уилям Дюри, държавния секретар Карл-Гюнтер фон Хазе и съпругата му, а също така Андрю и Сали Гимсън; в Съединените щати – Сюзан Мери Алсоп, генерал-майор Чарлс Вивиан и съпругата му, Брус Лий, господин и госпожа Чарлс фон Литихау и Мартин Блуменсън.
За мен беше голямо удоволствие, както и изключително полезно за книгата ми, да работя в сътрудничество с програмата за исторически документални фил-ми на Би Би Си Таймуотч (BBC Timewatch). Безкрайно съм благодарен на Лорънс Рийс, автор на идеята да напиша тази книга, на д-р Тилман Рем, в чиято приятна
28 Антъни Бийвър � ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН ◆ 1945
компания научих много неща за войната, и на Детлеф Зиберт, който със своите съ-вети и интервюта много ми помогна в началния етап на изследването ми. Ценни съвети, информация и помощ получих също така от Ан Апълбоум, Кристофър Аркел, Клаудия Бисмарк, Леополд граф фон Бисмарк, сър Родрик Брейтуейт, про-фесор Кристофър Дандекер, д-р Енгел от архивите на Свободния университет в Берлин (Archiv der Freien Universitat), професор Джон Ериксон, Волф Гебхард, Джон Холидей, Нина Лобанов-Ростовски, д-р Катрин Меридейл, професор Олег Александрович Ржешевски, професор Моше Шийн от Методистката болница в Ню Йорк, Карл Шварц, Симон Зебаг-Монтефиоре, Гиа Сулханишвили, д-р Галя Виноградова и Йън Уестън-Смит.
Честно казано, тази книга никога нямаше да се появи в този вид без изклю-чителната помощ на д-р Люба Виноградова в Русия и на Ангелика фон Хазе в Германия. За мен беше привилегия и удоволствие да работя с тях. Също така съм извънредно благодарен на Сара Джаксън за огромната работа, която извърши за осигуряване на фотоматериалите, на Бетина фон Хазе за допълнителното про-учване на архивите в Германия и на Дейвид Лист – в Англия. Шарлоте Залфорд бе така любезна да ми преведе от шведски документите от Военния архив в Стокхолм.
Безкрайно съм благодарен на професор Майкъл Бърлей, професор Норман Дейвис и д-р Катрин Меридейл за това, че внимателно прочетоха всички части на черновия вариант на ръкописа и ми направиха полезни бележки. Много ми по-могна и Тони льо Тисие със своите подробни коментари. Всички грешки в текста, разбира се, са изцяло моя отговорност.
Никога няма да мога да се отблагодаря достатъчно на Марк льо Фану и на Обществото на авторите за откриването на уебстраниците antonybeevor.com, antonybeevor.org и antonybeevor.net. Сега те могат да се използват за осигуряване на достъп до „авторския профил“ – в отговор на профила на директора – и по този начин правят достъпни архивните и други материали, за които не стигна място в публикуваната версия на книгата.
Както винаги, дължа специални благодарности на моя агент Андрю Нърнберг и на Елио Гордън, издателя ми в „Пенгуин“, които положиха сериозни усилия да подтикват един природно колеблив автор като мен да продължи по избрания от него път. И отново трябва да спомена съпругата си Артемис Купър – мой съавтор и пръв редактор, – която за пореден път бе принудена да изтърпи безкрайните ми отсъствия и множеството допълнителни задължения. Вечно съм ѝ задължен.
1. Берлин в навечерието
на Новата година
Изгладнели и изтощени от оскъдните хранителни дажби и напрежението, бер-линчани нямат настроение за празнуване на Коледата на 1944 г. Въздушните
нападения на Съюзниците са превърнали в развалини голяма част от столицата на Райха. Черният берлински хумор вече се е превърнал в хумор на обесения. Обичайната саркастична забележка на този безрадостен сезон е: „Бъди практи-чен: вместо да купуваш подарък, осигури на човека ковчег.“
Всъщност настроенията в Германия са се променили още преди две години. Малко преди Коледата на 1942 г. плъзват слухове, че Шеста армия на генерал Паулус е била обкръжена от Червената армия при Волга. За нацисткия режим не е лесно да признае, че най-голямата бойна единица на Вермахта* е била обрече-на на гибел в развалините на Сталинград и покритите с дълбок сняг полета край града. За да подготви страната за лошите новини, Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата и просвещението на Райха, обявява отбелязването на „германска Коледа“, което според нацистката терминология означава аскетизъм и идеологи-ческа непоколебимост, а не празнуване със свещи, хвойнови венци и Stille Nacht, heilige Nacht**. В края на 1944 г. традиционната печена гъска вече е само далечен спомен.
Фасадите на много къщи са срутени и по стените на оголените помещения, които някога вероятно са били дневни или спални, все още висят картини и сним-ки. Актрисата Хилдегард Кнеф тъжно наблюдава пиано, заседнало между етажи-те. До него не може да се стигне и тя се чуди след колко време то ще падне надо-лу при останалите отломки. На стените на изтърбушените сгради са надраскани
* Вермахт (нем. Wehrmacht, „Отбранителни сили“) – въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на нацистка Германия (1935–1945). [Всички бележки без изрично упоменатите са на преводачите.]
** Тиха нощ, свята нощ (нем. Stille Nacht, heilige Nacht) – най-известната коледна песен в немс-коезичния свят, изпълнена за пръв път по време на коледната литургия в нощта на 24 срещу 25 декември 1818 г. в Оберндорф край Залцбург, Австрия.
30 Антъни Бийвър � ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН ◆ 1945
послания от семействата до сина, който внезапно може да се върне от фронта, за да съобщят, че са добре и са се преместили да живеят на друго място. Надписи на нацистката партия предупреждават: „Мародерите ще бъдат наказани със смърт!“
Въздушните нападения са много начесто – на англичаните през нощта, а на американците през деня, – така че берлинчани имат усещането, че прекарват повече време в мазетата и бомбоубежищата, отколкото в собственото си легло. Редовното недоспиване предизвиква странна смесица от потисната истерия и чувство за обреченост. Както се вижда от лавинообразно разпространяващите се вицове, все по-малко хора се тревожат, че ще бъдат издадени на Гестапо за пора-женчески настроения. Вездесъщият акроним LSR (от Luft schutzraum, или „бомбо-убежище“) се тълкува като Lernt schnell Russisch: „Бързо научете руски“1. Повечето берлинчани вече са се отказали от поздрава „Хайл Хитлер!“. Когато Лотар Льове, член на младежкия нацистки съюз Хитлерюгенд*, се връща в Берлин след кратко отсъствие и използва този поздрав в магазин, всички се обръщат и го гледат с не-доумение. Оттогава той произнася тези думи само когато е на дежурство. Льове научава, че вече най-често срещаният поздрав е Bleib Ubring! – „Оцелявай!“2.
Хуморът на берлинчани отразява също така гротескния, дори сюрреалисти-чен облик на времето, в което живеят. Най-голямото бомбоубежище в Берлин е така нареченият „зообункер“ – внушителна железобетонна крепост, типична за тоталитарната епоха, с батареи на противовъздушната артилерия на покрива и просторни помещения отдолу, в които се стичат тълпи от берлинчани, когато за-вият сирените. Урсула фон Кардорф описва в дневника си бомбоубежището като „декор за сцената в затвора от операта „Фиделио“3. В същото време могат да се видят и влюбени двойки, които се целуват на циментовите спираловидни стълби, все едно участват в някаква „пародия на маскен бал“.
Във въздуха витае непрекъснатото усещане за неизбежен крах както в лич-ния живот, така и в съдбата на нацията. Хората безразсъдно харчат пари, убедени, че скоро те ще бъдат напълно обезценени. Разпространяват се истории, макар и непотвърдени, че момичета и млади жени се чифтосват с непознати по тъмни-те кьошета около станцията при Зоологическата градина и в парка Тиергартен. Малко по-късно, когато Червената армия наближава Берлин, желанието на мла-дите жени да се разделят с невинността си става все по-отчаяно.
Самите бомбоубежища, осветени със сини крушки, създават усещане за пре-населена преизподня, в която са наблъскани хора на групички, облечени с най-топлите си дрехи и с малки картонени куфари, със сандвичи и термос в ръка. На теория убежищата са подготвени да посрещнат всички неотложни човешки по-требности. Има например Sanitätsraum (медицински пункт) със сестра, готова да
* Хитлерюгенд (нем. Hitlerjugend, „Хитлерова младеж“) – младежка паравоенна организация на Националсоциалистическата партия (1922–1945).
311. Берлин в навечерието на Новата година
помогне на жена, която започне да ражда. Изглежда, ражданията в бомбоубежи-щата се ускоряват от вибрациите на експлозиите, които се усещат като че ли ид-ват както от центъра на земята, така и отгоре, от повърхността. Таваните са боя-дисани с луминесцентна боя, тъй като по време на въздушните нападения елек-тричеството често прекъсва – първо лампите започват да примигват, след което гаснат окончателно. Запасите от вода бързо свършват, когато е уцелен главният водопровод, и тоалетните (Aborte) се превръщат в истинско бедствие за предста-вителите на една нация, която буквално е обсебена от хигиената. Освен това от-говорниците за реда в бомбоубежищата често ги заключват, тъй като не са редки случаите, когато хора, изпаднали в депресия, се заключват там и се самоубиват.
За население от близо 3 милиона души Берлин не разполага с достатъчно бомбоубежища, затова те като правило са претъпкани. В основните коридори, в помещенията с места за сядане и в спалните въздухът е мръсен и тежък, а от таваните капе вода. Бомбоубежищата при станцията на метрото „Гезундбрунен“ са проектирани да приютят 1600 души, но на практика там се събират три пъти повече хора. За да се установи колко е намаляло нивото на кислорода, се използ-ват свещи. Когато угасне свещ, поставена на пода, родителите вдигат децата на ра-менете си. Когато угасне свещ, поставена на стол, започва евакуация на това ниво на бомбоубежището. А ако свещ, поставена на нивото на брадичката, започне да трепти, тогава се евакуира целият бункер, независимо колко е опасно положение-то на повърхността.
Чуждестранните работници в Берлин – около 300 000 души, които се разпоз-нават откъде са по буквите, пришити на дрехите им – нямат право да се укриват в подземните бункери и мазета. Това отчасти е продължение на нацистката поли-тика, която им забранява да се смесват с германската раса, но основното все пак е желанието на властите да се запази животът на германците. Хората на принуди-телния труд, особено Ostarbeiter, или „източните работници“, повечето докарани от Украйна и Белорусия, се смятат за заменими, а техният живот – без стойност. Въпреки това чуждестранните работници в столицата, рекрутирани или пристиг-нали в Райха по собствено желание, се радват на значително по-голяма свобода от нещастните си съотечественици в концентрационните лагери. Например ра-ботниците от военните заводи край Берлин създават свое собствено убежище в подземията на станцията „ Фридрихщрасе“ и своя субкултура от „Бохемия“ с раз-пространение на новинарски листовки и поставяне на пиеси. С приближаването на Червената армия настроението им видимо се повишава, докато настроението на техните експлоататори все повече спада. Повечето германци гледат с тревога на чуждестранните работници. За тях те са истинска армия от Троянски коне, готови за нападение и мъст, когато вражеските армии завземат града.
Берлинчани изпитват примитивен и интуитивен страх от славянския нашест-веник от изток. А страхът лесно преминава в омраза. Пропагандата на Гьобелс
32 Антъни Бийвър � ПАДАНЕТО НА БЕРЛИН ◆ 1945
отново и отново напомня за зверствата на Червената армия от предишната есен в Немерсдорф, село в югоизточната част на Източна Прусия, когато много от жи-телите му са изнасилени и избити.
Има и хора, които не ползват бомбоубежищата по време на въздушните напа-дения по чисто лични причини. Така например женен мъж, който често посещава любовницата си в района на Пренцлауерберг, не слиза в общото мазе по време на бомбардировка, за да не предизвика неудобни въпроси у съседите. Но една ве-чер бомба попада в сградата и нещастният прелюбодеец, който седял на дивана, бил погребан до шия в отломките. След нападението момче на име Ерих Шмитке4 и чешки работник, незаконно пребиваващ в подземието, макар и със съгласието на жителите на сградата, чуват как някой крещи от болка и се втурват нагоре по стълбите по посока на звука. След като изровили и откарали в болница злополуч-ния любовник, четиринадесетгодишният Ерих трябвало да съобщи на съпругата, че мъжът ѝ е тежко ранен в апартамента на друга жена. Съпругата изпаднала в истерия, по-скоро разгневена от изневярата, отколкото разтревожена за състоя-нието на мъжа си. Децата в онези времена научават жестоки уроци за реалния живот на възрастните.
Като повечето хора във властта генерал Гюнтер Блументрит е убеден, че бомбар-дировките над Берлин създават истинско Volksgenossenschaft (народно обедине-ние)5. Възможно е това наистина да е било така през 1942 и 1943 г., но в края на 1944 г. бомбардировките по-скоро предизвикват поляризация на мненията на хардлайнерите и на онези, които изпитват умора от войната. Както показват резултатите от гласуванията преди 1933 г., Берлин е градът с най-висок процент противници на нацисткия режим. Но с изключение на малцина храбреци, сега опозицията срещу нацистите се ограничава най-вече до презрителни забележ-ки и мърморене срещу властта. Повечето хора са истински ужасени от опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 г.* И тъй като границите на Райха са застра-шени както от изток, така и от запад, те отчаяно вярват на неспиращите лъжи на Гьобелс, че фюрерът всеки момент ще изпрати срещу враговете на фронта новото „оръжие-чудо“, подобно на разгневен Юпитер, който хвърля гръмотевици – сим-вол на неговата власт.
Писмо, написано от жена до съпруга ѝ, който се намира във френски лагер за военнопленници, разкрива военизирания манталитет и готовността да се вярва в пропагандата на режима. „Вярвам в нашето предопределение – пише тя – и нищо
* Това е т.нар. операция „Валкирия“ (или заговорът от 20 юли, заговорът на генералите) – неуспешен опит за държавен преврат в Германия, включващ и опит за убийство на Адолф Хитлер, организиран и осъществен от офицери на Вермахта начело с полковник Клаус фон Щауфенберг.
