Обз

FFRREEEE//OO

FF

 

зор на съ

OOPPEENN  SSOOFFTT

FFOORR  AALLLL  AARR

ъвремен

TTWWAARREE  AANN

RROOUUNNDD  TTHH

 

нните пр

NNDD  KKNNOOWWL

HHEE  WWOORRLLDD

рограмн

LLEEDDGGEE  

DD  

ни средс

2

СС

L6

ства за е

200

ССТТЕЕФФАА

LogM6/1/2009 

 ефектив

09 

ААНН ДДРРАА

an 

вно обуч

 

ААЖЖЕЕВВ

чение

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

1  

 

Стефан Дражев, ИУ‐Варна 

Stephen Drazhev, PhD, Varna University of Economics, Bulgaria, stedrazhev@gmail.com  

Въведение 

Целта на настоящото изследване е да се направи обзор на най‐добрите за момента (Май, 2009) програмни    (софтуерни)  средства  и  технологични  платформи,  приложими  в  системата  на  висшето образование в нашата страна. Авторът обобщава както международния опит, така и своите усилия да  се  приложат  на  практика  някои  от  основните  платформи  и  средства  за  електронно  обучение  и тяхното комбиниране с класическото обучение в ИУ‐Варна. 

Текущо развитие на Интернет. Поколение “Y” 

През последните няколко години световното Интернет пространство или World Wide Web се  мромени  радикално.  Изграждането  на  високоскоростни  комуникационни  магистрали, минимизирането на началната инвестиция за домашен дигитален и интерактивен архив създаде условията  всеки  потребител  на  Интернет  да  се  превърне  от  пасивен  в  активен  потребител  – потребител,  който  не  само  използва  дигиталните  информационни  мултимедийни  архиви,  но  и самият той създава дигитално съдържание. В този контекст се разглежда и промяната в методите, средствата  и  формите  на  прехода  от  традиционно  към  комбинирано  обучение –  обучение,  при което се балансира и допълва класическият образователен модел, с този, изграждан на базата на съвременни компютърни и комуникационни технологии. От тази позиция се извършва и обзора на програмни средства за обучение. 

В  нашите  публикации  нееднократно  сме  цитирали  изследванията  на  Pew  Internet Foundation,  САЩ.  Едно  от  последните  им  изследвания1  отчита  разпределението  по  възрастови групи и Интернет (он‐лайн) достъпа до световната мрежа.  

Таблица 1. Статистика на населението по възрастови групи, използващо Интернет (САЩ). Източник Pew Internet Foundation 

Наименование на поколението 

Дати на раждане, Възраст към 2009 

% от възрастното население 

% от населението, използващо Интернет 

Поколение Y  Родени 1977‐1990, Възраст 18‐32  26%  30% 

Поколение X  Родени 1965‐1976, Възраст 33‐44  20%  23% 

Преуспяло младо поколение 

Родени 1955‐1964, Възраст 45‐54  20%  22% 

                                                            1 Pew Internet Research ‐ Generations Online in 2009 

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

2  

Преуспяло възрастно поколение 

Родени 1946‐1954, Възраст 55‐63  13%  13% 

"Мълчаливото" поколение 

Родени 1937‐1945, Възраст 64‐72  9%  7% 

Поколение на "Голямата депресия" 

Родени преди 1936,    Възраст 73+  9%  4% 

 

Както  изтъкват  Martin  Ebner  и  Mandy  Schiefner2,  на  лице  са  две  обособени  групи  от потребители  в  системата  на  образованието:  дигитални  имигранти  (Digital  Immigrants)  и 

дигитални  по  рождение  (Digital  Natives  или  Net  Generation)  –  първите  са  представители  на поколенията  преди  бума  на  дигиталните  технологии,  а  вторите  –  именно  поколението  на мрежата  или поколение “Y” (младежите на възраст между 18‐32 години). 

Традиционно  обучение  във  висшите  училища    е  основано  на  технологията  на  пасивно възприемане  на  информация  и  знания  в  система,  центрирана  към  преоподавателя  (passive teacher‐centered  approach).  Електронно  обучение  или  е‐Обучение  се  гради  на  нова  парадигма: информацията/знанията  не са „собственост” на преподавателя, той престава да бъде доставчик на  знания  (Knowledge  Provider).  Ролята  му  се  преобразува  от  доставчик  в  комуникатор  на информация  и  знания.  Информацията  се  разпространява  свободно  чрез  изпозлване  на съвременни  компютърни  и  комуникационни  системи  и  технологии,  оценява  се  и  превръща  в знания чрез добавяне на съдържание от всеки един активен потребител на мрежата. 

Съгласно  „Речник  на  образователните  термини”3  под  електронно  обучение  или  е‐Learning се разбира „...термин, покриващ широко множество от приложения и процеси като Web‐базирано обучение; компютърно‐базирано обучение; виртуална класна стая; система за дигитално взаимодействие/колаборация.  Електронното  обучение  осигурява  достъп  до  учебно  съдържание чрез  Интернет,  Интранет/Екстранет  (ЛАН/ВАН),  аудио‐  и  видео‐предавания;  интерактивна телевизия, библиотеки от видеодискове (CD, DVD, Blue ray) и други (край на цитата).”   

Без да навлизаме в излишни подробности, бихме желали да изтъкнем,  че съвременните системи за обучение са една хомогенна смес от адаптивни педагогически технологии, съчетани с последните  достижения  на  компютърните  и  комуникационни  средства.    Комбинираното обучение във висшите училища   интегрира   методите и средствата за активно взаимодействие между преподаватели и  студенти.  Според   „Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne”4 под комбинирано или хибридно обучение (Blended learning или Hybrid eLearning) се разбира  „...  система  за  оптимизация  на  учебния  процес  чрез  действителен  трансфер  на 

                                                            2 Ebner, M, Schiefner M,  WILL E‐LEARNIG DIE? In: E‐Learning: 21st Century Issues and Challenges, Audrey R. Lipshitz and Steven P. Parsons (Ed.), Nova Publishers, pp. 69‐82, 2008 3 Ed Technology Glossary of Terms –at http://www.uen.org/core/edtech/glossary.shtml 4 Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne ‐ http://www.eng.wayne.edu/page.php?id=1263  

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

3  

                                                           

информация и знания, ориентирани към обучавания. Дихотомията „Преподавател – Обучаван” е развита на ново ниво като „Създател – Потребител” на информация и знания.”   

На лице са и следните две особености: 

‐ ролите  в  новата  дихотономия  не  са  фиксирани,  т.е.  създателят  на  информация  и знания е и потребител, както и обратно; 

‐ информацията и знанията могат да бъдат достъпни по всяко време и навсякъде. 

"Нашите студенти се промениха радикално", отбелязва Марк Пренски в своято изследване (Marc Prensky)5.  „... Те са  израснали в дигитална среда на видео игри, електронна поща, на Уеб‐предаванията, на социалните мрежи и Wiki‐та, блогове и форуми; разработили са си нови модели на    когнитивно  мислене,  коренно  различно  от  това  на  предходните  поколения.  В  резултат  – създателите на нови образователни технологии би трябвало да се съобразят с новите реалности, с новите  когнитивни  различия,  да  разработят  такива  среди  за  обучение,  които  да  отговарят  на възприятиата на новото поколение (край на цитата)”.    

Rudd и Facer6 отбелязват, че „... ние трябва да променим акцента от инстуционализиранта логика  на  учебното  заведение  като  завод  [на  знания,  бел.  моя]  към  Интернет‐логиката  на самосформиралите  се образователни  групи...”. Новите идеи си влияят взаимно и потребителите на  Интернет  прилагат  новите  концепции  като  неформално  обучение,  социални  образователни групи, групи „Направи си сам” и др. под.  Тези нови концепции разкриват същността на понятието e‐learning 2.07(e‐Обучение), термин, въведен от Stephen Downes. 

Практическото  приложение  на  съвремените  методи  и  форми  на  комбинирано обучение в дадено висше училище би имало успех, ако се съчетаят услията на всеки един перподавател с ясно формулирана инстутиционална стратегия и концепция при спазване на следната последователност: 

• ОБЗОР на програмните и технологични средства за e‐ Обучение 2.0 по дадена дисциплина в контекстта на даденото ниво на обучение (бакалавър, магистър, докторант); 

• ИЗУЧАВАНЕ  на  опита    на  други  институции  как  те  интегрират  новите технологии  в  една  оптимална  комбинация  с  традиционните  форми  на обучение; 

• РАЗКРИВАНЕ на многообразието от форми и теми, които да осигурят целите на e‐Обучение 2.0 чрез използване на съвременните технологии;  

• ОЦЕНЯВАНЕ на  подходите  за  изграждане,  с  които  трябва  да    съобразим,  при използването на съвременните компютърни и комуникационни технологии.  

 5 Prensky, Marc (2001) Digital Natives, Digital Immigrants. Retrieved December 2, 2003 from http://www.marcprensky.com/writing/ 6 Rudd, T. Sutch Dan & Facer, K. (2007). Towards new learning networks. : Futurelab. Sharples, M. (2007). Big Issues in Mobile Learning. Report of a workshop by the Kaleidoscope Network of Excellence, Mobile Learning Initiative, University of Nottingham, 2007 7 Downes, Stephen. E‐Learning 2.0 http://www.downes.ca/post/31741 

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

4  

                                                           

• УБЕДЕНОСТ, че дадена програма за комбинирано обучение осигурява достигането на целите, поставени  както пред студентите, така и пред висшето училище.   

Авторът  се  спира  по‐подробно на обзора  на  програмните  и  технологични  средства  за  е‐обучение.  Основанията  и  надеждите  му  са  свързания  с  това,  че    успехът  от  внедряването  на новите  технологии  в  дадена  институция  изисква  критичен  минимум  от  специалисти  в  двете области:  знания  по  дадена  учебна  дисциплина  и  практически  умения  за  приложение  на компютърните технологии в обучението по самата дисциплина. 

Обзор на програмни и технологични средства за e‐Learning 2.0 

Социализацията  на  Интернет  и  дефинирания    от  Tim  O’Reilly  термин    Web  2.08  като платформа  за  повишаване  на  ефективността  от  използването  на  Уеб‐базирани  програмни средства  (или  „впрягане”  на  колективната  интелигентност  ‐  "harnessing  collective  intelligence")  е тази основа, на която ще изградим обзора на програмните и технологични средства. 

За  да  подпомогнем  усилията  на  преподавателите‐ентусиасти  и  да  минимизираме разходите  за  първоначално  внедряване  на  e‐Обучение  2.0  в  дадено  висше  училище,  обзорът включва само или предимно такива средства, които са в категорията The Free Software/The Open Source9  (свободен/отворен/безплатен  софтуер),  дефинирана  от  The  Free  Software  Foundation:  свободният/безплатен софтуер осигурява свободата на потребителя не само да използва, но и да копира, разпространява, изучава, променя и подобрява дадена програма/технология.  

В  обзора  са  включени и  платформи/средства,  които  са изградени на  базата на безплатен хостинг  (он‐лайн  поддържане  и  достъп  до  образователно  съдържание).  На  фиг  1.  е  показана релацията  на  трите  главни  насоки  на  свободно  разпостранение  и  използване  на  софтуер, обучение без граници и достъп до знания за достигане на колективна интелигентност. 

 

8 Web 2.0 Compact Definition - http://radar.oreilly.com/archives/2006/12/web-20-compact-definition-tryi.html 9 The Free Software Definition, http://www.gnu.org/philosophy/free‐sw.html 

ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн 

 

Дучилище,

Таадрес, оттова  среизвършенза някои новата те„мозайкаПСi,  къдетехничесса  посочИлюстрацпрототип

Фигура 1. 

Допускаме, че, ще се комб

• Табли(препо

• Таблиучебн

• Табли

• Табли

• Табли 

Класифик

аблиците  сът където бихтедство,  оценн към 31 Маот тях предсехнологиия ната” от прогрето:  ПС  –  пки средства чени  основциите  имат п на система 

Свободно ра

е традиционинират/допъ

ица 2 ‐ Прогродавател ‐ пр

ица  3  ‐  Прои материали

ица 4 ‐ Прогр

ица 5 ‐ Прогр

ица 6 ‐ Персо

кация на най

ъдържат  наите могли да нка  по  десей 2009 годинстои да се акна Google – Wрамни средстпрограмни  собразува мн

вните  подсиза  цел  да  оза обучение 

азпростране

нните методиълват със сле

рамни средстреподавател

ограмни  среди и знания; 

амни стредс

амни средст

нални/вирту

й‐използвани

именование инсталирате

етобалната  сна. Всички цктуализира, Wave). Таблитва, графичнредства,  i  –ногослойнияистеми,  апрориентират по дадена т

5 

 

ение на софт

и и средстваедните групи

тва и технолл; преподава

дства  за  уп

ства за търсе

тва за управл

уални образо

ите програм

на  дадено е софтуера, ксистема  и  питирани среако са в начиците изпълнно представе–  индекс  от я модел на сробирани  опреодавателяхна дисцип

туер, обучен

а за обучениеи програмни 

огии за комутел – студен

равление  н

не и анализ 

ление на учеб

ователни сре

ни средства

програмно кратко описапример(‐и) едства за апрален (бета) няват ролятаени на фиг. 51  до  5.  Съистемата за от  автора лите,  които лина. 

ние и знания 

е, утвърденисредства и т

уникация и ст;  студент – 

а  мултимед

на информац

бния процес

еди.   

за e‐Обучен

средство  (теание на предна  реализацробирани от период на ва на справоч5. Те са ознаъвкупността е‐образованв  периода биха  желал

 

в Интернетт  

и в дадено втехнологии:

висше 

съвместна растудент); 

абота 

дийни  онтоллогии, 

ция в Интерннет; 

с; 

ние 2.0  

ехнология), дназначениеция.  Подборавтора. Оценедряване (ник или създчени с индеот  програм

ние 2.0. На ф2002‐2009 

ли  да  разра

Web‐ето на рът  е нката както дават ксите 

мни  и фиг. 4 год. 

ботят 

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

6  

                                                           

Естественият въпрос, който възниква, е:  „‐ С какво да започнем? Кои от многото програми, включени в петте таблици, са от първостепенно значение за изграждане на ефективна система?”. Ние  предлагаме  да  се  започне  с  практическо  внедряване  на  всички  програмни  средства,  чиято експертна  оценка  е  по‐голяма  от  8,  а  след  това,  поетапно  да  се  внедряват  и  тези,  с  по‐ниска оценка.  Подобен  прагматичен  подход  съкращава  времето  за  внедряване  на  е‐обучение  по дисциплини, катедри и като цяло – за дадено висше училище, ако предварително е разработена ясна  концепция  за  развитие  на  системата.  Така  например,  ако  желаем  да  използваме  мулти‐медийни  системи  за  обучение  по  всяка  дисциплина,  ще  трябва  предварително  да  разработим концепция  за  прилагане  на  авторските  права,  за  признаване  на  електронните  публикации,  за заплащане на разработените мултимедийни материали,  за оптимизиране на Интернет/Интранет трафика, за комбиниране на он‐лайн материалите с тези, които са на оптични носителии и т.н. 

Без  да  се  пренебрегват  подобни  въпроси,  в  заключение  бихме  желали  да  отбележим следния  факт:  оценката  и  класацията  на  всяко  (вкл.  висше)  училище  се  извършва  на  базата  на публикуваното от него електронно съдържание в Интернет10.   Всеки български университе би се издигнал  в  класацията,  ако  използва  безплатната  система  за  електронни  публикации  issuu, предлагана в Таблица 3. 

   

 10 Webometrics Ranking of World's Universities – Класация на българските ВУЗ ‐ http://www.webometrics.info/rank_by_country.asp?country=bg  

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

7  

 

Таблица 2. Програмни стредства и технологии за комуникация и съвместна работа 

 Наименование на продукта или технологията  

 Web‐адрес 

 Предназначение  Оценка за 

значимост Max 10 

Пример на реализация 

Wave, Google 

http://wave.google.com   Beta‐версия на съвременен продукт за комуникации в група 

7 Иновация в средствата за комуникация – вместо съобщения се разпространяват  и обменят информационни „вълни” 

Gmail, Google  

https://www.google.com   Съвременен продукт за Уеб базирана електронна поща, chat, RSS, Links to Map, Calendar,  др. 

9 Позволява изграждането до 600 пощенски кутии на преподаватели и студенти от даден ВУЗ 

Skype  www.skype.net Безплатни аудио‐ и видео‐разгови  7 

Чрез Yugma https://www.yugma.com/share_skype.php се реализират видеоконференции за обучение до 20 студента едновременно 

Twitter  www.twitter.com   “SMS съобщенията в Интернет” или система за генериране на кратки съобщения плюс възможност за проследяване на авторите им 

7 Осведомяване в реално време кой по какви теми работи; проследяване на авторите на определено дигитално съдържание, например  http://twitter.com/malinkaiva  

NING  

www.ning.com   Платформа за изграждане на  e‐Learning 2.0 сайт за комуникация между членовете на дадена образователна  група 

 9 

Разработване на социални сайтове за специализирани образвоателни групи, използващи мултимедийна информация 

Wordpress  

www.wordpress.org   Електронни дневници (лични или групови); описание на основни събития ден след ден 

6 Социален интелект http://thesocialbrain.wordpress.com/  

Nimbuzz Mobile 

http://www.nimbuzz.com/en/mobile/  

Безплатни телефонни разговори, SMS, chat, VoIP‐регистрация   

6 Комбинирано използване на мобилни, стационарни и chat‐технологии 

Netvibes    Генериране и обзор на новини по зададени теми 

7 Генериране и обзор на новини, свързани с обучението в ИУ‐Варна 

nomee  http://nomee.com/ Система за интеграция и персонификация на всички достъпни комуникационни канали, изградена на базата на Adobe Air 

8 Интегриране на всички ваши контакти и интереси на едно място 

 

   

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

8  

Таблица 3. Програмни стредства за създаване на мултимедийни онтологии, учебни материали и знания 

 Наименование на продукта или технологията  

 

Web‐адрес  Предназначение  Оценка за значимост Max 10 

Пример на реализация 

Google Map, Earth  

 http://maps.google.com/   http://earth.google.com/   

Двумерно и тримерно описание на населени места, географски карти, адреси 

8 Включване чрез API на географски карти в дадена образователна единица; напр. адресът на ИУ‐Варна и как се стига до този адрес от ... 

  Adobe TV 

  http://tv.adobe.com/  

Adobe Media Player като средство за разпространение на учебни видеофилми 

9 Създаване на учебен видео‐портал;Обучение по най‐новите продукти на Adobe 

Youtube for Education  

  http://www.youtube.com/edu  

Видео‐портал на образователни филми   

9 

Различни области на приложение;Възможност за включване във ваш сайт или други форми на учебни материали 

 Revision3   

  http://revision3.com/   Видео‐портал на образователни филми  8 

Различни области на приложение, предимно ИКТ 

Younitube  http://www.younitube.com/ Безплатен достъп до университетски лекции по различни теми 

7 Лекции по основни дисциплини – от икономика до физическа култура 

issuu  http://issuu.com   Система за създаване и разпространение на електронни издания (учебници, списания, статии, ръковоства за работа) 

9 Безплатни учебници и ръководства за приложение на ИКТ в учебния процес, включителни и тази статия на адрес: http://issuu.com/stedranet/docs/issuuictedu  

SladeShare  

http://www.slideshare.net   PowerPoint‐презентации, поддържани он‐лайн 

7 Различни области на приложение;Възможност за включване във ваш сайт или други форми на учебни материали 

Empressr  http://www.empressr.com   Безплатен софтуер и платформа за публикуване на мултимедийно съдържание в Интернет 

7 Създаване на „публични” лекции с богато мултимедийно съдържание без познания по програмиране 

iTunes University 

http://www.apple.com/itunes/download/  

Аудио‐ и видео уроци на най‐известните университе в света 

10 Възможност за предстяване на учебно съдържание под формата на видео уроци по различни дисциплини 

Protégé  

http://protege.stanford.edu  Платформа за управление на онтологии 

8 Примерни приложения на сл. адрес:ftp://ksl.stanford.edu/pub/KSL_Reports/KSL‐01‐05.pdf.gz   

OfficeLive  http://smallbusiness.officelive.com/Worldwide  

Развитие на платформата на MS Office – online съдържание 

8 Безплатен сайт + интеграция на локални и он‐лайн документи; форум; база от данни;  e‐mail; Workspace – дигитален мултимедиен архив 

Google Docs  https://docs.google.com/   Безплатен достъп до електронни документи, таблици, презентации; въпросници (анкети) 

7 Интеграция на локални и он‐лайн документи; конвертиране на MS Office документи 

 

   

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

9  

Таблица 4. Програмни стредства за търсене и анализ на информация в Интернет 

 Наименование на продукта или технологията  

 

Web‐адрес  Предназначение  Оценка за значимост Max 10 

Пример на реализация 

 ITPints  

http://www.itpints.com/   Система за търсене на учебно съдържание в реално време 

7 Намиране на учебно съдържание чрезпретърсване на системите за мигновени съобщения (IM), Twitter и др. 

Google Search 

 http://www.google.com/   Най‐популярната система за търсене на информация в Интернет 

9 Вграждане на системата за търсене въввсяка една образователна страница като средство за допълнителна информация 

 Kart00  http://www.kartoo.com/flash04.php3

Система за търсене и оценка на информация  6 

 

Създаване на карта, изобразяваща релевантността на намерената информация (Фиг. 2 – търсене на  „Virtual World”) 

eyePlorer  http://www.eyeplorer.com/eyePlorer/   

Система за търсене, оценка и рефериране на информацията 

8 Разработване на предварителен обзор по зададена тема (Фиг. 3) 

 

Таблица 5. Прогр

 

Web‐адрес 

амни стредства за управление на учебния процес 

 Наименование на продукта и 

гията илтехноло 

 Предназначение 

 Оценка за значимост Max 10 

 Пример на реализация 

 Moodle  

  http://moodle.org/   Една от най‐популярните системи за управление на учебно съдържание 

9 Реализации в 208 страни с над 2 817 677 образователни курса 

Dokeos   http://www.dokeos.com/   Система за управление на учебно съдържание  8 

Белгийска система, внедрена в 285университета, 29 министерства на образованието по света, 78 неправи‐телствени организации и др. 

 PBWiki  Wiki Educators 

http://pbwiki.com/academic.wiki ИЛИ http://www.wikieducator.org/Main_Page   

Система за управление на учебно съдържание  7 

 

VUSSC – виртуална образователна среда за безплатно обучение в малки по население и размери страни; инициатива на образователните министри на добра воля http://www.col.org  

 LAMS  

http://lamscommunity.org/  http://www.lamsinternational.com/  

Система за управление на учебно съдържание  7 

Примерен урок за самото обучение по LAMS ‐ http://wiki.lamsfoundation.org/display/lamsdocs/About+LAMS#AboutLAMS‐whatIs  

SecondLife  

 http://slurl.com/   Изграждане на виртуални 3‐D светове 

6 Тримерно моделиране на процеси във виртуални среди за онагледяване на обучението 

Google Calendar xTimeLine 

http://calendar.google.com/   http://www.xtimeline.com/   

Средства за създаване на учебно разписание, календар на събитията, планиране във времето (time‐line) 

9 Календар на ИУ‐Варна; Календар на преподавателя/студента.  Изтория на Интернет http://www.xtimeline.com/timeline/History‐of‐the‐Internet  

 

   

ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн 

 

 меноваНаи н

използванат 

MIT Ope

BAMBO CMS Mam 

FrontLin

LMA_6Pl

SteDraNeNING   

Знания зNING  

SteDraLi Mango 

 GoodwilFoundat

 

 

Таблица 6

ние на продуктата технологията

nCourseWa

 mbo 

ne 

lus4u 

et 

 за 21 век 

ib 

ll Communition 

6. Персоналн

а и а 

 

W

are  httpme/

   http

httpline

httpdef  http 

   http

http

http

ty   htt

Фиг

ни/виртуалн

Web‐адрес

p://ocw.mit.edu/O/home/index.htm

p://bultima.net/ba

p://www.pbs.org/w/digitalnation/  

p://logman.techfault.aspx  

p://stedranet.ning

p://21know.ning.c

p://issuu.com/sted

p://www.mangola

p://www.gcflearn

гура 2. Сист

10 

и образоват

OcwWeb/web/ho 

ambo/  

wgbh/pages/front

h.officelive.com/

g.com/  

com/  

dranet/docs

nguages.com/  

free.org/classes/

тема за тър

телни среди

 Предназначе

Безплатно прматериали надисциплиниОбразователподпомаганепървокурсниИУ‐Варна (20

t Дигитална напортал за ефе

/ Образователподпомагане

Образователосновно за постудентите пъ„ИнформатикЗнания, необ– западни езии практическ

Дигитална би

Безплатно об On‐line класопродукти на  

сене Kart00

ение 

редоставяни учеба MIT, САЩ по ре

лен портал на авте на обучението нци по дисциплин004‐2007) ация – живот в Мективно използвален портал на авте на учебния проц

лен портал на автодпомагане на обървокурсници пока”  в ИУ‐Варна бходими за работици, компютърники умения по спец

иблиотека на авто

бучение по запад

ове за обучение пMS Office (безпла

бни планове иедица учебни 

тора, предназначна студентите ната „Информати

режата: образоваане на Интернеттора, предназначцес  в ИУ‐Варна 

тора, предназначбучението на о дисциплината 

та в условията наи технологии, позциалността 

ора 

дни и други езици

по програмните атни) 

ен за 

ка”  в 

ателен 

ен за 

ен 

 21 век знания 

и

 

ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн 

 

Цитиран

Терминол

Digital Nat

Downes, St

The Free S Ebner, M, Sand Steven

Ed TechnolKnowledge

O’Reilly Timtryi.html 

Pew Intern

Prensky, Mhttp://www

Rogers, C.R

Rollins, S. aLearning R

Фигура 3

на литерат

огичен речни

tives  Project ‐ 

tephen. E‐Lear

oftware Defini

Schiefner M,  Wn P. Parsons (E

logy Glossary oe Management

m, Web 2.0 Co

net Research ‐ 

Marc (2001) Digw.marcprensk

R. & Freiberg, H

and Almeroth, Research 15(2),

3. Търсене, о

ура 

к на Държавн

http://www.d

rning 2.0 http:/

ition, http://ww

WILL E‐LEARNId.), Nova Publ

of Terms –at htt Online ‐ http:

ompact Definiti

Generations O

gital Natives, Dy.com/writing/

H.J. (1994). Fre

K. (2004). Less, 169‐185. 

ценка и реффериране на информациия с eyePlorerr.com 

ния Университтет на Wayne ‐‐ http://www.e

igitalnative.org

//www.downe

ww.gnu.org/p

G DIE? In: E‐Leishers, pp. 69‐8

ttp://www.uen://www.knowl

ion ‐ http://rad

Online in 2009

Digital Immigra/ 

eedom to Learn

sons Learned: 

11 

g/#home  

es.ca/post/317

hilosophy/free

earning: 21st C82, 2008 

n.org/core/edtedge‐managem

dar.oreilly.com

nts. Retrieved 

n (3rd Ed). Colu

Deploying a D

eng.wayne.edu

741 

e‐sw.html   

Century Issues a

tech/glossary.sment‐online.co

m/archives/200

December 2, 2

umbus, OH: M

igital Classroom

u/page.php?id=1263 

and Challengess, Audrey R. Lipshitz 

shtml    om/  

06/12/web‐20‐‐compact‐definnition‐

2003 from 

errill/Macmillaan. 

m. In Journal oof Interactive 

ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн 

 

Rudd, T. Suin Mobile LUniversity  Steiner, Vihttp://www

Webometrichttp://www

utch Dan & FacLearning. Repoof Nottingham

rginia (1996). Ww.dlrn.org/libr

cs Ranking of Ww.webometrics.in

Фигу

cer, K. (2007). ort of a workshm, 2007 

What is Distanrary/dl/whatis.

World's Universitinfo/rank_by_co

ура 4. Струк

Towards new lhop by the Kale

learning netwoeidoscope Netw

orks. : Futurelawork of Excelle

ab. Sharples, Mence, Mobile Le

M. (2007). Big Isearning Initiati

ssues ive, 

ce Education. .html 

Retrieved Novvember 15, 20000, from the WWorld Wide Web: 

es – Класация нuntry.asp?count

на българските try=bg  

ВУЗ ‐ 

 

ктура на WWeb-базиранна системаа за обучениие

12 

ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн 

 

ФФигура 5. ИИнформациионни пото

13 

ци в Web-ббазирана сиистема за о

обучение

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение  

14