НАЧАЛОТО

THE BEGINNING

Пороят Суловрач край Карлово, 1911 г.

The Sulovrach Torrent near Karlovo, 1911

2322

Го ди на та е 1905 - за поч ва ов ла дя ва не то на пороите по южните скло но ве на Ста ра пла ни-на. Как то на за пад от Ка зан лък, та ка и на из-ток всич ки под бал кан с ки гра до ве и се ла са в плен на при род ни те сти хии.

It was 1905 - the erosion control activities started on the south slopes of Balkan Range. All towns and villages to the west of Kazanlak and to the east situated on the south slopes of the moun-tains became captives of the natural disasters.

24

Бъл гар с ка та го ра, опис ва на през ве ко ве те от пъ те шес т ве-ни ци ка то Magna Silva Bulgarica, пос ре ща на ча ло то на ХХ в. са мо с ос та тъ ци от бив ше то си ве ли чие, на ру ше но глав но в ре зул тат от ан т ро по ген ни те фак то ри. В обез ле се ни те скло но ве на Ста ра пла ни на се зараждат по ро и, ко и то обез к ръ вя ват не са мо тях, но и под но жи я та им, къ де то са на се ле ни те мес та и об ра бот ва е ми те зе ми. Ка зан лъш ка та до ли на е ярък и стра шен при мер на въз дейс-т ви е то на по рой ни те ре ки и до ло ве, ко и то при все ки оби лен ва леж при чи ня ват опус то ши тел ни на вод не ния. Най-ак тив ни са те над се ла та Шип ка, Ени на, Мъг лиж, Гур ко во, Вет рен, Шей но во, Крън, Гор но и Дол но Гю со во.

През 1896 г. сп. “Бъл гар с ки прег лед” пуб ли ку ва ста тия “Ка-занлъшката до ли на - бъ де ща пус ти ня”, в ко я то, ана ли зи рай ки със то я ни е то на го ри те по юж ни те скло но ве на Ста ра пла ни на, пре диз вес тя ва опас ност та от пос лед ва ли те опус то ши тел ни на-вод не ния.

По мол ба на ка зан лъш ка та об щес т ве ност пра ви тел с т во то на Бъл га рия се об ръ ща към пра ви тел с т во то на Фран ция за съ-дейс т вие в бор ба та с по ро и те и на вод не ни я та. През про лет та на 1904 г. у нас прис ти га ад ми нис т ра то рът по во ди те и го ри те във Фран ция г-н Бер, кой то из гот вя об ши рен док лад за необходимите действия. На 23 ап рил 1905 г. в Бъл га рия прис ти га френ с ки ят ле-со въд Фе ликс Луи-Ма ри Вож ли - инженер по водите и горите, за да ог ла ви съз да де но то в Ка зан лък Бю ро за ук ре пя ва не на по ро и ща та и за ле ся ва не. Той ра бо ти в стра на та 6 го ди ни и пос та вя на ча ло то на про ти во е ро зи он ни те дей нос ти в на ци о на лен ма щаб. По се ща ва и дру ги опо ро е ни ра йо ни - край Ка ло фер, Кар ло во, Со пот, Кли су ра, как то и в Трън с ко, Кюс тен дил с ко, Бо си лег рад с ко. Про уч ва пе ри-мет ри в Ис кър с ко то де фи ле и Па зар джиш ко. Да ва пре по ръ ки къ де мо гат да се от к ри ят но ви бю ра за бор ба с по ро и те.

The Bulgarian forest described throughout the centuries as Magna Silva Bulgarica, welcomed the 20th century with only remains of its for-mer glory that was destroyed due to mainly human activities. At the de-forested slopes of Balkan Range the torrents began and drained of blood not only the slopes themselves but also their foots, where the settlements and the arable lands were situated. The Kazanlak Valley was a loud and scary example of the influence of torrential rivers and gullies that caused devastating floods during each heavy rain. They were most active over Shipka, Enina, Maglij, Gurkovo, Vetren, Sheinovo, Kran, Gorno and Dol-no Gyusovo villages.

In 1896 the “Bulgarian Review” magazine published the article “The Valley of Kazanlak - a Future Desert”, which by analyzing the forests con-dition on the south slopes of the Balkan Range warned about the danger of impending devastating floods.

At the Kazanlak public request, the Bulgarian Government asked the French Government for help in the fight against torrents and floods. In the spring of 1904, Mr. Ber the administrator of waters and forests in France, came in Bulgaria and made a detailed report about his visit. The French forester Felix Luis-Mari Vogeli arrived in Bulgaria on 23rd of April 1905 to lead the created in Kazanlak Torrent Stabilization and Foresta-tion Office. He had worked in the country for six years and laid the begin-ning of the anti-erosion activities on a national scale in Bulgaria. He vis-ited other torrential regions - Kalofer, Karlovo, Sopot, Klisura as well as the regions of Tran, Kyustendil, Bosilegrad. He studied some areas of the Iskar Gorge and Pazardjik region. He made recommendations for the places of new Torrent Stabilization Offices.

Фе ликс Вож ли

Felix Vogeli

25

Пър ви те ба ра жи в Бъл га рия са из г ра де ни в по роя Гръц ко де ре над с. Шипка (сн. 1), ка то един с т ве но до пър вия ба раж (сн. 2, 1995 г. и сн. 3, 2002 г.) днес мо же да се приб ли жи срав-ни тел но лесно. Лег ло то и скло но ве те на по роя из ця ло са пок ри ти с рас ти тел ност (сн. 4).

На сним ка та са ле со въ диот Фран ция.

French foresters in the picture.

1

4

3

2

The first check dams in Bulgaria had been built at the Gracko Dere Torrent above Shipka Vil-lage (picture 1), as nowadays it is relatively easy to reach only the first check dam (picture 2, 1995 and picture 3, 2002). The torrent's bed and slopes are entirely covered with vegetation (picture 4).

26

1902

1924

1999

Скло но ве те над с. Шип ка в на ча ло то на ХХ в. (1902 г.) са цялостно опороени и обез ле-се ни. През 1924 г. за ле се ни те фи дан ки ве че са укрепнали. В края на ве ка (1999 г.) го ра та по съ щи те скло но ве ся каш е при род на да де ност.

The slopes above Shipka Village at the begin-ning of 20th century (1902) were entirely devastated by torrents and deforested. In 1924 the planted seed-lings were already strong. In the end of the century (1999) the forest on the same slopes looked as it had always been there.

27

Всич ки скло но ве око ло Ка ло фер до на ча-ло то на ХХ в. са опус то ше ни и обез ле се ни (сн. 1, 1911 г.). По рой ни до ло ве се спус кат от-в ся къ де, ня кои пре си чат цен тъ ра на гра да и го зат руп ват с ча къл и ти ня. Фе ликс Вож ли през 1908 г. съз да ва пър ва та го ра от 10 ха в м. Све ти Ни ко ла, а през 1910 г. за поч ва за ле-ся ва ния в м. Ко шо ве те (сн. 2). Сним ка 3 е от 1995 г. Ня ма и сле да от някогашните опо ро е-ни пла нин с ки скло но ве.

All mountain slopes around Kalofer were devastated by torrents and deforested till the beginning of the twentieth century (picture 1, 1911). Everywhere torrential gullies had been sloping down, as some of them had been crossing the center of the town and had covered it with mud and gravel. In 1908 Felix Vogeli created the first forest of 10 ha in the site of St. Nikola, and in 1910 he started the afforestation works the Koshovete Site (picture 2). Picture 3 was made in 1995. There was no trace of the former devas-tated by torrents mountain slopes.

2

1

3

28

На 29 ав густ 1910 г. ся каш ця ла та пла ни на се срутва вър ху Кар ло во. Оре хо ва та гра ди на в м. Чер ве ни те бре го ве е сма за на от ог ром ни ка-мъ ни (сн. 1). Как ва е би ла си ла та на по роя, дов-ля къл ги до тук! Ог ром на та въл на, про дъл жа-вай ки към гра да, е ос та ви ла след се бе си ед ни от най-големите раз ру ше ния на под бал кан с ки гра до ве (сн. 2 и 3).

През 2010 г. мес т ност та (сн. 4) е част от ку рор т на та зо на на гра да.

On 29th of August 1910 as if the whole mountain slipped over Karlovo. The walnut garden in Cherven-ite Bregove Site was smashed under enormous stones (picture 1). What might have been the strength of the torrent that dragged them up to here! The tremen-dous wave continued towards the town and left be-hind one of the most powerful devastations in the Sub-Balkan towns (pictures 2 and 3).

In 2010 the site represented part of the town recreational zone (picture 4).

1

29

2 3

4

30

The tragedy of Karlovo was the reason for the opening of the Torrents Stabilization and For-estation Office in the town in 1911. An impressive fight against the natural calamity started in or-der to end up with complete victory of the forester engineering activities.

The Suchurum Site depicted in the picture of December 1911 was sinister with its rocky landscape on the brink of disastrous torrent. Today it is a de-sirable place for walks to the beautiful and encom-passed with greenery waterfall of the same name.

Тра ге ди я та на Кар ло во пре диз виква откри- ва не то през 1911 г. на Бю ро за ук ре пя ва не на по ро и ща та и за ле ся ва не. За поч ва гран ди оз на бит ка срещу при род на та сти хия, която бележи пъл на по бе да на ле со въд с ко то ин же нер но де ло.

Мес т ност та Су чу рум на сним ка та от де-кем в ри 1911 г. е стра хо ви та, ска лис та и го то ва все ки миг да из риг не в стра шен по рой.

Днес тя е же ла но мяс то за раз ход ка до кра си-вия и об гър нат със зе ле ни на ед но и ме нен во до пад.

1911

2010

31

1924

1996

Първия бараж.First barage.

По ро ят Дъл бо ки дол в на ча ло то на ХХ в. е про ряз вал жес то ко гръд та на Ста ра пла ни на меж ду Кар ло во и Со пот. Ро во ве те, из дъл ба ни от еро зи я та, са дос ти га ли до 30 м дъл бо чи на. Пър ви те сним ки на страш ния пей заж са от 1911 г. (сн. 1 и 2).

Ра бо та та по ов ла дя ва не то на по роя за-поч ва през 1924 г. с из г раж да не то на 15 пра га и ба ра жи на су ха зи да рия. През 1929 г. Дъл бо ки дол от но во е зас нет (сн. 3). Въз с та но вя ва не то на растителността по скло но ве те на пла ни-на та про дъл жа ва бли зо се дем де се ти ле тия!

През ап рил 2010 г. са мо име то на мес т-ност та на пом ня за “дъл бо кия” по рой (сн. 4).

1 2

3

4

The Dalboki Dol Torrent in the beginning of 20th century cut severely the breast of the Balkan Range in the region between Karlovo and Sopot. The ravines dug by the erosion had up to 30 m depth. The first pictures of that scary landscape were made in 1911 (pictures 1 and 2).

The taming of the torrent started in 1924 by building of 15 thresholds and check dams with dry masonry. In 1929 the Dalboki Dol was photographed again (picture 3). The restoration of the vegetation on the mountain slopes had continued for nearly 7 decades!

In April 2010 only the name of the site reminded for the deep torrent (picture 4).

32

Опороената мес т ност Бя ла та гли на над Со пот е пре вър ната от слу жи те ли те в зе ле ни уни фор ми в прек ра сен крайг рад с ки ле со парк и кът за спорт и от дих. Про ря за ни те от дъж-до ве те ур ви и ска то ве на пръв пог лед са би ли не въз мож ни за въз с та но вя ва не, а поч ва та по-ско ро е от б лъс к ва ла, от кол ко то при е ма ла как-ва то и да би ло рас ти тел ност (сн. 1, 2 и 3).

Бя ла та гли на е при мер за по бе да та на чо-ве ка над при род на та сти хия - и то сан ти ме-тър по сан ти ме тър. Дел тап ла не рис тът, ка-то ви дя ста ри те сним ки, не скри учуд ва не то си, че е пре ле тял над съ що то мяс то (сн. 4), а пър ви ят му въп рос бе: “Кой е сът во рил то ва чу до?”.

1

3

The devastated by torrents site of Bialata Gli-na over Sopot had been transformed by employees with green uniforms in a wonderful periurban park and a spot for recreational and sport activities. It had been thought for impossible to restore the cut by rains precipices and slopes, and the soil had rather repelled than attracted any kind of vegeta-tion (pictures 1, 2 and 3).

Bialata Glina is an example of the triumph of man, centimeter by centimeter, over the natural calamity. A hang-glider did not hide his astonish-ment having seen the old pictures. He could not believe that he had flown over the same area (pic-ture 4) and his first question was “Who have cre-ated this miracle?”.

33

4

ХОРАТАСРЕЩУ ПОРОИТЕ

PEOPLEAGAINST TORRENTS

За ле ся ва не в м. Пи ра ми ди те - Тес ния дол, край Па на гю ри ще, ап рил 1925 г.

Afforestation in Piramidite Site - Tesnia Dol, near Panagyurishte, April 1925.

За ле ся ва не в м. Пи ра ми ди те - Тес ния дол, край Па на гю ри ще, ап рил 1925 г.

Afforestation in Piramidite Site - Tesnia Dol, near Panagyurishte, April 1925.

36

В пре об ра зя ва не то на Бъл га рия, за поч на ло ка то ор га ни зи ра на дей ност през 1905 г., ак тив но учас тие взе ма на се ле ни е то от гра до ве и се ла.

През след ва щи те го ди ни учи те ли и уче ни-ци са сред най-рев нос т ни те ра де те ли за озе ле-ня ва не то на стра на та. На ча ло то на Праз ни ка на за ле ся ва не то в Бъл га рия, днес Сед ми ца на го ра та, е пос та ве но през 1925 г. С из к лю чи те-лен ен ту си а зъм хо ра та от к лик ват на при зи ва за доб ро во лен труд. Включ ват се вой ни ци, сту-ден ти, а след 50-те го ди ни на ХХ век ма со во по обек ти те за ле ся ват и слу жи те ли и ра бот ни ци от пред п ри я тия, обе ди не ния, ин с ти ту ти, ми-нис тер с т ва. От 1952 до 1990 г. при за ле ся ва ни-я та са да де ни над 53 млн. доб ро вол ни тру до ви дни от на се ле ни е то на стра на та.

Във всич ки гор с ки сто пан с т ва има пос то-ян ни ле со кул тур ни бри га ди, ко и то ут вър ж да-ват про фе си я та “за ле си тел”. Най-много но ви го ри - 93 000 ха, са създадени през 1969 година.

The towns and villages population had active-ly participated in the transformation of Bulgaria that started as organized activity in 1905.

During the following years teachers and pupils had been among the most devoted furtherer of the afforestation works in the country. The beginning of the Afforestation Feast, The Week of Forest now-adays, was laid in 1925. People responded with great enthusiasm to the call for voluntary work. Soldiers and students joined to the afforestations, as after the 50-ies of the twentieth century employees and workers from enterprises, institutes and ministries had been also involved in these activities. The popu-lation of the country has participated in 53 millions of voluntary workdays during the afforestations implemented for the period from 1952 to 1990. Each forestry unit in the region had permanent foresta-tion teams that strengthened the afforester profes-sion. Most new forests - 93 000 ha were created in 1969 year.

През 1906 г. Пе тър Ман джу ков - пър ви ят съ рат ник и

пос ле до ва тел на за поч на то тоот Фе ликс Вож ли, по веж да

за ле си те ли по скло но ве те надс. Шип ка. И днес те зи мес та се

зна ят ка то Ман джу ко ви теси пеи.

In 1906 Petar Mandjukov -the first co-worker and follower

of Felix Vogeli, leading foresterson the slopes of Shipka Village.

These areas are known today asthe Mandjukov Screes.

Жи те ли на Тро ян за ле ся ват в м. Тур ла та, 1921 г.

Inhabitants of Trojan afforesting the Turlata Site, 1921.

Залесяване край с. Поибрене, 1925 г.

Afforestation near Poibriane Village, 1925.

37

Праз ни кът на за ле ся ва не то в Сли вен,1 ап рил 1926 г. От пл. “Ха джи Ди ми тър”

мно жес т во то по е ма към ого ле на та пла ни на,за да по са ди фиданките.

Feast of Afforestation in Sliven, 1st of April 1926.Great number of inhabitants headed from

Hadji Dimitar Square for the bare mountainto plant tree seedlings there.

38

Вой ни ци от Тру до ви войс ки ра бо тяти жи ве ят във во дос бо ра на Сел с ки дол,

край Сво ге. Го ди на та е 1937.

Soldiers of the labour corps work and livein the catchment area of Selski Dol,

near Svoge 1937.

Уче ни ци от гр. Ба та нов ци, Пер ниш ко, и окол ни те се ла на за ле ся ва не в Го ло бър до, 1941 г.

Pupils from Batanovtsi town and the surrounding villages in Pernik Region while afforesting in Golo Bardo site, 1941.

Създадената гора, 2011 г.

The forest, 2011

39

Мла де жи от с. Дра го ман, Со фийс ко, сла гат на ча ло то на ов ла дя ва не то на опо ро е ни те окол нос ти, м. Ре ньов край, 1942 г. Вой ни ци

от Слив ниш кия гар ни зон ко па ят дуп кивъв ва ро ви ти те ска ли.

Teenagers from Dragoman Village, Sofia Region, lay the beginning of taming of the torrential

vicinities of Reniov Krai Site in 1942.Soldiers from the Sliven garrison while

digging holes in the limy rocks.

За ле си тел на бри га да от Ре вир но то лес ни чейс т во в Сла вей но, Смо лян с ко, 1942 г.

Group of foresters from the Slaveino Cooperative Forestry, region of Smolian, 1942.

40

Уче ни чес ки бри га ди от Кър джа ли пър ви за поч ват за ле ся ва не тона по роя Ен чец, във во дос бо ра

на яз. “Кър джа ли”, 1952 г.

Group of pupils from Kargjali whofirst started the afforestation

of Enchets Torrent, withinthe catchment area of

Kardjali Reservoir, 1952.

Яз. “Ал. Стам бо лийс ки” дъл жизе ле на та си огър ли ца и нажи те ли те от с. Гор с ко Ко со во,ко и то из вър ш ват пър ви теза ле ся ва ния през 1957 г.

The Alexander Stamboliiski Reservoir owes its green necklace to theinhabitants of Gorsko Kosovo Village, who implemented the firstafforestation works in 1957.

Меж ду за ле си тел ни те бри га ди се раз га рят на ци о нал ни съ рев но ва ния. Сред пър ви те по бе ди те ли сара бот ни ци те от Гор с ко то сто пан с т во в То по лов г рад, пре об ра зи ли без лес ния Са кар в мо ре от го ра, 1961 г.

National competitions were organized among the afforestation teams. The foresters from Topolovgrad Forestry, that had converted the bare slopes of Sakar Mountain into a sea of forests, were one of the winners, 1961.

41

За ле си тел ки те от бри га да та на Еле на Йор да но ва (на вто рия ред, вто ра та от дяс но) съз да ват над 12 000 ха но ви го ри вър ху опо ро е ни те ре ни край Со фия за око ло 20 го ди ни, 1952-1973 г.

The afforestation teams of Elena Iordanova (in the second row, the second from the right) had created more than 12 000 ha of new forests on torrential lands in 20 years near Sofia, 1952-1973.

Хи ля ди тру де щи сеот со фийс ки пред п ри я тия

под гот вят те ра си заза ле ся ва не край с. Сес лав ци,

Со фийс ко, 1960 г.

Thousands of workers fromSofia enterprises while preparing

terraces for afforestation inthe vicinities of Seslavtsi Village,

Sofia Region, 1960.

Раз сад ни кът в Бо ри со ва та гра ди на (на ми рал се е под днеш на та те ле ви зи он на ку ла) е оси гу ря вал фи дан ки за пър ви те за ле ся ва ния око ло Со фия. Чле но ве на Дру жес т во то на бъл гар с ки те ле со въ ди на по се ще ние тук през 1927 г.

The nursery of the Borisovata Gradina (it was situated under the TV tower) produced seedlings for the first afforestations around Sofia. Members of the Union of the Bulgarian Foresters while paying a visit on the site in 1927.