МЕТОДИКА

за оценка и картиране на състоянието на тревни екосистеми

и техните услуги в България

ЧАСТ Б3

МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ

И ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ

МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ И ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ

МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ТРЕВНИ ЕКОСИСТЕМИ И ТЕХНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ ЧАСТ Б3 © Автори: Ива Апостолова, Десислава Сопотлиева, Николай Велев, Васил Василев,

Светла Братанова - Дончева, Кремена Гочева, Нешо Чипев © Дизайн корица: Александър Дончев © Оформление: Digital Illusions ISBN 978-619-7379-06-8

© Клоринд, 2017. Всички права запазени. При ползването на която и да е част от тази книга е препоръчитлено цитирането на заглавието и авторите.

Съдържание

1. Въведение ................................................................................................................................... 5

1.1. За какво служи тази методика? ..................................................................................... 5

1.2. За кого е предназначена тази методика? ..................................................................... 5

1.3. Как да се използва тази методика? ............................................................................... 6

2. Типология на екосистемите в България .................................................................................... 6

2.1. Обща типология на тревните екосистеми .................................................................... 6

2.2. Детайлна типология на тревните екосистеми .............................................................. 7

3. Наличие на данни ....................................................................................................................... 8

3.1. Съществуващи източници, пропуски, несигурност на данни ..................................... 8

4. Картиране на типовете екосистеми ........................................................................................ 10

4.1. Описание на процедурата по картиране .................................................................... 10

4.2. Формат на данните ....................................................................................................... 10

4.3. Географска проекция / Референтна система .............................................................. 11

4.4. Геометрична резолюция – мащаб и минимални единици за картиране ................ 11

4.5. Схема/Структура на данните ....................................................................................... 11

4.6. Тематична точност и валидиране ................................................................................ 13

4.7. Цифрови карти за типове екосистеми ........................................................................ 14

4.8. Метаданни .................................................................................................................... 14

5. Оценка на състоянието на земеделските екосистеми ........................................................... 15

5.1. Оценка на състоянието на екосистемата .................................................................... 15

5.2. Картиране на състоянието на екосистемата .............................................................. 24

5.2.1. Описание на процедурата по картиране ..................................................... 24

5.2.2. Схема/Структура на данните ......................................................................... 24

5.2.3. Точност и валидиране .................................................................................... 26

5.2.4. Цифрови карти за екосистемни услуги ........................................................ 26

5.2.5. Метаданни ...................................................................................................... 27

6. Оценка на екосистемните услуги ............................................................................................ 27

6.1. Идентификация на индикатори, параметри, данни .................................................. 27

6.2. Оценка на екосистемните услуги ................................................................................ 32

6.3. Картиране на услугите на екосистемата ..................................................................... 40

6.3.1. Описание на процедурата по картиране ..................................................... 40

6.3.2. Схема/Структура на данните ......................................................................... 40

6.3.3. Точност и валидиране .................................................................................... 42

6.3.4. Цифрови карти за екосистемни услуги ........................................................ 42

6.3.5. Метаданни ...................................................................................................... 43

7. Приложения .............................................................................................................................. 44

1. Въведение

1.1. За какво служи тази методика?

Представената методика формира част от националната методологическа рамка за

картиране и оценка на екосистемните услуги, която има за цел описване на екосистемите в

страната, тяхната биофизична оценка и картирането им. Методиката няма за цел

завършване на пълния цикъл на оценяване на екосистемните услуги и докладване. Тя дава

стъпка по стъпка практически насоки за процеса на:

1. Оценка на състоянието на тревните екосистеми;

2. Оценка на потенциала на тревните екосистеми да предоставят екосистемни

услуги (биофизична оценка).

Методиката е подходяща за тревните екосистеми на територията на цяла България,

въпреки че изпълнението ѝ ще се различава между зони от НАТУРА 2000 и извън НАТУРА

2000 поради наличието на различни данни, начина на използване на земята и

пространственото разпределение на екосистемите. Тя е част от по-широка национална

методологическа рамка, която съдържа подробна теоретична основа за екосистемния

подход, използван в България, както и необходимите стъпки, които да се предприемат по

отношение на изпълнението на дейност 5, цел 2 „Поддържане и възстановяване на

екосистемите и техните услуги“ от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие 2020.

1.2. За кого е предназначена тази методика?

Тази методика е предназначена за:

Организации и учени, които извършват оценка на състоянието на екосистемите и биофизична оценка на екосистемните услуги. Тези организации се очаква да включват бенефициенти/партньори по програмите, които имат предвидено финансиране за националния процес по оценка и картиране на екосистемите – за НАТУРА 2000, Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ и извън НАТУРА 2000 – програма BG03 „Биоразнообразие и екосистемни услуги 2009 – 2014“;

Национални или местни власти, които предоставят данни за Българската информационна система за биоразнообразие;

Организатори на проекти и партньори по други проекти, включително

научноизследователски организации и неправителствени организации, които

желаят да извършат следното:

- да съдействат за националната оценка с резултати от техни минали или

текущи проекти, насочени изцяло или частично към по-подробна

биофизична оценка на екосистемите и екосистемните услуги на регионално

или местно ниво в по-малки по мащаби пилотни проекти;

- да планират бъдещи проекти за допълване на националната оценка и

остойностяването;

Потребители на данни, които желаят да разберат съдържанието и метода на събирането на данни, включително, но не само, организации, свързани с

5

докладване по околната среда, регионални и местни власти, екологично отговорни компании, неправителствени организации и други заинтересовани страни.

1.3. Как да се използва тази методика?

2. Типология на екосистемите в България

2.1. Обща типология на тревните екосистеми

За „тревни екосистеми“ се възприемат естествена или полуестествена тревна растителност. Те могат да са част от селскостопански земи (пасища, ливади, полеви граници, буферни бразди, некултивирана земя и др.). Тези екосистеми интегрират социалните и екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична). Тревните екосистеми включват земите, използвани за добив на ресурси за отглеждане на животни за производство на фибри и животински продукти. В тревните екосистеми съществуват динамични връзки между изграждащите ги видове растения, интегрирани с фауна, почви, вода и атмосфера, както и отглежданите върху тях селскостопански животни.

Предлаганата типология на тревните екосистеми отговаря на класификацията на MAES (2013), комбинирана с типологията на хабитатите по Европейската информационна система за природата (EUNIS). Тя е свързана и с някои от класовете земно покритие (CLC) на CORINE. Типологията на екосистемите по MAES(2013) на ниво 2 съответства на ниво 1 на EUNIS. Ниво 3 на типологията тревните екосистеми в България е възприето да съответства на ниво 2 на EUNIS. Това EUNIS ниво 2 ще бъде базата за картиране и оценка.

Таблица 1. Типология на тревните екосистеми в България

Ниво 1 Ниво 2 Ниво 3

Сухоземни Тревни

E1. Сухи тревни

E2. Умерено влажни тревни

E3. Сезонно влажни и влажни тревни

Методологичната рамка предвижда комбинация от съответните източници на информация,

които могат да представляват интерес за по-широк кръг от заинтересовани страни, докато

текущата методика е посветена на конкретни насоки за оценка на състоянието на

екосистемите и екосистемните услуги (включително събиране и верификация на данни, както

и насоки за картиране).Уводните части е по-вероятно да бъдат от интерес за органите на управление и широката

общественост. Специфичната част, дефинирана в текущата методика, ще бъде необходима

най-вече за специалисти, въвлечени в националното картиране и оценка.Тъй като сегашната методика е отворен документ, коментарите са добре дошли, за да се

оформи като национален, широко разглеждан и приет ръководен документ.

E4. Алпийски и субалпийски тревни

E6. Вътрешноконтинентални солени степи

6

2.2. Детайлна типология на тревните екосистеми

Таблица 2. Типология на тревните екосистеми (ниво 3)

Част от класификационните единици на EUNIS за ниво 2 са възприети за подробната типификация на ниво 3 за тревните екосистеми в страната. Избрани са 5 типа тревни екосистеми. Те отговарят на нива E1, E2, E3, E4 и E6 от група Е на класификацията на EUNIS. Предлаганите типове са модифицирани до определена степен, така че да могат да отразяват по-точно особеностите на българските природни хабитати. Кратко описание на характеристиките им и връзките им с други класификационни системи са представени в таблица 2.

Подтип Описание Номенклатура(и)

Сухи

тревни

EUNIS – E1; Бондев

(1991)-129, 130; HD

92/42/EEC – 6210,

6220, 6240, 6250,

6260, 62C0, 62A0,

Умерено

влажни

тревни

EUNIS E2 , Бондев

(1991)- 26, 44, 73,

74, 148; HD 92/42/

EEC - 6510, 6520

Сезонно влажни и влажни тревни

EUNIS – E3; Бондев (1991)- 148; HD 92/

42/EEC-6410, 6420 6430, 6440, 6510

Сухи тревни съобщества, доминирани от житни треви и разнотревие, основно с ниска продуктивност, но голямо богатство на видовете. Могат да бъдат с отво-рена или затворена хоризонтална структура, но винаги се развиват върху аридни територии и са флористично богати. Обикновено преобладават видове от род Stipa и Festuca. В България този подтип екосистеми включва и съобщества, доминирани от Dichantium (Botriochloa) ischaemum, Chrysopogon gryllus и Poa bulbosa. Често сухите тревни екосистеми са с полуестествен произ-ход, развити в пояса на термофилните дъбови гори. Равнинни и планински мезотрофни и еутрофни пасища и сенокосни ливади. По принцип са по-продуктивни от сухите пасища. Почвите се овлажняват от подземни или повърхностни води. Богатството на видовете по принцип е високо. Типични доминиращи видове са Arrhenatherum elatius, Festuca pratensis, Alopecurus pratensis, Trisetum flavescens.Тревни съобщества на периодично заливни речни тераси и понижения, в които се събира дъждовна вода. Много типични са влажните ливади, богати на детелини (Trifolium spp.), развити главно в низините.

Съобщества с първичен или вторичен произход, доминирани от житни и кисели треви, разпространени във високите части на планините. Обхващат както отворени така и затворени по хоризонтална структура съобщества. Срещат се на различна скална основа. Най-често са под пасищен режим на ползване.Солени степи и свързаните с тях толерантни към солта тревни съобщества от субхалофитни растения. В Бълга-рия големи зони халофитна растителност има в югоиз-точните части на страната върху равнинни територии със солени почви. Доминиращите видове са Puccinelia convoluta, Puccinelia distans, Camphorosma monspeliaca, Camphorosma annua, Crypsis aculeata, Elymus elongatus, Artemisia santonicum и др.

Алпийски

и

субалпий-

ски тревни

EUNIS – E4; Бондев

(1991)- 1, 2, 8, 9; HD

92/42/EEC –6150,

6170, 6230, 62D0

Вътрешно

континен-

тални

солени

степи

EUNIS-E6; Бондев

(1991)- 146; HD

92/42/EEC –1340,

1530

7

3. Наличие на данни

Най-важният етап за картиране и оценка на състоянието на тревните екосистеми и техните

услуги е наличието на данни. В този раздел представяме кратък преглед на данните, които

могат да се използват за картиране и оценка на състоянието на тревните екосистеми и

предоставяните от тях услуги. Представени са данните, налични на национално ниво. За

оценка на състоянието и Екосистемните услуги (ЕСУ) се използват данни по параметрите,

включени в таблиците, за предложените задължителни и незадължителни индикатори. За

всеки индикатор са идентифицирани и групирани различни видове данни (напр. карти на

земното покритие, карти на имоти, кадастър, статистика). Посочените налични простран-

ствени и количествени бази данни за тревни екосистеми могат да бъдат намерени безплатно

или след специално формално запитване към институциите, които ги притежават.

Източниците на информация включват точкови данни (наблюдения от научни доклади за

конкретни области на проучване), регионални данни (информация и доклади на проекти) и

данни на европейско и национално ниво.

За някои индикатори и техните параметри може да се приложи моделиране на данните, ако

моделите се валидират за конкретната екосистема. Тези модели могат да се използват за

редица индикатори за състоянието на екосистемата.

Най-често използваните данни за оценка на състоянието на екосистемите са начин на

ползване на земята/карти на покритието, национални статистики, данни за почвите и карти

на растителността. Тези източници на данни включват широка гама от информация,

включително хидрологични карти, характеристики на почвата, данни за замърсяване, брой

посетители, но и местни карти на земното покритие и статистики за стоки и продукти. Някои

данни на европейско ниво могат да се приложат в национален мащаб, където са открити

пропуски. Данните за земното покритие и растителността, получени от сателитни снимки, са

общодостъпни и често безплатни.

Информация от Националната статистика е налична на национално ниво. Данни за някои

екосистемни услуги има само на регионално ниво. Но такива локални данни са необходими

за оценката например на поддържащите или културните ЕСУ. Културни услуги като духовно

или естетично удоволствие са с много локален характер (т.е. отразяват уникалността на

конкретен ландшафт, редки видове, традиционни дейности или историческо наследство) с

различно значение за отделни лица или културни групи, следователно могат да се използват

много различни източници на данни. Специфични услуги като поддържане състояние на

популациите на редица видове могат да бъдат картирани с използване например на

пригодност на хабитатите за тях, или данни за разпространението им, както и

консервационни индекси.

В предложените таблици има списък с параметри за задължителни индикатори и такива по

избор (допълнителни). Задължителните индикатори трябва да бъдат оценени, докато за

допълнителните, често няма данни или данните са недостатъчни и са нужни допълнителни

изследвания. Повечето от тези индикатори по избор са специфични и изискват проучвания от

различни експерти. Така, например, опрашителния потенциал на екосистемите е

специфичен случай, при който не са открити съществуващи национални данни, въпреки че

3.1. Съществуващи източници, пропуски, несигурност на данни

8

Таблица 3. Източници на пространствена и количествена/качествена база данни

Карти на възстановена собственост, МОСВ – проектът

CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от

дистанционно наблюдение

Карти на възстановена собственост, МОСВ – проектът

CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от

дистанционно наблюдение

Карти на възстановена собственост МОСВ – проектът

CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от

дистанционно наблюдение

Карти на възстановена собственост, МОСВ – проектът

CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от

дистанционно наблюдение

Карти на възстановена собственост, МОСВ – проектът

CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от

дистанционно наблюдение

МОСВ – проектът CORINE, национални бази данни, карти и

база данни на НАТУРА 2000;Научни публикации

МОСВ – проектът CORINE, национални бази данни, карти и

база данни на НАТУРА 2000;Научни публикации

МОСВ – проектът CORINE, национални бази данни, карти и

база данни на НАТУРА 2000;Научни публикации

МОСВ – проектът CORINE, национални бази данни, карти и

база данни на НАТУРА 2000;Научни публикации

МОСВ – проектът CORINE, национални бази данни, карти и

база данни на НАТУРА 2000;Научни публикации

Подтип екосистема

Източници на БАЗА ДАННИ – основни носители на информация

Пространствени Количествени/Качествени

Сухи тревни

Умерено

влажни

тревни

Сезонно

влажни и

влажни

тревни

Алпийски и

субалпийски

тревни

Вътрешнокон-

тинентални

солени степи

има съществуващ потенциал за експертиза. Поради това, оценката на опрашването се

предлага като незадължителен, но важен допълнителен индикатор.Източници на данни на национално ниво, които покриват информацията, нужна за

предложените индикатори и съответните им параметри, са например национални планове и

стратегии, общи устройствени планове на общини, Национална стратегия за регионално

развитие, картиране на хабитати по НАТУРА 2000, научни публикации, източници на данни от

ЕС, национални данни (МОСВ, МЗХГ, МИ, МРРБ), национални статистики и други ресурси – вж.

Приложение 5.

9

4. Картиране на типовете екосистеми

4.1. Описание на процедурата по картиране

Работният процес по картиране на типовете екосистеми включва няколко основни стъпки:

- създаване на векторни данни с полигонова геометрия, които в атрибутивната си

таблица да съдържат информация за тип екосистема на ниво 3. Във връзка с

особеностите на представяните обекти при сладководните или други екосистеми,

геометрията на векторните данни може да бъде и линейна и точкова;

- интегриране на продукта в схемата на геобазата данни, представена в Приложение 9

(Приложение 9.00_EcosystemDatabase_Schema);

- валидиране на точността на продукта, описан в точка 4.6. на тазиметодика;

- изготвяне на цифрови карти на типовете екосистеми;

- създаване на метаданни.

Спецификациите на крайния продукт трябва да следват изискванията, описани в този

раздел. Тъй като резултатите от всеки картиращ проект ще се използват за изготвяне на

национална база данни на екосистемите на ниво 3, задължително е да се следва всяко

изискване, описано по-долу.

4.2. Формат на данните

за слоеве с полигонова геометрия: Must Be Larger Than Cluster Tolerance, Must Not

Overlap;

за слоеве с линейна геометрия: Must Be Larger Than Cluster Tolerance, Must Not

Overlap, Must Not Intersect, Must Not Self-Overlap, Must Not Self-Intersect.

за слоеве с точкова геометрия - Must Be Disjoint

10

Изходните данни трябва да бъдат предоставени в ГИС векторен формат, съвместим с

геопространствените стандарти на OGC и INSPIRE.

Векторните данни трябва да бъдат топологично коректни, което се изразява в:

- Всеки тип екосистема трябва да бъде представена в един общ слой. В повечето случаи трябва

да се използва полигонов графичен примитив, но в тези при които не е така, а се използват

точкови и линейни обекти, важи същото правило – един слой за всеки екосистемен тип.

Следователно крайният продукт следва да включва до три слоя – един с точкова, един с

линейна и един с полигонова геометрия.

- Векторните слоеве трябва да бъдат топологично верни. Топологичните правила, на които

задължително трябва да отговарят обектите в слоевете са следните:

4.3. Географска проекция / Референтна система

Векторният слой трябва да бъде в координатна система ETRS89-LAEA (EPSG: 3035).

Описанието и определението на ETRS89 се основава на ISO19111 г., стандарт за „Spatial

referencing by coordinates ”. За по-подробна информация за ETRS89 вижте:

http://inspire.jrc.ec.europa.eu/documents/Data_Specifications/INSPIRE_DataSpecificatio

n_RS_v3.2.pdf и

http://www.eionet.eu.int/gis

4.4. Геометрична точност – мащаб и минимални единици за картиране

Входните данни, които ще бъдат използвани за картиране на типовете екосистеми, варират

по отношение на геометрична точност, както и нивото на детайлизация на различни типове

екосистеми. Следователно изходните векторни данни, съдържащи графичното представяне

на типовете екосистеми, следва да бъдат представени в мащаб между 1:10 000 и 1:25 000 в

зависимост от:

използвания източник на данни;

типа екосистема от ниво 3.

Минималната картируема единица трябва да бъде между 0,1 и 0,25 ха и също зависи от

използваните източници на данни и картирания тип екосистема. Същото се прилага и за

минималната ширина за картиране на изобразените линейни обекти: минимум 10 и

максимум 30 метра.

4.5. Схема/Структура на базата данни

Структурата на данните трябва да следва представената в Приложение 9.00 – както по

отношение на броя на векторните слоеве и таблиците, така и по отношение на тяхната

схема и номенклатурни таблици. Схемата на базата данни в Приложение 9.00 е

представена във формати XML и Personal geodatabase (.mdb) – OCG и INSPIRE съвместими.

Могат да се приложат и други топологични правила в зависимост от спецификата на

представяните обекти. Повече за топологичните правила може да бъде намерено тук:

http://desktop.arcgis.com/en/arcmap/10.3/manage-data/editing-topology/geodatabase-

topology-rules-and-topology-error-fixes.htm По отношение на атрибутивната валидация на

данните, задължително условие е обектите представящи конкретен екосистемен тип да имат

уникален идентификационен номер, който да не се повтаря. За повече информация относно

мястото, на което се записва този код, вижте т.4.5 Схема/Структура на базата данни в

настоящия документ.

11

Подробно техническо описание на класовете и таблиците на базата данни (общо за всички

екосистемни типове) е дадено в Приложение 9.01_Schema_Report_ES_Database /

9.01_1_Schema_Report_ES_Database.htm.

Основните стъпки в генерирането на геобазата данни са следните:

- Обектен клас EcoUnit: Това е векторен слой, който съдържа информация за типа на

екосистемите от ниво 3. Атрибутивните полета, които трябва да бъдат попълнени, са

следните:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код., Това поле се използва за свързване

на всички таблици в базата данни. Задължително стойностите в това поле не трябва да се

дублират;

- EcosystemType_Code: трицифрен код на типа екосистема на ниво 3. Стойността на

кода за екосистемите трябва да се вземе от номенклатурна таблица

N_EcosystemType/EcosystemType_Code от Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XLS.

В случаите, при които за представяне на даден екосистемен тип се използват различни

графични примитиви (точка, линия, полигон), това трябва да бъде отразено в

наименованието на обектен клас EcoUnit по следния начин:

- EcoUnit_pnt: за обекти с точкова геометрия;

- EcoUnit_pln: за обекти с линейна геометрия;

- EcoUnit_pgn: за обекти с полигонова геометрия.

Структурата на атрибутивната таблица на трите слоя е еднаква и следва написаното

по-горе.

Важно е при наличие на повече от един слоеве (с разлчина геометрия) за

представяне на един екосистемен тип, в поле EcoUnit_ID да няма дублиране в

уникалните идентификационни кодове, както между обектите в един слой, така и

между разлчините слоеве.

Схемата на базата данни за видовете екосистеми е следната:

12

- EcosystemType_Code: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво 2 и 3;

- EcosystemType_Name_BG: наименования на екосистемни типовена български език

на ниво 2 и 3;

- EcosystemType_Name_EN: наименования на екосистемни типове на английски език

на ниво 2 и 3;

- EcosystemType_Level: ниво на екосистемните типове, спрямо общата структура на

екосистемите.

- Таблица EcosystemType_Metadata: източници на данни, използвани при определянето на

типа екосистема за всеки обект от слой EcoUnit:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit;

- EcosystemType_Code: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво 3;

- Source: свободно описание на източника на данни, използван за картиране на

конкретния тип екосистема, за всеки обект;

- Source_Date: дата на източника, използван за картиране на специфичния тип

екосистема, за всеки обект;

- Таблица EcosystemType_Validation : предоставя информация за работата, извършена по

валидиране на тематичната точност за крайния продукт:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit;

- EcosystemType_Code_M: трицифрени кодове за екосистемни типове наниво 3 на

крайния продукт;

- EcosystemType_Code_V: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво 3,

получени в процеса на валидиране;

- Source_V: свободно описание на източника, използван за валидиране типа

екосистема;

- Source_Date_V: дата на източника, използван при валидирането.

4.6. Тематична точност и валидиране

Общата тематична точност за всички типове екосистеми трябва да бъде і 85%.

Валидирането трябва да се базира на научно обоснован подход, който ще се използва за

проверка на тематичната точност на крайния продукт.

- Таблица N_EcosystemType: номенклатурна таблица за типовете екосистеми на нива 2 и 3.

Тази таблица не трябва да се променя. Тя има следната структура:

Освен предоставянето на информация в таблица EcosystemType_Validation , валидирането

трябва да е придружено от доклади за качествен контрол / проверка на качеството за всеки

тип екосистема.

13

4.7. Цифрови карти за типове екосистеми

За всеки тип екосистема трябва да се изготвят карти в мащаб 1:125 000, размер на картен

лист А2 и PDF формат. Картите могат да се принтират на картен лист в същия размер.

Пространствения обхват на картните листове съвпада с обхвата на клетките от референтния

грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км. В тази връзка за

територията на цялата страна следва да бъдат създадени по 77 карти за всеки екосистемен

тип. В случай, че в рамките на дадена клетка от този грид, не попада нито един обект от

съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва да се създава отделна карта.

Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от грида, в които подадат обекти

от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit).

Референтният грид на EEA е наличен тук: http://www.eea.europa.eu/data-and-

maps/data/eea-reference-grids/

Цветовата схема за визуализация на типовете екосистеми на ниво 3 трябва да бъде в

съответствие с тази, използвана в Европейската карта на типовете екосистеми:

http://biodiversity.europa.eu/maes/mapping-ecosystems/map-of-european-ecosystem-types

Техническите подробности за картата, както и цветови кодове са достъпни на адрес:

http://projects.eionet.europa.eu/eea-ecosystem-assessments/library/draft-ecosystem-map-

europe/

Типовете екосистеми в Европейската карта на типовете екосистеми се определят въз

основа на класификацията EUNIS. Следователно не всички типове на ниво 3, определени за

България, ще отговарят на европейските. В този случай, трябва да се използват цветови

кодове, които са сходни с тези на класовете на EUNIS. При генериране на тези цветови

кодове, трябва да се използва документацията на EEAЕАОС, която можете да намерите тук:

http://www.eionet.europa.eu/gis/docs/EEA%20Corporate%20identity%20manual%20Map%20c

olour%20guide.pdf

Картографското оформление на картите на типовете екосистеми трябва да следва насоките

на EEA:

http://www.eionet.europa.eu/gis/docs/GISguide_v4_EEA_Layout_for_map_production.pdf

4.8. Mетаданни

Попълнената база данни за всеки тип екосистема, в т.ч. всеки обектен клас и таблица в нея,

трябва да бъдат документирани с метаданни, покривайки минимум задължителната

описателна информация според INSPIRE. Попълването им може да бъде направено с

онлайн редактора за метаданни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук:

http://inspire-geoportal.ec.europa.eu/editor/

14

5. Оценка на състоянието на тревните екосистеми

Стъпка 1: Определяне на индикаторите за състоянието на екосистемата за дадения екосистемен тип – ниво 3.

Индикаторите са набор от многото възможни данни, които могат да бъдат използвани за

количествено определяне на състоянието на даден ландшафт, водосбор или екосистема

(Walker, 1998). В това отношение индикаторите за тревни екосистеми включват фактори от

земеделието и селскостопанския сектор, от политиките за земеделието, данни за околната

среда и земеделска продукция и търговия. Земеделието и политиките за земеделие,

независимо от техния характер са от основна значимост за околната среда. Според MAES

(2013) изборът на индикатори трябва да се разглежда не само от гледна точка на

необходимостта да бъдат картирани, но е важно впоследствие да бъдат използвани за по-

нататъшна оценка на екосистемите и услугите, които те предоставят. В това отношение

индикаторите трябва да бъдат в състояние да:џ предоставят информация на органите на управление и широката общественост

относно текущото състояние и промените в условията на средата на тревните

екосистеми;џ подпомагат органите на управление да разберат по-добре връзките между

причините и ефектите от въздействието върху тревните екосистеми и

селскостопанска политика по отношение на околната среда, както и да помогнат за

насочване на техните решения към промените в околната среда;џ подпомогнат за мониторинга и оценката на ефективността на политиките за

насърчаване на устойчиво управление.

Основно предизвикателство е предоставянето на солидна концептуална и методологична

основа за анализ на земеделско-екологичните връзки, особено по отношение на оценка на

влиянието на земеделието върху околната среда. От особена важност за околната среда са

редица специфични характеристики на тревните екосистеми свързани със зeмеделската

практика, като:џ различни влияния върху качеството на околната среда. Фермерството може да води

до влошаване на качеството на почвите, водата и въздуха и загуба на хабитати и

биоразнообразие. Но земеделската дейност може да допринесе и ползи за околната

среда, като например филтър за парниковите газове, запазвайки и подобрявайки

биоразнообразието и ландшафта, и предотвратявайки наводнения и свлачища;џ връзката между земеделските практики и околната среда често е сложна,

специфична за обекта и нелинейна. Влиянието на селскостопанските практики е специфично при различни земеделско-екологични системи, физически свойства на средата, преобладаващите икономически условия, технология на производство, практиките за управление на фермите по отношение на природните условия.

Индикаторите, които могат да бъдат използвани, за да се определи количеството на различните компоненти и връзките между обществото и околната среда са потенциално голям брой.

5.1. Оценка на състоянието на екосистемата

15

За да се подпомогне избора на набор от индикатори в тази рамка, всеки индикатор трябва да

бъде разгледан откъм четири основни критерия:

џ съответствие с политиката – критерият за съответствие с политиката е свързан с тези

определени земеделско-екологични проблеми, които са от значение за органите на

управление. Тъй като земеделско-екологичните практики са динамични, избраните

индикатори трябва да следват тези промени;џ аналитична стабилност – критерият за аналитична стабилност се отнася до степента,

в която индикаторът може да определи връзки между земеделските дейности и

състоянието на околната среда. Също така следва да бъде възможно индикаторът да

опише връзка между земеделието и екологичен проблем, която лесно да се

интерпретира и прилага за широк набор от фермерски системи. Индикаторът трябва

да бъде в състояние да покаже тенденции и поредица от стойности в течение на

времето, които би могло да се допълват от национално определени цели и прагове,

когато такива съществуват;џ първични данни и измеримост – критерият за измеримост се отнася до наличните

подходящи данни за измерване на индикатора. Индикаторът трябва да бъде

разработен от утвърдени национални или регионални данни, научни данни и

публикации, други набори от данни предоставени от трети страни, за предпочитане с

помощта на експертна основа и за дългосрочни периоди, когато това е възможно да

се даде за дълъг период от време, за да се оцени продължителния ефект върху

околната среда. Досегашната практика показва, че въпреки съществуването на

значителна база данни на национално ниво, от които да се изчислят индикаторите,

има проблеми със събиране на данни, предоставяне на данни, дефиниции, качество,

последователност на събиране на данни и методи за измерване на индикаторите;џ ниво на събиране на данните – критерият за обхвата на събиране цели да определи

на какво ниво (т.е. фермерско, секторно, регионално, национално) индикаторът

може да се прилага пълноценно за целите на политиката, а не да скрива повече,

отколкото разкрива. Този критериий е свързан с пространственото и времево

разнообразие на околната среда, както и географския размер на различни

екологични проблеми, вариращи от отделна ферма до глобален мащаб. В много

случаи националните данни в земеделието се събират на базата на политически

и/или административни единици, като например на подрегионално ниво (региони,

области, общини). Няма универсален начин за справяне на проблема със събирането

на данни за всеки индикатор. Най-ефективно е прагматичното справяне, на база

проблем по проблем и индикатор по индикатор. Независимо от това методите за

определяне на индикаторите на национално ниво, които отчитат пространственото

разнообразие, трябва да бъдат оценени и разработени на базата на пространствени

бази данни, налични на национално и европейско равнище (CORINE, GMES), както и

за да се улесни сравнението на международно ниво.

Предложените индикатори за състояние оценяват състоянието на тревните екосистеми –

структурата и процесите в екосистемите. Сред предлаганите индикатори, представителни за

състоянието на всички екосистемни типове в България, за тревните екосистеми, в стъпка 1

(таблица 4) са избрани 17 конкретни индикатора (6 задължителни и 11 допълнителни) Всеки

от тях е достатъчно информативен.

16

Таблица 4. Обосновка на индикаторите за състоянието на екосистемите

Състояние на

екосистемата

Група индикатори

Индикатори/Обосновки

Биотично

разнообразие

Пространствена или времева променливост на биотичните ресурси. Биотичното разноообразие се определя от живите организми. То може да се прояви дори и в отсъствието на абиотична разнородност. Корелацията между разнообразието от природни местообитания и разнообразието на видово ниво са е добре документирана в различни мащаби (Davidowitz & Rosenzweig, 1998), но емпирични и теоретични проучвания са показали противоречиви резултати (Tews et al., 2004). Ефектите върху биотичното разнообразие може да варират значително в зависимост от това какъв е характера на местообитанието за определена организмова група. Структурните характеристики на растителността, които представляват разнообразно местообита-ние за една група, може да се приемат за фрагмент от место-обитание за друга таксономична група (напр. Okland, 1996).За да се определи биотичната разнообразие на тревните екосис-теми се предлагат следните индикатори:Растително разнообразие;Животинско разнообразие;Чужди инвазивни видовеИндикаторите за разнообразие на растения и животни са от основна важност, положително свързани с биотичното разно-образие. Чуждите инвазивни видове, въпреки че допринасят за общото разнообразие, са отрицателно свързани със състоянието на екосистемата.Допълнителни (по избор) индикатори са:Други индикатори за биотично разнообразие (например естес-твеност, разнообразие на природни местообитания и др.).Проектите за екосистемните услуги, които използват други инди-катори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика.

Пространствена или времева променливост на абиотични ресурси и фактори.За да се определи разнородността на абиотичните фактори се предлагат следните индикатори: Почвена разнородност; Режим на нарушения;Допълнителни (по избор) индикатори са:Хидрологична разнородност;Геоморфоложка разнородност;Други индикатори за абиотична разнородностПроектите за екосистемните услуги, които използват други инди-катори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика.

Абиотична

разнородност

17

Състояние на

екосистемата

Група индикатори

Индикатори/Обосновки

Енергията е основната функционална характеристика на екосистемите и биосферата като цяло. Екосистемите са основно ниво в процесите на фиксиране и трансформиране на енергията.За отчитане на енергийния баланс в тревните екосистеми се предлагат следните индикатори допълнителни (по избор): Енергиен баланс (акумулиране, запас)Метаболитна ефективностДруги индикатори за енергийния бюджетПроектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика.

Материалният бюджет представлява цикълът, по който материята се трансформира от едно състояние в друго в рамките на тревните екосистеми.За отчитане на материалния бюджет в тревните екосистеми се предлага следния задължителен индикатор:Материален запасДруги възможни (по избор) индикатори са:Материален баланс (вход, изход)Концентрации на вещества и елементи (други променливи на състоянието)Мерки за ефективностПроектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика.

Циркулацията на водата в рамките на тревните екосистеми с отчитане на валежите, изпарението и водния отток. Възможни допълнителни индикатори (по избор) са :Воден баланс (вход, изход), Воден запас, Мерки за ефективностПроектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика.

Енергиен баланс

Материален бюджет

Воден бюджет

Стъпка 2: Определяне на параметрите на всеки индикатор

За набора от индикатори, описващи състоянието на тревните екосистеми са предложени различни параметри за оценка. Те са посочени в Приложение 6. За някои индикатори има подходящи параметри в съществуващата база данни от инвентаризацията на биоразнообразието – растения и/или животни, земно покритие и др. Като се вземе предвид броят на предложените параметри, броят на комбинациите им е много голям, което осигурява качествена оценка на състоянието на екосистемите.

18

Състоянието на екосистемата по всеки индикатор може да бъде оценено след определяне на диапазона, в който се изменят стойностите на параметрите му. Съвкупността от параметри и индикатори дават информация за състоянието на екосистемата и крайната оценка зависи от конкретния казус и наличието на данни. За параметри без налични данни (и нужда от допълнителни проучвания) могат да се използват подходящи модели (ако е приложимо) и/или допълнителни изследвания, както и да се извърши проверка in-situ, ако експертното мнение изисква такава дейност. Тези параметри обикновено са отбелязани като допълнителни (по избор) за включване в общата оценка на избран индикатор.

Стъпка 3: Събиране на данни – национални бази от данни

Като се има предвид широкият спектър от научни дисциплини, покриващи концепцията за състояние на екосистемите и екосистемните услуги, пълната оценка на влиянието на движещите сили и натиска изисква подход за комбиниране на данни от няколко дисциплини. За такава интегрирана оценка трябва да бъдат избрани подходящи индикатори за функции и услуги на тревните екосистеми. Очевидно такъв подход изисква научно сътрудничество и колаборация с ИТ специалисти (вж. Schröter et al. 2005; Metzger et al. 2008). Наличието на данни за състоянието на екосистемите в по-малки региони варира много по място и по вид данни, нужни за всеки индикатор. В някои случаи ограниченията за данни на местно ниво са по-големи от тези на регионално. За някои данни могат да се използват и прилагат и международни източници на информация. Тъй като данните ще са налични в няколко различни мащаба, в пространствени и непространствени формати, и включват допълнителна информация, е необходимо да се обработят по подходящ начин.Предлаганите методи са избрани с цел да се намалят проблемите с измерването и да се пояснят необходимите дейности по наблюдение и оценка.Събирането на данни трябва да отговаря на две основни условия: (i) събиране на данни от национални статистически набори от данни и (ii) придобиване на данни in-situ на терен през вегетатционния сезон.Съществува пряка връзка между необходимите данни за някои индикатори и национални източници на данни. За някои от предложените индикатори е необходимо да бъде приложена допълнителна обработка на събираните данни и/или измерване.Някои от наличните данни съответстват във висока степен на избраните индикатори (статистики, доклади, дистанционно наблюдение, национални и ЕС бази данни), но за други трябва да се направят допълнителни изчисления.За да се оцени настоящото състояние на тревните екосистеми трябва информацията да се събира най-малко за тригодишен период. В зависимост от типа на параметър и/или наличността на данни по-кратък или по-дълъг период е също възможен, но събраната информация трябва да е достатъчно информативна.За оценка на някои специфични културни услуги е приложимо използването на въпросници и интервюта. Следните основни източници на данни следва да се имат предвид:

· МОСВ – ИАОС – проектът CORINE, национални бази данни· МЗХГ – национални годишни агростатистически доклади, агростатистически проучвания – БАНСИК, СЗСИ, LUCAS· Научни публикации· Данни In situ· Източници на данни в ЕС· Допълнителни данни от дистанционно наблюдение

19

Стъпка 4: Как да се оценяват параметрите – попълване на таблица, както е посочено по-долу: Та

бл

иц

а 5

. Ин

ди

кат

ор

и з

а о

цен

ка

и

оп

ред

елян

е н

а р

ан

гове

за

съ

сто

яни

ето

на

тр

евн

и е

коси

стем

и

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

1

ТРЕВ

НИ

ЕК

ОС

ИС

ТЕМ

И

Ин

ди

като

ри

за

съст

оян

ие

Ин

ди

като

р

Пар

аме

тър

М

ер

на

ед

ин

иц

а

Нач

ин

на

изм

ер

ван

е

Ран

г

1

(мн

ого

ло

шо

)Ти

п

Груп

а и

нд

ика

тор

и

Екосистемна структура

Биотично разнообразие

Рас

тите

лн

о

раз

но

об

раз

ие

По

кри

тие

на

рас

тите

лн

ост

та

пр

оц

ент

оц

енка

<1

0%

Бо

гатс

тво

на

вид

ове

р

асте

ни

я

бр

ой

ви

до

ве

на

пр

об

на

пл

ощ

И

зчи

сляв

ане

<5

Жи

воти

нск

о

раз

но

об

раз

ие

Бо

гатс

тво

на

вид

ове

ди

ви

жи

вотн

и

бр

ой

ви

до

ве

на

пр

об

на

пл

ощ

И

зчи

сляв

ане

<20

Ин

вази

вни

ви

до

ве

Нал

ичи

е н

а чу

жд

и и

и

нва

зивн

и

вид

ове

Бр

ой

ви

до

ве

на

еди

ни

ца

пл

ощ

И

ЛИ

П

ро

цен

т п

окр

ити

е

Бр

ой

ви

до

ве

за к

вад

ран

тв

мр

ежат

а о

т н

аци

он

алн

и

дан

ни

П

окр

ити

е н

а п

ро

бн

а п

ло

щ

> 1

0 >1

5%

Др

уги

и

нд

ика

тор

и з

а б

ио

тичн

о

раз

но

об

раз

ие

Ви

до

ве о

т Ч

ерве

нат

а кн

ига

(р

асте

ни

я/ж

иво

тни

)

бр

ой

ви

до

ве

за к

вад

ран

т о

т м

реж

ата

Дан

ни

в

мр

ежа

от

Чер

вен

ата

кни

га н

а Б

ъл

гар

ия

0

Ска

ла

за о

це

нка

Ран

г

2

(ло

шо

)

Ран

г

3

(ум

ер

ен

о)

Ран

г

4

(до

бр

о)

Ран

г

5

(мн

ого

до

бр

о)

1

1 –

30

%

31

– 5

0%

5

1 –

70

%

>70%

6 –

10

1

1 –

20

2

1 –

30

>

30

21

– 5

0

51

– 1

00

10

1 –

15

0 >

15

0

7

– 9

1

0 –

15

%

4 –

6

4 –

10

%

1 –

3

1 –

3%

0 0%

1 –

4

5 –

11

1

2 –

22

>

22

20

1

2

3

4

5

6

7

8

9

1

0

11

Аби

отич

нар

азн

о-

ро

дн

ост

По

чвен

а р

азн

ор

од

но

ст

Кач

еств

о н

а п

очв

ата

По

чвен

ти

п

Оц

енка

по

п

очв

ена

кар

та

Ан

тро

по

-ге

нн

и

по

чви

Ли

вад

но

-б

лат

ни

п

очв

и

Ор

ган

ичн

и

по

чви

П

од

виж

ни

пяс

ъц

и

Вси

чки

д

руг

и

тип

ове

Ор

ган

ичн

а м

атер

ия

в п

очв

ата

Пр

оц

ент

Оц

енка

по

п

очв

ена

кар

та

0 –

2,5

%

2,6

– 5

%

6 –

10

%

11

– 1

5%

1

6 –

2

5%

Ри

ск о

т ер

ози

я н

а п

очв

ата

скал

а

Пр

огн

оза

/Оц

енка

по

н

али

чни

д

анн

и

> 1

0 5

– 1

0

2 –

5

0,5

– 2

<0

,5

Реж

им

на

нар

ушен

ия

По

жар

и

бр

ой

р

еги

стр

ир

ани

п

ож

ари

Бр

ой

на

квад

ран

т в

мр

ежат

а за

5

г.

> 4

3

2

1 0

Др

уги

и

нд

ика

тор

и з

а аб

ио

тичн

а р

азн

ор

од

но

ст

Ко

нц

ентр

аци

я н

а за

мъ

рси

тел

и в

п

очв

ата

от

съсе

дн

и

тер

ито

ри

и

бр

ой

см

ети

ща

бр

ой

на

квад

ран

т о

т м

реж

ата

>

3

3

2 1

0

Екосистемнипроцеси

Мат

ери

-ал

ен

бю

дж

ет

Мат

ери

ален

за

пас

Б

ио

мас

а

t/h

a (в

ъзд

ушн

о

сухо

съ

сто

яни

е)

Пр

огн

оза

/Оц

енка

по

н

али

чни

д

анн

и

<1,5

1

,6 –

2

2,1

– 3

3

,1 –

5

> 5

,1

21

Тряб

ва д

а се

изв

ър

шва

пер

иод

ичн

о и

змер

ван

е и

оц

енка

на

сто

йн

ост

ите

на

пар

амет

ри

те, з

а д

а се

вер

иф

иц

ир

а то

чно

стта

на

дан

ни

те,

по

луч

ени

в п

ро

цес

а н

а о

цен

ка н

а съ

сто

яни

ето

на

еко

сист

емат

а. П

ери

оди

чно

стта

на

под

ход

ите

за

изм

ерва

не

е о

пи

сан

а в

Ръ

ково

дст

вото

за

мо

ни

тор

ин

г.

Таблица 6. Шаблон за оценка на индикаторите за състоянието на екосистемите и изчисляване - пример

Изброените по-горе индикатори са избрани с цел да служат за цялостна оценка на състоянието на този тип екосистема. Те трябва да се използват, както е описано в настоящата методика. В същото време при използването на изброените по-горе индикатори екипът, извършващ практически оценката, може да добавя и тества други нови индикатори които сметнат за полезни, подходящи или по-подходящи за целите на оценката на цялостно състоянието (например наскоро разработени на европейско и национално равнище или приети въз основа на добрите практики) Такива ново предложени индикатори трябва да се използват по същия методологичен начин – чрез определяне на параметрите, мерните единици и скалите за оценка от 1 до 5, и трябва да са в съответствие с методичните насоки на MAES и други европейски документи. Най-подходящи индикатори за оценка на състоянието на екосистемите, са тези които отразяват естествеността на екосистемите, степента на представителност на видове, групи видове и съобщества, територии с висока природна стойност и т.н., които са съвместими с мащаба на картиране. Повече информация относно усилията на европейско равнище за определяне на най-адекватни и подходящи индикатори за състоянието на екосистемите може да бъде получена на интернет страниците на компетентните институции и изследователски центрове (напр. на страницата на:http://projects.eionet.europa.eu/eea-ecosystem-assessments/library), където може да се наме-рят публикации като „Развитие на концептуална рамка за картиране на екосистемите – част В. Картиране на състоянието на екосистемите (проект)“ и други подходящи документи.Такива нови индикатори, предложени и изпитани в хода на практическата оценка, трябва да бъдат описани в окончателните доклади и да бъдат направени мотивирани предложения за използването им във връзка с бъдещи оценки. В същото време коментари и оценки по отношение на приложимостта на индикаторите, посочени в тази методика, трябва да бъдат направени въз основа на опита, придобит при тяхното използване.За поясняване на процеса по оценяване е даден пример по-долу. Включените данни са

реални и са извлечени от научната литература и карти. Предложеният пример се отнася

заалпийски и субалписки тревни екосистеми от района на връх Ботев, централната част на

Стара планина. Оцененият полигон има висока оценка на състоянието на екосистемата.

Тип индикатор

Група индикатори

Индикатор Параметър Мерни

единици

Реално измерени

данни

Ранг

Екосистемна

структура

Абиотична

разнородност

Почвена

разнородност

Качество на

почвата Почвен тип

Планинско-ливадни

почви

5

Органична ма-

терия в почватаПроцент 15 4

Режим на

нарушения

Риск от ерозия на почвата

скала

<0,5

5

Концентрацияна замърсители

в почвата от съседни територии

Брой

сметища

0

5

Пожари

Брой регистрирани

пожари0

5

1 2 3 4 5 6 7

22

Sn i = 56; Sni(макс.) = 60; n = 12

IP = 56/60 = 0,933

Обяснение: за всеки индикатор, според измерването на неговия параметър, се прави

експертна оценка, като се дават от 1 до 5 точки, съгласно скалата в таблица 5.

След това изчислените точки за всеки измерен параметър се сумират ( Sn i).

Екосистемна

структура

1 2 3 4 5 6 7

Биотично

разнообразие

Растително разнообразие

Покритие на растителността

Процент

90% 5

Богатство на видове

растения

Брой видове на

пробна площ

19 3

Богатство на видове от Червената

книга

Брой видове на

квадрант от мрежата

12 – 22 4

Животинско разнообразие

Богатство на животински

видове

Брой

видове на

пробна

площ

163 5

Богатство на видове от Червената

книга

Брой

видове на

квадрант от

мрежата

25 5

Инвазивни видове

Наличие на чужди

инвазивни видове

Брой

видове на

квадрант

0 5

Екосистемни

процеси

Материален

бюджет Материален

запас Биомаса

Биомаса

(абсолютно

сухо тегло)

в t/ha

5,6 5

ni = 56

След това се изчислява индекс на проявление на екосистемата (ІР index of ecosystem

performance) като съотношение на сумата от точките на параметрите към максималната

възможна сума на точките на параметрите: - Sn i/Sni(макс.),

Където:

Sn i – сума от оценка на параметрите

Sni(макс) – сума от максималния възможен брой точки от оценка на параметрите (т.е. n *5)

IP е реално число със стойности между 0 и 1.

23

5.2. Картиране на състоянието на екосисистемите

5.2.1. Описание на процедурата по картиране

Работният процес по картиране на състоянието на екосистемите следва стъпките, описани в

точка 5.1. Структурата на геобазата данни е представена в точка 4 и следва да се приложи

по същия начин и по отношение картирането на състоянието на екосистемите.

5.2.2. Схема/Структура на базата данни

Структурата на данните трябва да следва представената в Приложение 9.00.

Схемата на базата данни за състоянието на екосистемите е следната:

Подробно техническо описание на класовете и таблиците на базата данни за състоянието

(общо за всички екосистемни типове) е дадено в Приложение

9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Types_Database.htm.

Основните стъпки в генерирането на геобазата данни са описани в точка 5.1.:

- Таблица N_EcosystemCondition: номенклатурна таблица на индикаторите за състояние на

екосистемите. Тази таблица не трябва да се променя. Таблицата е налична в xls формат в

Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemState.xls. Таблицата има след ните

полета:

- EcosystemConditionIndicator_Code: уникални кодове на индикаторите за състояние;

- EcosystemConditionIndicator_Name_EN: наименование на индикаторите за

състояние на английски език;

- ESSt_Level1_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски

език на ниво 1;

- ESSt_Level1_Code: код на индикаторите за състояние на ниво 1;

- ESSt_Level2_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски

език на ниво 2;

- ESSt_Level2_Code: код на индикаторите за състояние на ниво 2;

24

- Таблица N_EcosystemConditionIndicator_Parameters: номенклатурна таблица на

параметрите, използвани за определяне на индикаторите за състояниена екосистемите.

Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XLS

/N_EcosystemConditionIndicator_Parameter.xls. Тя има следните полета:

- EcosystemConditionIndicator_Code: кодове на индикаторите за състояние;

- ESSt_Parameter_Code: уникални кодове на параметрите, използвани за оценка на

екосистемните индикатори;

- ESSt_Parameter_Name: наименование на параметрите, използвани за оценка на

екосистемните индикатори;

- UnitOfMeasurement: мерна единица на параметър за състояние.

Тази номенклатурна таблица трябва да бъде генерирана с помощта на примерната таблица

в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XL S / N_EcosystemConditionIndicator_Parameter.xls,

както и таблица 5. Индикатори за оценка на състоянието на XXX екосистеми.

- Таблица EcosystemConditionIndicator_Values : Тази таблица е резултат от оценката на

индикаторите за състояние. Начинът, по който се извършва оценката е описан в стъпка 4 в

точка 5.1. Тя има следните полета:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit;

- EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво 3;

- EcosystemConditionIndicator_Code: код на индикатор за състояние;

- ESSt_Parameter_Code: код на параметър, използван за оценка на индикатор за

състояние;

- ESSt_Parameter_Value: изчислена стойност за параметър, използван за оценка на

индикатор за състояние;

- Validity_FromDate: начална дата на валидност на параметъра;

- Validity_ToDate: крайна дата на валидност на параметъра;

- ESSt_Parameter_Source: свободен текст, в който се описва източникът на данни,

използван за изчисляване стойността на параметъра;

- EcosystemConditionScore_Results: оценка на параметъра в петстепенна скала (от 1

до 5), направена според насоките, представени в таблица 5.

Тъй като тази таблица може да съдържа огромен брой записи, които някой GIS софтуер

може да не поддържа, възможно е да бъде разделена на по -малки таблици. В този случай

записите в таблицата трябва да бъдат отделени на основата на типовете екосистеми ниво 3.

Наименованието на таблицата трябва да се прави по следния начин:

25

EcosystemConditionIndicator_Values_XXX – където XXX е кодът на типа екосистема на

ниво 3.

- Таблица EcosystemConditionIndicator_Score: Тъй като за някои индикатори може да се

избира повече от един параметър за измерване, изисква се допълнителна таблица, която

да представя общия резултат за всеки индикатор за състояние, изчислен от общия резултат

на измерените параметри. Тъй като някои параметри могат да са по-важни от други,

отговорност на експерта е да избере какъв ще е окончателният резултат на базата на

стойностите на изчислените параметри:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit;

- EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво 3;

- EcosystemConditionIndicator_Code: код на индикатора за състояние;

- EcosystemConditionScore: оценка на индикатора за състояние в петстепенна скала

(от 1 до 5), изчислен на база оценките на всички параметри, които се отнасят към него.

За да бъде базата данни по-информативна, трябва да се изготви по една таблица за всеки индикатор на състояние на ниво 3 и да се именува, както следва:

EcosystemConditionIndicator_Score_YYY – където YYY е кодът на индикаторите за състояние.

- Таблица EcosystemCondition_IP_Results: Тази таблица дава общия резултат от оценката на състоянието на екосистемите, наречен IP индекс.. Начинът, по който се извършва оценката е описан в стъпка 4 в точка 5.1, а пример за това е даден в таблица 7 Оценка и изчисление на индикаторите за състоянието на екосистемата – пример. Таблицата има следните полета:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit;

- IP_Index_TotalScore: стойност на IP индекса за всеки полигон (точка, линия).

5.2.3. Точност и валидиране

Валидирането трябва да се базира на научно обоснован подход, за да представи достигнатата точност за всеки параметър за състояние. Резултатите от всяка валидация трябва да бъдат съпроводени с доклади, в които да са представени.

5.2.4. Цифрови карти за състоянието на екосистемите

За състоянието на всяка екосистема, представено чрез изчисления IP индекс , трябва да се изготвят карти в мащаб 1:125 000, размер на картен лист А2 и PDF формат. Картите могат да се принтират на картен лист в същия размер.Пространствения обхват на картните листове съвпада с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва да бъдат създадени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дадена клетка от този грид, не попада нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва да се създава отделна карта. Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от грида, в които подадат обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit).

Референтният грид на EEA е наличен тук: http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/data/eea-reference-grids/

26

За визуализация на IP индекса трябва да се използват цветове с нарастваща наситеност.

Стойностите на IP индекса трябва да бъдат представени в пет класа: 1 – много лошо

(стойности > 0 до 0,20); 2 – лошо (стойности > 0,20 до 0,40); 3 – умерено (стойности > 0,40 до

0,60); 4 – добро (стойности > 0,60 до 0,80); 5 – много добро (стойности > 0,80 до 1).

Цветовата гама трябва да включва следните цветова за различните класове:

клас 1 – много лошо - син цвят (CMYK:50;100;5;30);

клас 2 – лошо - виолетов цвят (CMYK:18;100;0;0);

клас 3 - умерено - розов цвят (CMYK:0;70;40;0);

клас 4 – добро - оранжев цвят (CMYK:0;30;100;0);

клас 5 – много добро - зелен цвят (CMYK:40;5;100;0).

Картографското оформление на картите на състоянието на екосистемите трябва да следва

насоките на EEA:

http://www.eionet.europa.eu/gis/docs/GISguide_v4_EEA_Layout_for_map_production.pdf

5.2.5. Mетаданни

6. Оценка на екосистемните услуги

6.1. Идентификация на индикатори, параметри, данни

Материални услугиОсновната роля на тревните екосистеми е да предоставят храна, фибри, суровини и да поддържат местообитанията, които предоставят ресурс за функционирането на екосистемата. Двете основни подразделения на материалните услуги (храна и материали) могат да се оценят и картират или чрез използване на подробни пространствени данни, или чрез използване на статистически данни. Мерните единици могат да бъдат площ, тегло и енергия. След като индикаторът бъде избран (площ, продукция или съдържание на калории), трябва да се отчита само веднъж по един начин, за да се избегне двойно преброяване. Така например отглежда-нето на добитък се счита за екосистемна услуга, тъй като за неговото изхранване се използват продукти от екосистемите. Поради тази причина, данни за отглежданите животни не трябва да се използват за оценяване на повече от една продоволствена услуга.

Регулиращи и поддържащи услугиЕстествените и полу-естествените тревни екосистеми имат сериозно участие в регулира-щите/поддържащи услуги. При картирането трябва да се има предвид, как тези екосистеми участват в регулацията на процеси като биовъзстановяване, филтрация, стабилизиране на субстрати, защита от наводнения, почвообразуване и състав на атмосферата. Съществуват затруднения при картиране на този тип услуги, като защита от ерозия на почвата, замърсяване с нитрати и др. Движещите сили, натиска и влиянията могат да бъдат свързани с екосистемните

Попълнената база данни за всеки тип екосистема, в т.ч. обектен клас и таблица в нея, трябва да бъдат документирани с метаданни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може да бъде направено с онлайн редактора за метаданни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук:

http://inspire-geoportal.ec.europa.eu/editor/

27

услуги след анализ, за да се обяснят връзките и тенденциите. За някои индикатори данните са вече налични, например информация за процесите по изветряне на почвата е налична в LUCAS, а съдържанието на органичен въглерод и почвено покритие са налични в стопанско-екологичните индикатори (AEI - Agri-environmental indicator). Необходими са и национал-ни/регионални проучвания относно опрашителния потенциал, които се основават на данни за разпространението на опрашителите. Като алтернатива, например може да се използва площта, на земеделски земи, свързани с опрашители. Но опрашителния потенциал е важна услуга за семенната продукция както при дивите растения и така и при културите.

Културни услугиОсигуряването на културни ЕСУ е неразривно свързано с тревните екосистеми и тяхната хилядолетна история на използване от човека. Връзките на човешкото общество и тревната растителност са многобройни и много разнообразни в рамките на ЕС, следователно таблицата MAES, особено по отношение на интелектуалните и духовните ЕСУ, не може да бъде изчерпа-телна. Още повече, поради разнообразието им и също поради някои методологични и практически трудности при картирането на този тип услуги в целия ЕС само ограничен брой индикатори са налични и често се налагат допълнителни изследвания. Картирането на тези услуги се базира на индикатори, описващи различни начини на съприкосновение на човека с тревните екосистеми. Тези индикатори реферират към посетители/туризъм в земеделски земи; брой ферми, предлагащи свързани с туризма услуги; гъстота на пътеки за пешеходен, конен, велосипеден и друг туризъм, брой наблюдатели на цветя или птици. Сред тези индикатори, данните за броя на посетители са най-подходящата променлива за директно картиране на реалната услуга. Повечето от тази информация може да е налична на нацио-нално/регионално ниво. Сертифицирани продукти (Защитено наименование за произход, Защитено географско указание), които се нуждаят от конкретно (често традиционно) управле-ние на ландшафта, също могат да се използват, тъй като от една страна тези продукти директно представляват културното наследство, свързано със земеделските екосистеми, а от друга, маркетингът им допринася за поддръжката на земеделския ландшафт. Данните за посети-телите/ползватели също могат да бъдат използвани в този контекст. Броят снимки на тревни екосистеми, качени на уеб страниците, са опция за оценка на духовните и емблематичните услуги. Тревните екосистеми, включени в природозащитни програми на базата на тяхната зна-чимост за поддържането на биоразнообразието и други културни стойности (напр. НАТУРА 2000, биосферни резервати, зони от IUCN категория V, обекти от световното културно наслед-ство на ЮНЕСКО, свързани със земеделския ландшафт, зони за опазване на ландшафта, земеделска земя с висока природна стойност) могат да бъдат представителни за предоставяне на услугите „съществуване“ и „наследство“ в типологията на CICES. Обобщаването на различ-ните слоеве трябва да е продукт на пространственото наслагване, а не на сбора от зони. Посочените по-долу индикатори за екосистемни услуги са избрани с цел оценка на тези услуги, както е разработена в CICES, и схемата за класификация, приета от инициативата MAES. Както е посочено по-горе при индикаторите на състоянието на екосистемата, след използване на индикаторите за оценка на екосистемните услуги, посочени в тази методика, експертите ангажирани с оценката могат да предложат други нови индикатори за оценка на услугите, смятани от тях за по-полезни или адекватни, с цел изчерпателна оценка на екосистемните услуги, които предоставя този тип екосистема. Такива индикатори, ако има, трябва да се използват по същия методологичен начин, както е описано в тази методика и след тестване трябва да бъдат описани, като бъдат направени мотивирани предложения за използването им във връзка с бъдещи оценки. В същото време коментари и оценки по отношение на полез-ността и приложимостта на индикаторите, посочени в тази методика, трябва да бъдат напра-вени въз основа на опита, придобит при използванете на индикаторите от експертите, извършващи оценката.

28

Таб

ли

ца

7. И

нд

ика

то

ри

за

оц

енка

и к

ар

ти

ра

не

на

еко

сист

емн

и у

слуг

и н

а т

рев

ни

еко

сист

еми

1

2

3

4

5

6

7

8

МатериалниР

азд

ел %

греш

ка

Вли

яни

е

върх

у

по

дви

ж-

но

стта

на

твъ

рд

и и

течн

и

суб

стра

ти

По

дви

жн

ост

на

твъ

рди

суб

стра

ти

R1

Ста

би

лизи

ран

е н

а

суб

стра

таи

ко

нтр

ол

на

еро

зия

(22

11)

Пре

вен

ци

я н

а ер

ози

я

скал

а

нал

ичн

а ка

рта

По

др

аз-

дел

ени

е Гр

упа

К

лас

(CIC

ES к

од

ове

)

Ин

ди

като

р

Пар

амет

ри

и е

ди

ни

ци

Изт

очн

иц

и н

а д

анн

и

Хр

ана

Б

ио

мас

а

Р1

Отг

леж

дан

и ж

иво

тни

и т

яхн

ата

про

дук

ци

я

(111

2)

Отг

леж

дан

и ж

иво

тни

ед

ин

иц

и д

об

итъ

к/h

a

1. С

тати

сти

ки;

2. О

цен

ка н

а

съст

оян

ие

на

еко

сист

емат

а

Р2

Ди

ви р

асте

ни

я,

вод

ор

асли

и т

яхн

ата

пр

од

укц

ия

(111

3)

Би

ом

аса

от

ди

ви р

асте

ни

я и

гъб

и з

а хр

ана

t/

ha

1. С

тати

сти

ки;

2. О

цен

ка н

а

съст

оян

ие

на

еко

сист

емат

а

Р3

Ди

ви ж

иво

тни

и

тяхн

ата

пр

од

укц

ия

(111

4)

Ди

ви ж

иво

тни

за

лов

Б

ро

й в

ид

ове

/ha

1. С

тати

сти

ки;

2. О

цен

ка н

а

съст

оян

ие

на

еко

сист

емат

а

Мат

ери

али

Б

ио

мас

а

Р4

. Фи

бр

и и

др

уги

мат

ери

али

от

рас

тен

ия,

вод

ор

асли

и ж

иво

тни

за

ди

рек

тно

изп

олз

ван

е

или

об

раб

отк

а (1

211

)

Про

изв

од

ство

на

би

ом

аса

от

рас

тен

ия,

гъ

би

и ж

иво

тни

за

мат

ери

али

1. t

/ha

2. t

/ед

ин

иц

а д

об

итъ

к

1. С

тати

сти

ки;

2. О

цен

ка н

а

съст

оян

ие

на

еко

сист

емат

а

29

Фи

зиче

ски

и п

озн

ава-

телн

и

взаи

мо

дей

-

стви

я

C1

По

знав

ател

но

изп

олз

ване

на

рас

тен

ия,

жи

вотн

и и

лан

дш

афти

/мо

рск

и

по

вър

хно

сти

(31

11)

К

он

такт

с п

ри

ро

дат

а

1. Б

рой

по

сети

тели

(н

апр

.

тури

сти

, наб

люд

ател

и н

а

пти

ци

, наб

люд

ател

и н

а

рас

тен

ия

и д

р.)

на

год

ин

а;

2. Б

рой

дей

но

сти

(н

апр

.

фер

мер

ски

тур

изъ

м,

път

еки

за

ход

ене

и

коло

езд

ене

и д

р.)

на

год

ин

а

нац

ио

нал

ни

дан

ни

С2

Фи

зиче

ско

изп

олз

ване

на

лан

дш

афти

/мо

рск

и

пей

заж

и (

311

2)

Регулиращи и поддържащи Културни

По

дд

ър

-

жан

е н

а

фи

зичн

и,

хим

ичн

и,

би

оло

гич-

ни

усл

ови

я

усло

вия

По

дд

ър

жан

е

н

а ж

изн

ени

я

ци

къл,

пр

ир

од

ни

те

мес

тоо

би

та-

ния

и за

щит

а

на

ген

ети

ч-

ни

я ф

он

д

R2

Оп

раш

ван

е и

раз

пръ

сква

не

на

сем

ена

(321

1)

Оп

раш

ите

лен

по

тен

ци

ал

скал

а

1.

Д

анн

и н

а

Съ

вмес

тен

изс

лед

ова

телс

ки

цен

тър

– (

JRC

);

2. Н

аци

он

алн

и

наб

люд

ени

я.

R3

По

дд

ър

жан

е н

а

по

пула

ци

ите

и п

ри

род

ни

мес

тоо

би

тан

ия

(231

2)

По

дд

ър

жан

е н

а

би

ора

зно

об

раз

иет

о

1. О

бщ

о б

ио

раз

но

об

рази

е

Оц

енка

на

съст

оян

ие

на

еко

сист

емат

а

Фо

рм

ир

ане

и с

ъст

ав

на

по

чват

а

R4

Про

цес

и н

а

изв

етр

яне

(23

31)

Ф

ор

ми

ран

е н

а по

чва

С

ъд

ър

жан

ие

на

ор

ган

ичн

а

мат

ери

я в

по

чват

а g/

kg

1. Е

С;

2. О

цен

ка н

а

съст

оян

ие

на

еко

сист

емат

а;

3. С

тати

сти

ки.

R5

Про

цес

и н

а

Раз

лага

не

и

фи

кси

ран

е(23

32)

Раз

лага

не

на

ор

ган

ичн

а

мат

ери

я

Съ

дъ

рж

ани

е н

а о

рга

ни

чна

мат

ери

я в

по

чват

а g/

kg

1. Е

С;

2. О

цен

ка н

а съ

сто

яни

е

на

ек

оси

стем

ата;

1

2

3

4

5

6

7

8

3. С

тати

сти

ки.

Фи

зиче

ски

и и

нте

лек

-

туал

ни

вза

и-

мод

ейст

вия

с ф

ло

ра

и

фау

на,

еко

-

сист

еми

и

лан

дш

афти

/

мо

рск

и п

о-

вър

хно

сти

(усл

ови

я н

а

сред

ата)

30

Културни

Дух

овн

и,

сим

вол

ичн

и

и д

руг

и в

за-

им

одей

стви

я

с ф

ло

ра

и

фау

на,

еко

-

сист

еми

и

лан

дш

афти

/

мо

рск

и п

о-

вър

хно

сти

(усл

ови

я н

а

сред

ата)

Фи

зиче

ски

и и

нте

лек

-

туал

ни

взаи

-

мод

ейст

вия

с ф

ло

ра

и

фау

на,

еко

-

сист

еми

и

лан

дш

афти

/

мо

рск

и п

о-

вър

хно

сти

(усл

ови

я н

а

сред

ата)

1

2

3

4

5

6

7

8

Ин

теле

кту-

алн

и и

когн

ити

вни

взаи

мо

дей

-

стви

я

С3

Нау

чни

(3

121)

Н

ауче

н и

нте

рес

Ко

личе

ство

нау

чни

до

клад

и: 1

. бро

й

пуб

лику

ван

и д

окл

ади

;

2. б

ро

й п

ро

екти

1. И

НТЕ

РН

ЕТ

2. б

иб

лио

теки

С4

Об

раз

ова

телн

и

(312

2)

Об

раз

ова

теле

н п

оте

нц

иал

бр

ой

об

раз

ова

телн

и

дей

но

сти

(ф

ести

вали

,

цен

тро

ве з

а по

сещ

ени

е,

зеле

ни

учи

лищ

а и

др

.) н

а

год

ин

а

нац

ио

нал

ни

дан

ни

С5

Нас

лед

ство

, кул

тур

но

(312

3)

Кул

тур

но

вза

им

од

ейст

вие

бр

ой

мо

нум

енти

или

пр

од

укти

от

трад

иц

ио

нн

о

упр

авле

ни

е н

а ла

нд

шаф

ти

нац

ио

нал

ни

дан

ни

С6

Заб

авле

ни

е (3

124

)

По

тен

ци

ал з

а за

бав

ни

съб

ити

я (ф

ести

вали

и д

руг

и

култ

урн

и с

ъб

ити

я)

бр

ой

съ

би

тия

на

год

ин

а

нац

ио

нал

ни

дан

ни

С7

Есте

тика

(31

25)

Ес

тети

ческ

а н

асла

да

б

ро

й с

ни

мки

, кач

ени

в

ИН

ТЕР

НЕТ

Go

ogl

e Ea

rth

Дух

овн

и

и/и

ли

емб

лем

а-ти

чни

С8

Си

мво

личн

и (

3211

)

Си

мво

личн

и в

ид

ове

б

ро

й в

ид

ове

н

аци

он

алн

и д

анн

и

С9

Све

щен

и и

/или

рел

иги

озн

и (

3212

)

Све

щен

и р

ели

гио

зен

тур

изъ

м

Бр

ой

ман

асти

ри

, цъ

ркв

и,

мес

та

нац

ио

нал

ни

дан

ни

Др

уги

култ

урн

и

пр

од

укти

С10

Съ

щес

твув

ане

(322

1)

Знач

им

ост

на

оп

азва

нет

о

Бр

ой

об

екти

в з

ащи

тен

и

зон

и (

нап

р. Н

атур

а 2

000,

би

осф

ерн

и р

езер

вати

и

др

.)

нац

ио

нал

ни

дан

ни

,

МО

СВ

Пр

ил

ож

ен

ие

7 вк

лю

чва

пъ

ле

н с

пи

сък

с ек

оси

стем

ни

те у

слуг

и з

а р

азл

ичн

ите

ти

по

ве е

коси

стем

и.

31

6.2. Оценка на екосистемните услуги

Оценката на екосистемните услуги е следващата стъпка в процеса на оценяване. Съществуват

различни методи за оценка на екосистемните услуги, но са необходими общи стандарти, които

да осигуряват количествена оценка, повтаряемост и достъпност. Burkhard et al. (2012)

предлагат обща матрица за нуждите и осигуряване на екосистемните услуги, включвайки

всички основни типове екосистеми. Тази матрица може да се приложи на национални или

регионални нива за взимане на решения. За по-точна оценка, както и за икономически

потенциал за оценка, трябва да се има предвид, че всеки вид услуга зависи от два фактора:

площ на екосистемата и нейното състояние. По-доброто състояние и по-голямата площ са

свързани с по-висока стойност на услугата, която ще се предоставя. В някои случаи

предоставяната екосистемна услуга не зависи стриктно от състоянието на екосистемата. Някои

екосистеми в относително лошо състояние предоставят услуга с висока стойност. Не е

подходящо да се сравняват услуги помежду им, тъй като те са резултат от различни измервания.

Екипите по оценка на ЕСУ трябва да събират точни данни по всеки параметър и допълнително

да ги подлагат на оценка.

Стъпка 1: Индикатори за оценка на екосистемните услуги за тревни екосистеми

Материалните услуги са едни от най-лесните за разбиране. Осигуряването на храна е основна

услуга, свързана със съществуването на човешкото общество. Тя включва използването на

растения, плодовете им, отглеждани и диви животни. Фибри, медицински растения и друг

материал от растителни и животински видове могат да се картират с различни параметри, но за

текущата цел само един трябва да се прилага в зависимост от наличните данни.

Тревните екосистеми участват в процеса по регулиране и поддръжка, като контрол на ерозията,

буфериране на потока от субстрати, опрашителен потенциал, поддържане на съществуването

на конкретни видове и природни местообитания. Оценката на тази група услуги трябва да се

базира на карти или модели от национален и европейски мащаб. В момента има налични само

оскъдни национални или регионални данни. Трябва да се изпълнят допълнителни проекти за

допълнителни измервания и събиране на полеви данни. Културните услуги могат да се оценяват по много различни начини. Най-вече имат

нематериална полза за обществото, но играят важна роля. Затова избраните параметри са

повече в сравнение с други услуги. Индикаторите и параметрите им, които трябва да се използват за оценка на ЕСУ на тревните

екосистеми са посочени в таблица 7 по-горе.

Стъпка 2: Събиране на данни – национални бази от данни

Egohetal et al. (2012) подчертават, че първичните данни водят до по-точно представяне на

пространственото разпределение. В момента обаче повечето от данните следва да бъдат

набавени от съществуващите източници на данни на национално и по-ниско ниво. Методи,

които могат количествено да оценят несигурността и валидността на картите следва да бъдат

обект на допълнителен анализ.

32

Таблица 8. Таблица с данни за екосистемни услуги на тревни екосистеми – пример

Индикатор за екосистемни услуги

Параметър/Единици Реални данни за текущия полигон на екосистемата

Източник

Ма

тер

иа

лн

и

Отглеждани животни единици добитък/ha 0,85. добитък/ha

Данни от Дирекция „Национални паркове“

Биомаса от диви растения и гъби за храна

[t/ha]

0,032 t/ha плодове на Vaccinium myrtillus

0,065 t/ha плодове на Vaccinim vitis-idea

План за управление на НП „Централен Балкан“

Диви животни за лов Брой видове/ha 0

Територията е част от Националния парк и ловът е забранен.

Производство на биомаса от растения, гъби и животни за материали

1. t/ha

0,4 t/ha стръкове

Thymus sp. div.

План за управление на НП „Централен Балкан“

Ре

гул

ато

рн

и и

по

дд

ър

жа

щи

Превенция на ерозия скала

Според картирането на екосистемата – обща площ минус ерозирала площ в класове

Защита от наводнения

скала Неприложимо

Опрашителен потенциал

скала Няма данни

Поддържане на биоразнообразието

Общо биоразнообразие Според оценка на екосистемата

Следните основни източници на данни следва да се имат предвид:· МОСВ – ИАОС – проектът CORINE, национални бази данни· МЗХГ – национални годишни агростатистически доклади, агростатистически проучвания – БАНСИК, СЗСИ, LUCAS· Научни публикации· Данни In situ· Източници на данни в ЕС· Допълнителни данни от дистанционно наблюдение

Пример за събиране на данни е предоставен в таблица 8. Предлаганият пример се

отнася до алпийски и субалпийски тревни екосистеми от района на връх Ботев, централната

част на Стара планина. Това е същият пример, използван за оценка на състоянието на

екосистемата по-горе.

33

Кул

тур

ни

Контакт с природата Брой посетители (напр. туристи, наблюдатели на птици, наблюдатели

Средно 40 000 посетители/година

Туристически услуги Калофер

Индикатор за екосистемни услуги

Параметър/Единици Реални данни за текущия полигон на екосистемата

Източник

на растения и др.) на година

Научен интерес брой публикувани доклади

4 научни доклада ИНТЕРНЕТ

Образователен потенциал

брой образователни дейности (фестивали, центрове за посещение, зелени училища и др.) на година

Няма данни

Потенциал за забавни събития (фестивали и други културни събития)

брой събития с дейности на година

Няма данни

Естетическа

наслада

брой снимки, качени в Google Earth

56

Google Earth

Символични видове

брой символични видове 0

Експертни знания

Свещен и религиозен туризъм

Брой манастири, църкви, места

0 Експертни знания

Значимост на опазването

Брой обекти в защитени зони (напр. Натура 2000, биосферни резервати и др.)

2 База данни на МОСВ

Стъпка 3: Как се извършва оценката

Картиращите трябва да събират точни данни по всеки параметър и допълнително да ги

подлагат на оценка. Burkhard et al. (2012) предлагат обща матрица за потребностите от ЕСУ и

тяхното предоставяне от всички основни типове екосистеми, представени по класове земно

покритие и избрани екосистемни услуги. Попълването на матрицата с данни ще позволи

установяване на диапазона на изменение на стойностите на всеки параметър на всеки

индикатор. Тази матрица може да се приложи на национални и регионални нива за взимане на

решения. Екосистемните услуги трябва да зависят от състоянието на екосистемата. По-добро

състояние е свързано с по-висока стойност на услугата, която ще се предоставя. Това налага

разработката на процедура за трансформиране на количествените данни от различни

източници и различни единици в унифицирана система за оценка. Скалата за оценка се състои

от шест степени от 0 до 5. Степен 0 показва, че екосистемата няма капацитет за предлагане на

конкретни услуги, а степен 5 показва най-високия капацитет за предлагането на тези услуги.

Степени 1, 2, 3 и 4 представляват съответните междинни капацитети.

34

Таблица 9. Таблица с оценки за оценяване на екосистемни услуги

В зависимост от конкретния случай и наличието на данни всеки клас екосистемни услуги може

да се оцени по различен брой индикатори и параметри или съответно по комплекс от

индикатори, дефинирани от експертите. Допълнителни (по избор) параметри и/или

индикатори могат да се предлагат за конкретния случай, ако са достатъчно информативни.

Степените трябва да се основават на консенсусно решение в резултат на дискусии.

Интервалите на всяка степен зависят от конкретните характеристики на индикатора и трябва

да се дефинират от експерти на базата на научно обоснован подход. Интервалите трябва да се

попълват в съответното поле в таблица 9.

Ра

зде

л

По

др

азд

ел

ен

ие

Груп

а

Кл

ас

(CIC

ES

ко

до

ве

)

Ин

ди

ка

тор

Па

ра

ме

тър

/Ед

ин

иц

и

Оценка

Степен 0

Няма капацитет

Степен 1

Много нисък

Много

Mа

тер

иа

лн

и

Хр

ан

а

Би

ом

аса

1112 Отглежданиживотни

единици добитък/ha 0

0.01-0.5 0.51-0.75

0.76-0.9 0.91-1 >1.01

1113

Биомаса от диви растения и гъби

за храна

t/ha (гъби кг/ха)

0 ≤0,1 0,11-0,2 0,21-0,4 0,41-0,5 ≥0,51

1114 Диви животни, за лов

Брой

видове/ha 0 1 2-3 4-5 6-7 ≥8

Ма

тер

иа

ли

1211

Производство на биомаса от рас-

тения, гъби и

материали

0 ≤0,05 0,051-0,1

0,101-0,2

0,201-0,4

≥0,401

Ре

гул

ир

ащ

и и

по

дд

ър

жа

щи

По

дв

иж

но

ст н

а

твъ

рд

и с

убст

ра

ти

2211 Превенция на ерозия

скала

По

дд

ръ

жк

а н

а ф

изи

чн

и,

хим

ич

ни

, б

ио

ло

гич

ни

ус

ло

ви

я

2311Опрашителен

потенциалмащаб - - - - - -

2312

Поддържане на биоразно-образието

биоразно-образие(брой видове)

0 <200 201-500 501-800 801-1000

>1000

Степен 2 Степен 3 Степен 4

капацитеткапацитет

Нисък капацитетСреден

капацитетВисок

Степен 5

капацитетвисок

t/ha (лечебни растения)

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

животни заБи

ом

аса

По

дд

ръ

жка

на

жи

зне

ни

я ц

икъ

л,

п

ри

ро

дн

ите

ме

сто

об

ита

ни

я

и з

ащ

ита

на

ге

не

тич

ни

я ф

он

да

Вл

ия

ни

е в

ър

ху

ви

жн

ост

та н

а т

въ

рд

и

и т

еч

ни

суб

стр

ати

по

д-

Общо

35

Фо

рм

ир

ан

е и

съ

ста

в н

а п

оч

ва

та2331

формиране на почвата

съдържание на

органична материя в

почвата g/kg

- - - - - -

2332 разлагане на

органична материя

съдържание на

органична материя в

почвата g/kg

Съотношениe(C/N)

-

>19 15 -19 11-15 7-11 <7

Ку

лту

рн

и

Фи

зич

еск

и и

п

озн

ав

ате

лн

ив

заи

мо

де

йст

ви

я

3111 3112

Контакт с природата

Брой дейности на

година

0 1 2-5 6-10 11-15 >15

Ин

тел

ект

уал

ни

и к

огн

ити

вн

и

вза

им

од

ей

ств

ия

3121 Научен интерес

брой публикувани доклади,

брой проекти

0 <5 5-10 11-23 24-34 >35

3122 Образователен

потенциал

брой образовател-ни дейности

на година

0 1 2 3 4 ≥5

3123

Културно взаимодействие

брой мону-менти или

продукти от традиционно управление

на ланд-шафти

1 2 3 4 ≥5

Ре

гул

ир

ащ

и и

по

дд

ър

жа

щи

По

дд

ръ

жк

а н

а ф

изи

чн

и,

хим

ич

ни

, б

ио

ло

гич

ни

ус

ло

ви

я

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12Ф

изи

че

ски

и и

нте

ле

кту

ал

ни

вза

им

од

ей

ств

ия

с ф

ло

ра

и ф

аун

а,

ек

оси

сте

ми

и л

ан

дш

аф

ти/м

ор

ски

по

въ

рхн

ост

и (

ек

ол

оги

чн

и

на

стр

ой

ки

)

3124 Потенциал за

забавни събития

брой събития на

година0 - - - - ≥1

3125 Естетическа наслада

брой снимки, качени в

Google Earth

0 1 2-30 31-50 51-100 >100

Дух

ов

ни

, си

мв

ол

ич

ни

и д

руг

и в

заи

мо

де

йст

ви

я

с ф

ло

ра

и ф

аун

а,

еко

сист

ем

и

и л

ан

дш

аф

ти/м

ор

ски

по

вър

хно

сти

Дух

ов

ни

и/и

ли

ем

бл

ем

ати

чн

и

3211

Символични видове

брой видове

0

- - - - ≥1

3212

Свещен и религиозен

туризъм

Брой манастири,

църкви, места

0

- - - - ≥1

Др

уги

кул

тур

ни

пр

од

укти

3221

Значимост на опазването

Брой обекти в защитени зони (напр.

Натура 2000, биосферни резервати

и др. )

0

- - - - ≥ 1

36

Таблица 10. Пример за оценка на екосистемни услуги за тревни екосистеми

Оценката на екосистемните услуги се базира на реални параметри (измерими и налични) и

представлява реалният (оценен от експерти) капацитет на ЕСУ. Примерът в таблица 10 се

базира на експертни оценки/резултати за интервалите на параметрите и могат да се

разглеждат като хипотези за проучване, които следва да се изпитват допълнително с данни от

измервания, моделиране или допълнителни експертни предположения.

Тип екосистемна

услуга

Подразделение ЕСУ

Клас ЕСУ

Реален (оценен от експерти) капацитет за

ЕСУ

Мат

ери

алн

и

Храна

Р1. Отглеждани животни и тяхната продукция

2

P2. Диви растения, водорасли и тяхната продукция

2

P3. Диви животни и тяхната продукция

3

Материали

P4. Фибри и други материали от растения, водорасли и животни за директно използване или обработка

3

Регу

лира

щи

и по

дд

ърж

ащи

Влияние върху подвижността на твърди и течни

субстрати

R1. Стабилизиране на субстратаи контрол на ерозия

3

Поддръжка на физични, химични

и биологични условия

R2. Опрашване и разпръскване на семена

3

R3

.

Поддържане на популациите и природни местообитания

2

R4

.

Процеси на изветряне

3

R5

.

Процеси на разлагане и фиксиране

3

Кул

тур

ни

C1. Познавателно използване на растения, животни и ландшафти/морски повърхности

4

C2. Физическо използване на ландшафти/морски пейзажи

3

C3. Научни 5

C4. Образователни

2

C5. Наследство, културно

1

C6. Забавление

4

C7. Естетически 4

C8. Символични 2

C9. Свещени и/или религиозни 1

C10. Съществуване 1

Физически и

интелектуални

взаимодействия с

флора и фауна,

екосистеми и

ландшафти/морски

повърхности (условия

на средата)

Духовни, символични и други взаимо-действия

с флора и фауна, екосистеми и

ландшафти/морски повърхности

37

Стъпка 4. Попълване на матрицатаМатрицата на екосистемните услуги се състои от екосистемни услуги (в момента 4-

материални, 6-регулиращи и 10-културни услуги; съгласно таблица 7) по оста У и екосистемни

подтипове на ниво три по оста Х. В пресечните точки трябва да се оценят различните тревни

екосистемни подтипове за реализирано предоставяне на екосистемна услуга. Прилаганата

скала варира от 0 (няма осигуряване) до 5 (максимално осигуряване), дефинирани от

експертите на регионално (национално) ниво след завършване на стъпка 3, като се има пред-

вид сложността на екосистемите и техните специфики. Степента (1 до 5), получена в таблица

10, трябва да се използва като база за определяне на оценките за всяка екосистемна услуга в

съответните подтипове екосистеми, като резултатите трябва да се попълнят в таблица 11.

Всички услуги, дефинирани като неприложими за конкретни подтипове тревни екосистеми

(вж. Приложение 7), ще имат резултат 0 в таблица 11. Освен това, екосистемните услуги,

маркирани като „неподкрепени с данни“ също ще имат резултат 0. Това показва, че нямат

капацитет в момента на оценка поради липсата на данни, но може да имат по-високи

резултати при бъдещи оценки. Нормализацията към тази относителна 0 – 5 скала цели да

направи различните екосистемни услуги (измерени и оценени по различни индикатори и

единици) сравними едни с други. Стойностите, получени в матрицата, са полезни за подробно

картиране на пилотни и наблюдавани региони (вж. Наръчника за мониторинг).

Следващата таблица 11 представлява примерна матрица. Степените трябва да са експертно

оценении да се базират на комбинация от експертни решения/опит и статистически данни.

Всяка екосистемна услуга, отнасяща се до и предоставена от тревна екосистема, след това

трябва да се оцени на национално ниво. След анализ на информацията за посочените

индикатори, описващи приложимите екосистемни услуги за различни типове тревни еко-

системи, най-ниските и най-високите стойности трябва да се определят на национално ниво.

Таблица 11. Обобщени данни за подтиповете тревни екосистеми на национално ниво

Подтипове тревни екосистеми

Сухи тревни

Умерено

влажни

тревни

Сезонно

влажни и

влажни

тревни

Алпийски и

субалпийски

тревни

Вътрешноконтинен-

тални солени степи

CICE

S ко

д н

а кл

аса

ЕСУ

1111

1112

1113

1114

1115

1116

1121

1122

1211

1212

1213

38

1221

1222

1311 1312

1321

2111

2112

2121

2122

2123

2211

2212

2221

2222

2231

2232

2311

2312

2321

2322

2331

2332

2341

2351

2352

3111

3112

3121

3122

3123

3124

3125

3211

3212

3221

3222

CICE

S ко

д на

кла

са Е

СУ

Скалата за оценка представя: 0 = няма капацитет на тревен подтип да предоставя тази конкретна екосистемна услуга, 1 = много нисък капацитет, 2 = нисък капацитет, 3 = среден капацитет, 4 = висок капацитет и 5 = много висок капацитет.

При сравнение на различните екосистемни услуги между различните екосистемни подтипове, трябва да се вземе предвид пълният списък на ЕСУ, включени в Приложение 7.

39

6.3. Картиране на екосистемните услуги

6.3.1. Описание на процедурата по картиране

Работният процес по картиране на екосистемните услуги следва стъпките, описани в точка

6.2. Структурата на геобазата данни е представена в точка 4 и следва да се приложи по

същия начин и по отношение картирането на услугите предоставяни от екосистемите.

6.3.2. Схема/Структура на базата данни

Структурата на данните трябва да следва тази, представена в Приложение 9.00.

Схемата на базата данни за услугите предоставяни от екосистемните е следната:

Подробно техническо описание на обектните класове и таблиците на базата данни за

услугите предоставяни от екосистемите е дадено в Приложение

9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Database.htm

Основните стъпки на генериране на геобазата данни са описани в точка 6.2.:

- Таблица N_EcosystemService: номенклатурна таблица на услугите предоставяни от

екосистемите. Тази таблица не трябва да се променя. Таблицата е налична в xls формат в

Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemService.xls. Тя има следните полета:

- EcosystemService_Code: уникален код на услугите предоставяни от екосистемите;

- EcosystemService_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от

екосистемите на английски език;

- ESS_Level1_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на

английски език на ниво 1;

- ESS_Level1_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите на ниво 1;

- ESS_Level2_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на

ниво 2;

- ESS_Level2_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите на ниво 2;

- ESS_Level3_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на

ниво 3;

- ESS_Level3_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите ниво 3;

40

- Таблица N_EcosystemService_Indicator: номенклатурна таблица на индикаторите,

използвани за определяне на услугите предоставяни от екосистемите. Таблицата е налична в

xls формат в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemService_Indicator.xls. Тя

има следните полета:

- EcosystemService_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите;

- ESS_Indicator_Code: уникален идентификационен код на индикаторите, използвани

за оценка на екосистемните услуги;

- ESS_Indicator_Name: наименование на индикаторите, използвани за оценка на

екосистемните услуги;

- UnitOfMeasurement: мерна единица на индикатор за услуги.

Тази номенклатурна таблица трябва да бъде генерирана с помощта на примерната таблица в

Приложение 9.02_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemService_Indicator.xls, както и таблица 7

Допълнителни индикатори по избор, които биха могли да се прилагат за оценката и

картирането на ЕСУ в XXX екосистеми от тазиметодика.

- Таблица EcosystemServiceIndicator_Values : Тази таблица е резултат от оценката на услугите

предоставяни от екосистемите. Начинът, по който се извършва оценката е описанв стъпка 3 в

точка 6.2. Таблицата има следните полета:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit ;

- EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво 3;

- EcosystemService_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите;

- ESS_Indicator_Code: код на индикаторите, използвани за оценка на екосистемните

услуги;

- ESS_Indicator_Value: изчислена стойност индикатор, използван за за оценка на

екосистемните услуги;

- Validity_FromDate: начална дата на валидност на данните за индикатора;

- Validity_ToDate: крайна дата на валидност на данните за индикатора;

- ESS_Indicator_Source: свободен текст, в който се описва източникът на данни,

използван за изчисляване стойността на индикатора;

- ES_Capacity_Score: оценка на възможността за предоставяне на екосистемна услуга в

петстепенна скала (от 1 до 5), направена според насоките в глава 6.2. / Стъпка 1.

41

Тъй като тази таблица може да съдържа огромен брой записи, които някой GIS софтуер може

да не поддържа, възможно е да бъде разделена на по -малки таблици. В този случай

записите в таблицата трябва да бъдат отделени на основата на типовете екосистеми ниво 3.

Наименованието на таблицата трябва да се прави по следния начин:

EcosystemServiceIndicator_Values_XXX – където XXX е кодът на типа екосистема от

ниво 3.

- Таблица EcosystemServiceCapacity: За определяне на капацитета на дадена екосистема да

предоставя конкретна услуга може да се използват един или повече на брой индикатори. За

това е създадена таблица EcosystemServiceCapacity. В нея трябва да се попълни оценката на

всяка екосистемна услуга да предоставя ползи, измерена в петстепенна скала (от 1 до 5).

Начинът за изчисление на обща оценка за дадена услуга, при наличие на повече от един

индикатори е отговорност на експертите. Таблицата има следните поле та:

- EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit;

- EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво 3;

- EcosystemService_Code: код на екосистемната услуга;

- ESS_Capacity_Score: оценка на екосистемната услуга в петстепенна скала (от 1 до 5),

изчислена на база стойностите на всички индикатори, които се отнасят към нея. Когато се

установи, че дадена екосистема няма капацитет за предоставяне на дадена услуга, получава

стойност 0.

За да бъде базата данни по-информативна, трябва да се изготви по една таблица за

всяка екосистемна услуга и да се именува, както следва: EcosystemServiceCapacity_ZZZ,

където ZZZ е кодът на услугата.

6.3.3. Точност и валидиране

Валидирането трябва да се базира на научно обоснован подход, за да представи

достигнатата точност за всяка екосистемна услуга. Резултатите от всяка валидация трябва да

бъдат съпроводени с доклади.

6.3.4. Цифрови карти за екосистемни услуги

За капацитета на екосистемите да предоставят екосистемни услуги, трябва да се изготвят

карти в мащаб 1:125 000, размер на картен лист А2 и PDF формат. Картите могат да се

принтират на картен лист в същия размер.

Пространствения обхват на картните листове съвпада с обхвата на клетките от референтния

грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км. В тази връзка за

територията на цялата страна следва да бъдат създадени по 77 карти за всеки екосистемен

тип. В случай, че в рамките на дадена клетка от този грид, не попада нито един обект от

съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва да се създава отделна карта.

42

За визуализация на капацитета на всяка екосистема да предоставя екосистемни услуги

трябва да се използват цветове с нарастваща наситеност (таблица 10). Стойностите на

капацитета трябва да бъдат представени в шест класа: 0 – няма капацитет; 1 – много нисък

нисък капацитет; 2 – нисък капацитет; 3 – среден капацитет; 4 – висок капацитет; 5 – много

висок капацитет.

Картографското оформление на картите на състоянието на екосистемите трябва да следва

насоките на EEA:

http://www.eionet.europa.eu/gis/docs/GISguide_v4_EEA_Layout_for_map_production.pdf

6.3.5. Mетаданни

Попълнената база данни за всеки тип екосистема, в т.ч. обектен клас и таблица в нея, трябва

да бъдат документирани с метаданни, покривайки минимум задължителната описателна

информация според INSPIRE. Попълването им може да бъде направено с онлайн редактора

за метаданни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук:

http://inspire-geoportal.ec.europa.eu/editor/

Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от грида, в които подадат обекти

от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit).

Референтният грид на EEA е наличен тук: http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/data/eea-

reference-grids/

43

7. Приложения

Приложение 1 - Б3

Термини и определения

Термин Определение

Биоразнообразие

Разнообразието на живите организми в сухоземни, морски и водни екосистеми и екологични комплекси, включващо както междувидовото, така и вътревидовото разнообразие, а също и разнообразието от екосистеми (Чл. 2 от Конвенцията за БР, 1992).

Биофизична оценка

Оценка на физичните свойства на екосистемата и промените, които настъпват след определен период от време, свързани със специфичен индикатор, съгласно възприета процедура за измерването му.

Видово разнообразие Брой видове върху определена територия.

Възстановяване на екосистемата

Процес на активни възобновителни дейности, с цел регенериране на увредени или напълно разрушени екосистеми, до достигане на устойчивост и запазване на биоразнообразието в екосистемата.

Движещи сили

Естествени или антропогенни фактори, които директно или индиректно оказват влияние върху екосистемата. Директните движещи сили, оказват влияние върху екосистемните процеси, което ги прави ясно забележими и следователно могат да бъдат измерени с известна точност. Индиректните движещи сили действат като променят силата на влияние на една или повече от директните движещи сили. (MA, 2005).

Доминантен растителен вид

Най-важният и преобладаващ растителен вид в съобществото, обикновено с най-високо обилие и биомаса.

Екосистема

Динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и заобикалящата ги нежива околна среда, които си взаимодействат функционално (MA, 2005). За практически цели, е важно да се дефинират пространствените граници на екосистемта.

Екосистемна услуга

Ползите, които хората получават от екосистемите (MA, 2005). Пряк и косвен принос на екосистемите за благосъстоянието на хората (TEEB, 2010). Концепцията "екосистемни стоки и услуги" е синоним на екосистемни услуги. Наборът от услуги в концептуалната рамка на MAES се отнася до действително използваната услуга.

Екосистемни процеси

Всяка промяна или реакция, която възниква в екосистемите - физическа, химическа или биологична. Екосистемните процеси включват разлагане, производство, кръговрат на хранителните вещества и поток на енергията (MA, 2005).

Екосистемни функции

Подгрупа от взаимодействията между биофизичните структури, биологичното разнообразие и екосистемните процеси, които поддържат капацитета на екосистемата за предоставяне на екосистемни услуги (TEEB, 2010).

Икономическо остойностяване

Процес на установяване на еквивалент за дадена стока или услуга, в определен контекст (напр. вземане на управленски решения), в парична стойност (TEEB, 2010).

44

Инвазивни видове (растения, животни)

Инвазивни чужди видове (ИЧВ) са не-местни видове, които преднамерено или непреднамерено са въведени от човека в територии, извън техните естествени местообитания, където те се установяват, разпространяват и размножават по начин, който причинява увреждане на биологичното разнообразие.

Индекс на листната повърхност

Индексът на листната повърхност се дефинира като общата площ на листата, отнесена към площта на почвената повърхност

Индикатор

Наблюдавана стойност, представителна за явлението/обекта на изследване. По принцип, индикаторите изразяват количествено информацията, чрез обединяване на различни данни. Следователно, получената информация е обобщена.

Оценка

Анализ и преглед на информация, получена от изследване с цел подпомагане на отговорните органи при оценка на възможни действия или решение на проблем. Оценката означава асемблиране, обобщаване, организиране, интерпретация и съчетаване на съществуващи знания и предаването им към вземащите решения органи, по съответния полезен и уместен начин (Parson, 1995).

Параметър

Параметър е характеристика, белег или измерим фактор, който подпомага определянето на дадена система. Параметърът (или набор от параметри) е важен елемент, който трябва да се има предвид при оценката или разбирането на индикатора.

Ползи Позитивна промяна в благосъстоянието за удовлетворяване на нуждите и потребностите (TEEB, 2010).

Природно местообитание

Сухоземна или водна територия, разграничима по географски, абиотични и биотични характеристики, която може да бъде с изцяло естествена или полуестествена природа.

Растително покритие Наблюдаваната растителна покривка, проектирана върху земната повърхност.

Степи Полупустинни територии, покрити основно с тревна растителност и по-малко храсти и дървета.

Състояние на екосистемата

Физическото, химическото и биологичното състояние на дадена екосистема в определен момент, което може да се посочи като нейно качество. Състоянието се отнася до капацитета на една екосистема да предоставя услуги, в зависимост от потенциалния ѝ капацитет (MA, 2005).

Фрагментация на местообитанията

Фрагментирани местообитания са тези, които някога са били цялостни, но сега са разделени на по-малки части в изолирани райони.

Термин Определение

45

Списък с акроними

EК Европейска Комисия EС Европейски Съюз

БАБХ Българска Агенция по Безопасност на Храните

ГИС Географски Информационни Системи

ЕСУ Екосистемна Услуга/и

ИАГ Изпълнителна Агенция по Горите

ИАОС Изпълнителна Агенциа по Околна Среда

МЗХГ Министелство на земеделието, храните и горите

МИ Министерство на икономиката

МОСВ Министерство на околната среда и водите

МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството

НКПР Национална Концепция за Пространствено Развитие

НКРР Национална Концепция за Регионално Развитие

НПО Неправителствена Организация/и

НИМХ-БАН Национален Институт по Метеорология и Хидрология при БАН

НСИ Национален Статистически Институт

ООН Организация на обединените нации

ПДК Пределно допустима концентрация

ПЕС Плащане за екосистемни услуги

ПРД Приоритетна Рамка за Действие

РИОСВ Регионален Инспекторат по Околна Среда и Води

ФМ на ЕИП Финансов Механизъм Европейско Икономическо Пространство

BESS Биоразнообразие и Устойчовост на Екосистемните Услуги

BPSP Програма за Поддържане и Планиране на Биоразнообразието

CBD Конвенция за Биологичното Разнообразие

CICES Обща Класификация на Екосистемните Услуги

CLC CORINE Земно покритие

CMYK Цветови модел "Cyan Magenta Yellow Black"

CORINE Координация на информацията за околната среда

EEA Европейска Агенциа по Околна Среда

EnvEurope Проект “Качество и натиск върху околната среда в Европа: мрежата LTER като

интегрирана и споделена система за мониторинг на екосистемите”

EUNIS Европейска Информационна Система за Природата

GMES Глобална програма за мониторинг на околна среда и сигурност

HD Директива за местообитанията

INSPIRE Инфраструктура за пространствена информация в европейската общност

IP Индекс на проявление

JRC Център за съвместни изследвания

MA Екосистемна Оценка на Хилядолетието

MAES Картографиране и оценка на екосистемите и техните услуги

Приложение 2 - Б3

46

NCA Изчисления на Природен Капитал

TEEB Икономика на Екосистемите и Биоразнообразието

UNESCO Организацията на обединените нации за образование, наука и култура

UNSC Комисия по статистика на обединаните нации

WAVES Счетоводство на благосъстоянието и оценка на екосистемните услуги

WWF Световен Фонд за Дивата Природа

47

Приложение 3 - Б3

Тревни екосистеми

Екосистемни типове

Ниво 1 (Категория основна

екосистема)

Ниво 2 (Подтипове)

Част от Мeтодологията

Сухоземни

Урбанизирани B1

Земеделски B2 Тревни B3 Горски и горско храстови B4

Храстови и ерикоидни B5

Земи с рядка растителност B6

Вътрешни влажни зони B7 Сладководни Реки и езера B8 Морски Морски B9

Ниво 3

Име Описание

Сухи тревни екосистеми

Сухи (ксеротермни) съобщества на житни и тревисти видове, обикновено с ниска продуктивност, но голямо видово разноо бразие. Те могат да са отворени или затворени, сухи, флористично богати или да са подобни на степи съобщества с преобладаване на видове от род Коило (Stipa) или Власатка ( Festuca). За България към тази група се включват и съобщества доминирани от Dichantium (Botriochloa) ischaemum, Chrysopogon gryllus и Poa bulbosa.

Умерено влажни тревни екосистеми

Низинни и планински, мезо- до еутрофни пасища и ливади. Те са по-продуктивни в сравнение със сухите тревни екосистеми. Почвите са овлажнени от подземни или повърхностни води. Видовото богатство, като цяло е високо.

Сезонно влажни и влажни тревни екосистеми

Тревни съобщества на периодично заливни крайречни тераси или понижения, в които се задържа дъждовна вода. Много типични са влажните ливади, богати на детелини (Trifolium spp.), развиващи се основно в долния планински пояс.

Алпийски и субалпийски тревни екосистеми

Първични или производни съобщества в алпийския и субалпийския пояс, доминирани от житни видове или кисели треви. Една част от тези екосистеми са затворените тревни съобщества върху кисели субстрати в пояса 1800-2500 м във високите планини. Те обикновено са подложени на режим на паша. Друга група са алпийските и субалпийски тревни екосистеми, развити върху почви богати на бази. По-ограничено разпространение имат каменливите отворени тревни съобщества.

Вътрешни солени степи

Солени степи и свързаните с тях съобщества на толерантни към засоляване видове, както и суб-халофилни съобщества. В България големи площи на халофилна растителност има в равнинните райони със засолени почви в югоизточните и южните части на страната. Доминиращите видове са Puccinelia convoluta, Puccinelia distans, Camphorosma monspeliaca, Camphorosma annua, Crypsis aculeata, Elymus elongatus, Artemisia santonicum и други.

48

49

Приложение 4 - Б3К

арта

на

еко

сист

емн

ите

ти

по

ве в

Бъ

лга

ри

я

Индикатори за състояние на екосистемите

Тип Група

индикатори Индикатор Параметър Източници на данни

Еко

систе

мна

стр

укт

ура

Биотично разнообразие

Проективно покритие на растителността

Проективно покритие

Фитоценотични описания от фитоценотични бази данни; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Лични непубликувани данни; Данни от теренна работа.

Растително разнообразие

Богатство на видове растения

Фитоценотични описания от фитоценотични бази данни; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Лични непубликувани данни; Данни от теренна работа.

Животинско разнообразие

Богатство на видове диви животни

Информация от съществуващи бази данни; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Лични непубликувани данни; Данни от теренна работа.

Богатство на видове от Червената книга (растения/животни)

Видове от Червената книга (растения/животни)

Данни от Червена книга на Република България (2015); Информация от съществуващи бази данни; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Лични непубликувани данни; Данни от теренна работа.

Инвазивни видове Наличие на чужди инвазивни видове

Данни от книгата Инвазивни чужди видове растения в България (2012), Проект ESENIAS; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Лични непубликувани данни; Данни от теренна работа.

Други индикатори за биотично разнообразие

Абиотична разнородност

Почвена разнородност

Качество на почвата Карта на почвите в България

Органична материя в почвата

Данни от почвения мониторинг на ИАОС; Информация от съществуващи бази данни; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Лични непубликувани данни; Данни от теренна работа.

Риск от ерозия на почвата

Карти на водната и ветровата ерозия от ИАОС;

Хидрологична разнородност

Хидрологична разнородност

Геоморфологична разнородност

Геоморфологична разнородност

Източници на данни

Приложение 5 - Б3

50

Режим на нарушения

Концентрация на замърсители в почвата от съседни територии

Пожари

Други индикатори за абиотична разнородност

Еко

систе

мн

и п

роц

еси

Енергиен бюджет

Енергиен баланс (натрупване, съхранение)

Енергиен баланс (натрупване, съхранение)

Метаболитна ефективност

Метаболитна ефективност

Други индикатори за енергиен бюджет

Други индикатори за енергиен бюджет

Материален бюджет

Материален запас Биомаса

Информация от съществуващи бази данни; Научни публикации; Отчети на проекти и др.; Данни от теренна работа.

Материален баланс (приход, разход)

Материален баланс (приход, разход)

Концентрация на елементи (други променливи на материалния бюджет)

Концентрация на елементи (други променливи на материалния бюджет)

Ефективност Ефективност

Воден бюджет

Воден баланс (приход, разход)

Воден баланс (приход, разход)

Воден запас Воден запас

Ефективност Ефективност

Индикатори за състояние на екосистемите

Тип Група

индикатори Индикатор Параметър Източници на данни

Еко

систе

мна

стр

укт

ура

Абиотична разнородност

51

Индикатори за оценка на Екосистемни услуги

Секция Отдел Група Клас (код) Индикатор Параметър

(мерна единица)

Източници на данни

Матер

иал

ни

Хран

а

Биомаса

Отглеждани култури (1111)

Отглеждани животни и тяхната продукция

(1112)

Отглеждани животни

глави добитък/ha

Статистики; Оценка на състояние

на екосистемата

Диви растения, водорасли и тяхната

продукция (1113)

Биомаса от диви растения

и гъби за храна

t/ha Статистики;

Оценка на състояние на екосистемата

Диви животни и тяхната продукция

(1114)

Диви животни за лов

Брой видове/ha

Статистики; Оценка на състояние

на екосистемата Растения и

водорасли от in-situ аквакултури (1115)

Животни от in-situ аквакултури (1116)

Вода

Повърхностни води за питейни нужди

(1121)

Подпочвени води за питейни нужди (1122)

Мате

ри

ал

и

Биомаса

Фибри и други материали от

растения, водорасли и животни за

директно използване или обработка (1211)

Добив на биомаса от

растения, гъби и животни за материали

t/ha Статистики;

Оценка на състояние на екосистемата

Материали от растения, водорасли

и животни за нуждите на селското

стопанство (1212)

Генетичен материал от цялата биота

(1213)

Вода

Повърхностни води за технически цели

(1221)

Подпочвени води за технически цели

(1222)

Енер

гия

Енерге-тични

източни-ци от

биомаса

Източници от растения (1311)

Източници от животни (1312)

Механичнаенергия

Енергия от животни (1321)

1 2 3 4 5 6 7

52

Регу

ла

ци

он

ни

и п

од

дъ

рж

ащ

и

Регу

лац

ия н

а о

тпа

дъ

ци,

токс

ичн

и о

тпа

дъ

ци

и д

руги

вре

дни

въ

здейств

ия

Регулацияот

биотата

Биорегулация чрез микроорганизми,

водорасли, растения и животни (2111)

Филтриране/ изолиране/

съхранение/ натрупване от

микроорганизми, водорасли, растения

и животни (2112)

Регулацияот

екосисте-мите

Филтриране/ изолиране/

съхранение/ натрупване от

екосистемите (2121)

Разреждане от атмосфера,

сладководни и морски екосистеми

(2122)

Регулация на миризма/ шумови/

визуални въздействия (2123)

Вл

ияни

е в

ърху п

од

виж

но

стт

а н

а т

въ

рд

и

и т

ечни с

уб

стр

ати

Подвиж-ност на твърди

субстрати

Стабилизиране на субстрата и контрол

на ерозия (2211)

Превенция на ерозия

Скала Налична карта

фериране и смекчаване на

подвижността на твърди субстрати

(2212)

Подвиж-ност на течни

субстрати

Хидрологичен режим и поддържане на

водния поток (2221)

Защита от наводнения (2222)

Защита от наводнения

Скала Налична карта

Газо-образен/ въздушен

поток

Защита от бури (2231)

Вентилация и транспирация (2232)

Под

дъ

рж

ане

на ф

изи

чни,

хи

ми

чни

, б

иол

оги

чн

и у

сл

ови

я

Поддър-жане на

жизнения цикъл,

природните место-обитания и защита на гене-тичния фонд

Опрашване и разпръскване на

семена (2311)

Опрашителен потенциал

Скала Joint Research Center

- IES

Поддържане на популациите и

природни местообитания

(2312)

Поддържане на биоразно-образието

Общо биоразно-образие

Оценка на състояние на екосистемата

Контрол върху вреди-тели и

заболява-ния

Контрол върху вредителите (2321)

Контрол върху заболяванията

(2322)

1 2 3 4 5 6 7

53

Форми-ране и

състав на почвата

Процеси на изветряне (2331)

Съдържание на органична

материя в почвата

Процеси на Разлагане и

фиксиране (2332)

Разлагане на органична материя

Съдържание на орга-

нична мате-рия в поч-вата g/kg

ЕС; Оценка на състояние

на екосистемата; Статистики

Състоя-ние на водите

Химичен състав на сладките води (2341)

Химичен състав на солените води (2342)

Състав на атмос-ферата и регула-ция на

климата

Регулиране на глобалния климат

чрез редуциране на парниковите газове

(2351)

Регулация на микро-климат и регионален

климат (2352)

Кул

тур

ни

Физически

и и

нте

ле

ктуал

ни

вза

им

од

ей

ств

ия с

фл

ора и

фаун

а, е

косисте

ми

и

лан

дш

аф

ти/м

орски

повъ

рхности

Физи-чески и

познава-телни

взаимо-действия

Познавателно използване на

растения, животни и ландшафти/морски повърхности (3111)

Контакт с природата

Брой посетители (напр. туристи, наблюдате-ли на птици, наблюдате-ли на рас-тения и др.) на година; Брой дейности (напр. Фермерски туризъм, пътеки за ходене и колоездене и др.) на година

Национални данни

Физическо използване на

ландшафти/морски пейзажи (3112)

Контакт с природата

Брой посетители

(напр. туристи,наблюдате-ли на птици, наблюдате-ли на рас-тения и др.) на година; Брой дейности (напр. фермерски туризъм, пътеки за ходене и колоездене и др.) на

Национални данни

1 2 3 4 5 6 7

Под

дъ

рж

ане

на ф

изи

чни,

хи

ми

чни

, б

иол

оги

чн

и у

сл

ови

я

Регу

ла

ци

он

ни

и п

од

дъ

рж

ащ

и

година

54

Интелек-туални и когнитив-ни взаи-модей-ствия

Научни (3121) Научен интерес

Количество научни

доклади: Брой

публикуванидоклади ;

Брой проекти

Интернет; Библиотеки

Образователни (3122)

Образователенпотенциал

Брой образова-

телни дейности

(фестивали,центрове

за посещение,

зелени училища и

др.) на година

Национални данни

Наследство, културно (3123)

Културно взаимодействие

Брой монументи

или продукти от

традиционноуправление

на ландшафти

Национални данни

Забавление (3124)

Потенциал за забавни събития

(фестивали и други културни

събития)

Брой събития на

година Национални данни

Естетически (2125) Естетическа

наслада

брой снимки, качени в Google Earth

Интернет

Духовни, сим

во

личн

и и

други

вза

им

од

ейств

ия с

фл

ора и

фауна,

еко

систе

ми

Духовни и/или

емблема-тични

Символични (3211) Символични

видове Брой

видове Национални данни

Свещени и/или религиозни (3212)

Свещен и религиозен

туризъм

Брой манастири,

църкви, места

Национални данни

Други културни продукти

Съществуване (3221) Значимост на опазването

Препокрива-не със

защитени зони (напр.

Натура 2000,

биосферни резервати и

др.)

Национални данни, МОСВ

Наследство (3222)

1 2 3 4 5 6 7 К

ул

тур

ни

Физически

и и

нте

ле

ктуал

ни

взаи

мод

ей

стви

я с

фл

ора и

фаун

а, е

косисте

ми

и

лан

дш

аф

ти

/морски

повъ

рхности

55

Приложение 6 - Б3

56

Ти

пП

ар

ам

ет

ър

Мер

на е

ди

ни

ца

На

ли

чн

и д

ан

ни

(Да/Н

е)

Не

об

хо

ди

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

зан

о с

"V")

Пер

ио

ди

чн

ост

на

изм

ер

ван

ия

та

(го

ди

ни

)

Пар

ам

ет

ър

Мер

на

ед

ин

иц

а

На

ли

чн

и

дан

ни

(Да/Н

е)

Не

об

хо

-

ди

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

-

зан

о с

"V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ван

-

ия

та

(го

ди

ни

)

Проект

ивно п

окр

ити

е%

покр

ити

еП

роц

ент

Да

V3

% п

окр

ити

еП

роц

ент

Да

V3

Раст

ите

лно р

азн

ооб

рази

еБ

ога

тств

о н

а в

ид

ове

раст

ения

Брой в

ид

ове н

а

проб

на п

лощ

Да

V3

Бога

тств

о н

а в

ид

ове

раст

ения

Брой в

ид

ове

на проб

на

пл

ощ

Да

V3

Животи

нск

о р

азн

ооб

рази

еБ

ога

тств

о н

а в

ид

ове

ди

ви ж

ивотн

иБ

рой в

ид

ове н

а

проб

на п

лощ

Да

V3

Бога

тств

о н

а в

ид

ове

ди

ви ж

ивотн

и

Брой в

ид

ове

на проб

на

пл

ощ

Да

V3

Бога

тств

о н

а в

ид

ове о

т Ч

ервената

книга

(р

аст

ения/ж

ивотн

и)

Ви

дове о

т Ч

ервената

кн

ига

(р

аст

ения/ж

ивотн

и)

Брой в

ид

ове з

а

квад

рант

в

мреж

ата

от

нац

ионал

ни

данни

Да

3В

ид

ове о

т Ч

ервената

кн

ига

(р

аст

ения/ж

ивотн

и)

Брой в

ид

ове

за к

вад

рант

в

мреж

ата

от

нац

ионал

ни

данни

Да

3

Инвази

вни в

ид

ове

Нал

ичие н

а ч

ужд

и

инвази

вни в

ид

ове

Брой в

ид

ове н

а

ед

иниц

а п

лощ

И

ЛИ

Проц

ент

покр

ити

е

Да

3Н

ал

ичие н

а ч

ужд

и

инвази

вни в

ид

ове

Брой в

ид

ове

на е

ди

ниц

а

пл

ощ

И

ЛИ

Проц

ент

покр

ити

е

Да

3

Друг

и и

нд

ика

тори

за

биоти

чно р

азн

ооб

рази

е

Качест

во н

а п

очвата

Почвен т

ип

Да

ед

нокр

атн

оК

ачест

во н

а п

очвата

Почвен т

ип

Да

ед

нокр

атн

о

Орга

нична м

ате

рия в

почвата

Проц

ент

Да

5О

рга

нична м

ате

рия в

почвата

Проц

ент

Да

5

Ри

ск о

т ерози

я н

а

почвата

Ска

ла

Да

5Р

иск

от

ерози

я н

а

почвата

Ска

ла

Да

5

Хид

рол

оги

чна р

азн

ород

ност

Хид

рол

оги

чна

разн

ород

ност

Хид

рол

оги

чна

разн

ород

ност

Геом

орф

ол

оги

чна

разн

ород

ност

Геом

орф

ол

оги

чна

разн

ород

ност

Геом

орф

ол

оги

чна

разн

ород

ност

Пож

ари

Брой

реги

стрирани

пож

ари

Да

5П

ож

ари

Брой

реги

стри

рани

пож

ари

Да

5

Конц

ентр

ац

ия н

а

зам

ърси

тел

и в

почвата

от

съ

сед

ни т

ерито

рии

Брой с

мети

ща

Да

5

Конц

ентр

ац

ия н

а

зам

ърси

тел

и в

почвата

от

съсе

дни

терито

ри

и

Брой с

мети

ща

Да

5

Друг

и и

нд

ика

тори

за

аб

иоти

чна р

азн

ород

ност

E2. У

мер

ен

о в

лаж

ни

тр

ев

ни

Гр

уп

а и

нд

ика

то

ри

Биоти

чно

разн

ооб

рази

е

Екосистемна структура

Почвена р

азн

ород

ност

Аб

иоти

чна

разн

ород

ност

Реж

им

на н

аруш

ени

я

Ин

ди

като

ри

за

съ

сто

ян

ие

E1. С

ухи

тр

ев

ни

Ин

ди

като

ри

за

оц

ен

ка н

а съ

сто

яни

ето

на

тре

вни

те е

коси

стем

иПриложението в електронен вариант е налично наhttp://www.metecosmap-sofia.org/methodological-framework/

Ти

пП

ар

ам

ет

ър

Ме

рн

а е

ди

ни

ца

На

ли

чн

и д

ан

ни

(Да

/Не

)

Не

об

хо

ди

мо

ст

от

но

ви

да

нн

и

(от

бе

ля

за

но

с

"V")

Пе

ри

од

ич

но

ст

на

изм

ер

ва

ни

ят

а

(го

ди

ни

)

Па

ра

ме

тъ

рМ

ер

на

ед

ин

иц

а

На

ли

чн

и

да

нн

и

(Да

/Не

)

E2. У

мер

ен

о в

лаж

ни

тр

ев

ни

Гр

уп

а и

нд

ика

то

ри

Ин

ди

като

ри

за

съ

сто

ян

ие

E1. С

ухи

тр

ев

ни

Ене

рги

ен б

ал

анс

(на

труп

ване

, съ

хра

нение

)

Ене

рги

ен б

ал

анс

(на

труп

ване

, съ

хра

не

ние)

Ене

рги

ен б

ал

анс

(натр

упване

, съ

хране

ние)

Мета

бол

итн

а е

фект

ивност

Мета

бол

итн

а

еф

ект

ивност

Мета

бол

итн

а

еф

ект

ивност

Др

уги и

нд

ика

тори

за

е

нер

гиен б

юд

же

тД

руг

и и

нд

ика

тори

за

е

нер

гиен б

юд

же

тД

руг

и и

нд

ика

тори

за

е

нер

гиен б

юд

же

т

Мате

ри

ал

ен з

апа

сБ

ио

ма

саt/

ha

V3

Био

ма

саt/

ha

V3

Мате

ри

ал

ен б

ал

анс

(при

ход

, ра

зхо

д)

Мате

ри

ал

ен б

ал

анс

(при

ход

, ра

зхо

д)

Мате

ри

ал

ен б

ал

анс

(при

ход

, ра

зхо

д)

Ко

нц

ентр

ац

ия н

а е

ле

ме

нти

(д

руг

и п

ром

енл

иви н

а

мате

риа

лния б

юд

же

т)

Ко

нц

ентр

ац

ия н

а

ел

ем

енти

(д

руг

и

пр

ом

енл

иви н

а

мате

риа

лния б

юд

же

т)

Ко

нц

ентр

ац

ия н

а

ел

ем

енти

(д

руг

и

пр

ом

енл

иви н

а

мате

риа

лния

бю

дж

ет)

Еф

ект

ивност

Еф

ект

ивност

Еф

ект

ивност

Во

де

н б

ал

анс

(прихо

д,

разх

од

)В

од

ен б

ал

анс

(прихо

д,

разх

од

)В

од

ен б

ал

анс

(при

ход

, ра

зхо

д)

Во

де

н з

апа

сВ

ал

еж

иВ

ал

еж

и

Еф

ект

ивност

Еф

ект

ивност

Еф

ект

ивност

Екосистемни процеси

Ене

рги

ен

бю

дж

ет

Во

де

н б

юд

же

т

Мате

ри

ал

ен

бю

дж

ет

Не

об

хо

-

ди

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

( от

бе

ля

-

зан

о с

"V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ва-

ни

ят

а

(го

ди

ни

)

57

Ти

п

Проект

ивно п

окр

ити

е

Раст

ите

лно р

азн

ооб

рази

е

Животи

нско

разн

ооб

рази

е

Бога

тств

о н

а в

ид

ове о

т Ч

ервената

книга

(р

аст

ения/ж

ивотн

и)

Инвази

вни в

ид

ове

Друг

и и

нд

ика

тори

за

биоти

чно р

азн

ооб

рази

е

Хид

рол

оги

чна р

азн

ород

ност

Геом

орф

ол

оги

чна

разн

ород

ност

Друг

и и

нд

ика

тори

за

аб

иоти

чна р

азн

ород

ност

Гр

уп

а и

нд

ика

то

ри

Биоти

чно

разн

ооб

рази

е

Екосистемна структура

Почвена р

азн

ород

ност

Аб

иоти

чна

разн

ород

ност

Реж

им

на н

аруш

ени

я

Ин

ди

ка

тор

и з

а с

ъс

тоя

ни

е

Пар

ам

ет

ър

Мер

на

ед

ин

иц

а

На

ли

чн

и

дан

ни

(Да/Н

е)

Не

об

хо

-

ди

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

-

зан

о с

"V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ван

ия

-

та (

го

ди

ни

)

Пар

ам

ет

ър

Мер

на е

ди

ни

ца

На

ли

чн

и

дан

ни

(Да/Н

е)

% п

окр

ити

еП

роц

ент

Да

V3

% п

окр

ити

еП

роц

ент

Да

V3

Бога

тств

о н

а в

ид

ове р

аст

ения

Брой в

ид

ове

на проб

на

пл

ощ

Да

V3

Бога

тств

о н

а

ви

дове

раст

ения

Брой в

ид

ове н

а

проб

на п

лощ

Да

V3

Бога

тств

о н

а в

ид

ове д

иви

ж

ивотн

и

Брой в

ид

ове

на проб

на

пл

ощ

Да

V3

Бога

тств

о н

а

ви

дове д

иви

жи

вотн

и

Брой в

ид

ове н

а

проб

на п

лощ

Да

V3

Ви

дове о

т Ч

ервената

книга

(р

асте

ния/ж

ивотн

и)

Брой в

ид

ове

за к

вад

рант

в

мреж

ата

от

нац

ионал

ни

данни

Да

3

Ви

дове о

т Ч

ервената

кн

ига

(р

аст

ения/ж

ив

отн

и)

Брой в

ид

ове з

а

квад

рант

в

мреж

ата

от

нац

ионал

ни

данни

Да

3

Нал

ичие н

а ч

ужд

и и

нвази

вни

ви

дове

Брой в

ид

ове

на е

ди

ниц

а

пл

ощ

И

ЛИ

Проц

ент

покр

ити

е

Да

3

Нал

ичие н

а

чуж

ди

инвази

вни

ви

дове

Брой в

ид

ове н

а

ед

иниц

а п

лощ

И

ЛИ

Проц

ент

покр

ити

е

Да

3

Качест

во н

а п

очвата

Почвен т

ип

Да

ед

нокр

атн

оК

ачест

во н

а

почвата

Почвен т

ип

Да

ед

нокр

атн

о

Орга

нична м

ате

рия в

почвата

Проц

ент

Да

5О

рга

нична

мате

рия в

почвата

Проц

ент

Да

5

Ри

ск

от

ерози

я н

а п

очвата

Ска

ла

Да

5Р

иск

от

ерози

я н

а

почвата

Ска

ла

Да

5

Хид

рол

оги

чна р

азн

ород

ност

Хид

рол

оги

чна

разн

ород

ност

Геом

орф

ол

оги

чна

разн

ород

ност

Геом

орф

ол

о-

гична

разн

ород

ност

Пож

ари

Брой

реги

стрирани

пож

ари

Да

5П

ож

ари

Брой

реги

стри

рани

пож

ари

Да

5

Конц

ентр

ац

ия н

а з

ам

ърсите

ли

в п

очвата

от

съсед

ни

терито

ри

и

Брой

см

ети

ща

Да

5

Конц

ентр

ац

ия

на з

ам

ърси

те-

ли

в п

очвата

от

съсе

дни

те

рито

ри

и

Брой с

мети

ща

Да

5

E3

. С

езо

нн

о в

ла

жн

и и

вл

аж

ни

тр

ев

ни

E4

. А

лп

ий

ски

и с

уб

ал

пи

йс

ки

тр

ев

ни

Не

об

хо

ди

-

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

зан

о

с "

V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ван

ия

-

та (

го

ди

ни

)

58

Ти

пГ

руп

а и

нд

ика

то

ри

Ин

ди

ка

тор

и з

а с

ъс

тоя

ни

е

Енерги

ен б

ал

анс

(натр

упване, съ

хранение)

Мета

бол

итн

а е

фект

ивност

Друг

и и

нд

ика

тори

за

енерги

ен б

юд

жет

Мате

ри

ал

ен з

апас

Мате

ри

ал

ен б

ал

анс

(при

ход

, разх

од

)

Конц

ентр

ац

ия н

а е

лем

енти

(д

руг

и п

ром

енл

иви н

а

мате

риал

ния б

юд

жет)

Еф

ект

ивност

Вод

ен б

ал

анс

(прихо

д,

разх

од

)

Вод

ен з

апас

Еф

ект

ивност

Екосистемни процеси

Енерги

ен

бю

дж

ет

Вод

ен б

юд

жет

Мате

ри

ал

ен

бю

дж

ет

Пар

ам

ет

ър

Мер

на

ед

ин

иц

а

На

ли

чн

и

дан

ни

(Да/Н

е)

Не

об

хо

-

ди

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

-

зан

о с

"V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ван

ия

-

та (

го

ди

ни

)

Пар

ам

ет

ър

Мер

на е

ди

ни

ца

На

ли

чн

и

дан

ни

(Да/Н

е)

E3

. С

езо

нн

о в

ла

жн

и и

вл

аж

ни

тр

ев

ни

E4

. А

лп

ий

ски

и с

уб

ал

пи

йс

ки

тр

ев

ни

Енерги

ен б

ал

анс

(натр

упване,

съхр

анение)

Енерги

ен

бал

анс

(натр

упване,

съхр

анение)

Мета

бол

итн

а е

фект

ивност

Мета

бол

итн

а

еф

ект

ивност

Друг

и и

нд

ика

тори

за е

нерги

ен

бю

дж

ет

Друг

и

инд

ика

тори з

а

енерги

ен

бю

дж

ет

Биом

аса

t/ha

V3

Биом

аса

t/ha

V3

Мате

ри

ал

ен б

ал

анс

(при

ход

, разх

од

)

Мате

ри

ал

ен

бал

анс

(при

ход

, разх

од

)

Конц

ентр

ац

ия н

а е

лем

енти

(д

руг

и п

ром

енл

иви н

а

мате

риал

ния б

юд

жет)

Конц

ентр

ац

ия

на е

лем

енти

(д

руг

и

пром

енл

иви

на

мате

риал

ния

бю

дж

ет)

Еф

ект

ивност

Еф

ект

ивност

Вод

ен б

ал

анс (

прихо

д, разх

од

)В

од

ен б

ал

анс

(при

ход

, разх

од

)

Вал

еж

иВ

ал

еж

и

Еф

ект

ивност

Еф

ект

ивност

Не

об

хо

ди

-

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

зан

о

с "

V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ван

ия

-

та (

го

ди

ни

)

59

Ти

п

Проект

ивно п

окр

ити

е

Раст

ите

лно р

азн

ооб

рази

е

Животи

нско

разн

ооб

рази

е

Бога

тств

о н

а в

ид

ове о

т Ч

ервената

книга

(р

асте

ния/ж

ивотн

и)

Инвази

вни в

ид

ове

Друг

и и

нд

ика

тори

за

биоти

чно р

азн

ооб

рази

е

Хид

рол

оги

чна р

азн

ород

ност

Геом

орф

ол

оги

чна

разн

ород

ност

Друг

и и

нд

ика

тори

за

аб

иоти

чна р

азн

ород

ност

Гр

уп

а и

нд

ика

то

ри

Биоти

чно

разн

ооб

рази

е

Екосистемна структура

Почвена р

азн

ород

ност

Аб

иоти

чна

разн

ород

ност

Реж

им

на н

аруш

ени

я

Ин

ди

ка

тор

и з

а с

ъс

тоя

ни

е

Пар

ам

ет

ър

Мер

на

ед

ин

иц

а

На

ли

чн

и

дан

ни

(Да/Н

е)

Не

об

хо

ди

-

мо

ст

от

но

ви

дан

ни

(от

бе

ля

зан

о

с "

V")

Пер

ио

ди

ч-

но

ст

на

изм

ер

ван

ия

-

та (

го

ди

ни

)

Зн

ач

им

ост

% п

окр

ити

еП

роц

ент

Да

V3

зад

ъл

жите

лен

Бога

тств

о н

а

ви

дове

раст

ения

Брой в

ид

ове

на проб

на

пл

ощ

Да

V3

зад

ъл

жите

лен

Бога

тств

о н

а

ви

дове д

иви

жи

вотн

и

Брой в

ид

ове

на проб

на

пл

ощ

Да

V3

зад

ъл

жите

лен

Ви

дове о

т Ч

ервената

кн

ига

(р

аст

ения/ж

и-

вотн

и)

Брой в

ид

ове

за к

вад

рант

в

мреж

ата

от

нац

ионал

ни

данни

Да

3за

дъ

лж

ите

лен

Нал

ичие н

а

чуж

ди

инвази

вни

ви

дове

Брой в

ид

ове

на е

ди

ниц

а

пл

ощ

И

ЛИ

Проц

ент

покр

ити

е

Да

3за

дъ

лж

ите

лен

допъ

лните

лен

Качест

во н

а

почвата

Почвен т

ип

Да

ед

нокр

атн

оза

дъ

лж

ите

лен

Орга

нична

мате

рия в

почвата

Проц

ент

Да

5за

дъ

лж

ите

лен

Ри

ск о

т ерози

я н

а

почвата

Ска

ла

Да

5за

дъ

лж

ите

лен

Хид

рол

оги

чна

разн

ород

ност

допъ

лните

лен

Геом

орф

ол

о-

гична

разн

ород

ност

допъ

лните

лен

Пож

ари

Брой

реги

стрирани

пож

ари

Да

5за

дъ

лж

ите

лен

Конц

ентр

ац

ия

на з

ам

ърси

те-

ли

в п

очвата

от

съсе

дни

те

рито

ри

и

Брой

смети

ща

Да

5за

дъ

лж

ите

лен

допъ

лните

лен

E6

. В

ътр

еш

но

кон

тин

ен

тал

ни

со

ле

ни

сте

пи

60

Ти

пГ

руп

а и

нд

ика

то

ри

Ин

ди

като

ри

за

съ

сто

ян

ие

Ене

рги

ен б

ал

анс

(на

труп

ване

, съ

хра

нение

)

Мета

бол

итн

а е

фект

ивност

Др

уги и

нд

ика

тори

за

е

нер

гиен б

юд

же

т

Мате

ри

ал

ен з

апа

с

Мате

ри

ал

ен б

ал

анс

(при

ход

, ра

зхо

д)

Ко

нц

ентр

ац

ия н

а е

ле

ме

нти

(д

руг

и п

ром

енл

иви н

а

мате

риа

лния б

юд

же

т)

Еф

ект

ивност

Во

де

н б

ал

анс (

прихо

д,

разх

од

)

Во

де

н з

апа

с

Еф

ект

ивност

Екосистемни процеси

Ене

рги

ен

бю

дж

ет

Во

де

н б

юд

же

т

Мате

ри

ал

ен

бю

дж

ет

Па

ра

ме

тъ

рМ

ер

на

ед

ин

иц

а

На

ли

чн

и

да

нн

и

(Да

/Не

)

Не

об

хо

ди

-

мо

ст

от

но

ви

да

нн

и

(от

бе

ля

за

но

с "

V")

Пе

ри

од

ич

-

но

ст

на

изм

ер

ва

ни

я-

та (

го

ди

ни

)

Зн

ач

им

ост

E6. В

ътр

еш

но

кон

тин

ен

тал

ни

со

лен

и с

теп

и

Ене

рги

ен

ба

ланс

(на

труп

ване

, съ

хра

не

ние)

до

пъ

лните

ле

н

Мета

бол

итн

а

еф

ект

ивност

до

пъ

лните

ле

н

Др

уги

инд

ика

тор

и

за е

нер

гиен

бю

дж

ет

до

пъ

лните

ле

н

Био

ма

саt/

ha

V3

зад

ъл

жите

ле

н

Мате

ри

ал

ен

ба

ланс

(при

ход

, р

азх

од

)

до

пъ

лните

ле

н

Ко

нц

ентр

ац

ия н

а

ел

ем

енти

(д

руг

и

пр

ом

енл

иви

на

мате

риа

лния

бю

дж

ет)

до

пъ

лните

ле

н

Еф

ект

ивност

до

пъ

лните

ле

н

Во

де

н б

ал

анс

(при

ход

, р

азх

од

)д

опъ

лните

ле

н

Ва

ле

жи

до

пъ

лните

ле

н

Еф

ект

ивност

до

пъ

лните

ле

н

61

Приложение 7 - Б3

E1

E2

E3

E4

E6

1. О

тгл

еж

дани

кул

тур

и11

11

2. О

тгл

еж

дани

жи

во

тни

и т

яхн

ата

про

дук

ци

я11

121.

Отг

леж

дани

жив

отни

1. г

лави

доб

итъ

к/ha

1. С

тати

стик

и;

2. О

ценк

а на

съст

ояни

е на

екос

исте

мат

а.

XX

XX

X

3. Д

иви

ра

сте

ни

я, вод

ор

асл

и и

тяхн

ата

пр

од

укц

ия

1113

1. Б

иом

аса

от д

иви

раст

ения

и

гъби

за

хран

а1.

t/ha

1. С

тати

стик

и;

2. О

ценк

а на

съст

ояни

е на

екос

исте

мат

а.

XX

XX

X

4. Д

иви

жи

во

тни

и т

яхн

ата

про

дук

ци

я11

141.

Див

и ж

ивот

ни з

а ло

в1.

Бро

й ви

дове

/ha

1. С

тати

стик

и;

2. О

ценк

а на

съст

ояни

е на

екос

исте

мат

а.

XX

XX

X

5. Р

асте

ни

я и

вод

ор

асл

и о

т in

-situ

а

ква

кул

тури

1115

6. Ж

иво

тни

от

in-s

itu а

ква

кул

тур

и

1116

1. П

овъ

рхн

остн

и в

од

и з

а п

ите

йни

нуж

ди

1121

2. П

од

по

чвени

во

ди

за п

ите

йни

нуж

ди

1122

1. Ф

иб

ри

и д

руг

и м

ате

ри

ал

и о

т р

асте

ни

я,

во

дор

асл

и и

жи

во

тни

за

ди

ре

ктно

и

зпо

лзв

ане

ил

и о

бр

аб

отк

а12

11

1. Д

обив

на

биом

аса

от

раст

ения

, гъ

би и

жив

отни

за

мат

ериа

ли

1. t/

ha

2. t/

глав

а до

битъ

к

1. С

тати

стик

и;

2. О

ценк

а на

съст

ояни

е на

екос

исте

мат

а.

XX

XX

X

2. М

ате

ри

ал

и о

т р

асте

ни

я, во

до

расл

и и

ж

иво

тни

за

нуж

ди

те н

а с

ел

ско

то с

топа

нств

о12

12

3. Генети

че

н м

ате

ри

ал

от

цял

ата

би

ота

1213

1. П

овъ

рхн

остн

и в

од

и з

а т

ехн

иче

ски

цел

и12

21

2. П

од

по

чвени

во

ди

за т

ехни

чески

цел

и12

22

1. И

зто

чни

ци

от

расте

ни

я13

11

2. И

зто

чни

ци

от

жи

во

тни

1312

2. М

еха

ни

чна

е

не

рги

я

1. Е

нер

гия о

т ж

иво

тни

1321

Сек

ци

яО

тдел

Гр

упа

Кл

асК

од

Ин

ди

като

рП

арам

етъ

р (

мер

на

еди

ниц

а)И

зто

чни

к н

а д

анн

и

1. Материални

1. Храна

1. Б

ио

ма

са

2. В

од

а

2. Материали

1. Б

ио

ма

са

2. В

од

а

3. Енергия

1. Е

нер

гети

чни

и

зто

чни

ци

от

би

ом

аса

Тр

евни

еко

сист

еми

62

Приложението в електронен вариант е налично наhttp://www.metecosmap-sofia.org/methodological-framework/

E1

E2

E3

E4

E6

Сек

ци

яО

тдел

Груп

аК

лас

Ко

дИ

нди

като

рП

арам

етъ

р (

мер

на

еди

ниц

а)И

зто

чни

к на

дан

ни

1. Материални

1. Храна

1. Б

ио

ма

са

Тр

евни

еко

сист

еми

1. Б

ио

ре

гул

ац

ия ч

ре

з м

икр

оор

гани

зми

, во

дор

асл

и, ра

сте

ни

я и

жи

во

тни

2111

2. Ф

ил

три

ране/ и

зол

ира

не

/ съ

хра

не

ни

е/

на

труп

ване о

т м

икр

оо

рга

ни

зми

, во

дор

асл

и,

расте

ни

я и

жи

во

тни

2112

1. Ф

ил

три

ране/ и

зол

ира

не

/ съ

хра

не

ни

е/

на

труп

ване о

т е

коси

сте

ми

те21

21

2. Р

азр

еж

дане о

т а

тмо

сф

ера

, сл

ад

ково

дни

и

мо

рски

еко

си

сте

ми

21

22

3. Р

егу

ла

ци

я н

а м

ир

изм

а/ ш

умо

ви

/ ви

зуа

лни

въ

зде

йств

ия

2123

1. С

таб

ил

изи

ра

не

на

суб

стр

ата

и к

онтр

ол

на

е

ро

зия

2211

1. П

реве

нция

на

ероз

ия1.

Ска

ла1.

Нал

ична

кар

таX

XX

XX

2. Б

уфе

ри

ране и

см

екч

ава

не

на

по

дви

жностт

а н

а т

въ

рд

и с

убст

ра

ти22

12

1. Х

ид

ро

ло

гичен р

еж

им

и п

од

дъ

рж

ане

на

во

дни

я п

ото

к22

21

2. З

ащ

ита

от

на

во

дне

ни

я22

22

1. З

ащ

ита

от

бур

и22

31

2. В

енти

ла

ци

я и

тр

анспи

ра

ци

я22

32

1. О

пр

аш

ва

не

и р

азп

ръ

скв

ане

на с

ем

ена

2311

1. О

праш

ител

ен п

отен

циал

1. С

кала

1. Е

кспе

ртни

знан

ия;

2. Д

анни

на

Съ

вмес

тен

изсл

едов

ател

ски

цент

ър

–(JR

C);

3. Н

ацио

налн

и

набл

юде

ния

XX

XX

X

2. П

од

дъ

рж

ане

на

по

пул

ац

ии

те и

при

род

ни

м

есто

об

ита

ни

я23

121.

Под

държ

ане

на

биор

азно

обра

зиет

о

1. О

бщо

биор

азно

обра

зие

1. О

ценк

а на

съст

ояни

е на

екос

исте

мат

а

XX

XX

X

1. К

онтр

ол

въ

рху

вре

ди

тел

ите

2321

2. К

онтр

ол

въ

рху

заб

ол

ява

ни

ята

2322

1. П

ро

цеси

на

изв

етр

яне

2331

1. С

ъдъ

ржан

ие н

а ор

гани

чна

мат

ерия

в п

очва

та

XX

2. П

ро

цеси

на

Ра

зла

гане

и ф

икс

ир

ане

2332

1. С

ъдъ

ржан

ие н

а ор

гани

чна

мат

ерия

в п

очва

та

1. С

ъдъ

ржан

ие н

а

орга

ничн

а м

атер

ия в

почв

ата

g/kg

1. Е

С;

2. О

ценк

а на

съст

ояни

е на

екос

исте

мат

а;

3. С

тати

стик

и

XX

XX

X

1. Х

им

иче

н с

ъста

в н

а с

лад

ките

во

ди

2341

2. Х

им

иче

н с

ъста

в н

а с

ол

ени

те в

од

и23

42

1. Р

егу

ли

ра

не

на

гл

об

ал

ни

я к

ли

ма

т чре

з р

ед

уци

ра

не

на

па

рни

кови

те г

азо

ве

2351

2. Р

егу

ла

ци

я н

а м

икр

окл

им

ат

и р

еги

она

лен

кли

ма

т23

52

2. Регулиращи и поддържащи

1. Регулация на отпадъци, токсични отпадъци и други

вредни въздействия

1. Р

егу

ла

ци

я о

т б

ио

тата

2. Р

егу

ла

ци

я о

т е

коси

сте

ми

те

2. Влияние върху подвижността на твърди и течни

субстрати

1. П

од

ви

жност

на

твъ

рд

и с

убстр

ати

2. П

од

ви

жност

на

течни

суб

стр

ати

3. Газо

об

ра

зен/

въ

здуш

ен п

ото

к

3. Поддържане на физични, химични, биологични условия

3. Ф

орм

ир

ане и

съ

ста

в н

а п

очва

та

4. С

ъсто

яни

е н

а

во

ди

те

5. С

ъста

в н

а

атм

осф

ера

та и

р

егу

лац

ия н

а

кли

ма

та

1. П

од

дъ

рж

ане

на

ж

изн

ени

я ц

икъ

л,

пр

ир

од

ни

те

ме

сто

об

ита

ни

я и

за

щи

та н

а

генети

чни

я ф

онд

2. К

онтр

ол

въ

рху

вре

ди

тел

и и

за

бо

лява

ни

я

63

E1

E2

E3

E4

E6

Сек

ци

яО

тдел

Гр

упа

Кл

асК

од

Ин

ди

като

рП

арам

етъ

р (

мер

на

еди

ниц

а)И

зто

чни

к н

а д

анн

и

1. Материални

1. Храна

1. Б

ио

ма

са

Тр

евни

еко

сист

еми

1. П

озн

ава

тел

но и

зпо

лзв

ане

на р

асте

ни

я,

жи

во

тни

и л

анд

шаф

ти/м

орски

по

въ

рхн

ости

31

11X

XX

XX

2. Ф

изи

че

ско

изп

ол

зва

не

на

л

анд

шаф

ти/м

ор

ски

пе

йза

жи

3112

XX

XX

X

1. Н

ауч

ни

3121

1. Н

ауче

н ин

тере

с

Коли

чест

во н

аучн

и

докл

ади:

1. б

рой

публ

икув

ани

докл

ади

2. б

рой

прое

кти

1. W

WW

;

2. б

ибли

отек

иX

XX

XX

2. О

бра

зовате

лни

3122

1. О

браз

оват

елен

пот

енци

ал

1. Б

рой

обра

зова

телн

и

дейн

ости

(ф

ести

вали

,

цент

рове

за

посе

щен

ие,

зеле

ни у

чили

ща

и др

.)

на г

один

а

1. Н

ацио

налн

и

данн

иX

XX

XX

3. Н

асл

ед

ств

о, ку

лту

рно

3123

1. К

улту

рно

взаи

мод

ейст

вие

1. Б

рой

мон

умен

ти и

ли

прод

укти

от

трад

ицио

нно

упра

влен

ие н

а

ланд

шаф

ти

1. Н

ацио

налн

и

данн

иX

XX

XX

4. З

аб

авл

ени

е31

24

1. П

отен

циал

за

заба

вни

съби

тия

(фес

тива

ли и

дру

ги

култ

урни

съ

бити

я)

1. Б

рой

съби

тия

на

годи

на

1. Н

ацио

налн

и

данн

иX

XX

XX

5. Е

сте

тически

3125

1. Е

стет

ичес

ка н

асла

да1.

бро

й сн

имки

, кач

ени

в

Goo

gle

Ear

th

1. Г

угъ

л З

емя

(Goo

gle

Ear

th)

XX

XX

X

1. С

им

во

ли

чни

3211

1. С

имво

личн

и ви

дове

1. Б

рой

видо

ве

1. Н

ацио

налн

и

данн

и;

2. Е

кспе

ртни

знан

ия

XX

XX

X

2. С

ве

ще

ни

и/и

ли

рел

иги

озн

и32

121.

Све

щен

и р

елиг

иозе

н ту

ризъ

м1.

Бро

й м

анас

тири

,

църк

ви, м

еста

1. Н

ацио

налн

и

данн

иX

XX

XX

1. С

ъщ

еств

ува

не

3221

1. З

начи

мос

т на

опа

зван

ето

1. П

репо

крив

ане

със

защ

итен

и зо

ни (

напр

.

Нат

ура

2000

,

биос

фер

ни р

езер

вати

и

др.)

1. н

ацио

налн

и

данн

и, М

ОС

ВX

XX

XX

2. Н

асл

ед

ств

о32

22

Не

са н

алич

ни д

анни

Неп

рило

жим

о за

тре

внит

е ек

осис

тем

и

3. Културни

1. Физически и интелектуални взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/морски повърхности

1. Ф

изи

че

ски

и

по

зна

ва

тел

ни

вза

им

од

ей

ств

ия

1. К

онта

кт с

при

рода

та

1. Б

рой

посе

тите

ли

(нап

р. т

урис

ти,

набл

юда

тели

на

птиц

и,

набл

юда

тели

на

раст

ения

и д

р.)

на

годи

на;

2. Б

рой

дейн

ости

(на

пр.

фер

мер

ски

тури

зъм

,

пъте

ки з

а хо

дене

и

коло

езде

не и

др.

) на

годи

на

1. Н

ацио

налн

и

данн

и

2. И

нте

лект

уал

ни

и

когн

ити

вни

вза

им

од

ей

ств

ия

2. Духовни, символични и други взаимодействия с

флора и фауна, екосистеми

1. Д

ухо

вни

и/и

ли

е

мб

ле

ма

тични

2. Д

руг

и к

улту

рни

пр

од

укти

64

Приложение - Б3

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Петрова, А., Владимиров, В. & Георгиев, В. 2012. Инвазивни чужди видове растения в България. София, ИБЕИ-БАН.

Burkhard, B. et al. 2012. Mapping ecosystem service supply, demand and budgets. Ecological Indicators 21:17-29.

Davidowitz, G. & Rosenzweig, M.L. 1998. The latitudinal gradient of species diversity among North American grasshoppers within a single habitat: a test of the spatial heterogeneity hypothesis. Journal of Biogeography, 25: 553– 560

Egoh, B. et al. 2012. Indicators for mapping ecosystem services: a review. Luxembourg: Publications Office of the European Union

Kopralev, I. 2002. Geography of Bulgaria. Physical Geography. Socio-economic Geography. ForCom. Sofia (in Bulgarian).

MAES 2013 Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services. An analytical framework for ecosystem assessments under action 5 of the EU biodiversity strategy to 2020.Technical Report 2013 – 067, European Commission.

MAES 2014 Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services. Indicators for ecosystem assessments under Action 5 of the EU Biodiversity Strategy to 2020. Technical Report 2014 – 080, European Commission.

Metzger, JP. et al. 2008. A spatially explicit and quantitative vulnerability assessment of ecosystem service change in Europe. Reg Environ Change 8:91–107.

Økland, B. 1996. A comparison of three methods of trapping saproxylic beetles. / Eur. J. Entomol. 93: 195-209.

Popov, A. & Meshinev, T. (eds). 2000. High-mountain treeless zone of the Central Balkan National Park. Biological diversity and problems of its conservation. BSBCP, Sofia.

Radoukova, Tz. 2012. Ecologo-Biological characteristics of Juniperus sibirica Burgs. under the “Central Balkan” National Park territory. Dissertation.

Schröter, D, et al. 2005. Ecology: Ecosystem service supply and vulnerability to global change in Europe. Science 310(5752): 1333-1337.

Tews, J. et al. 2004. Animal species diversity driven by habitat heterogeneity/diversity: the importance of keystone structures. Journal of Biogeography, 31: 79–92

Walker, T. 1998. Can shark resources be harvested sustainably? A question revisited with a review of shark fisheries. Marine and Freshwater Research, 49(7): 553–572.

65

Приложение 9 - Б3

Шаблони на базата данни и номенклатурните таблици

Описаните в методическата част база данни и съдържащите се в нея таблици и векторни слоеве, както и номенклатурните таблици за типове екосистеми и индикатори за състояние и екосистемни услуги се съдържат в цифров формат към настоящата Методика.

Структурата и съдържанието на данните по Анекс 9 е следното:

1. Директория: 9.00_EcosystemDatabase_SchemaСъдържа шаблона на базата данни по насточщата методика в няколко различни формата:

- Ecosystem_DB_v07.diagram: структура на базата данни за преглед в ArcGIS Diagrammer – свободен софтуер за създаване, редактиране и анализиране на схеми на геобази данни

- Ecosystem_DB_v07.mdb: структура на базата данни в MDB формат;- Ecosystem_DB_v07. xml: структура на базата данни в XML формат;- Ecosystem_DB_v07. jpg: схема на базата данни в JPG формат.

2. Директория: 9.01_Schema_Report_ES_DatabaseСъдържа описателен документ на геобазата данни включващ спецификациите на всички таблици и векторни слоеве в нея, както и описание на всички атрибутивни полета в тях:

- 9.01_0_Schema_Report_ES_Database.htm: документ с описание на структурата на базата данни.

3. Директория: 9.02_NOMENCLATURES_XLSСъдържа номенклатурни таблици за типове екосистеми и индикатори за състояние и екосистемни услуги:

- N_EcosystemType.xls: таблица във формат за MS Excel съдържаща всички екосистемни типове на различни йерархични нива;

- N_EcosystemCondition.xls: таблица във формат за MS Excel съдържаща номенклатури за индикаторите за екосистемно състояние до ниво 3;

- N_EcosystemConditionIndicator_Parameter.xls: таблица във формат за MS Excel съдържаща информация за начина на създаването на таблица за параметрите за екосистемно състояние за всеки специфичен тип екосистема;

- N_EcosystemService.xls: таблица във формат за MS Excel съдържаща номенклатури за екосистемните услуги до ниво 4

- N_EcosystemService_Indicator.xls: таблица във формат за MS Excel съдържаща информация за начина на създаването на таблица за индикаторите за екосистемни услуги за всеки специфичен тип екосистема;

- Instruction_Nomenclature_Tables_ES_Condition_Services.docx: документ в MS Word формат съдържащ описание на последователността и спецификите за попълване на всички номенклатурни таблици по Методиката, както и за таблиците в базата данни при всеки специфичен тип екосистема.

4. Директория: 9.03_Data_MapsСъдържа разграфката за Р България за референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км.

Данните и документите по Анекс 9 към настоящата Методика са публикувани на интернет адрес:

http://www.metecosmap-sofia.org/methodological-framework/

66