232 BIOGRAPH

брой 7, март 2012цена 7 лв.

истинските истории на легендите

ПОЕТЕСИТЕ ИЗГНАНИЦИ

АХМАТОВА И ЦВЕТАЕВА

УИТНИ ХЮСТЪН МЕРИ КУАНТПЪТ НА САМОРАЗРУШЕНИЕ

ЖЕНАТА, КОЯТОИЗМИСЛИ МИНИ-ПОЛАТА

КОСТА ЦОНЕВПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ

НЕВЕНАВЕЧНАТА

FORUMLIFESTYLE

FASHIONREVIEWCHARTS

+

ЯЗДИХ ГО ТОЗИ ЖИВОТ, МНОГО ГО ЯЗДИХ

ДЖОКО РОСИЧДЖОКО РОСИЧ

ЗА ЛЮБОВТА, ОТ КОЯТО СЕ УМИРА

НЕ ЧОВЕК, А Д-Р ХАУСХЮ ЛОРИ

ИЗПОВЕДИ ОТ ИВАЙЛА БАКАЛОВА И ЖЕНИ КАЛКАНДЖИЕВА

ЕКСПЛОЗИЯТА SPARTACUSЕКСПЛОЗИЯТА SPARTACUS

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

КОКАНОВА 50 ГОДИНИ СЛЕД ИРИНА: KИНОЗВЕЗДА, ИКОНА, ЛЕГЕНДА

ОТИВАТ ЛИ СИ ТОПМОДЕЛИТЕ

15 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ХАПЧЕ ЗА ЕКСТАЗХАПЧЕ ЗА ЕКСТАЗ

4 BIOGRAPH

СЪДЪРЖАНИЕ

10 14 18 33 68 82

124

PERSONAE

CHRONICLES

EVENTS

FASHION

VOICES

CHARTS

FORUM

136160224 233242

MEMORIES

STORIES

LIFESTYLE

REVIEW

22 Q & A

2040

192

108

114

Март 2012

20

40

58

70

84

92

108

114

140

Теодора духовникова: За любовта, от която се умира

Cover story: вечнаТа невена

консТанТин джидров – великият пешеходец

сТари, но злаТни: отиват ли си българските топмодели

запечаТано с целувка: любовните писма на великите

хапче за ексТаз: феноменът “Спартакус” хю лори – не човек, а д-р Хаус

джоко росич: Яздих го този живот, здраво го яздих!

уиТни хюсТън, гласът на Америка

женаТа, кояТо измисли мини-полаТа

леда милева: “Зайченцето бяло” стана за минутки

михаил Топалов – царят на пикантните истории

сТиг ларшон – и смъртта дори не почука на вратата...

косТа цонев: In Memoriam

ахмаТова и цвеТаева, изгнаниците

Свръхчовекът ФриТьоФ нансен

нова каледония, рай или златна клетка

152

164

172

186

192

204

208

218

6 BIOGRAPH

ÈÍÒÐÎ

райно време беше за първа дамска корица на BIOGRAPH. Има достатъчно жени, достойни да бъдат върху нея. Като Неве-на Коканова обаче не са много. Нямаме друг толкова красив образ, който да олицетворява не само българското кино, но и българската жена, българската душа.

Ослепителната и талантлива Теодора Духовникова е една от съвремен-ните актриси, доближаващи се до иконата Невена. Писали сме и друг път – динамиката на модерния живот прави невъзможно обожанието, какво-то сме изпитвали някога. Няма я онази потребност да идолизираме. Но по-страшен от липсата на икони би бил нихилизмът. Много по-опусто-шаващо би било днес да кажем, че никой не може да замени личности като Невена Коканова и Коста Цонев, като Михаил Топалов и Уитни Хюстън, като Ахматова, Цветаева и Дафни дю Морие...

Затова в новия ни брой има достатъчно актуални имена. Създателката на мини-полата Мери Куант, канцлерът на Германия Ангела Меркел, певици-те Тина Търнър, Камелия Тодорова и Тони Димитрова, писателката Леда Милева... “Дамския брой” допълват все личности, с които съвремието има не по-малко основания за гордост от славното и романтично минало.

Вечният каубой Джоко Росич, “великият пешеходец” и жива история на киното Константин Джидров, актьорът Хю Лори, писателят Стиг Лар-шон, който бе застигнат от смъртта преди да дочака световната си сла-ва, норвежският свръхчовек Фритьоф Нансен... Мъжките съдби, разказани в мартенския BIOGRAPH, са не по-малко интересни страници от романа, който пишем вече седми месец.

Приятно четене и честита пролет.

БИОГРАФ

K

Редакционен съвет: Георги Неделчев

Димитър ЗлатковМартин Радославов

Надя ЧолаковаСветльо Дукадинов

Отговорен редактор: Цветана Царева

Арт директор: Андрей Михов

Автори и сътрудници:Жанина Драгостинова

Люба Кулезич Люблена Папазова

Миролюба Бенатова Цветана ПешуноваБисер Костадинов

Борис АнгеловГеорги МилковИван Бакалов Иван Георгиев

Мениджър продажби: Иван Иванов0888 71 27 37

Дистрибуция:Прес EООД 02 975 20 44

Финансов мениджър: Иво Мишайков

Печат: Ропринт

Адрес на редакцията: София

бул. Шипченски проход 63тел. 02 870 04 79

e-mail: editorial@biograph.bg

Редакционен директор: Георги Неделчев

Издател: "Муузон" ЕООД

Със сигурност богатите мъже на света не са

толкова много, колкото красивите жени, които

ги заслужават.

ДЖЕЙН ОСТИН, английска писателка

(1775-1817)

8 BIOGRAPH

ÀÂÒÎÐÈ Â ÁÐÎß

ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА"За първи път направих интервю с Джоко през 1994 г. Беше запасал в колана си мини кама. 7 години по-късно, през 2001-а ми каза: "Никога нищо не съм гонил. Съдбата всичко ми е поднасяла". Днес пак сме с Джоко и не вярвам, че и на 80 години той отново кипи от енергия да снима поредния си филм. Да му завиди човек на гена и на дарбата!", казва известната журналистка по повод поредното задълбочено интервю, с което гостува в BIOGRAPH.

НАДЯ ЧОЛАКОВАТози път ви очакват не един, а два опуса от най-наточеното ни перо. Интервю с Теодора Ду-ховникова и очерк за славните времена на феномена “Спарта-кус”. Да четеш текст на Чолако-ва е като да гледаш филм по сценарий на Аарън Соркин (“Социална мрежа”, “Кешбол”). Всяка дума е забита като пирон, напрежението буквално реже въздуха, а сравненията ти се иска да ги наизустиш, за да впечатляваш после приятели и познати. Подходящи са и за четене на глас, защото звучат като музика.

ЦВЕТА ВРАНГОВА-МИТОВАЕдна от най-новите ни сътруднички този месец работи по емоционалната тема за любовните писма на великите личности. Цвета е дейст-ващ журналист в кореспондентската мрежа Global Radio News, където представя новини от Балканите. Има дългогодишен опит като автор в списание "Мода", сайта millionaire.bg и радио-станции. В момента е стипендиант на румънска неправителствена организация по проект за независима журналистика.

СИМЕОН ГАСПАРОВТой ни написа нещо чак от Чикаго, чийто най-известен кинотеатър е съименник на нашето списание. Изпрати и снимки, заснети на същото място, където е бил застрелян легендарният гангстер Джон Дилинджър. Мони Гаспаров е дългогодишен журналист – писал е за “Труд”, “Новинар”, “Сега” и чикагския “Дейли Херълд”. Автор е и на две книги - романа “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин” и стихосбирката “Театър на Не абсурда”.

БОЯН ОБРЕТЕНОВЖурналист и публицист. Водил е авторски рубрики в „По-глед”, „Континент”, "Литера-турен форум”, „Демокрация”. Автор на публицистични книги за историята и народопсихо-логията на българската нация. За него следващата година – 2013-а, не е просто поредната дата от календара. Точно преди 100 години в българска-та история, съдба и национал-ната психика се случва една ужасна катастрофа, която ги преобръща и променя зави-наги. Текстът на Боян „2013” в секцията “Форум” прави анализ на народопсихологич-ното състояние в очакване на тази година и чертае образа на новите поколения, в чиито ръце ще бъде съдбата на България оттук нататък.

БОРИС АНГЕЛОВНа тази архивна снимка светският журналист и издател позира със сестрите близначки Бакалови – Бо-жидара и Ивайла. Последната вече е станала “Мис България 2001”. Очеркът на Борис за този брой – “Стари, но златни”, проследява първите години от създаването на явлението “топмодел” у нас. Към този опус Ангелов добави и две откровени интервюта – с Ивайла и с най-известната й и международно успяла нейна предшественичка – Жени Калканджиева.

БИСЕР КОСТАДИНОВСлед портретите на Мими Бал-канска и братята Прошек от декемврийския и януарския

брой 37-годишният журналист и филолог вече е автор и на Cover story от нашето списание. 18-те страници за Невена Коканова са скромен, но и усърден опит да се обобщят животът и митът на

най-красивия образ в българското кино. Започват от 40-а нататък.

ЛИЧНОСТИТЕ НА МЕСЕЦА

ерманците галено я наричат mutti, тоест мамче, и добро-душно подиграват старомодни-те й костюми. Ангела Меркел

прилича на домакиня, месеща щрудел под звуците на Вагнер, но всъщност може да „сготви” само европейските си съседи, които изяждат повече, отколко-то могат да платят. Мачо политиците често коментират зад-ните й части, вместо постиженията й. Но дори когато чува обиди зад мощния си гърб, първата жена-канцлер на Гер-мания и лидер на Християндемократиче-ския съюз не променя изражението си. Взима решения убедена, че бъдещето на ЕС зависи от нея.Родена в Западна Германия и израснала в Източна, Меркел символизира успеш-ното обединение и понякога обира не-гативите му. В по-богатата половина на страната я наричат „малка комунистка”, а в бедната - „коравосърдечна преда-телка”. Самата Ангела предпочита определение-то „Желязната фрау”, защото точно как-то бившия британски министър-предсе-дател Маргарет Тачър е прагматична, има научна степен и не зависи от мъжа си. Съпругът на Ангела - професорът по квантова химия Йоаким Зауер, е гер-манският ю. Не участва в предизборна-та кампания на жена си, не я придружа-ва, когато я избират за канцлер, не дава интервюта и закъснява за официалните вечери в Белия дом.

10 BIOGRAPH

Март 2012

Фрау Меркел

ФОТ

ОГРА

ФИЯ

: GU

LIVE

R PH

OTOS

/ G

ETTY

IMAG

ES

Г

BIOGRAPH 11

ОБРАЗ И ПОДОБИЕ

0ЛИЧЕН ЖИВОТ

ПРИХОДИ

ПОЛИТИКА

ОБРАЗОВАНИЕ

Achtung, AngelaОтгледана в комунизъм, желязната лейди на Германия се бори да спаси капитализма.

Въображението й е ограничено, упоритостта - забележителна. Никой не я обича, харесват я малцина, но всички са длъжни да се съобразяват с нея

ПРИЗНАНИЕ

Ангела Доротеа Каснер се ражда в Хамбург, Западна Германия.

седмици по-късно заминава с родителите си за Източна Германия, където баща й - протестантски пастор, е пратен да проповядва.

13 000 са жителите на провинциалното градче

Темплин, в което заживява с родителите си.

-годишна е по време на издигането на стената между Източна и Западна Германия. При новината за разделя-нето на страната майка й Херлинд се разплаква, а баща й Хорст, поддръжник на левите, тържествува.

полска кръв тече във вените й. Дядовците й по майчина линия са от град Елблаг, Източна Прусия, на територията на днешна Полша.

Брат й Маркус е с

автомобила има семейството й, истински лукс по времето на социализма.

започва работа в Централния институт за физична химия към Академията на науките в Берлин.

в политехническата гимназия на Темплин. Отличничка по руски, тя е наградена с пътуване до Москва.

С пълно 6 завършва средно образование.

години учи физична химия в Университета на Лайпциг.

е оценката на дипломата й.

$283 608 е годишният й доход като канцлер. $ 400 000 взима американският президент Барак Обама, $345 423 френският му колега Никола Саркози.

пфенига получава за всяко питие, което продава в лайпцигска дискотека в студент-ските си години. 150 марки си докарва зад бара месечно и с тях плаща наема си.

източногермански марки е заплатата й в Академията на науките в Берлин.

влиза в политиката, като се присъединява към Органи-зация за защита на човешките права след падането на Берлинската стена. Преди това е член на пионерската организация „Ернст Телман” и на местния Комсомол. на изборите през 1990 година и

става член на Бундестага. Хелмут Кол я нарича „моето момиче” и я назначава за министър по въпросите на жените и младежта, а след това и за министър на околната среда.

гласа от 935 е избрана за председател на християндемократите, след като шефът й Хелмут Кол е замесен в скандал заради съмнителни дарения.

става първата жена федерален канцлер на Германия и застава начело на широка коалиция.

-ият канцлер на страната след края на Втората световна война.

е одобрението към коалицията й днес.

-годишна се омъжва за състудента си по физика Улрих Меркел. Двамата сключват църковен брак в Темплин, булката носи рокля в любимото си синьо.

години по-късно напуска семейното жилище в Източен Берлин. Задържа пералнята и фамилията на съпруга си. „Това съвсем не беше голямата любов. Оженихме се, защото тогава всички го правеха.”

докато тече разводът й, среща Йоаким Зауер, професор по квантова химия и ръководител на научната й дисертация. Влюбват се и заживяват заедно.

години по-късно се женят под натиска на по-възрастните си съпартийци и на пуританите.

деца е отгледала

тя, вторият й съпруг

има

5 пъти оглавява класацията „100 най-влиятелни жени в света” на сп. „Форбс”.

година е удостоена с наградата „Карл Велики” за принос към европейското обединение.

години по-късно получава Президентски медал за свобода от американския държа-вен глава Барак Обама. Отличието се дава за политически и културни заслуги.

3 години германски карна-вал бе украсен с нейна гола фигу-ра. „Така би изглеждала Германия,

след като отстрани проблемните си зони в икономиката”, обясниха

зевзеците, създали куклата.

ноември 2011 „целуна” своя опонент Никола Саркози в скандална рекламна кампания на „Бенетон”, призоваваща към толерантност и

любов. Разбира се, снимката се оказа монтаж.

евро струва „Барби”, вдъхновенна от нея. Пластмасовата играчка е по-висока, по-слаба и по-елегантна от първообраза си.

17

3

юли

1954 66 1/4

години по-малък от нея, сестра й Ирене - с 10. 2 №14 5 1978

30 65048.5% от гласовете

печели35годишна

С

89722ноември

2005

2

8 Само

36%23 4

синове от предишен брак.1981 17

2008 3

1720Преди

-ма

12 BIOGRAPH

ФОТ

ОГРА

ФИЯ

: GU

LIVE

R PH

OTOS

/ G

ETTY

IMAG

ES

Ако някой за миг е помислил, че 53-го-дишната Кралица на попа е сдала властта, значи не е гледал финала на Супербоул. В полувремето на най-голямото спортно събитие в САЩ Мадона пристигна на златен трон със свита от гладиатори и накара пуб-ликата на стадион „Лукас ойл” одобрително да вдигне палци, сякаш е в древноримски Колизеум. Мини-шоуто си тя стартира с хита Vogue, изпълни няколко денс парчета

и ефектно се оттегли на финала на Like A Prayer, пропадайки в дупка на сцената. Преди да изчезне, скрита зад облаци дим, показа акробатичен талант и отпуши тапата на въображението. Египетско изкуство, арт деко, парижки откутюр и племенни ритуали се сляха. Спектакълът бе опакован в зла-тисто-черни костюми на Givenchy. Самата звезда носеше корона на Филип Трейси и бижута Bulgari.

Да покаже класа за Мадона бе въпрос на чест - все пак финалът на сезона в

Националната футболна лига на Америка се гледа от милиони. За тяхна изненада звездата не използва своите 12 минути на сцената, за да сътвори скандал. В миналото обаче пуританска Америка е виждала какво ли не. През 1993-а, по време на Супербо-ул, Майкъл Джексън не спря да се пипа по чатала докато изпълняваше Heal The World с детски хор. Десетига години по-късно сестра му Джанет случайно или не разголи гръд до Джъстин Тимбърлейк, а каналът Си Би Ес, който излъчи шоуто, отнесе глоба от половин милион долара.

Мадона

Едва ли някой може да го познае на тази снимка. Скрит под грим с дебелината на глазура той играе бивш руски шпионин, обгорял от коктейл Молотов. Неузнаваем, Георги Стайков наднича от шведската трилогия „Ми-лениум”, излъчена наскоро по БНТ. Поредицата е създадена по бестселъри-те на Стиг Ларшон - писателят, на когото посвещаваме няколко вълнуващи страници в този брой.

Стайков прекарвал по 4 часа в гримьорната, за да заприлича на току що гръмнала пуканка в лицето и да се трансформира в злодея Александър За-лаченко. Много повече време му отнело да се наложи като една от физи-ономиите на шведското кино. След като емигрирал от България в началото на 90-те и правил няколко тегела по света, той акустирал в Скандинавия през 2000 година. Веднага започнал да се снима в местни филми.

Докато работеше само на Запад нямахме друг избор, освен да превъртаме „Вчера” и да го гледаме като бунтаря Ростислав. Днес обаче нещата са различни. В последно време Георги все по-често отскача до София и се снима в хитове като „Мисия Лондон”, „Тилт” и „Под прикритие”.

Георги Стайков

Беренис БежоТя трябваше да загуби ценно време

из френските тв филми и да стане на 35, за да бъде забелязана и оценена от света. Французойката с аржентин-ско потекло чу първите в кариерата си силни аплодисменти за ролята си в черно-белия и безмълвен шедьовър „Артистът”, режисиран от съпруга й Мишел Азанавичус. Ослепителната

Беренис получи номинации за всички важни кинонагради и можем да

предположим, че все по-често ще я гледаме в американски филми. До този момент опитът й в Холивуд е скромен – през 2001 г. игра в „Като рицарите”, но даже и ние не помним изявата й

там (а ние обикновено помним като слонове).

Людмил Тодоров В сезона на наводненията режисьорът представи комедия за безводно село и неговите жители, направили опашка пред басейна на съседа си англичанин. Героите се мятат на дъното на живота в „Миграцията на паламуда” и някак оцеляват. Снимките са белязани от една лична трагедия - сложеният в главната роля Христо Мутаф-чиев получава инсулт именно пред камерите. В актьорския състав е и Велко Кънев, който вече не е между живите. За да почете паметта на актьора, Людмил Тодоров му посвещава филма си. Повечето зрители обаче няма да могат да видят продукцията. Режи-сьорът отказва да я предостави на киносалоните, защото, по думите му, собствениците им поискали 95 на сто от печалбата. „Миграция-та”... все пак ще стигне до тесен кръг киномани. Очаква се да бъде показана на София филм фест, който стартира на 9 март.

Нора Джоунс Нейната музика ни обгръща като топла длан и плъз-ва над града като кадифен горски мъх. С лежерното си, джазирано кънтри Нора Джоунс успява да ни убеди, че няма нищо по-хубаво от романтична вечер у дома. И така вече 10 години. Точно толкова минаха откакто дъщерята на Рави Шанкар дебютира с албума Come Away With Me и си тръгна с една торба награди „Грами”. Мис Джоунс прилича на светулка, случайно попад-нала сред светлините на Ню Йорк. Тази пролет тя ще издаде петия си албум Little Broken Hearts заед-но с продуцента и музикант Danger Mouse. Двамата са си поделили авторството на песните и инструме-ните - Нора свири на пианото, кийборда и китарата, той взима душата на барабаните.

ФОТ

ОГРА

ФИЯ

: EM

I/АН

ИМАТ

О М

юЗИ

К.

ФОТ

ОГРА

ФИЯ

: БУ

ЛФОТ

О

PERSONAE

BIOGRAPH 13

СЪБИТИЯТА ПРЕДИ И СЕГА Март 2012

14 BIOGRAPH

1

>>АЕРОГАРА СОФИЯ

BIOGRAPH 15

тарото летище в София бе празно и пусто. Група пос-рещачи, няколко журнали-сти и фенове чакахме Тина

Търнър. В годината 1981-а свързва-хме това име не само с разбиване на клишетата в музиката, но със своеобразна атака срещу социалис-тическата допустимост. Това бе тя, голямата певица – такава, каквато моят “Асахи Пентакс” я улови на ае-рогарата (1).Мястото ми по време на концерта бе в средата на дългите редове в партера на “Универсиада”. Оттам с обектив 200 мм достигах сцената и шоуто. Снимките ставаха леко раз-мазани, заради липсата на достатъч-

но светлина, но така артистичният ефект беше още по-голям (2).Вече бях изщракал два филма, кога-то видя как милиционери влачат към изхода няколко съпротивляващи се фотографи. Неизвестно защо орга-низаторите не позволиха снимането да продължи до края на шоуто. На-ложи се и аз да прибера апарата си.След повече от четвърт век съдбата ме отведе на концерт на Тина Тър-нър във Виена (3). Докато гледах и слушах тази легенда, си спомних за онова празно и сиво софийско летище. И за онзи сковаващ страх от милицията в началото на 80-те. А тя си беше все същата – вулкан от емоции, неподвластен на времето.

Тина Търнър в България

ТЕКСТ И ФОТОГРАФИЯ: ЗАФЕР ГАЛИБОВ

С

2

3

Неизвестни снимки от гостуването на рок-звездата у нас през 1981-а

16 biograph

Сезан, отвори се!“Играчите на карти”, нарисувана от Пол Сезан в периода 1892-1893 г., вече е най-скъпата картина в света. Емирът на Катар я купи за частна-та си колекция срещу 250 милиона долара.

Предишният рекорд за най-скъпа арт покупка принадлежеше на продуцен-та-милиардер Дейвид Гефън. През 2006-а той си беше взел картина на абстрактния екпресионист Джаксън Полък за $140 милиона.

Доста пари, макар и косвено, е похар-чил за изкуство и босът на Facebook Марк Зукърбърг. През 2005-а той поканил графити-художника Дейвид Чоу да декорира стените на офиса му и му платил с акции от компанията си. Днес те са на стойност около $200 милиона...

BIOGRAPH 17

CHRONICLES

Картината на Джаксън Полък “No. 5, 1948” е в колекцията на Дейвид Гефън срещу 140 милиона долара.

18 BIOGRAPH

ВА

ЖН

ИТ

Е Д

АТ

И69 години от подвига на Александър Матросов. На 23 февруари 1943 г. съветският редник се хвърля пред ук-репленията на немските войски край село Чернушка, закрива амбразурата с тялото си и така, с цената на живо-та си, спира обстрела на вражеската картечница. През това време батальо-нът му обезврежда противника.

Матросов става символ на мъжество и воинска доблест в СССР. Вдъхновени от него, около 300 войници от Червената армия извърш-ват геройство, подобно на неговото. Според някои анализатори обаче подвигът на редника е мит.

“Комсомолецът Матросов, роден през 1924 година, извърши

немислимото - закри ам-бразурата с тялото си и обезпечи придвижването ни

напред. Чернушка е превзета. Нъстъплението продължава”. Из първото съобщение за подвига на Матросов.

ДАТА

фе

вр

уА

ри

Ален Прост става на 57. Пилотът с хладен ум и невероятна бързина е четирикратен световен шампион. Състезавал се е и за Формула 1, и за Макларън. Съперничеството му с Аертон Сена е легендарно.

Роден в Сент Шамон в семейство на дърводе-лец, като дете той учи за мебелист. В младеж-ките си години мечтае да бъде футболист. С топката обаче си остава на ниво аматьор.

„Онези, които ме критикуват, че не съм достатъчно бърз, няма да се грижат за мен, когато седна на инвалидна количка. Да карам добре, за мен значи да полагам минимално усилие и да спечеля състезанието с възможно най-ниската скорост.” Ален Прост

През 1836 година Самюъл Колт получава патент за „въртящо се оръжие“, по-късно наречено „револ-вер”. Първите екземпляри с петгнезден барабан се продават за 200 долара, а подобрените версии – само за 25.

Като тийнейджър Колт се опитва да подобри торпедото, но след серия неуспешни опити започва да конструира и продава писто-лети. До смъртта му през 1862 г. неговата фирма произвежда над 325 000 револвера, а днес пласи-ра също пистолети, карабини и автомати.

“Господ създаде хората, Самюел Колт ги направи равни” - рекламен слоган на компанията за производство на оръжие Colt Manufactuting.

80 години от рождението на Джони Кеш. Макар че е емблема на кънтри музиката, американецът пре-плита в композициите си рок, блус, фолк и госпъл елемен-ти. Към този микс прибавя продран глас и тъмни дрехи, на които дължи прозвището си Човека в черно.

Силно вярващ протестант и изследо-вател на Библията, Кеш често пее за

скръбта, изпитанията и изкуплението. В един от записите си реци-тира целия Нов завет. Издава и романа с християнско съдържа-ние „Човекът в бяло“.

„Какво е успехът? Да се тревожиш за всичко друго на този свят, но не и за пари”, казва Джони Кеш. Са-мият той никога не се нарича успял. За себе си казва: „В мен живеят двама души, които постоянно се бият. Джони е добрият. Кеш създава проблемите.”

На този ден през 1934 г. от затвора „Моабит” край Берлин са освободени Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Тримата са излежали присъди за незаконно пребиваване в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по об-винения в палеж на Райхстага и опит за сваляне на правителството.

След като излизат на свобода, героите от Лайпциг получа-ват съветско гражданство и заминават за СССР. По-късно Танев и Попов са репресирани от Сталин и са изпратени в концлагери, а Димитров се пре-връща в лост на международно-то комунистическо движение.

„...Във връзка с мене наричаха и моя български народ „див“ и „варварски“... Но българските работници и селяни, българска-та народна интелигенция съв-сем не са диваци и варвари...Диваци и варвари в България са само фашистите...”. Георги

Димитров пред съда в Лайпциг

Юбилей празнува Джоко Росич. Ак-тьорът с българо-сръбска кръв става на 80. През годините се е снимал в над 110 филма, а най-известните са “Демонът на империята”, “На всеки километър“, “Баща ми бояджията“, “Сватбите на Йоан Асен“, “Време разделно“.

В сръбския край, където е роден, имало обичай бащите да пода-ряват на синовете си първокласници ножче с думите: “Моето момче, дет-ството беше дотук. Оттук започват отговорностите.”

“Не обичам думата творчество. Защото, когато бях малко момче, творец се пишеше с главно Т и се отнасяше за Господ–Бог. Само Той беше и според мен е останал Творец. Всички останали просто работим – кой по-добре, кой по-зле, но... работим.” Джоко Росич

фе

вр

уА

ри

фе

вр

уА

ри

фе

вр

уА

ри

“Бийтълс” печелят “Грами” за най-добър албум със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band. Годината е 1968-а. По-късно продукцията с психеделично звучене е обя-вена за една от най-важните в историята на поп музиката. Сред хитовете в нея са Lucy in the Sky with Diamonds и A Day in the Life.

Обложката на албума е дело на Питър Блейк, един от гениите на попарта. Представлява колаж от снимки на музикантите и уважа-вани от тях личности,

сред които Карл Густав Юнг, Фред Астер, Едгар Алън По, Карл Маркс.

“Очевидно заглавието на песента значи това. В онези години всеки опитваше наркотици и ние не бяхме изключение. Но не сме създавали музика надрусани - твърде много държахме на работата си, за да го правим”. Пол Макартни на въпроса дали в Lucy in the Sky with Diamonds е кодиран халюциногенът LSD.

СЪБиТие ЛЮБОПиТеН фАКТ ЦиТАТ

фе

вр

уА

ри

фе

вр

уА

ри

фе

вр

уА

ри

23

24

25

27

28

29

26

BIOGRAPH 19

ДАТА

През 1929 г. в София е роден бъдещият писател и дисидент Георги Марков. 40-годишен той емигрира в Лондон. Започва работа за радиостанциите Би Би Си, Свободна Европа и Дойче веле, а критиките в ефир срещу комунистическата власт у нас му костват живота.

След като емигрира е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвръщенец. Произведенията му са иззети от библиотеките, а името му не се споменава в пресата и медиите до 1989 година.

“България, за която аз искам да раз-кажа, е страна на нестихващо кипене, страна, където жестове и думи са мно-гоизмерими, където всичко е съпровож-дано от своето отрицание, където сила и слабост, любов и омраза, мъдрост и глупост, смелост и страх вървят заедно...”. Из “Задочни репортажи” на Георги Марков

Годишнина от подписването на Сан-стефанския мирен договор. На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. в селището Сан Стефано представители на Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война.

Според договора площта на освободена България е над 170 000 кв. км, а тери-торията й обхваща земите на север от Стара планина, без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и Ма-кедония, без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция.

Годината е 1946, а Уинстън Чърчил вмъква израза “желязна завеса” в своя реч пред студенти в амери-канския град Фултън. По този начин британският министър-председател описва границата, която символич-но, идеологически и физически раз-деля Европа на Източна и Западна.

Всъщност изразът „желяз-ната завеса“ е използван за пръв път от Йозеф Гьобелс, а Чърчил го попу-ляризира. През Студената война това определение циркулира активно, особе-но на Запад.

“От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента се спусна "желязна завеса". Зад тази линия се съх-раняват всички съкровища на древните държави в Централна и Източна Европа. В тези страни преобладават полицейски правителства...". Уинстън Чърчил

Преди 13 години светът се прощава с един гениален режисьор. Стенли Кубрик издъхва в съня си, покосен от инфаркт. В наследство оставя десетки шедьоври, създадени с педантично внимание към детайла и напоени с ироничен песимизъм.

Всички филми на Кубрик от средата на 50-те години до смъртта му, с изключение на „Сиянието“, получа-ват номинации за “Оскар”, “Златен глобус” или БАФТА. Единствената му продукция, отличена от Киноакаде-мията, е „2001: Космическа одисея“. Призът е връчен за спецефекти.

“Имам жена, три деца, три кучета и седем котки. Про-тивно на всеобщото очакване не съм Франц Кафка, който седи сам и страда.” Стенли Кубрик

Актьорът Чък Норис става на 72. Бивш патрул във военновъздушните сили на САЩ и майстор на бойните изкуства, американецът е кинозвезда през 70-те и 80-те години. Снима се в “Пътят на дракона” с Брус Лий, в “Око за око”, “Код на мълчанието”, “Делта Форс”, а също и в тв поредицата “Уокър, тексаският рейнджър”.

В края на 2005 г. в интернет се появяват т.нар. факти за Чък Норис - измислени, абсурдни и комични геройства с негово

участие. По-късно излиза и книга по тях със заглавие

„Истината за Чък Норис: 400 факта за най-вели-кия човек на света“.

“Чък Норис не използва душ, той се къпе в кървава баня”; “Чък Норис изял цяла торта, преди да разбере, че вътре има стриптийзьорка”; “Чък Норис играл руска рулетка със зареден пистолет и спечелил”; “Когато Чък Норис прави лицеви опори, не изтласква тялото си, а натиска земята”.

На тази дата през 1969 година Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел, малко след като страната побеждава арабите и завзема значителни територии в Шестдневната война. Меир, чието име на иврит значи „даваща светлина“, е на власт до 3 юни 1974 г.

Нейното управление е белязано от трагедия. През 1972 г. на Олимпийските игри в Мюнхен палестинската параво-енна организация „Черният септември“ отвлича и убива 11 израелски спорти-сти. Меир възлага на „Мосад“ да открие и избие до крак терористите.

„Нека ви кажа какво ние, евреите, имаме против Моисей. 40 години той ни

води през пустинята, за да ни остави на едно място в Близкия изток, къ-дето няма петрол”. Голда Меир

Рожден ден празнува Лайза Минели. Дъщерята на актрисата Джуди Гарланд и режисьора Винсънт Минели е родена на 12 март 1946 г. Детството й минава в студията на MGM, където родителите й са постоянно ангажирани. 14-месечна дебютира във филма In the Good Old Summertime.

70-те са златно време за Лайза. Снима се във филми и мюзикъли, печели „Оскар” за ролята си на Сали Боус в „Кабаре”. През годините се омъжва и развежда 4 пъти. От браковете си няма деца.

„Вярвам, че пияниците оти-ват в рая, защото животът им е бил ад”, казва Лайза Минели, която дълго, пред очите на почитателите си, се бори с алкохолизма.

мА

рТ

мА

рТ

мА

рТ

мА

рТ

мА

рТ

мА

рТ

мА

рТ

СЪБИТИЕ ЛЮБОПИТЕН ФАКТ ЦИТАТ

1

3

5

7

10

12

17

No comment...

Теодора Духовникова

20 BIOGRAPH

ОТ КОЯТО СЕЗА ЛЮБОВТА,

УМИРА„Опитай се

да свалиш двет

е

глави на змея, пък ако ще

третата да те и

зяде!”

НАДЯ ЧОЛАКОВА

ФОТОГРАФИЯ: БОРИС ВОЙНАРОВИЧ

ÐÎÌÀÍÒÈ×ÍÀÒÀ ÕÓËÈÃÀÍÊÀ ÄÓÕÎÂÍÈÊÎÂÀ

З

BIOGRAPH 21

а медиите тя все още е захарната принцеса върху тортата. 32-годишната актриса Теодора Духовни-кова разпръсква около себе си магнетизма на идеал-ния образ. Излъчва лекотата на същество, което привлича успехите с перце. Тв зрителите я виждат

за последно в ролята на напористата репортерка Елица от се-риала „Под прикритие”. Киноманите я забелязват във филма „Прогнозата” на Зорница София, където изпълнява ролята на сърфистката Маргарита. Актрисата влиза с лекота в различни превъплъщения. Прилеп-ват й като ръкавици. Публиката я запомня с ролите на г-ца Олбрак в „Развратникът”, Лора в „Любовни булеварди”, Мерал в „Полковникът-птица” и Поли Пийчъм от „Просяшка опера”. Медиите тутакси разпознават нейната виталност. Коро-нясват я като особена звезда. Пудрят я с хвалебствия в стил

българската Мишел Пфайфър, българската Грейс Кели, новата Мадона и жената-вамп. Теодора Духовникова не се бори за славата на Мерилин. За нея пътят към известността минава през страданието. Триум-фът лежи върху пирамида от къртовски труд. Знае, че едно по-грешно движение ще я превърне в стръв за акули. И пиратите от жълтата преса дебнат да я схрускат. Заради мизерен хонорар или топла супа… Биографията й е сложна и контрастна. Напомня плетеница от черно-бели конци. Екстремна е и профучава през живота с бързи-ната на „Боинг”. Любопитна е да разбере всичко сега и веднага. Инстинктът й подсказва къде да спре. Прелива от енергия. Раз-дава я с пълни шепи. Всеки ден репетира, а след това „блъска” във фитнеса. Радва се на двете си дъщери и на съпруга си Стефан. В свободното си време чете литературни шедьоври.

ТРЪПКАТА ОТ СЦЕНАТА Е НЕСРАВНИМА. ОТЛЕПВАМ СЕ ОТ

ЗЕМЯТА И ЗАЖИВЯВАМ

ПАРАЛЕЛНИЯ ЖИВОТ

За актрисата сцената на Народния театър е като вълшебна кутия.

ДУХОВНИКОВА НА СЦЕНАТА НА

НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Саломе в "Саломе" от Оскар Уайлд, реж. Стоян Радев

Магдалена в "Домът на Бернарда Алба" по Ф. Г. Лорка,

реж. Възкресия Вихърова

Люсинда в "Лекар по неволя" от Молиер, реж. Мариус Куркински

Доня Елвира в "Дон Жуан" от Молиер, реж. Александър Морфов

Момичето в "АЗ съм емоцио-нално създание" от Ева Енслър,

реж. Марий Росен

Скай в "Моногамният" от Кристо-фър Кайл, реж. Стоян Алексиев

Оливия Базилдън в "Идеалният мъж" от Оскар Уайлд,

реж. Тиери Аркур

Мерилин в "Ръкомахане в Спокан" от Мартин Макдона,

реж. Явор Гърдев

22 BIOGRAPH

амерната сцена на Народния театър. Върви постановката „Ръкомахане в Спокан”. Сце-

ната е в сумрак. Декорът е кадриран в черно-бяло. Вентилатори се въртят на тавана. Действието се развива в хо-телска стая. Тя е нещо ръбесто между аквариум и кутия. Повечето зрители гледат с изкривени глави. Шокиращата постановка е на режисьо-ра Явор Гърдев. Авторът на пиесата ирландецът Мартин Макдона е омесил мръсни думички и вулгарни метафори в експресивен диалог. Показва под лупа насилието и перверзната склонност към него. Постановката напомня въ-жеиграч, който балансира между погну-сата и насладата. Всичко в текста е с главата надолу. В началото публиката гледа втрещено, все едно е на посещение в морга. Към края се смее, подвиква и тропа с крака. Грее като след спа в пет-звезден хотел. Актрисата Теодора Духовникова е в стихията си, облечена като пънкарка. Героинята й е дива, страстна и яко на-друсана. Това е нищо. Главният герой прилича на ретро хипи от „Плеши-вото куче”. 20 години от живота си търси отрязаната си ръка. Отнесъл я е бърз влак. Героят ревниво твърди, че релсите са я клъцнали перфектно и не е станала на пихтия. Дава луди пари да си я намери. Пребродил е всички 15 сайта с отрязани ръце, но неговата я няма и няма. Скача на бой, когато го заподоз-рат, че сам си е причинил травмата. Няколко пъти всички герои са на път да умрат или да се взривят. Майката на психаря е паднала от дърво, докато гони балон, и си е счупила глезените. Вдига му скандали за порно списания с чернокожи гърли, които открила под леглото му. Теодора и приятелят й се опитват да му пробутат съсухрена ръ-чичка на австралийски негър. Ретрохи-парят е готов да ги взриви. Добрият спасител е рецепционистът на хотела. Той се оказва детски масов убиец, влюбен в маймуна. На финала героят намира отрязаната си ръка. Целува я. И вече му идва да се гръмне… Подтекстът е философски и трагичен. Показва обръгването към насилието и патологичните фантазии...

Как се е родил този драматурги-чен диамант, Теодора? Авторът Мартин Макдона е ирландец.

Изключителен бунтар! Седем години си е седял вкъщи. Хрупал е чипс и е гледал телевизия. След това изведнъж е пропи-сал пиеси. Има награди и е признат от цялата световна гилдия. Темата с от-рязаните ръце е отвратителна, а той я представя по най-забавния начин. Ре-жисьорът Явор Гърдев каза: “Зрителят трябва да се залива от смях и да умира от срам, че се весели с такова нещо.” Целта е да ти е гадно, гадно, гадно. И из-веднъж да прескочиш отвращението си и да гледаш с чувство за хумор. Текстът е труден. Режисьорът не ни позволява-ше да променим и сричка от него.

Травмираният герой Колос цял живот търси изгубеното парче от себе си. Не е ясно дали не си е измислил тази ис-тория. Най-накрая намира отрязаната

си ръка. Оказва се, че е била в куфара му през цялото време. Автомитологията се счупва и той вече няма за какво да жи-вее. Иска да се самоубие. Междувремен-но попада на двама наркодилъри. Моята героиня и гаджето й гледат само как да се надрусат и да се изчукат. Всичко им е: „Кво толкова?” Не им пука от нищо. Стават взривоопасни ситуации. Геро-ите са на косъм от смъртта всеки миг. Рецепционистът е другият „титан”. Иска да загине славно и да спаси чове-чеството. Влюбен е в маймуна. Висял е с дни пред клетката й в зоопарка, запле-нен от чувството, че го гледа с разби-ране. Намеква на Колос, че сам е отрязал ръката си, за да избяга от обсебващата си майка. Пиесата показва осакатени същества, които имат нужда от ми-сии. Вкопчват се в тях, за да същест-вуват.

K

Красавицата знае, че пътят към известността минава през страданието.