ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ИКОМОМИКА, ИНДУСТРИАЛЕН ИНЖЕНЕРИНГ И МЕНИДЖМЪНТ“

……………………………………………………………………………………………………………………….

Наталия Венкова Колева

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА

ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ПОДСИСТЕМА ЧРЕЗ ИЗБОРА НА

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ТОЧКАТА НА КОНТАКТ С

ПОРЪЧКАТА НА КЛИЕНТА

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР“

Докторска програма: „Организация и управление на

производството“

Научни ръководители:

Проф. д-р инж. Огнян Димитров Андреев

Доц. д-р инж. Таня Пенчева Панайотова

Рецензенти:

Проф. д-р инж. Димитър Дамянов Дамяновски

Доц. д-р инж. Светослав Димков Велев

…………………………………………

София, 2014 г.

2

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на заседание на катедрения

съвет на катедра „Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт“ на Стопански

факултет при Технически Университет – София, състояло се на 08.07.2014 г.

Авторът на дисертационния труд е асистент към катедра „Икономика, индустриален

инженеринг и мениджмънт“ на Стопански факултет при Технически Университет – София.

Дисертационният труд е в обем 157 печатни страници и се състои от: въведение, чети-

ри глави, приноси на дисертационния труд, списък на публикации по дисертационния труд и

списък на използваната литература от 192 източника – 19 на кирилица и 173 на латиница. В

текста са включени 43 фигури, 31 таблици и математически апарат. Номерацията на фигури-

те, таблиците и математическите формули, отразени в автореферата съответства на тази от

дисертацията. Към дисертационния труд са представени подвързани в отделен том приложе-

ния.

Теоретичните и експериментални изследвания по дисертационния труд са проведени

в Технически Университет – София и „Комфорт Стил“ ООД.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 31.10.2014 г. от 11.00 ч. в зала

2140 на Технически Университет – София, бул. „Климент Охридски“ 8.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в канцеларията

на Стопански факултет, стая 3235, блок III на Технически Университет – София, бул.

„Климент Охридски“ 8.

Автор: ас. Наталия Венкова Колева

Тема: ”Усъвършенстване на управлението на производствената подсистема чрез избора на

местоположение на точката на контакт с поръчката на клиента“

Тираж: 50 броя

Печатна база на Технически университет – София

3

АНОТАЦИЯ

Обект на изследване в дисертационния труд е производствената подсистема на ин-

дустриалното предприятие (ИП).

Предмет на изследване е изборът на позицията на точката на контакт с поръчката на

клиента и нейната роля като един от основните фактори за постигане на ефективно и ефикас-

но кастъмизирано производство.

На основата на литературен обзор е направен анализ на изследвания проблем, като са

разгледани тенденциите в управлението на производствената подсистема на ИП. Анализира-

ни са изискванията към производствената подсистема в контекста на кастъмизацията на про-

дукцията и е изяснено значението на сътрудничеството с клиентите и осигуряването на въз-

можности за тяхното (съ)участие в процеса на създаване на стойност (в зависимост от место-

положението на т. нар. „Точка на контакт с поръчката на клиента“ (Customer Order Decoup-

ling Point/CODP) за съгласуване на нейното функциониране с непрекъснато променящите се

изисквания на пазара като цяло и отделните клиенти. Изследвани са факторите, влияещи на

местоположението на CODP, както и основните подходи за определяне на нейната позиция.

В резултат на проведените изследвания са направени изводи, които са в основата на поставе-

ната цел на дисертационния труд и са дефинирани основните задачи за постигането й.

Цел на дисертационния труд: на основата на световните постижения в областта на

ПОМ да бъдат доразвити някои от съществуващите и разработени нови теоретико-приложни

постановки и научно обоснован инструментариум за усъвършенстване управлението на

производствената подсистема на индустриалното предприятие чрез избора на позицията на

точката на контакт с поръчката на клиента.

За постигането на тази цел са поставени следните основни задачи:

1) Анализ на ситуациите, в които може да се окаже производствената подсистема на

предприятието в зависимост от изискванията за местоположението на точката на

контакт с поръчката на клиента по отношение на:

- конструкцията на изделието,

- капацитетните възможности на предприятието,

- изискванията/нагласите на клиентите;

2) Разработване на теоретико-методически подход за избор на местоположението на

точката на контакт с поръчката на клиента;

3) Разработване на методика за внедряване на подхода за избор на местоположението

на точката на контакт с поръчката на клиента;

4) Апробиране на методическия инструментариум.

В изпълнение на основните задачи на дисертационния труд е постигнато следното:

1) Разработен е методически подход за определяне местоположението на CODP;

2) Предложена е система от показатели за оценка на архитектурата на изделието и

съответстващата й конструкция, а също така за оценка на характеристиките на

производствената подсистема;

4) Разработена е методика за прилагане на подхода за избор на местоположение на

CODP;

5) Направена е експериментална проверка на предложения в дисертационния труд ме-

тодически инструментариум в условията на „Комфорт стил“ ООД, с която е доказа-

на неговата практическа приложимост.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

АКТУАЛНОСТ

Едно от големите предизвикателства, пред които са изправени производителите днес е

свързано с осъществяване на преход от производството на стандартни продукти (Mass Pro-

duction) към производството на кастъмизирани такива (Mass Customization), което е свързано

4

с формирането и поддържането на такъв продуктов микс, който да отговаря на очакванията

на клиентите. Това съвсем не е лесна задача, като се има предвид, че трудно могат да бъдат

прогнозирани и определяни индивидуалните изисквания към продуктите – както по отноше-

ние на тяхната структура и дизайн, така и по отношение на потребителските и функционал-

ните качества, които трябва да притежават. Решаването на тази задача е от особено важно

практическо значение, тъй като само така предприятията могат да си изградят вярна предста-

ва за „мащабите“ на търсеното от клиентите разнообразие и съпътстващите го изисквания за

цена, качество, бързина на доставката и др. под., както и за произтичащите от това изисква-

ния и ограничения за функционирането на производствената подсистема, и като резултат –

да си осигурят добри перспективи за изграждането на устойчива и адекватно реагираща на

пазарната ситуация такава. Тези, както и други особености на съвременните пазарни отно-

шения, налагат необходимостта от оптимизиране на взаимодействието производител-клиент

и създават предпоставки за възникването на нови концепции/подходи, с помощта на които

клиентът да бъде въвлечен в процеса на създаване на изделието (казано по-общо: създаване

на стойност).

Като основен инструмент за регламентиране степента на (съ)участие на клиента в

осъществявания производствен процес в настоящия труд се предлага да бъде използван под-

ходът на точката на контакт с поръчката на клиента (CODP), която предлага съчетаване от

една страна на икономиите от мащаба на производство (Economy Of Scale) с по-голямо раз-

нообразие в продуктовия микс (Economy Of Scope), определено от самия клиент с помощ-

та на неговата поръчка.

Възможно е дори в не съвсем далечно бъдеще тази сравнително нова концепция да се

превърне в една от малкото възможни алтернативи за функционирането на производствената

подсистема на предприятието. Един от основните въпроси, който произтича в тази връзка е:

„Докъде да бъде допуснат клиентът в процеса на формиране на окончателния вид на

крайното изделие, така че да се осигури най-изгоден баланс между ползите за него и

тези за производителя?“

НАУЧНА ЗНАЧИМОСТ И НОВОСТ

В дисертационния труд е предложен нов подход за избор на местоположението на

CODP, който отчита от една страна ползите за производителите, а от друга – тези за клиенти-

те. Разработени са система от показатели и съответен математически апарат за тяхното пре-

смятане с оглед оценка от една страна на архитектурата на изделието и съответстващата й

конструкция и от друга – на характеристиките на производствената подсистема. Разработена

е методика за прилагане на подхода за избор на местоположение на CODP, основана на из-

следване и анализ на ситуациите, в които може да се окаже производствената подсистема на

ИП, с цел постигане на нейното икономически изгодно поведение в зависимост от предпочи-

танията на клиентите за степен на кастъмизация на продукцията чрез съответстващите пози-

ции на CODP.

ПРАКТИЧЕСКА ПРИЛОЖИМОСТ

С помощта на разработената методика се създават условия за изграждане на ефектив-

но и ефикасно функционираща производствена подсистема на ИП. Експериментирането на

методиката в реални условия потвърждава практическата й приложимост.

РЕАЛИЗАЦИЯ НА РАЗРАБОТКАТА

Разработената методика е експериментирана с реални данни в условията на „Комфорт

стил“ ООД – предприятие, притежаващо характерните особености за разглежданата пробле-

матика – силно изразени възможности за намеса на клиентите и в конструкцията/конфигури-

рането на крайните изделия, и в осъществяваните технологични процеси.

5

ОДОБРЯВАНЕ НА РАЗРАБОТКАТА

Дисертационният труд е докладван и обсъждан в отделните му части и в завършен вид

на заседания на катедрения съвет на катедра „Икономика, индустриален инженеринг и ме-

ниджмънт“ към Стопански факултет на Технически Университет – София.

ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА

Във връзка с дисертационния труд са направени 5 публикации, от които 2 самосто-

ятелни и 3 в съавторство с научните ръководители.

СТРУКТУРА И ОБЕМ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Дисертацията съдържа следните обособени части: въведение, четири глави, основни

резултати и приноси на дисертационния труд, списък на публикациите по дисертацията,

списък на използваната литература и подвързани в отделен том приложения.

Дисертационният труд е в обем от 157 страници, съдържащи текст, 43 фигури и 31

таблици. Списъкът на литературните източници съдържа 192 заглавия, от които 19 на кири-

лица и 173 на латиница.

Към дисертационния труд в отделен том са подвързани приложения.

II. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ГЛАВА ПЪРВА: СЪСТОЯНИЕ И АКТУАЛНОСТ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРОБЛЕМ

Глава първа от дисертационния труд е посветена на аналитично изследване на усло-

вията и средата на развитие на производствената подсистема. Във връзка с това най-напред

са анализирани особеностите на съвременната пазарна среда и произтичащите от тях изиск-

вания към функционирането на производствената подсистема на ИП.

Проведеният анализ показа, че съвременните предприятия функционират в динамична

и трудно предсказуема пазарна среда и техният пазарен успех до голяма степен се определя

от способността им да произвеждат продукти, удовлетворяващи индивидуалните изисквания

и потребности на клиентите. В тази връзка е необходимо да се търсят и прилагат подходи, с

помощта на които да се осъществява обратна връзка с клиентите, които все по-често се явя-

ват преки участници в осъществяваните процеси.

Разгледани са също така същността (фиг. 1.7) и значението на CODP за осъществя-

ването на процесите на кастъмизация на продукцията, както и нейната роля при формиране-

то на операционната стратегия на ИП. В резултат на анализа е установено, че изборът на

Фиг. 1.7. Точка на контакт с поръчката на клиента – CODP (Андреев, 2009)

6

местоположение на CODP се превръща в стратегическо решение, което ИП трябва да вземе и

което до голяма степен предопределя ефективността на операционната стратегия.

На следващо място е проведен анализ на съществуващите подходи за избор на место-

положение на CODP, въз основа на който е установена необходимостта от методически

инструментариум за определяне позицията/позициите на CODP за дадено крайно изделие, с

което да се съгласува и дефинира поведението на производствената подсистема на ИП.

В резултат на критичния анализ, извършен в първа глава, са направени следните по-

важни изводи:

1) Един задълбочен анализ върху основните характеристики на пазарната среда води до

необходимостта от нова, усъвършенствана концепция за изграждане и функциониране

на производствената подсистема с оглед повишаване на конкурентоспособността на

предприятието;

2) Необходимо е предприятията да насочат усилията си не толкова към предлагането на

широка гама от разновидности на дадено крайно изделие, колкото към това, тя да

съответства на индивидуалните потребности на потребителя. Това неминуемо прави

потребителя основен участник в производствения процес;

3) Предвид горното, необходимо е да се определи степента, до която да бъде допуснато

„проникване” на клиента в процеса на създаване на крайното изделие. Като основен

показател и инструмент в тази насока следва да бъде използвана точката на контакт с

поръчката на клиента (CODP);

4) В литературата се разглеждат различни фактори, които в една или друга степен оказ-

ват влияние върху избора на местоположението на CODP, съществен недостатък на

разработките, посветени на тази проблематика е, че те ги коментират недостатъчно

задълбочено и почти винаги едностранчиво – не се взима под внимание фактът, че

при избора на позицията на CODP трябва да се отчете комплексното влияние на онези

от тях, които за конкретната ситуация бъдат идентифицирани като значими;

5) Основните разработки, свързани с изследване възможностите за избор на местопо-

ложение на CODP:

предлагат общи резултати и се ограничават до това, да определят силните и

слабите страни на дадена позиция на CODP, но от гледна точка на предприя-

тието. Те не отчитат желанията и изискванията на клиента, както и неговата

нагласа за съучастие в процеса на формиране на крайното изделие,

не отчитат необходимостта избраното местоположение за CODP да бъде обез-

печено със съответния гаранционен запас/задел (т. е. да бъде определен разме-

рът на т. нар. „Ниво на обслужване“ (НО) в зависимост от „поведението“ и

предпочитанията на клиентите в съответната точка);

6) Вариантите за позициониране на CODP оказват директно влияние върху дефинира-

нето на операционната стратегия на предприятието, а освен това – и върху организа-

цията и управлението на производствените процеси в неговите звена. В този смисъл

може да се твърди, че изборът на местоположение на CODP се превръща в стратеги-

ческо решение за индустриалното предприятие.

ГЛАВА ВТОРА: ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ

ПОЗИЦИЯТА НА CODP Глава втора от дисертационния труд е посветена на теоретични изследвания на пред-

поставките и изискванията за избор на местоположението на CODP. Разработени са теоре-

тичните постановки и методически подход за неговото обосновано осъществяване.

Първият параграф е посветен на изясняване на теоретико-методологическите аспек-

ти на архитектурата на изделието както и на тяхното отражение върху последващото функ-

циониране на производствената подсистема, съответно взаимообвързаността с позиционира-

нето на CODP.

7

Във втория параграф е предложен нов подход за определяне на местоположението

на CODP, с помощта на който се отчита докъде е:

- възможно (като теоретична възможност, обусловена от конструктивните

особености и архитектурата на изделието),

- желателно (по отношение на нагласите на клиентите и стремежа на произво-

дителите да подобряват по този начин конкурентната си позиция) и

- изгодно за самото предприятие

допускането на клиента с цел той да формира свое индивидуално (кастъмизирано) крайно

изделие.

Във третия параграф е поставена теоретичната рамка за анализ на конструкцията на

изделието като са предложени показатели за количествено определяне на характеризиращите

го параметри:

Модулност на конструкцията на изделието

Коефициент на модулност за компонент

По отношение на отделните типоразмери на дадено крайно изделие се пресмята:

където е коефициентът на модулност за компонент i;

– броят на отделните типоразмери на крайното изделие j, в които компонентът i

участва;

– броят на всички типоразмери на крайното изделие j (j = 1 ÷ q);

q – общият брой на всички крайни изделия, произвеждани от предприятието.

Коефициентът на модулност за компонент на практика представлява относителния

дял на типоразмерите от дадено изделие j, в които компонентът i участва.

Колкото повече клони към 100%, толкова компонентът i е „по-универсален“ по

отношение на това крайно изделие (стойност 100% за показва, че компонентът i се среща

във всички типоразмери на крайното изделие j). Колкото повече клони към 0%, толкова

по-малък е броят на отделните типоразмери на крайното изделие j, в които компонентът i

участва (стойност 0% за показва, че компонентът не участва в нито един от типоразмери-

те на крайното изделие).

Освен за дадено крайно изделие, настоящият коефициент на модулност може да бъде

пресметнат и обобщено за всички крайни изделия, произвеждани от предприятието. Така се

получава важна информация за това, доколко могат да бъдат реализирани икономии от ма-

щаба при производството на този компонент:

където всички означения са както в зависимост (2.1).

Колкото повече клони към 100%, в толкова по-голям брой изделия от продукто-

вия микс на предприятието компонентът i участва, следователно серийността му е по-голяма

и този компонент все повече придобива статут на „стандартен“ и обратно. Граничният слу-

чай при тук е компонентът да участва само в изделието j).

За изследване начина на включване/свързване на функционалните елементи (f) на да-

дено крайно изделие (j) към неговите физически компоненти (c) се предлага да бъде разрабо-

тена матрица на връзките → [ .

Матрицата на връзките е от типа s x k, съответно съдържа s реда и k колони и има ви-

да, показан на фиг. 2.6. Редовете на матрицата представляват отделните функции, които из-

(2.1)

(2.2)

8

делие j трябва да изпълнява (f = 1,…s), а колоните – физическите компоненти, от които това

изделие е изградено (c = 1,…k).

c1 c2 … ck

f1

f2

…

fs 1

Фиг. 2.6. Общ вид на матрицата на връзките

Ако съществува връзка между функция s и компонент k, то стойността на елемента sk

е 1 или подходящо означена по друг начин. В случай на отсъствие на връзка в клетката на

елемента sk се записва 0 или тя се оставя празна.

За установяване на особеностите на архитектурата на дадено изделие по отношение

начина на включване/свързване на функционалните елементи към физическите компоненти

се използват следните зависимости:

Относителен дял на връзките от тип „едно към едно“

Относителен дял на връзките от тип „едно към много“

Относителен дял на връзките от тип „много към едно“

Когато клони към 100% все по-изразен е модулният характер на архитектура-

та на изделието. При → 0% изпълнението на отделните функции на изделието зависи

от повече от един компоненти – все повече се намесват елементи на интегрална архитекту-

ра. Същите коментари се отнасят и за , а при

важат с „обратен знак“.

Възможности за мултиплициране на ефекта от модулността на конструкцията

Коефициент на мултипликация

Този коефициент показва до каква степен от даден набор компоненти може да се

сглобяват различни варианти на определено крайно изделие:

където е коефициентът на мултипликация за изделие j;

– броят на всички видове (типоразмери) на крайното изделие j, които може да

бъдат конфигурирани с компонента.

По коефициента на мултипликация също може да се съди за степента на модулност на

конструкцията и доколко „ефективно“ използваме отделните компоненти, за да се получат

определено количество типоразмери (видове) на крайното изделие.

f f

c

(2.3)

(2.4)

(2.5)

(2.6)

9

Използване на стандартизирани и унифицирани компоненти

Коефициент на стандартизация на използваните компоненти

Коефициентът на стандартизация на практика представлява относителният дял на

стандартизираните компоненти, които участват в структурата на крайното изделие.

За всяко крайно изделие се пресмята:

където е коефициентът на стандартизация на използваните компоненти;

– броят на стандартните компоненти, участващи в крайното изделие j;

– общият брой на компонентите, от които се състои крайното изделие j;

Когато клони към 100% това показва, че повечето компоненти, които участват в

структурата на крайното изделие, са стандартни решения. В обратния случай, когато

клони към 0% – все по-голяма част от компонентите са специфични.

Забележка:

При пресмятането на настоящия показател следва да се вземат под внимание само тези

компоненти, които отговарят на съответен общоприет стандарт (БДС, ISO, DIN…).

Коефициент на унификация на използваните компоненти

Коефициентът на унификация на използваните компоненти представлява относи-

телният дял на унифицираните компоненти в крайното изделие. За всяко крайно изделие се

пресмята:

където е коефициентът на унификация на използваните компоненти;

– броят на унифицираните компоненти, участващи в крайното изделие j;

– общият брой на компонентите в крайното изделие j;

Колкото повече клони към 100%, толкова по-голяма степен на унификация е

постигната и обратно.

В четвъртия параграф са поставени теоретичните основи за анализ и оценка на

осъществяваните производствени процеси.

Организационно-времеви аспекти на осъществяваните производствени процеси

Като показател за анализ и оценка на големината на капацитета се използва добре поз-

натата зависимост, изследваща величината на разполагаемия ефективен фонд работ-но време – агрегиран по:

- видове машини и оборудване,

- видове работни места,

- групи специалисти/работници,

- групи изделия/продуктови фамилии.

Големина на производствения цикъл

За целите на настоящото изследване големината на производствения цикъл (Tцп) най-

удобно може да бъде определяна чрез построяване на гантов график на изпълнението на

операциите, ориентирани по сроковете за тяхното завършване (фиг. 2.7). На практика про-

дължителността на критичния път представлява общата продължителност на производстве-

ния процес (Tцп). На гантовия график също така може да бъдат изобразени и позициите на

CODP (фиг. 2.8), което е много удобно за определянето на времето за доставка и анализа на

календарните изпреварвания, с които началото на обработката/монтажа на даден компонент

предхожда срока на завършване на цялостното изделие.

(2.7)

(2.8)

10

Фиг. 2.7. Гантов график на производствен процес с операции,

ориентирани по късния си край

Инертност на производствения капацитет

С помощта на параметъра „Инертност на реакцията на производствения капацитет“ се

дава отговор на въпроса „Доколко бързо производствената подсистема е в състояние да про-

изведе търсеното разнообразие от изделия в необходимите обеми?“ и като следствие от това

могат да бъдат определени „границите“, до които CODP може да „проникне“. Коефициентът

на инертност () се пресмята по зависимостите:

където c e средната честота на предлагането (min/бр.),

d – средната честота на търсенето (min/бр.).

Средните честоти се определят по зависимостите:

и

където r e тактът на производство на изделието (min/бр);

Tц.пр. – частта от производствения цикъл, падаща се на единица изделие (min/бр.). В слу-

чаите, при които производственият цикъл се пресмята за цялата партида или за

транспортна партида, неговата стойност се разделя респективно на размера на

партидата/транспортната партида;

Fе – ефективният фонд работно време за изследвания период (min.);

D – очакваният среден размер на търсенето през периода (бр.).

Време за доставка

За целите на настоящия дисертационен труд се въвежда следното определение:

За време за доставка на конкретна поръчка се приема календарното изпреварване

от гантовия график за изпълнение на поръчката, определено от най-ранната във времето

позиция на CODP (фиг. 2.8).

d

cγ

D

Fd е

ОМ

ВМ1

ВМ2

ВМ3

Д1.1

Д1.2

Д1.3

З1.1

З1.2

З1.3

Д2.1

Д2.2

Д2.3

Д2.4

Д3.1

Д3.2

Д3.3

З2.1

З2.2

З2.3

З2.4

З3.1

З3.2

З3.3

ТиД11

ТиОМ

ТиВМ3

Тцп

З – заготовка Д – детайл

ВМ – възлов монтаж

ОМ – общ монтаж

c

r – при масово и голямосерийно производство

Тц.пр. – при средно-, малкосерийно и единично

производство

=

(2.11)

(2.10)

11

Забележка:

Тъй като за различните крайни изделия CODP най-често не е само една, то при опре-

деляне на времето за доставка трябва да се има предвид, че както беше посочено по-горе,

гантовият график може да бъде ориентиран не непременно по срока на завършване

(Backward Scheduling), a и по началото за изпълнение на поръчката (Forward Scheduling) – на-

пример при МТО и ЕТО това е дори задължително.

Фиг. 2.8. Големина на времето за доставка ( )

Коефициент на съответствие на времето за доставка

Съответствието на достигнатото от предприятието време за доставка с нагласата на

клиента се установява с помощта на отношението:

където е коефициентът на съответствие на времето на доставка; – очакваното от клиента време за доставка;

– действителното време за доставка на желаното крайно изделие.

Стойност означава, че производствената подсистема на предприятието е в

състояние да удовлетвори очакванията на клиента по отношение на времето за доставка на

крайното изделие. От това следва, че CODP може да бъде в тази позиция (на това място в

производствения процес и на съответната позиция в PBS).

В случай че , това означава, че е налице възможност CODP да бъде изместена

към по-ранните фази на производствения процес – до позиция, при която стане равнен на

1). По този начин се създават благоприятни възможности за намаляване броя на компоненти-

те, за които е необходимо да бъдат поддържани гаранционни задели/запаси.

Неблагоприятен е случаят, при който . Тогава CODP следва да бъде изместена

към края на процеса (до позиция, за която ). Това обаче води до намаляване на разно-

образието и при положение, че ще причини загуба на клиенти, трябва да бъдат взети мерки

за съответните организационни и/или технологични промени.

Технологично-организационни аспекти на осъществяваните производствени процеси. Модулност на процесите

За подпомагане процеса на кастъмизация и в същото време намаляване на разнообра-

зието от технологични операции/процеси, породено от конструктивните и технологични осо-

𝑫𝑻

– CODP

ОМ

ВМ1

ВМ2

ВМ3

Д1.1

Д1.2

Д1.3

З1.1

З1.2

З1.3

Д2.1

Д2.2

Д2.3

Д2.4

Д3.1

Д3.2

Д3.3

З2.1

З2.2

З2.3

З2.4

З3.1

З3.2

З3.3

З – заготовка Д – детайл

ВМ – възлов монтаж ОМ – общ монтаж

Tцп

(2.12)

12

бености на произвежданата продукция, е желателно да бъде прилаган принципът на модул-

ност. Ето защо за целите на настоящия дисертационен труд се въвежда определението:

Модулният процес се дефинира като набор от операции и/или частични процеси

(наречени „модули“), които могат да се управляват независимо и в същото време да

функционират заедно като едно цяло.

Коефициент на модулност на технологична операция

Коефициентът на модулност за технологична операция (или частичен процес) пред-

ставлява относителният дял на типоразмерите на дадено крайно изделие, в които опе-

рацията/частичният процес участва. За отделните типоразмери на дадено крайно изделие се

пресмята:

където е коефициентът на модулност за технологична операция i;

– броят на отделните типоразмери на крайното изделие j, в които технологичната

операция i участва;

– броят на всички типоразмери на крайното изделие j (j = 1 ÷ q);

q – общият брой на всички крайни изделия, произвеждани от предприятието.

Забележка:

Зависимост (2.13) се прилага по същия начин и по отношение на всеки „набор“ от опе-

рации (частичен/групов/типов технологичен процес и т. н.), който би могъл да бъде разглеж-

дан като модул за целите на многовариантността на технологичните маршрути за производ-

ството на съответното крайно изделие.

По-големите стойности на говорят за това, че операция i е във все по-голяма сте-

пен „универсална“ по отношение на това крайно изделие (съответно при опера-

цията i се среща във всички типоразмери на крайното изделие j).

Освен за дадено крайно изделие, коефициентът на модулност може да бъде пресмет-

нат и за всички крайни изделия, произвеждани от предприятието. Това е важна информация

за статута на съответната операция („стандартна“/„специфична“):

където всички означения са както в зависимост (2.13).

При стойности на , клонящи към 100%, технологична операция i придобива ста-

тут на „стандартна“ за продуктовия микс на предприятието и обратно. Граничният случай

при тук показва, че операция i участва само при изделието j).

Трябва да се отбележи също така, че колкото по-близки са стойностите за до

100%, толкова по-голям е потенциалът технологичната операция i в даден момент да се

превърне в тясно място.

Изследване и анализ на тясното място

Възможни са следните варианти:

Тясното място е преди CODP

Тук тясното място/звено „ограничава дебита“ на работния поток преди CODP:

Фиг. 2.9. Тясното место е преди CODP

(2.13)

(2.14)

CODP

Клиент

CONWIP тласкане теглене

Тясно място

13

Този вариант води до следните два случая:

a) Ограничението не влияе върху потребностите в CODP:

Нещата се запазват и в методиката от TOC се изпълняват стъпки (1) ÷ (3). Поради по-

ниското търсене в сравнение с производствените възможности на тясното място, последното

просто няма да се прояви като такова:

b) Ограничението влияе негативно на наличностите в CODP:

В този случай тясното място трябва да бъде „отпушено“, т. е. изпълняват се всички

стъпки (1) ÷ (5) дотогава, докато се получи горният случай.

Забележка:

Въпреки, че на пръв поглед няма необходимост от разглеждането на случай a), тъй

като на практика не съществува тясно място (т. е. то не се проявява като такова), неговото ус-

тановяване и произтичащите от това действия са необходими, защото именно там ще бъде

границата между теглене и тласкане, което е изходна информация за начина на поведение

на производствената подсистема и както следствие – директно влияе и върху равнищата на

незавършеното производство.

Тясното място „съвпада“ с CODP (тясното място е звеното, стоящо

непосредствено пред CODP)

На пръв поглед това е идеалната обстановка за прилагане на идеята за концепцията за

CODP (фиг. 2.10) – въвеждане на теглене по цялото протежение на процеса преди точката на

контакт с поръчката на клиента, а след нея – „тласкане, задвижено от клиента“, т. е. –

CONWIP.

Фиг. 2.10. Тясното място „съвпада“ с CODP

Всъщност обаче нещата само привидно стоят по описания начин. Реално при този

вариант самото звено, стоящо непосредствено преди CODP, не „смогва“ на потребностите

от неговата продукция. Ето защо в този случай всички стъпки от методиката на TOC се

изпълняват, докато това тясно място бъде „отпушено“.

Тясното място е след CODP

Фиг. 2.11. Тясното място е след CODP

При този вариант отново са възможни двете ситуации, описани при първия:

a) Ако тясното място ограничава работния поток в степен, която не нама-

лява обслужването на клиентите, нещата се запазват и отново се спира

до стъпка (3);

b) Ако „пропускателната способност“ на тясното място не е в състояние да

задоволи търсенето, отново се изпълняват всички стъпки от TOC, докато

се получи предната ситуация.

CODP

Клиент

CONWIP теглене

CODP

Клиент

теглене тласкане Теглене (?)

14

Многовариантност на технологичните маршрути

По отношение многовариантността на маршрутите за целите на настоящия труд се

въвежда следното определение:

Многовариантността се изразява в наличието на възможност да се комбинират

различни варианти от работни места и/или АТМ за осигуряване на необходимия технологи-

чен маршрут за производство/монтаж на дадено крайно изделие или негов компонент.

Така получените различни варианти от технологични маршрути или виртуални клетки

са взаимнозаменяеми помежду си и се използват алтернативно, когато „титулярните маршру-

ти“ са ангажирани с производството на друг(и) компонент(и) и/или крайни изделия.

Коефициент на многовариантност на технологичните маршрути По отношение на дадено крайно изделие j се пресмята:

където е коефициентът на многовариантност на технологичен маршрут i;

– общият брой на технологичните маршрути за производство на изделие j, които

могат да бъдат конфигурирани в рамките на звеното;

– общ брой на наличните работни места в производственото звено.

По-големите стойности на коефициента говорят за по-голяма вариантност при мар-

шрутите и гъвкавост на производственото звено.

Определяне на гаранционния задел/запас в CODP

Размерът на гаранционния задел/запас зависи от възприетото Ниво на обслужване

(НО) и е важна част от проблематиката на настоящия дисертационен труд – всяка позиция на

CODP следва да бъде обезпечена с необходимото количество компоненти (за случаите на

MTO, S-ATO, ATO и т. н.) и/или крайни изделия (за случая на MTS).

При определянето на гаранционния задел/запас трябва да се има предвид „двойстве-

ният характер“ на проблема – НО по принцип се определя по отношение на взаимоотно-

шенията с клиента (т. е. – за крайното изделие), а тук става дума за компонент от крайното

изделие (при взаимоотношенията между работните места вътре в звеното/предприятието). От

друга страна именно клиентът посочва компонента в тази точка и на практика проблемът пак

се свежда до първото взаимоотношение, но вече вътре в рамките на процеса! Ето защо

следната модификация на постановката на задачата би могла да „съгласува“ тези особености:

1) Приема се, че може да бъде използван законът за нормално разпределение

спрямо търсенето на разглеждания компонент от крайното изделие;

2) Пресмятане на (прогнозите за) потребностите от този компонент по отношение

на различните крайни изделия, в които той участва;

3) Агрегиране на потребностите от дадения компонент в разглежданата позиция

на CODP;

4) Средната стойност и стандартното отклонение на агрегираното търсене на

компонента се пресмятат по добре известните от теорията на вероятностите

формули;

5) Определяне на променливостта на агрегираното търсене (λD) на компонента в

разглежданата позиция на CODP;

Съгласно приетото НО по отношение на клиентите, се решава обратната задача за на-

мирането на гаранционния задел/запас, с чиято помощ се поддържа исканото НО в разглеж-

даната CODP.

(2.15)

15

В петия параграф на Глава втора са представени теоретичните основи за оценка на

съответствието на предлаганата от предприятието цена с нагласата на клиента:

Коефициент на съответствие на цената

Във връзка с горното, за целите на настоящия труд съответствието на достигнатата от

предприятието цена с нагласата на клиента се установява с помощта на отношението:

където е коефициентът на съответствие на цената;

– желаната от клиента цена на крайното изделие;

– действителна (средна пазарна) цена на крайното изделие;

Стойност за = 1 означава, че цената, която предприятието предлага за дадено край-

но изделие, е такава, която клиентите биха платили, от което следва, че CODP може да бъде

в тази позиция (като място в производствения процес и като позиция в PBS).

В случай че , това означава, че е налице възможност за по-висока степен на кас-

тъмизация, т. е. CODP да бъде изместена към по-ранните фази на производствения процес –

до позиция, при която не надвишава единица.

Неблагоприятен е случаят, при който . Тогава CODP следва да бъде изместена

към края на процеса (до позиция, за която ). Това естествено води до намаляване на

разнообразието и при положение, че ще причини загуба на клиенти, трябва да бъдат взети

мерки за организационни и/или технологични промени.

Обобщение на резултатите от работата в Глава втора

1) Разработен е методически подход, с помощта на който се отчита докъде е:

a) възможно,

b) желателно и

c) изгодно

допускането на клиента с цел той да формира свое индивидуално крайно изделие;

2) Допълнени и доразвити са теоретичните основи за анализ и оценка на архитектурата

на изделието и съответстващата й конструкция, в т. ч. са анализирани следните пара-

метри, характеризиращи изделието, като са разработени и предложени съответно по-

казатели за тяхното количествено определяне:

- Модулност на компонентите на изделието:

Коефициент на модулност на компонент – /

;

- Мултипликация на ефекта от модулността на компонентите

Коефициент на мултипликация – ;

- Стандартизация и унификация на компонентите

Коефициенти на стандартизация и унификация на използваните ком-

поненти – и ;

- Начин на включване на функционалните елементи на изделието към съответ-

ните физически компоненти

Относителен дял на връзките от тип: „едно към едно“, „едно към

много“ и „много към едно“ –

и ;

3) Допълнени и доразвити са теоретичните основи за анализ и оценка на характеристи-

ките на производствената подсистема в това число:

- Време за доставка, определено от местоположението на CODP;

- Модулност на технологична операция:

Коефициент на модулност на технологична операция – /

;

(2.16)

16

- Многовариантност на технологичните маршрути

Коефициент на многовариантност на технологичните маршрути –

;

- Ниво на обслужване в CODP;

- Разработени са показатели за оценка на съответствието на времето за

доставка и цената на крайното изделие с нагласата на клиента:

Коефициент на съответствие на времето за доставка – ;

Коефициент на съответствие на цената – ;

ГЛАВА ТРЕТА: МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ПОЗИЦИЯТА НА CODP

В глава трета е разработена методика за определяне позицията на CODP.

Концепцията за разработване на методиката се основава на представения в Глава вто-

ра на дисертационния труд подход за анализ и оценка на ситуациите, в които може да се ока-

же производствената подсистема на предприятието по отношение изискванията за местопо-

ложението на точката на контакт с поръчката на клиента, както и на теоретичните разработ-

ки, с помощта на които се определят дефинираните отново там количествени и неколичест-

вени показатели за степента и характера на потребностите, които пораждат тези ситуации и

поставят изисквания, свързани с:

- архитектурата и конструкцията на изделието,

- отчитане нагласите на клиента,

- организацията и управлението на производството.

Блок-схемата от фиг. 3.1 представя общата концепция, структурата и логическите

взаимовръзки от процеса, водещ до избора на позиция на CODP. Стъпките на този процес са

представени детайлно в елементите на методиката. Основното в тях е комплексната взаимо-

обвързаност и динамичният баланс между решенията, които се вземат в отделните стъпки с

цел постигане на адекватно на пазарното търсене поведение на производствената подсистема

на предприятието. Друга важна черта на процедурата е нейният непрекъснат и итеративен

характер, благодарение на който се постига ефект на „самообучение“ на системата. Така с

течение на времето се постига все по-голяма степен на съгласуваност на функционирането и

управлението на производствената подсистема на предприятието с непрекъснато променя-

щите се изисквания на пазара като цяло и отделните клиенти.

За входни данни методиката използва изходната информация от маркетинговата и

производствената подсистеми на предприятието по отношение на:

- очакваното от клиентите разнообразие от крайни изделия;

- очакваните обеми на продажбите за отделните видове крайни изделия от про-

дуктовия портфейл на предприятието;

- очакваната от клиентите степен на кастъмизация на отделните позиции крайни

изделия и възможностите на производствената подсистема на предприятието

да удовлетвори тези очаквания.

Методиката следва да бъде приложена по отношение на всяко изделие от продуктовия

микс на предприятието.

Във втория параграф на трета глава подробно са представени основните етапи и

стъпки на методиката. С цел еднаквост с означенията от дисертационния труд номерацията

на отделните точки тук е запазена:

3.2.1. Анализ на архитектурата на изделието

В началния етап от методиката е необходимо да бъде определен типът на архитекту-

рата (интегрална/модулна) на изследваното изделие. Работи се в следната последователност:

17

1) Разработване на функционалната структура на изделието;

2) Разработване на физическата структура на изделието;

3) Разработване на матрица на връзките (съгласно фиг. 2.6) и на тази основа се

определя типа на преобладаващия начин на свързване на функционалните еле-

менти към физическите компоненти – използват се зависимости (2.3)÷(2.5).

Фиг. 3.1. Блок-схема на методиката за избор на позицията на CODP

3.2.2. Анализ на конструкцията на изделието

Работи се в следната последователност:

1) Съгласно зависимости (2.1) и (2.2) се пресмята Коефициентът на модулност

на компонентите;

2) Съгласно зависимост (2.6) се пресмята Коефициентът на мултипликация;

3) Съгласно зависимости (2.7) и (2.8) се определя Степента на стандартизация

и унификация на конструктивното решение за изделието.

18

3.2.3. Изследване на пазара и нагласата на клиентите

При изследването на пазара се получава важна информация за търсенето на дадено

крайно изделие – обеми, тенденции, влияещи фактори, рискове и т. н., което позволява на

производителите най-общо да се ориентират в пазарната обстановка, в която функционират

техните предприятия. На следваща итерация трябва да се проведе по-задълбочено проучване

на нагласите на клиентите, като за това се предлага следната методика:

Фиг. 3.2. Обща структура на методиката за изследване на

нагласата на клиентите

3.2.4. Определяне на възможните позиции на CODP в съответната йерархична структура (PBS/BOM) на крайното изделие

На основата на вече утвърдената конструкция на крайното изделие се определят ком-

понентите, които потенциално ще бъдат обект на клиентски избор. Участие в тази дейност

вземат конструкторите и технолозите на предприятието, дизайнерите на изделието, произ-

водствените мениджъри и специалистите от отдела по маркетинг, както и други, имащи от-

ношение към формирането на крайното изделие и проучвания на клиентските нагласи.

3.2.5. Анализ на производствената подсистема

В организационно-времеви аспект:

- Съгласно зависимост (2.9) се определя Разполагаемият капацитет на пред-

приятието;

- Съгласно указанията, представени в т. 2.4.1, се определя Големината на произ-

водствения цикъл на съответното крайно изделие;

- Определя се Гъвкавостта на капацитета на предприятието/производственото

звено, като се използва Коефициентът на инертност, който се определя по за-

висимости (2.10) и (2.11) и Таблица 2.4;

19

В технологично-организационен аспект:

- Пресмята се Коефициентът на модулност на технологична операция – зависи-

мост (2.13);

- Пресмята се Коефициентът на многовариантност на технологичните мар-

шрути – зависимост (2.14).

3.2.6. Провеждане на ABC-анализ

В тази стъпка се провежда ABC-анализ по отношение на относителния дял на съответ-

ната позиция на CODP, получен при проучването на нагласата на клиентите, проведено в

първата стъпка от настоящата методика.

Благодарение на ABC-анализа позициите на CODP се класифицират в три основни

групи (А, В и С). Групите А и В са тези, към които производителите трябва първоначално да

насочат вниманието си, за да подобрят своята ефективност и да запазят конкурентната си по-

зиция. Що се отнася до група С – тя е с по-нисък приоритет и на този етап попадналите в нея

позиции на CODP се игнорират.

3.2.7. Определяне местоположението на CODP за групи А и В

Като се имат предвид решенията, взети в предишната стъпка, тук се изследват въз-

можностите на производствената подсистема да предложи съответната „степен на прониква-

не“ на клиентите посредством позициите на CODP, попадащи в групите А и В. За входни

данни тук се използват:

- Очакваното/желаното от клиента Време за доставка на крайното изделие –

DTкл;

- Степента на важност/относителна тежест на времето за доставка за клиен-

та – ;

- Очакваната/желаната от клиента Цена на крайното изделие – Pкл;

- Степента на важност / относителна тежест на цената за клиента – .

Посочените стойности са резултат от проучването на нагласата на клиентите в първа-

та стъпка от настоящата методика.

От друга страна, в резултат от проведения анализ на производствената подсистема, се

определят:

- Действителното (това, което предприятието може да осигури) Време за дос-

тавка на крайното изделие – ;

- Действителната (средна пазарна) Цена на крайното изделие – .

На тази основа се пресмятат:

- Коефициентът на съответствие на времето за доставка – зависи-

мост (2.12);

- Коефициентът на съответствие на цената – зависимост (2.16).

Ако и двете условия са изпълнени ( и ) това означава, че CODP може да

бъде позиционирана на това място в структурата на изделието и производствения процес.

При положение, че , CODP може и следва да бъде преместена към началото на

производствения процес (наляво за фиг. 1.7 и фиг. 2.8) – до позицията, при която .

Това ще доведе до по-благоприятни условия за функционирането на предприятието/произ-

водственото звено:

По-малко позиции за CODP в структурата на цялото крайно изделие и следова-

телно – места в производствения процес, в които да бъде изграждан гаранцио-

нен задел/запас;

20

По-малък брой компоненти, за които трябва да бъдат разработвани прогнози за

търсенето;

По-голяма серийност за съответните компоненти (икономии от мащаба) и др.

под.

Подобни са съображенията и по отношение на цената за случая . Когато клиен-

тите са готови да заплатят по-висока цена за „кастъмизираното“ крайно изделие, предприя-

тието би могло да се възползва от този факт и да я повиши, или да се възползва от конку-

рентното си предимство и да работи за увеличаване на пазарния си дял за сметка на запазва-

не на цената.

В случай обаче, че някое от условията не е изпълнено ( или ) то след-

ва да се провери кое от тях е с по-висока степен на важност за клиента – времето за доставка

или цената ( или ) и тук са възможни два случая:

a) Изпълнено е това условие, което е с по-голяма степен на важност за клиента

– тогава CODP компромисно може да остане на тази позиция, като същевре-

менно се разработят организационни мероприятия за изпълнение и на другото

условие;

b) Изпълнено е условието с по-малка степен на важността за клиента – тогава

непременно трябва да се предприемат действия за изпълнение и на другото

(по-важното за клиента) условие.

Неблагоприятен е вариантът, при който и двете условия не са изпълнени. Това е инди-

катор, че CODP не може да бъде в това място.

Ако даденото изделие попада в група А, то задължително трябва да се предприемат

действия за постигане на условията. В противен случай е по-добре предприятието да се отка-

же от производството на това изделие.

Ако изделието попада в група В, то следва да се определи доколко е икономически

изгодно за предприятието да инвестира в съответната промяна на капацитета с оглед удов-

летворяване на условията или на първо време – поне на това с по-голяма степен на важност.

Особено важно място тук заемат и постановките, свързани с местоположението на

тясното място спрямо CODP. Случаят, при който и двете горни условия са изпълнени

( и ), свидетелства за отсъствието на тясно място в производството или то

просто не се проявява като ограничение. Във всички останали случаи, коментирани по-горе,

е необходимо да се приложи методиката на TOC спрямо установените тесни места.

3.2.8. Управление на функционирането на производствената подсистема

На този етап от методиката вниманието се насочва към определяне на начина, по

който ще бъде управлявана производствената подсистема. За тази цел се следва процедурата:

Фаза 1: Планиране натоварването на производствената подсистема

В тази фаза, на основата на анализ на историята на продажбите, се разработват прог-

нози за търсенето на отделните крайни изделия, като се вземат предвид и събраните поръчки.

По този начин се формира представа за натоварването на производствената подсистема за

определен планов период от време. Друг основен момент тук е определянето последовател-

ността на обработка на поръчките в производствената подсистема.

Фаза 2: Избор на системата за производствен/операционен мениджмънт (ПОМ)

С избора на системата за ПОМ на практика се регламентира поведението на произ-

водствената подсистема на предприятието, начините на планиране, организиране, контрол и

регулиране на нейната дейност. По друг начин изразено, системата за ПОМ регламентира

управляването на функционирането на производствената подсистема.

Благодарение на избора на подходящия за дадената ситуация метод на съгласуване се

21

определя и начинът на придвижване на материалните потоци по технологичната верига – те-

глене/тласкане/CONWIP. Последното е от ключово значение и взаимно си влияе с местопо-

ложението на CODP.

Важно следствие от избора на системата за ПОМ също така е и степента на удовле-

творяване на пазарното търсене по отношение на обем, качество, бързина на доставката, раз-

нообразие на продуктовия микс и т. н. от една страна и финансово-икономическите показате-

ли за функционирането и рентабилността на предприятието – от друга. За да може предприя-

тието да завоюва по-голям пазарен дял, то трябва да демонстрира висока степен на удовлет-

воряване изискванията на клиентите, като същевременно прави това с минимални разходи и

максимална финансова ефективност/привлекателност за своите собственици.

Фаза 3: Избор на технологичен маршрут

След избора на системата за ПОМ и регламентирането на метода на съгласуване и до

голяма степен именно в зависимост от последния, се пристъпва към избора на технологичен

маршрут за изработката на съответния компонент или монтажа на крайното изделие. При

анализа на различните варианти за конкретен технологичен маршрут при всеки конкретен

случай на производството на полуфабрикат/крайно изделие се прилага следната методическа

последователност (фиг. 3.5):

Фиг. 3.5. Алгоритъм за фазата на избор на технологичен маршрут

Фаза 4: Определяне на гаранционния задел/запас в мястото на CODP

Количеството на гаранционни задел/запас в мястото на CODP, зависи от следните

фактори:

- Средно ниво на търсенето (прогнозата) и средното време за доставка/произ-

водство на съответния компонент (частта от производствения цикъл до пози-

цията на CODP);

- Данни за отклоненията от тези средни стойности;

- „Целевото“ ниво на обслужване (НО) в тази позиция на CODP.

Не

1 Определяне на всички възможни комбинации

от РМ за маршрута на даденото крайно изделие/компонент

Определяне начина на организиране на производствения процес във времето 2

За всяка от определените в стъпка 1 комбинации от РМ се определят интервалите от време,

в които те са необходими

3

Избор на комбинацията от РМ, която е с най-кратък срок на завършване обработката на

изделието/компонента

4

Има ли повече от

един вариант за

техн. маршрут?

Избира се комбинацията от РМ, при която се реализира най-ниска

технологична себестойност 5

ОПРЕДЕЛЕН ТЕХНОЛОГИЧЕН МАРШРУТ

Да

22

Колкото търсенето и времето за доставка (частта от производствения цикъл) са по-

„променливи”, толкова по-голям гаранционен запас ще е нужен, за да бъде поддържано

изискваното НО и обратно.

Размерът на гаранционния запас може да бъде определен след анализ на статистичес-

ките данни за действителното търсене в тази позиция на CODP за минали периоди, като и

тук може да се приеме, че е в сила законът за нормалното разпределение, тъй като отново

става дума за взаимоотношения с клиентите.

В такъв случай компонентите на променливата величина на търсенето са:

- Средната очаквана стойност на търсенето на j-тия компонент в съответ-

ната позиция на CODP – и

- Разсейването на действителните стойности около средната – измерва се със

стандартното отклонение σ или дисперсията (σ2). За предпочитане е σ, тъй като

мерните единици са същите, както на променливата (в случая – “бройки от да-

ден компонент”).

Средното търсене и стандартното отклонение може да бъдат пресметнати по следните

зависимости:

∑ ( )

където e средната очаквана стойност на търсенето на даден компонент в съответната

позиция на CODP;

– поредната стойност на търсенето за период i от времевия хоризонт с размер n

периода (бр.);

( ) – относителният дял на периодите от времевия хоризонт с търсене броя:

( )

където броят на периодите с търсене, равно на броя;

√∑ ( )

В случая графиката на кривата на закона за нормалното разпределение ще изглежда

по начина, показан на фиг. 3.6:

Фиг. 3.6. Величина на НО в зависимост от гаранционния запас (Андреев, 2013)

Както е известно от Теорията на вероятностите, с достатъчна за практиката точност

може да се твърди, че (почти) всички моментни стойности на търсенето попадат в границите

± 3σ около средната (където е съсредоточена над 99,8% от площта под кривата). С преценка-

та колко в дясно от стойността Dj „да се отиде“, т.е. какъв да бъде размерът на гаран-

(3.1)

(3.2)

(3.3)

Dj-3σj Dj-2σj Dj-σj Dj+σj Dj+2σj Dj+3σj

НО

Dj

Гаранционен

запас

Търсене

(бр.)

Честота на

появяване

Риск

23

ционния запас, на практика се формира самото решение за големината на НО.

За целите на настоящия труд трябва да бъде решена обратната задача – за желаната

стойност за НО да бъде пресметнат размерът на гаранционния запас.

Желаната стойност на НО може да бъде дефинирана, като се изследва историята на

търсенето и също така се вземат пред вид разходите, необходими за поддържането на това

НО (Андреев, 2009). Тъй като това обикновено се прави за крайното изделие, първоначално

предприятието може би ще разполага с данни само по отношение на него. Що се отнася до

търсенето в разглежданата позиция на CODP, за нея стойността за НО първоначално може да

бъде определена експертно или като се използва общоприетата постановка, че за първона-

чални пресмятания се приема НО ≥ 97,5% (Андреев, 2009; 2013; Owens, 1983) и след време –

когато се натрупа необходимата информация, нивата на гаранционните задели бъдат

коригирани/прецизирани. От друга страна, с помощта на широко разпространените таблици

за работа със закона за нормалното разпределение се отчита, че НО = 97,72% може да бъде

постигнато, като с гаранционен задел бъде „покрито разстояние“, равно на 2σj (фиг. 3.6).

Тоест първоначално размерът на гаранционния запас/задел се приема да бъде с големина 2σj

и в последствие се прецизира съгласно конкретната ситуация с търсенето в дадената CODP.

Като се имат пред вид посочените по-горе съображения последователността на работа

в настоящата фаза 4 е както следва:

1) Пресмятане на прогнозите за потребностите от дадения компонент (в раз-

глежданата CODP) по отношение на различните крайни изделия, в които той

участва. Когато CODP e в позиция „Производство на склад“ пресмятането се

прави за крайното изделие;

2) Агрегиране на потребностите от този компонент (крайното изделие);

3) Пресмятане на средната стойност и стандартното отклонение на агрегираното

търсене на компонента (крайното изделие) по зависимости (3.1) ÷ (3.3);

4) Определяне на променливостта на агрегираното търсене (λD) на компонента в

разглежданата позиция на CODP (или крайното изделие) по следната зависи-

мост (Андреев, 2009):

където e средната стойност на агрегираното търсене на дадения компонент.

5) За стойности на :

за крайно изделие (CODP е в позиция „Производство на склад“/ MTS)

гаранционен запас не се изгражда – инертността на производствената

подсистема е достатъчно малка, че тя да е в състояние достатъчно бързо

да възстанови изразходените компоненти в рамките на текущото произ-

водство,

за компонент от крайно изделие (CODP е „вътре в процеса“ – ATO, S-

ATO, MTO, ETO) се изгражда гаранционен запас в размер на 2σj при

първоначални пресмятания, а в последствие – след събирането на необхо-

димата информация – съгласно приетото НО и методиката от (Андреев,

2009; 2013);

6) За стойности на – изгражда се гаранционен задел/запас в разглежда-

ната позиция на CODP в размер на 2σj, който в последствие се прецизира.

Фаза 5: Текущо опресняване на количествата на гаранционните задели/запаси във всяко CODP

В тази фаза текущо се следи за динамиката на търсенето и промените в нагласата на

клиентите по отношение на крайните изделия и посочваните от тях компоненти (в отделните

(3.4)

24

позиции на CODP). С натрупване на информация за историята на техните поръчки и/или за-

явки, включително и през интернет-платформата за продуктовия портфейл на предприятие-

то, прогнозите за количествата в съответните позиции на CODP се опресняват, а като директ-

но следствие от това – и размерите на съответните гаранционни задели/запаси. За целта пред-

приятието може да разработи и внедри подходящ софтуер, каквито примери вече има много

във виртуалното пространство.

3.2.9. Проверка за останали наличности от капацитет

Ако след изпълнението на т. 3.2.8 са останали капацитетни възможности, т. 3.2.7 се

повтаря по отношение на изделията от група С. Тук производствените мениджъри се опитват

да задоволят колкото е възможно повече позиции за CODP и от тази група по същата проце-

дура (т. 3.2.7 и 3.2.8). Подборът на изделията от група C става, като се използва:

a) Подхода на Симплекс-метода от линейното програмиране с целева функция –

максимизиране печалбата на предприятието;

b) Приоритетни правила;

c) Матрично-верижния метод (Цветков, 2006);

d) Други съображения на производствените мениджъри и/или топ-мениджмънта

на предприятието.

3.2.10. Текущо опресняване на позициите на CODP

В настоящата стъпка се извършва сравняване и текущо опресняване на избраните по-

зиции на CODP съгласно информацията, която се натрупва и водената статистика за търсене-

то и предпочитанията на клиентите – по отношение и на количествата, и на опциите във вся-

ка CODP. За тази цел, като основа на решението за запазване или промяна местоположението

на дадена CODP служат резултатите от стъпките в точки 3.2.1 и 3.2.6.

Обобщение на резултатите от работата в Глава трета

На основата на теоретичните постановки от втора глава в глава трета е разработена

„Методика за определяне позицията на CODP“, която включва следните по-важни моменти:

1) Дефинирани са необходимата изходна информация и ограничителни условия и

са разработени детайлни указания за изпълнението на отделните етапи и стъп-

ки от методиката;

2) Като неразделна част от методиката са интегрирани:

- адаптирана методика за изследване нагласата на клиентите;

- адаптирана методика за определяне на гаранционния задел/ запас в

мястото на CODP;

- алгоритъм за избор на технологичен маршрут, който се прилага на етапа

на оперативно функциониране на производствената подсистема.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПРОВЕРКА НА МЕТОДИЧЕСКИЯ

ИНСТРУМЕНТАРИУМ

Експерименталната проверка има за цел да докаже/провери практическата приложи-

мост на предложения в дисертационния труд методически инструментариум.

В първия параграф е обоснован изборът на обект (мебелно предприятие „Комфорт

стил“ ООД) на приложното експериментиране. Изборът на посоченото предприятие е моти-

виран от факта, че мебелното производство е един от промишлените сектори, които предла-

гат голямо разнообразие на възможности за участие на клиента при формирането на крайно-

то изделие (от „Проектиране по поръчка“/ETO до „Производство на склад“/MTS), при което

в голяма пълнота може да бъде приложена философията на концепцията за CODP и съответ-

25

но да бъде демонстрирано действието на разработения методически инструментариум.

На следващо място са посочени условията, при които е осъществена експериментал-

ната проверка за приложимостта на методическия инструментариум:

- По съображения за конфиденциалност от страна на ръководството на пред-

приятието неговото наименование е променено;

- Всички данни, необходими за осъществяването на експерименталната провер-

ка, са напълно реални и бяха предоставени с разрешение на ръководството на

предприятието от съответните специалисти – продуктов мениджър, кон-

структори, технолози, дизайнери, оператори на машини и др.

Във втория параграф е представена предварителна информация за обекта на изслед-

ване. „Комфорт стил“ ООД е средно предприятие с основен предмет на дейност „Произ-

водство на мебели“. Продуктовият портфейл на предприятието съдържа пет основни продук-

тови групи: мебели за дома, мебели за хотели, мебели за обществени сгради (училища, бол-

ници и др.), мебели за офиса и цялостни интериорни решения.

Един предварителен анализ на представения продуктов портфейл показва, че всяка

една от представените продуктови групи предполага, в по-голяма или по-малка степен, въз-

можност за съучастие на клиентите при формирането на окончателния вид на крайното изде-

лие. Трябва да се отбележи, че най-ниска степен на кастъмизация може да се очаква при една

от групите – мебели за обществени сгради (например производството на училищна мебел в

голяма степен предполага стандартни решения) и съответно най-голяма – при цялостните

интериорни решения (където CODP по подразбиране е в позиция ETO). По отношение на ос-

таналите три групи – мебели за дома, мебели за хотели и мебели за офиса, местоположение-

то на CODP варира в широки граници – от ETO до MTS.

На следващо място за целите на настоящото изследване е избрано характерно изделие,

при което да бъде приложен разработеният в настоящия дисертационен труд методически

инструментариум за определяне на местоположението на CODP.

Ето защо за предмет на приложното експериментиране, като едно от най-подходя-

щите, е избрано изделието „Гардероб“. Основните съображения за този избор са:

- Избраното изделие е „подходящо за кастъмизиране“ – при него концепцията за

CODP може да бъде приложена;

- Избраното изделие попада в две от продуктовите групи (мебели за дома и ме-

бели за хотели), които имат най-голям относителен дял на реализирана про-

дукция за последните 3 години. По този начин постигнатите резултати биха

имали най-голям ефект за дейността на фирмата.

Забележка:

Изделието „Гардероб“ се разглежда в качеството му на крайно изделие. Това уточне-

ние се налага, тъй като то може да има статут и на компонент (сглобена единица) от друго

крайно изделие – например при обзавеждането на спалня в хотел.

В третия параграф е апробирана разработената методика. Това включва следните

стъпки (отново – номерирани идентично с точките от дисертационния труд):

4.3.1. Архитектура на изделието

1) Разработване на функционалната структура на изделието – фиг. 4.1

2) Разработване на физическата структура на изделието – фиг. 4.2

3) Разработване на матрица на връзките – табл. 4.1 и на тази основа е определено,

че в архитектурата на разглежданото изделие има два типа връзки – „едно към

едно“ и „едно към много“ – и

От получените ре-

зултати може да се направи изводът, че архитектурата на изделието „Гардероб“

е комбинирана.

26

Фиг. 4.1. Функционална структура на изделие „Гардероб“

Фиг. 4.2. Физическа структура на изделие „Гардероб“

Таблица 4.1

Матрица на връзките за изделие „Гардероб“

Функционални компоненти Корпус Врата Рафт Чекмедже

Лост за

гардероб

Предпазване на дрехите въздействието

на околната среда 1 1

Съхранение на дрехите на рафтове 1

Съхранение на дрехите в чекмеджета 1

Съхранение на дрехите на закачалки 1

Нормално отваряне и затваряне 1 1

Плавно отваряне и затваряне 1 1

4.3.2. Анализ на конструкцията на изделието

Модулност на конструкцията

Коефициент на модулност на компонентите – зависимост (2.1):

Посредством този коефициент е направена оценка на „универсалността“ на отделните

физически компоненти по отношение на отделните видове „Гардероби“. За целите на апро-

бирането тези пресмятания са направени за основните компоненти на изделието гардероб и

са представени в Таблица 4.2.

Забележка:

Изчисленията са направени на основата на продуктовия микс на „Комфорт стил“

ООД, представен в архива с конструктивната документация на фирмата.

Представените резултати свидетелстват за висока степен на универсалност на базови-

те компоненти на изделието „Гардероб“, вследствие на което може да се приеме, че неговата

конструкция е модулна.

Функции на изделие „Гардероб“

„Съхранение“ „Предпазване от влияние-то на околната среда“

„Отваряне и Затваряне“

На рафтове

В чекмеджета

„Нормално“ „Плавно“ На

закачалки

Крайно изделие „Гардероб“

Корпус Врата Рафт Лост за

гардероб Чекмедже

Функции

27

Таблица 4.2

Стойности за по отношение на основните компоненти на изделието „Гардероб“

Компонент Стойност на Коефициента на модулност за

компонент ( ), %

Корпус 100

Рафт 82

Врата 100

Чекмедже 87

Лост за гардероб 95

Мултиплициране на ефекта от модулността на конструкцията

Коефициент на мултипликация – зависимост (2.6):

Стандартизирани и унифицирани компоненти

Коефициент на стандартизация на използваните компоненти

Пресмятанията се правят по зависимост (2.7) за всеки от гореописаните четири ва-

рианта:

За GB_model_01_MTS се получава → ;

За GB_model_02_ATO → ;

За GB_model_03_MTO → ;

За GB_model_04_ETO → ;

Коефициент на унификация на използваните компоненти

Пресмятанията се правят по зависимост (2.8) за всеки от четирите варианта:

За GB_model_01_MTS се получава → ;

За GB_model_02_ATO → ;

За GB_model_03_MTO → ;

За GB_model_04_ETO → .

4.3.3. Изследване на пазара и нагласата на клиентите

На основата на проведеното изследване и анализа на получените резултати може да се

направи следното обобщение:

- По-голямата част от респондентите (84%) изявяват желание за съ(участие) при

определяне вида на крайното изделие, като от тях:

45% желаят да участват още на етапа на проектиране на изделието –

т. е. местоположението на CODP е в ETO,

39% предпочитат да избират измежду предложени им опции – т. е. ме-

стоположението на CODP е в MTO, ATO.

- 17% предпочитат CODP да е позиционирана в MTS;

- С нарастване „степента на проникване“ на клиентите в процеса на формиране

на крайното изделие нараства и тяхна тяхната оценка за „Функционалност“,

„Дизайн“ и „Цена“ на изделието, а така също и тази за „Удовлетвореност от

(съ)участието“. Трябва обаче да се посочи, че оценките на клиентите рязко се

повишават, когато CODP е в MTO и ETO.

Следователно стремежът на предприятието трябва да е насочен към по-

зициониране на CODP в MTO и ETO!

28

- Степента на кастъмизация, която на практика се обуславя от местоположението

на CODP, е важна за клиентите и те са склонни да направят компромис по от-

ношение на цената (фиг. 4.7) и времето за доставка (фиг. 4.8);

- Времето за доставка на крайното изделие е с по-голяма важност за клиента

отколкото неговата цена ( ).

Фиг. 4.7. Възприет диапазон за „ценови комфорт“ при различните

позиции на CODP (по Таблица 4.19)

Фиг. 4.8. Възприето допустимо удължение на времето за доставка

при различните позиции на CODP

4.3.4. Анализ на производствената подсистема на предприятието

Организационно-времеви аспект

Определяне на разполагаемия ефективен фонд работно време за всяка от

позициите оборудване в предприятието – зависимост (2.9):

Определяне големината на производствения цикъл

Тъй като предприятието разполага със софтуер, който автоматично изчислява големи-

ната на производствения цикъл, отпада необходимостта от разработването на гантов график

(фиг. 2.7). За големината на производствения цикъл при 4-те варианта на Гардероб, които са

предмет на настоящото изследване, се получава:

- GB_model_01_MTS → ≈ 247,908 min/бр.

- GB_model_02_АТО → ≈ 261,965 min/бр.

- GB_model_03_MTO → ≈ 306,217 min/бр.

- GB_model_04_ETO → ≈ 318,421 min/бр.

0 MTS ATO MTO ETO

10 ÷ 15%

50

100 Оскъпяване (%)

Позиция на CODP

20 ÷ 30% 30 ÷ 40%

0 MTS ATO MTO ETO

5

10 Удължаване на

DT (дни)

Позиция на CODP

29

Определяне на коефициента на инертност на производствения капацитет

– зависимости (2.10 и 2.11):

За средната честота на търсенето (d) през 2013 г. се получава:

Вземайки предвид получените стойности за големината на производствения цикъл

( ) за коефициента на инертност се получава:

- За GB_model_01_MTS →

- За GB_model_02_ATO →

- За GB_model_03_MTO →

- За GB_model_04_ETO →

При четирите варианта на изделието „Гардероб“ резултатите попадат преобладаващо

в диапазона 0 < γ < 1. Незначително изключение прави γ = 1,007 за последния модел.

На основата на получените стойности за γ може да се направи изводът, че пред-

приятието има малка към нормална инертност на реакцията. Това е добра констатация

относно възможностите за различно позициониране на CODP.

Определяне големината на времето за доставка

По същите съображения, които бяха изтъкнати при определянето големината на про-

изводствения цикъл, тук отново отпада необходимостта от разработването на гантов график.

За големината на времето на доставка при четирите позиции на CODP се получава:

- GB_model_01_MTS → ≈ при поискване (веднага)

- GB_model_02_АТО → ≈ 40 min/бр.

- GB_model_03_MTO → ≈ 108,235 min/бр.

- GB_model_04_ETO → ≈ 318,421 min/бр.

Забележка:

- Тук не са включени монтажните операции, тъй като самото сглобяване на гардероба

се осъществява в дома на клиента. Предварително могат да бъдат сглобени само чек-

меджетата;

- За изделията с по-малки габаритни размери (кухненски шкаф, ракла и др. под.)

монтажът може да стане още в предприятието. При този случай, времето за монтаж

трябва да бъде взето предвид.

Технологично-организационен аспект

Модулност на процесите

От анализа на технологичната документация са изведени следните основни техноло-

гични операции:

- Разкрояване (на ПДЧ/МДФ/HDF плоскости);

- Кантиране на ПДЧ-плоскости;

- Разпробиване на отвори;

- Шлайфане на МДФ плоскости;

- Боядисване на МДФ плоскости;

- Съхнене на боядисаните МДФ плоскости;

- Изрязване на лост за гардероб;

Стойностите на коефициента на модулност на технологична операция за гореиз-

броените операции са представени в Таблица 4.20. От представените резултати може да се

направи следното важно заключение:

Операциите „Разкрояване“, „Кантиране“, „Разпробиване на отвори“ и „Изряз-

ване на лост за гардероб“ могат да се разглеждат като един общ модул.

30

Таблица 4.20

Стойности на за разглежданите варианти на изделието „Гардероб“

Технологична

операция

Наличие на операцията в модел: Стойност

на ,

[%] GB_model_

01_MTS

GB_model_

02_ATO

GB_model_

03_MTO

GB_model_

04_ETO

Разкрояване 100

Кантиране 100

Разпробиване на отвори 100

Шлайфане 50

Боядисване 50

Съхнене 50

Изрязване на лост за

гардероб 100

Многовариантност на процесите

Като се има предвид, че само за технологичните операции „Разкрояване“, „Кантира-

не“ и „Разпробиване на отвори“ предприятието разполага с дублиращи работни места, то

общият брой технологични маршрути за производството на 4-те разглеждани модела на

крайното изделие „Гардероб“ (GB_model_01_MTS, GB_model_02_АТО, GB_model_03_MТО и

GB_model_04_EТО) е 8. Поради това за коефициента на многовариантност се получава:

Получената стойност показва, че вариантността на маршрутите е сравнително висока,

което е добра основа за изграждане на ВКПС и като резултат – постигане на висока гъвка-

вост на производственото звено. Предвид това ръководството на предприятието трябва да

помисли за инвестиране в допълнително оборудване на първо време за работните места, за

които към момента няма заместваща алтернатива. Това ще разкрие добри перспективи за по-

зициониране на CODP в MTO и ETO.

4.3.5. Провеждане на ABC-анализ

Тъй като експертно избраните варианти на изделието „Гардероб“ се припокриват с

виждането на клиентите (съгласно проведеното проучване), по отношение местоположение-

то на CODP те могат да бъдат съотнесени към група А. При това положение отпада необхо-

димостта за целите на апробацията да се провежда ABC-анализ.

4.3.6. Определяне позицията на CODP за групи А и В

При изпълнението на тази стъпка се използват следните изходни данни, които са ре-

зултат от изследването на нагласата на клиентите:

Очакваното от клиента време за доставка е както следва:

- = 3 дни

-

-

Очакваната от клиента цена е както следва:

- = 473 лв. ,

= 495 лв.

-

- = 559 лв. ,

= 602 лв.

31

Степента на важност на цената спрямо времето за доставка:

- От анализа на производствената подсистема беше установено, че:

Действителното (това, което предприятието предлага) време за доставка

на изделието „Гардероб“ е както следва:

- = 40 min/бр.

- = 108,235 min/бр.

- = 318,421 min/бр.

Действителната (предлаганата от предприятието) цена на изделието „Гар-

дероб“ е както следва:

- = 486 лв.

- = 589 лв.

- = 733 лв.

Забележка:

Цените са определени и предоставени от специалистите по ценообразуване в пред-

приятието.

На тази основа се определят:

Коефициент на съответствие на времето за доставка – зависимост (2.12)

;

;

Коефициент на съответствие на цената – зависимост (2.16)

;

;

В заключение може да се посочи, че CODP може да остане в АТО и МТО, тъй като

може да се приеме, че и двете условия са удовлетворени.

По отношение на възможността CODP да бъде позиционирана в ETO – на този етап

по-важното условие (времето за доставка) е удовлетворено, а цената трябва да бъде прераз-

гледана и да се предприемат мерки и това условие да бъде удовлетворено.

4.3.7. Управление на функционирането на производствената подсистема

1) Планиране натоварването на производствената подсистема

При текущото (оперативно) функциониране на производствената подсистема е необ-

ходимо да бъдат отчетени прогнозите за търсенето и постъпващите поръчки, които касаят

целия продуктов микс на предприятието. Това надхвърля обхвата на настоящото изследване,

поради което тази стъпка отпада.

2) Избор на системата за производствен/операционен мениджмънт

Съгласно получените стойности за коефициента на инертност на производствения

капацитет, налице са случаите (1) 0 < γ < 1 и (2) γ ≈ 1, т. е. става дума за малка и нормална

инертност, което е индикатор, че системата за ПОМ може да бъде и теглеща, и тласкаща. Из-

борът може да се осъществява за всеки конкретен случай, в зависимост от препоръките,

произтичащи от местоположението на CODP и тясното място. Това показва, че предприятие-

то има свободата да прояви гъвкавост в това отношение съобразно всеки конкретен случай.

Като се имат пред вид обемите произвеждана продукция и нейното разнообразие, най-общо

може да бъде препоръчано да се използва системата ERP, чиито софтуер дава възможност да

се използват и теглещи, и тласкащи методи за съгласуване.

32

3) Избор на технологичен маршрут

Както стана ясно, в предприятието се постигната сравнително висока вариантност на

маршрутите. „Комфорт стил“ ООД разполага с дублираща машина за операциите „Разкрой“,

„Кантиране“ и „Разпробиване на отвори“, като по този начин се генерират 8 възможни

маршрута. Тъй като в описаната в т. 3.2.8 процедура за избор на технологичен маршрут

основен е критерият „Най-кратко време за изпълнение“, то най-добре би било операцията

„Разкрой“ да се извършва на пакетно-разкрояващия циркуляр (за 24 мин. се разкроява една

ПДЧ-плоскост, а също така е възможно едновременно да бъдат разкроени 5 плоскости,

когато става дума за серия) и за операцията „Разпробиване на отвори“ да се използва мно-

гошпинделната пробивна машина, която пробива едновременно 12 отвора за 8 секунди. Що

се отнася до операцията „Кантиране“, то най-често и двете посочени машини се използват

при нейното осъществяване.

4) Определяне на гаранционния задел/запас в мястото на CODP

Вече като стана ясно, че CODP може да бъде позиционирана в MTO и ETO. Ето защо

в тази стъпка по-скоро ще става дума за гаранционен запас от суровини и материали.

От друга страна, тъй като предприятието не разполага с проучвания и запис на исто-

рията на търсенето, за първоначални пресмятания може да послужат данните от проучването

на клиентите. Например 85% от респондентите предпочитат техният гардероб да е изработен

от ПДЧ. Предвид това поне при най-търсените ПДЧ-плоскости и кореспондиращите им кан-

тове трябва да се поддържа гаранционен запас. Също така това е валидно и за всички стан-

дартни и унифицирани компоненти (винтове, дибли, минификс-сглобка и т. н.), които са не-

изменна част от всяко едно изделие от продуктовия микс на предприятието.

5) Текущо опресняване на количествата на гаранционните задели/запаси във

всяко CODP

Тази стъпка гарантира, че се поддържат верните количества гаранционни задели/за-

паси във всяко CODP. Но тъй като за нейното осъществяване е необходима информация, коя-

то предприятието ще натрупва и анализира в бъдеще, потребността от нейното изпълнение в

настоящото изследване отпада.

4.3.8. Проверка за останали наличности от капацитет

Тази стъпка от методиката касае изследването на възможностите за позициониране на

CODP в изделията от група С, но предвид това, че беше прието апробацията да бъде насоче-

на само към дискутираните тук 4 варианта на крайното изделие (принадлежащи към група

А), отпада необходимостта от изпълнението и на тази стъпка.

4.3.9. Текущо опресняване на позициите на CODP

В тази стъпка се прави текущо преразглеждане на избраните позиции на CODP. Ос-

новна същностна черта на описаната и приложена тук методика за вземане на решение за

местоположението на CODP е нейният непрекъснат и итеративен характер, благодарение на

което функционирането на производствената подсистема на предприятието в най-голяма сте-

пен се съгласува с потребностите на пазара и отделните клиенти.

Обобщение на резултатите от работата в Глава четвърта

В настоящата глава на дисертационния труд е приложен на практика методическият

инструментариум за избор на позицията на CODP в условията на конкретно предприятие от

мебелната промишленост – „Комфорт стил“ ООД. Като за изходни данни са използвани:

(1) предоставената от предприятието конструктивна и технологична документация за

избрания предмет на изследване – изделието „Гардероб“, което е разгледано в ка-

чеството му на крайно изделие и негови 4 разновидности, които демонстрират 4

33

най-характерни позиции на CODP и

(2) резултатите от проведени изследвания на пазара и нагласите на клиентите.

С помощта на разработените във втора глава теоретико-методологически основи за из-

бор на местоположението на CODP е направен критичен анализ на ситуациите, в които попа-

да производствената подсистема на предприятието и беше установено, че за разглежданото

изделие CODP може да бъде позиционирана и в четирите характерни позиции – MTS, ATO,

MTO и ETO.

С оглед повишаване ефективността на предприятието беше предложено CODP за

крайното изделие „Гардероб“ да бъде позиционирана в MTO и ETO. Благодарение на то-

ва става възможно:

- Производството на напълно съответстващо на изискванията на клиентите изде-

лие;

- Постигане на възможно най-висока степен на удовлетвореност на клиентите;

- Редуциране равнището на незавършеното производство, тъй като ще е необходи-

мо да се поддържат запаси само от суровини и материали в избраните позиции

на CODP, с което ще се осигури високо ниво на обслужване при два пъти по-

ниски разходи.

В резултат на разработените предложения предприятието ще увеличи и ефикасността

на функционирането си и управлението на производствената подсистема.

В заключение може да се посочи, че предложеният методически инструментариум е

приложим в стопанската практика и на други предприятия и може успешно да бъде прилаган

за усъвършенстване дейността на производствената подсистема в процеса на нейното на-

стройване към изискванията на отделните клиенти.

34

ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1) На основата на проучване и анализ на съществуващите теоретични постановки са

изведени научни обобщения относно същността и принципите на приложение на

концепцията за т. нар. „Точка на контакт с поръчката на клиента“ със значение за бъде-

щите изследвания и усъвършенстване управлението на производствената подсистема на

индустриалните предприятия.

2) Разработен е методически подход за избор на местоположението на точката на контакт

с поръчката на клиента (Customer Order Decoupling Point – CODP). С негова помощ се

постига икономически изгодно поведение на производствената подсистема в зависимост

от предпочитанията на клиентите за степен на кастъмизация на продукцията чрез съот-

ветстващите позиции на CODP.

3) Предложена е система от показатели и индикатори и е разработен математически апа-

рат за тяхното пресмятане с оглед оценка на ситуацията и определяне на адекватен отго-

вор на производствената подсистема на изискванията към нея, предявени от съответните

позиции на CODP по отношение на:

- Архитектурата на изделието и съответстващата й конструкция:

Модулност на компонентите на изделието,

Мултипликация на ефекта от модулността на компонентите,

Стандартизация/унификация на компонентите;

- Характеристиките на производствената подсистема:

Време за доставка, определено от позицията на CODP,

Модулност на технологична операция,

Многовариантност на технологичните маршрути,

Ниво на обслужване в CODP;

- Съответствието на времето за доставка и цената с нагласата на клиента:

Коефициент на съответствие на времето за доставка,

Коефициент на съответствие на цената.

4) В рамките на методическия подход е разработена методика за избор на местоположе-

нието на CODP, основана на и използваща посочените по-горе показатели.

5) Приложимостта на методическите разработки е потвърдена чрез апробиране в усло-

вията на мебелна фирма „Комфорт стил“ ООД – предприятие, притежаващо характер-

ните особености за разглежданата проблематика – силно изразени възможности за намеса

на клиентите и в конструкцията/конфигурирането на крайните изделия, и в осъществява-

ните технологични процеси. Постигнатите резултати са от решаващо значение за повиша-

ване на неговата конкурентоспособност.

35

ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1) Андреев, О. & Н. Колева (2012). Подходи за определяне позицията на точката на контакт

с поръчката на клиента. X-та Международна научна конференция „Мениджмънт и

инженеринг‘12“, Созопол, 17-20 юни;

2) Панайотова, Т. & Н. Колева (2012). Влияние на точката на контакт с поръчката на клиен-

та при формирането на операционната стратегия. IX-та Международна научно-прилож-

на конференция „Мениджмънт на иновациите – предприятия, банки, университети“,

Варна, 28-29 юни;

3) Андреев, О. & Н. Колева (2012). Фактори, определящи местоположението на точката на

контакт с поръчката на клиента. Юбилеен конгрес с международно участие „Науката и

образованието в бъдещето“, Варна, 4-6 октомври;

4) Колева, Н. (2014). Методика за изследване нагласата на клиентите, за подпомагане взе-

мането на решение за позиционирането на CODP. Innovations in Discrete Productions,

issue 2, ISSN 1314-8907.

5) Колева, Н. (2014). Технологично-организационни аспекти на осъществяваните произ-

водствени процеси в контекста на позиционирането на точката на контакт с поръчката на

клиента. Innovations in Discrete Productions, issue 2, ISSN 1314-8907.

36

IMPROVING PRODUCTION/OPERATIONS SYSTEM MANAGEMENT

BY SELECTING THE LOCATION OF

CUSTOMER ORDER DECOUPLING POINT

ABSTRACT

The object of study of the dissertation is the Production System of Industrial Enterprises

(IEs).

The subject of study is the Customer Order Decoupling Point (CODP) positioning and its

role as one of the key factors for achieving effective and efficient customized operation of the IEs.

In the theoretical part, based on the literature review performed, an analysis of the research

problem is made, and current trends in IE’s production system management are discussed.

The requirements of the production system in the context of product customization are ana-

lyzed and also the importance of cooperation with customers, and providing opportunities for cus-

tomers co-production/co-creation (depending on the location of the CODP) are discussed. The fac-

tors that influence the location of CODP and the main approaches for selecting CODP position are

analyzed as well. As a result of the study, conclusions have been made that serve as a basis for for-

mulating main dissertation tasks and help achieve its main goal.

Goal of the dissertation: Based on the worldwide developments in the field of Production &

Operations Management, to improve some of existing relevant theoretical and applied formulations,

as well as to develop new ones for improving IEs production/operations system management by

CODP positioning.

In achieving this goal, the following main tasks are accomplished:

1) Developing a methodological approach to define up to which point/stage in the produc-

tion/operations processes it is:

- possible (depending on product architecture and design),

- desirable (for the customers), and

- profitable (for the company)

to allow customers compose their own customized product;

2) Developing an integral system of criteria (incl. mathematical apparatus) for evaluating

the particular situation formed by the product specifics on the one hand, and produc-

tion/operations process characteristics, on the other;

3) Developing a methodology for applying above approach for defining CODP position;

4) Through an approbation of the methodology in a typical industrial company (“Comfort

Style” Ltd.) the feasibility of the approach developed in the dissertation for CODP posi-

tioning has been proven.