ÏÐÎÃËÀÑИздание на Филологическия факултетпри Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”

кн. 1, 2008 (год. XVII), ISSN 0861-7902

Вера ГЛИВИНСКА

ОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКАЗА ПРЕПОЗИЦИОННО-ПРЕФИКСАЛНИТЕ МОРФЕМИВ БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ ЕЗИК

В статье сообщаются результаты глоттометрическогоанализа употреблений Д-содержащих препозиционно-префик-сальных морфем (локализаторного типа) и З-содержащих мор-фем (ассоциаторного типа) в научных, публицистических, драма-тургических и беллетристических текстах современногоболгарского и русского языков. Фиксируется отсутствие разли-чий в употреблении морфем-локализаторов и наличие сущест-венных различий в функционировании морфем-ассоциаторов всопоставляемых языках.

През 2001 година издателството на Московския държавен уни-верситет обнародва резултатите на едно многогодишно съвместно рус-ко-българско изследване – “Грамматика болгарского языка для владею-щих русским” (ГБР). Авторите, руската българистка Н.В.Котова и бъл-гарският езиковед М. Янакиев, представят описание на граматичнатасистема на българския език въз основа на глотометрично проучване наупотребите на най-честотните морфеми, между които специално мястосе отделя на препозиционно-префиксалните морфеми (ППМ), “пред-ложно-префиксальные” по терминологията на ГБР. Авторите посту-лират полиморфемния състав на ППМ в българския език, като твърдят,че дори записваните с монолитереми С и В са полиморфеми, тъй като“при нынешнем болгарском произношении предлогов В и С фактическив их составе, кроме морфем, о которых сигнализируют В и С, сохраня-ется либо исконный Ъ, сообщающий по меньшей мере о морфеме

137

гранульности (контракция HG) и морфеме партитивности (контракцияSG), либо О (морфема гранульности).” (Котова, Янакиев 2001:603). Идея-та за сложния състав на тъй наречените “прости” предлози не е чуждана българската граматична мисъл: Д.Мишев я изказва още в 1895 г.,след това С.Младенов и Й. Заимов я развиват в своите трудове. В ака-демичната “Граматика на съвременния български книжовен език” от1983 г. се отбелязва, че “от гледище на съвременния българския език теса морфологически неразчленими, но за някои от тях се предполага, чеса образувани от други прости предлози чрез разширяване с друг еле-мент. Например в предлозите БЕЗ, ВЪЗ, НИЗ, ПРЕЗ, ЧРЕЗ се различаваразширение със -З; в предлозите НАД, ПОД, ПРЕД и ЗАД – добавка -Д,а предлогът КЪМ може да се разглежда като образуван от старобългар-ския предлог КЪ с разширение -М”. (Граматика ... 1983:409-410).

С. Спасова-Михайлова е по-последователна в използуванетона терминологията. Тя си служи с термина “аугмент” и посвещава натози проблем специалното изследване “Пространствени предлози в бъл-гарския език, които завършват на -Д.” (Спасова-Михайлова 1960). Товани дава основание да твърдим, че разграничаването на групите “прости”предлози на -Д и -З има трайна традиция в българските граматичниописания. Н.Котова и М.Янакиев дават на тази идея нов импулс. Тепишат за “Т или Д съдържащи” префикси и предлози, като включват втази група ДО и ОТ, освен общоприетите НАД, ПОД, ПРЕД и ЗАД.Включването на ДО в групата убедително се аргументира със семанти-ката на морфемата (отношение към граница), което е характерно завсички Д-съдържащи препозиционно-префиксални морфеми (НАД –към горната граница; ПОД – към долната; ЗАД – към задната и ПРЕД -към предната). Включването на ОТ в групата по-трудно може да сеприеме. Авторите пишат: “Морфему, добавляемую к Д и превращаю-щую Д в Т (контракция IL), вероятнее всего, в древности понимали какуказание на замену конкретного действия его абстрактным (мыслен-ным) аналогом. Поэтому бг. Д-микролексы (предлоги ДО, ЗАД, НАД,ПОД, ПРЕД, СЛЕД, СРЕД) – исконные локализаторы, сигнализирую-щие о конкретных местах процессов или вещей, относительно другдруга, а бг. Т – указатель места процесса или вещи относительно инфор-матора, т.е. в сознании информатора”. (Котова, Янакиев 2001: 468).Точно това посочено от авторите различие, както впрочем и нашиятвъзможно излишен консерватизъм не ни позволяват да включим в гру-пата ОТ.

Групата З-съдържащи ППМ (в нашия случай това са БЕЗ, ВЪЗ,ИЗ и префиксът РАЗ-) също така имат общ семантичен инвариант –

ОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКА ЗА...

138

сепаративност. Авторите на ГБР разширяват границите на групата, катовключват още две морфеми – ЗА и С. Семантичната близост и взаимнатазависимост на еволюционните процеси в историческия развой на ВЪЗи ЗА ни убеждават да включим в групата ЗА (Гливинска 1979). Обаче,както в случая с групата на Д-съдържащите морфеми, ние се въздържамеда включим в същата група С. Комитативната семантика на тази мор-фема не ни позволява да я отнесем към една и съща група с БЕЗ. Труднобихме могли да приемем аргументите на авторите, че комитативнатасемантика не противоречи на сепаративната, макар че те не са лишениот логика и финес: “Комитативная семантика” не противоречит семан-тическому инварианту морфемы С – сепаративности. Ведь при сопро-водительности сопровождающее всегда мыслится как нечто отдельное(или отделенное) от сопровождаемого.” (Котова, Янакиев 2001:475).

Тъй като ППМ в българския език почти напълно съвпадат по със-тав с аналогичните морфеми в руския (Гливинска 1978), ние се опитахмеда приложим използуваната от Н. Котова и М. Янакиев подялба върхуруските ППМ и да определим глотометричните параметри на тези двегрупи морфеми (има се предвид количествената преценка на употребатана морфемите в различни по стил текстове на двата род-ствени езика –както във всеки един от тях, така и в съпоставителен план).

Използуваните в работата количествени методи (Янакиев 1977)позволяват да се ограничи проучваният материал с ексцерпти от по 15килофони всеки от 4 типа текстове – белетристика, драма, наука и публи-цистика по 4 български ексцерпта от всеки тип и по два руски. Адреситена килофоните са дадени във влогове от килофони за лингвисти“съпоставители” под № В 78 341 до В 783 100 и R 78 341 до R 783100(Банка килофони 1978). В съответствие с възприетото разграничениена префиксална и препозиционна употреба на ППМ (Гливинска 1978:16-17) разглежданите морфеми се изследват в три аспекта:

1) сумарни количествени данни;2) количествена характеристика на префиксалната употреба

(морфемата предхожда коренна морфема, назоваваща действие всловоформите на глаголи, причастия, деепричастия, отглаголни съ-ще-ствителни, образувани с формативи -не и -ние, отглаголни nomina agentis);

3) количествена характеристика на препозиционната употреба(морфемата предхожда номинална единица).

Д-съдържащите ППМ както в българския, така и в руския езикне са високочестотни ( X бълг. = 3,71; рус. = 3,23), но са много стабилни:нито в руския, нито в българския език, нито при съпоставката им не ефиксирана нито една стойност на t- критерия на Стюдънт, която би

Вера ГЛИВИНСКА

139

позволила да се преценят различията като съществени. Стабилни са идвата типа употреба – префиксалната и препозиционната. Статистичес-ки значими различия можем да отбележим само между българските ируските научни текстове: този вид морфеми по-често се появяват вбългарския научен текст във функция на препозиция (бълг = 2,05; рус.=0,93). Интересно е, че тази разлика се компенсира с по-честата упо-треба на Д-съдържащите морфеми във функция на префикс в рускитенаучни текстове (бълг = 1,52; рус. = 2,00, вж. табл. № 3).

Подобни компенсационни процесси могат да се проследят и присъпоставянето на средните честоти в различни по стил текстове в бъл-гарския и руския език. И в двата езика статистически същественитеразличия са свързани с белетристичните текстове: Д-съдържащите мор-феми в тях са по-чести във функция на препозиция и по-редки въвфункция на префикс. Сравнете:

Посочените различия не нарушават общата стабилна и устойчивакартина на разпределянето на средните честоти на изследваните мор-феми в различни по стил текстове в съпоставяните езици.

Глотометричното поведение на З-съдържащите морфеми се оказасъвсем различно. Между руския и българския език са фиксирани статис-тически съществени различия в употребата на тази група морфеми въввсички изследвани текстове:

З-съдържащите морфеми са по-чести в българския език кактовъв функция на препозиция, така и във функция на префикс.

Съвременните български текстове са впечатляващо еднороднипо този признак. Съществени различия има само между белетристич-ните текстове спрямо научните и публицистичните. Този вид морфемипо-често се употребява в препозиционна функции в езика на науката ипублицистиката:

Езици Функции X бел. X драм. X науч. X публ. преп. 2,45 1,67 2,05 1,72

български преф. 1,38 1,77 1,52 2,30

преп. 2,33 1,23 0,93 1,83 руски

преф. 0,90 1,93 2,00 1,77

tбел.= 3,99 tдрам. = 5,55 tнауч. = 2,71. tпубл. = 3,41

при tOI = 2.64

ОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКА ЗА...

140

За разлика от българските руските съвременни текстове не саеднородни по този признак. Практически всички по-значителни раз-личия са свързани с по-рядката употреба на З-съдържащите морфемив руския драматургичен текст и в двете функции:

С помощта на статистиката обикновено се открояват такива ези-кови факти и явления, които иначе остават скрити от вниманието наизследвачите. Ето защо глотометрията по-скоро поставя въпроси, от-колкото дава отговори. Наистина, защо З-съдържащите морфеми по-често се употребяват в научния текст и в двата езика? Може да се пред-положи, че тези езикови средства се актуализират в научния текст въввръзка със спецификата на научния анализ, който препарира мате-риалния и духовния свят на човека. Изразяването на сепарационнитеотношения е най-актуално точно в този вид текст както в българския,така и в руския език.

Направеният статистически анализ на двете групи ППМ фиксираразличното им глотометрично поведение в съпоставяните езици. Къдесе крият причините за тези различия? Авторите на ГБР, като развиватидеите на А.Теодоров-Балан, предлагат при описанието на предлозитеда се разграничават два вида семантика: “ассоциаторную (абстрактную,отвлеченную, характеризующую отношения в пространстве мысли) исемантику локализаторную (конкретную, характеризующую отношенияв пространстве реалий) (Котова, Янакиев 2001:627).

В ГБР разграничение “локализаторы”) (“ассоциаторы” – неразграничение между тем, что “в уме” и тем, что в “не в уме”, а междутем, что может находиться и “не в уме”, и тем, что может находиться“только в уме”. Ассоциаторы – это морфемы, сообщающие о связях,

X бел.= 4,95 при X науч. = 6,72 X публ. = 6,95

Сумарна употреба:

Xдрам.= 7,03 при X бел.= 9,37; X науч.= 11,13; X публ.= 9,60. Препозиционна употреба:

X драм.= 2,87 при X бел.= 4,40; X науч.=4,80; X публ.= 4,53.

Префиксална употреба:

X драм.= 4,16; при X бел.=4,93; X науч.= 6,33; X публ.= 5,06.

Вера ГЛИВИНСКА

141

целиком относящихся к пространству идей, психики индивида» (Котова,Янакиев 2001:625).

Авторите на ГБР отбелязват, че в българската говорима речмногообразието на асоциаторите съвсем не е голямо. “Микролексных“предлогоподобных” только ассоциаторов всего четыре – ЗА, БЕЗ,С(ЪС) и КАТО». (Котова, Янакиев 2001:625).

Групата Д-съдържащи морфеми практически се състои само отлокализатори, докато групата З включва в състава си два от четиритепосочени в ГБР асоциатора – ЗА и БЕЗ. Нашето проучване показва, чеППМ от локализаторния тип, изразяващи отношения в реалното про-странство, се употребяват в двата родствени езика без статистическизначими различия. Различията, наблюдавани в употребата на З-съдър-жащите ППМ, може да са свързани с морфемите-асоциатори, коитоизразяват отношения в мисловното пространство и отразяват специфи-ката на националното езиково съзнание.

БИБЛИОГРАФИЯ

Банка килофони 1978: Банка килофони. – Съпоставително езикознание,1978, кн.3.

Гливинска 1978: В.Н. Гливинска. За глотометрическите характеристикина препозиционно-префиксалните морфеми в българския и руския език. –Съпоставително езикознание, 1978, № 3.

Гливинска 1979: В. Н. Гливинская. Частотно стабильные и нестабиль-ные предложно-префиксальные морфемы в болгарском языке в плане диахро-нии. – Славянская филология, МГУ, 1979, вып. XI.

Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2, Том 3.С.,1983.

Заимов 1952: Й. Заимов. За наченките на аналитизма в български език. –Изв. Инст. за бълг. език, кн. 2, 1952.

Котова, Янакиев 2001: Н.В.Котова, М.Янакиев. Грамматика болгар-ского языка для владеющих русским языком. М., 2001.

Мишев 1985: Д.Мишев. Ръководство по български език. Курс I. Синтак-сис и етимология. За I клас. 7. прераб. изд. Пловдив, 1895.

Младенов, Василев 1939: С. Младенов и Стефан П. Василев. Грама-тика на българския език. С., 1939.

Спасова-Михайлова 1960: С.Спасова-Михайлова. Пространственипредлози в български език, които завършват на -Д. – В: Езиковедско-етнограф-ски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. С., 1960.

Теодоров-Балан 1940: А. Теодоров-Балан. Нова българска граматика.С., 1940.

Янакиев 1977: М. Янакиев. Стилистиката и езиковото обучение. С., 1977.

ОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКА ЗА...

142

С

водн

а т

абли

ца н

а ст

ойно

стит

е на

t

по к

рит

ерия

на

Ст

юдъ

нт, о

тра

зява

щи

раз

личи

ята

в ч

ест

отит

е н

а Д

– с

ъдър

жащ

ите

ПП

М з

а ра

злич

нит

е по

ст

ил р

уски

и б

ълга

рски

тек

стов

е

Вера ГЛИВИНСКА

143С

водн

а т

абли

ца н

а ст

ойно

стит

е на

t

по к

рит

ерия

на

Ст

юдъ

нт,

от

разя

ващ

и р

азли

чият

а в

чест

отит

е н

а Д

– с

ъдър

жащ

ите

ПП

М з

а ра

злич

нит

е по

ст

ил б

ълга

рски

тек

стов

еОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКА ЗА...

144С

водн

а т

абли

ца н

а ст

ойно

стит

е на

t

по к

рит

ерия

на

Ст

юдъ

нт,

отра

зява

щи

раз

личи

ята

в ч

ест

отит

ена

Д –

съд

ърж

ащит

е П

ПМ

за

разл

ични

те

по с

тил

рус

ки т

екст

ове

Вера ГЛИВИНСКА

145С

водн

а т

абли

ца н

а ст

ойно

стит

е на

t п

о кр

итер

ия н

а С

тю

дънт

, от

разя

ващ

и р

азли

чият

а в

чест

отит

ена

З –

съд

ърж

ащит

е П

ПМ

за

разл

ични

те

по с

тил

рус

ки и

бъл

гарс

ки т

екст

ове

ОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКА ЗА...

146

С

водн

а т

абли

ца н

а ст

ойно

стит

е на

t

по к

рит

ерия

на

Ст

юдъ

нт,

отра

зява

щи

раз

личи

ята

вче

стот

ите

на

З –

съд

ърж

ащит

е П

ПМ

за

разл

ични

те

по с

тил

бъл

гарс

ки т

екст

ове

Вера ГЛИВИНСКА

147С

водн

а т

абли

ца н

а ст

ойно

стит

е на

t

по к

рит

ерия

на

Ст

юдъ

нт, о

тра

зява

щи

раз

личи

ята

в ч

ест

отит

е на

З –

съд

ърж

ащит

е П

ПМ

за

разл

ични

те

по с

тил

рус

ки т

екст

ове

ОЩЕ МАЛКО СТАТИСТИКА ЗА...