1

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

СВИЛЕН МАРКОВ

АВТОРЕФЕРАТ

ДИСЕРТАЦИЯ НА ТЕМА :

ИНТЕГРАТИВНО – ПОЗНАВАТЕЛНИ ФУНКЦИИ НА

СЮЖЕТНО – РОЛЕВАТА ИГРА В

ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС – МОДЕЛИ НА

ОРГАНИЗАЦИЯ И РЪКОВОДСТВО.

ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНО НАУЧНА СТЕПЕН „ ДОКТОР”

ОБЛАСТ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ : ПЕДАГОГИЧЕСКИ НАУКИ,

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ : ПЕДАГОГИКА

НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ : 05.07.01 – ТЕОРИЯ НА

ВЪЗПИТАНИЕТО И ДИДАКТИКА

НАУЧЕН КОНСУЛТАНТ:

ПРОФ. Д-Р СНЕЖАНА ВЪЧЕВА

ШУМЕН 2016 г.

2

Дисертационният труд е в обем от 322 страници основен текст и 10 – използвана литература. Използваната литература включва 340 публикации на български, руски, немски и английски език. Приложени са 14 таблици, 29 схеми и 7 графики и диаграми. Дисертационният труд е обсъден и предложен за публична защита / заповед -----------------/ на разширено заседание на катедра „Педагогика и управление на образованието” на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, проведено на ----------------2016 г. Публичната защита ще се състои на -------------2016 г. във Факултета по педагогика на Шуменски университет.

3

Първа глава Постановка на проблема, хипотеза и задачи на изследване

Променената социална и дидактическа ситуация поставят нови предизвикателства в полето на изследването и използването на игрите в педагогическия процес, което поражда необходимост от обосноваване на нови идеи, извеждане на педагогически концепции, система от цели и подходи, дефиниращи нови педагогически решения, същностни интерпретации, определящи тяхното използване в педагогически контекст. Те трябва да са условие и дефиниция за системното изследване на играта, за формулиране на адекватни на новите образователни парадигми, основания за същността и използването й, формулиране на ясни педагогически цели и обоснована познавателна и формираща насоченост в основата на стратегии и подходи за конструиране на нови игрови образователни модели и технологии.

По същество, това е визия, определяща мястото на

сюжетно-ролевата игра в цялостния образователен модел, с оглед на новите задачи, и според нас, се отнася до теоретическото и практическо изясняване на интегративните познавателни функции на игровата дейност, и в частност, на сюжетно-ролевата игра като присъща за определен етап от нейното развитие. Изясняването на интегративно-познавателните функции на играта изисква разглеждането й като комплексен фактор за развитие на децата. Теоретическото и практическото изясняване на проблема за интегративно-познавателните функции на сюжетно-ролевата игра, според нас, ще допринесе за

4

превръщането на детето в субект и обект на възпитанието, съобразно възрастовите особености, с оглед обществените потребности, при осъществяване единството на възпитание, обучение и развитие. Това ще допринесе за осъществяване на възпитанието и обучението като цялостен и единен процес чрез конструиране на педагогическа технология на взаимодействия, насочена към оптимизиране на социалното и познавателното развитие на децата в предучилищна възраст.

Цел и стратегия на изследването Актуалността на този проблем и често срещаните

трудности в практиката в детските градини наложи определянето като предмет на настоящата научна разработка изследването на психолого - педагогическите закономерности и условия в развитието на сюжетно-ролевата игра, определящи насоките и механизмите на педагогическо взаимодействие, в условията на целенасоченото управление и ръководство като модел, с оглед реализацията на интегративно-познавателните й функции при изграждането на цялостен образователен процес в предучилищна възраст.

Обект на изследване са децата в условията на технологичния процес на организация и ръководство, в аспекта на психическо и съзнателно развитие в условията на възникване, усвояване и развитие на самата сюжетно-ролева игра, тоест, измененията в субекта на дейността в резултат на направляваното игрово взаимодействие, подчинено на интегративно-познавателните функции на сюжетно-ролевата игра.

Разработката има характер на емпирично педагогическо изследване с основна цел - чрез анализа на интегративно-познавателните функции на сюжетно

5

ролевата игра в цялостния и единен образователен процес да се конструира технологичен модел като форма на организация и ръководство и като условие за оптимизиране на познавателното и социално развитие на децата.

- Основен акцент е поставен върху на формиране на психологически предпоставки за развитие чрез условия и средства за направляване в процеса на игрово взаимодействие.

- Обосноваване на идеи, разработени като педагогическа технология на управление и ръководство, дефинираща нови педагогически решения и същностни интерпретации, определящи използването на играта в структурата на образователния модел в предучилищна възраст.

Обща перспективна цел: конструиране на вариант на образователен модел в предучилищна степен. Проект основан на концепция, промоцираща нова визия за педагогическото познание за конкретни процеси и явления, свързани с обекта – личността и предмета - характера, съдържанието и технологията на целенасоченото й педагогическо формиране и развитие.

Конкретна цел: технологичен модел на организация и управление на играта с нейните интегративно-познавателни функции. Чрез организация на съвместната и самостоятелна игра, осигуряване на комплекстност /условия и елементи/ и интегралност /знания и умения/ на процеса на развитие. В основата на модела е заложена идеята чрез организирането на условия и средства да създаваме и направляваме отношения между субекти в условията на специфична педагогическа дейност /модел/ и цялостен педагогически процес /технология/.

Стремежът в перспектива е, технологичният модел на организация и управление да надстройва и преобразува образователния модел в игрови образователен модел –

6

дефиниращ игровата ситуация като организационна форма, но и утвърждаващ играта като истинска доминанта в развитието и определяща и задаваща основните характеристики на образователния процес като цяло.

Така, в контекста на перспективната цел – на базата на водещата концепция, същността на конкретната цел е в разработване на модела като стратегия, осигуряваща реализацията на основната социално–психологическа функция на играта като подход в образователния модел, реализиран чрез единна педагогическа технология на взаимодействие.

Задачи към технологичния модел : 1 – Как да се осигурява баланс между социалното и

психическото взаимодействие чрез педагогическото в рамките на сюжетно-ролевата игра?

2 – Как чрез взаимодействието в играта да формираме и насочваме предпоставките за субективното начало, а чрез технологията на играта - възможности за реализация на субектите в дейността /обективното/?

3 – Как технологичния модел чрез единството и обусловеността на двете технологии, да осигурява цялостен процес, основан на :

- психологически аспект - ситуация и дейност като компоненти и етапи на процеса на познание и социално развитие;

- съдържателен аспект – единство и интеграция на възпитание и обучение;

- организационен аспект – единство чрез средства и условия и структуриране на ситуацията в дейността като процес и управление?

Хипотеза на изследване - Сюжетно-ролевата игра като социална, комплексно - отразителна и творческа дейност чрез специфична организация и ръководство,

7

представено като модел на съдържание, структура и процедура на формиране на предпоставки за психически образования и мисловно преобразуване на наличните знания за околната действителност, реализирани в единство чрез специфична оперативна технологична организация на насочващо педагогическо взаимодействие и собствено игрови средства, е условие за познавателното и социалното развитие на децата.

Основна стратегия на изследването : - основно играта като учене с цел социално

познание и социално регулиране на поведение, следствие на което по насоченост е субективна, изразена в изменение на личностни структури, а като сложност – чрез участие и реконструиране на психологически структури е преход от учене като удоволствие от функционирането към учене като основа на познание и идентификация;

- психологически аспект - способност за промяна на субективните характеристики на деятел, формиране на умения и дейност;

- педагогически аспект – потребността от игра да се превърне в стремеж за нови знания чрез нестандартни начини на познание;

- технологичен аспект - ситуация в структурата на дейността;

- основни действия – педагогическо и игрово взаимодействие и общуване;

- основен механизъм – опосредстване и преобразуване;

- основни форми – моделиране и заместване. - Съдържателна определеност - социално

детерминиращото като отношение на идеалното към

8

субективното. - Организационно – педагогическа определеност -

зависимост от логиката на играта като генезис . - Технологично конструиране – акцент на

съдържанието и организацията на средата – тоест, специфичния социум. Затова искаме да постигнем:

- проектираме съдържанието като организиран контекст – ситуацията е средство.

- направляваме взаимодействия между субекти като условие и форма на управление.

- ръководим развитието на децата като мислене и умения /задача/, а формирането на съзнанието е цел.

Задачи на изследване Основна теза – психологическите основания като

основа на организационно – педагогическото управление. Задача 1. Конструиране на концепция за цел, задачи

и основни характеристики на образователният модел в предучилищна възраст, място на играта.

Задача 2. Теоретически анализ и изводи за естествени нива и форми на взаимодействие.

Задача 3. Теоретически анализ на педагогическото взаимодействие

Задача 4. Теоретически анализ, процесуални характеристики и стратегия за реализация на модел на игровото взаимодействие

Задача 5. Изследване значението на специфично игрови средства за интеграция и мисловна преработка на знания . /игрова задача, игрова роля, игрово действие, сюжет/

Задача 6. Обследване и анализ на функцията на игровата задача.

Задача 7. Структурно - функционален модел на игровият процес.

9

Задача 8. Структурно – функционален модел на игровите действия.

Задача 9. Етапи на преобразуване и структуриране на социалната ситуация в структурата на играта – стратегия за социално и познавателно формиране в сюжетно-ролевата игра.

Задача 10. Оперативна технология на игровото взаимодействие – като комплексна форма на организация и формиране на субекта на играта..

Задача 11. Технология на формиране на сюжетно – ролевата игра – игрови умения и култура.

Задача 12 . Анализ на резултати и дефиниране на значение.

Организация на изследването:

- Променливи на изследването: приети страни и категории по посока на който се изследват причини и условия за разкриване на основните зависимости между предмета и обекта на изследването : 1 - Детската личност – насоченост, активност, умения, познания, култура, творчество и 2 - Играта – като социална система и структура на отношения – роли, позиции, отношения и статуси на субекти в игровия процес и игровата общност.

- Критерии и показатели за диагностика: 1 - степен на научаване – социално познание - съдържание, разпознаване, разбиране, осмисляне, прилагане; 2 - познавателни и практически умения - организация и регулиране на социално поведение и практически и умствени умения за реализация.

- Процедура на изследването – два варианта : Първи вариант – формиране на предпоставки чрез

игрови средства и условия за обогатяване и разгръщане

10

съдържанието на играта – насоченост към социално познание:, основно в пилотен и формиращ етап на експерименталната работа,

Втори вариант – апробация на модел на педагогическа технология за организация на играта. Насоченост – практически и умствени умения и регулиране на поведение. Формиращ и контролен етап на изследването.

- Относно технологичната организация и баланса на видове педагогически взаимодействия. Приемаме, че нивата определят поетапното и вариантно формиране и развитие чрез ръководството на интегративните функции.

- Ниво на социално познание като реализиране на съдържание и ниво, обхват, отношение социално – психично и ниво на регулиране като самостоятелна организация на играта по тема. Потребност и мотивация за дейност.

- Ниво на преобразуване основно на реалното в игрово – отношение ситуация – действия – взаимоотношения. Определяне на предметността на дейността.

- Ниво на моделиране – по тематика и съдържание – дейности като взаимодействия между възрастни. Роля – отношения /правила/ - игрови действия. Определяне на макроструктура на дейността.

- Ниво на заместване – релация заменящо – заменимо . Обективното като реализация на субективното в среда за играта. Умения за създаване на обективното като условие за реализация на субективното.

- Общ критерии за оценка ефективността на технологичният модел. Да представлява и да осигури: 1- Проектна форма на сътрудничество; 2 -.Ролево и преднамерено делово функциониране в познавателен и практически игрови план; 3 - Осигуряване на форма на

11

свободно изразяване и разгръщане на въображението и фантазията; 4 - Чрез партниране, съгласуване към ценното и перспективното създаване на условия и механизъм за игрово откривателство и творчество.

Аргументация и иновативни акценти по основните направления и задачи на изследване

Втора глава Целеполагащо направление

Основната ни задача в тази част на изложението е

да представим наша концепция за цел и задачи, определяща характера и спецификата, водещите аспекти, преходи, отношения и единство на въздействия и взаимодействия като конкретни подходи и технология, разглеждани като условие за прехода от субект-обективни към субект-субективни отношения. Основно определяща социалния и психологически аспект на педагогическия процес като закономерна и фундаментална връзка и изискване, като динамично единство, съобразено с възрастовите особености и изразено в определянето на единни цели /социални и психологически/ за всяко конкретно взаимодействие по отделно и подреждането им в педагогическата система като единен образователен модел, в определена образователна степен, в случая предучилищното възпитание. Иновативни акценти, относно основните компоненти и задачи на концепцията.

1. Ситуацията – като средство за опосредстване на човешкия опит от представени и зададени в нея когнитивни схеми на подбор и действие, с което коопродуцира индивидуалното мислене чрез структуриране на подбора, съдържанието и използването на информация;

12

- средство за насочване на умствената репрезентация, която е едновременно социална и публична, като тя е не толкова процес на взаимодействие на субекта с обекта /възприятие/, колкото взаимодействието на предметите, съставящи условията на ситуацията /мислене, понятия/;

- основно педагогическо значение в този процес има задаването, зараждането и усвояването на действието, като единица на дейността на човека, чрез което възниква, основната, естествената обществена единица;

- разумния смисъл на онова към което е насочена дейността, а от там и съвместния или общ групов смисъл като основа на обществените отношения.

- педагогическото дефиниране като процес на формиране на потребности, нагласи и активност, а не съобщаване или описание на ситуации, като форма на придружаване - фронтално или косвено, като система от предполагаеми педагогически действия – въздействие или взаимодействие, и като формат на обслужване чрез мисленето – създаване на условия за преход от външен план към вътрешен план на действие.

2. Дейността – в която субектът и обектът

преминават от един в друг: - дейността, като осигуряваща социална

контекстуализация на познанието и чрез формирането на личностен смисъла се превръща в съзнателна форма за регулация на поведението;

- като условие за усвояване на човешките способи на дейност и средство за превръщане на общите и абстрактни универсално-творчески възможности на човек в конкретно индивидуални.

- педагогически смисъл – за основната стратегия – чрез дейността, създаване на психологически

13

предпоставки за формиране на съзнанието, при което: 1 - дейността се определя като условие на взаимодействието и форма на проява на достигнато ниво на развитие и формиране на личността; 2 - системата от дейности като условие за реализиране и оптимизиране главно по посока на познанието ; 3 - като условия за формиране на значения и смисъл, умения за вземане на решения, съвместно и самостоятелно, като условие за организационно, културно и социално развитие.

В този аспект играта се приема като : - дейност по съдържание социална, а по реализация

субективна – форма на съзнателно регулиране; - социална по предназначение /цел/, но е израз на

субективно отношение и чрез мисленето – социално обозначаване и регулиране;

- играта е винаги съвместна - тя е за другите, и със другите ;

- в играта се усвоява, създава, сътворява. Тя е степен на опосредстване и преобразуване на влиянията от средата;

- играта е резултат на психичното, а не на съзряването;

- играта е съчетание на : 1 - дейност преобразуване и опознаване на средата; 2 - форми на поведение – изменение на състоянието спрямо средата и регулация на постъпки спрямо другите.

3. Взаимодействието - като основно действие. Взаимодействие със средата в различни събития и

ситуации като адаптация, но и усвояване на знания /значения/ в резултат на активен социално комуникативен и културно опознаващ процес на възпроизвеждане в

14

Фиг 2 . Концепция за цел и задачи на образователния процес.

15

човешкия интелект на собствен опит и образ на обективната действителност и реалност.

Като резултат те се проектират в собствената практика, обособена и направлявана от социалната ситуация, а в познавателната дейност, чрез дейността, познаващият субект създава идеални образи на обекти в нагледно - чувствена /усещания, възприятия, представи/ и абстрактно - личностна форма /понятия и съждения/. Основен механизъм – от преживяване, чрез мислене, определено и насочено чрез ситуацията, преобразувано в значение и осъзнато като познание чрез приложение и структуриране в собствената си игрова дейност, в резултат на което превърнато в личен опит, структурно и смислово в индивидуалното съзнание и като личностна и социална култура. Основна стратегическа цел като единството на личностно /психологично, дейностно/ и компетентностно /съдържателно, социално/ формиране и развитие, определени като основни цели на образованието, реализирани чрез единна педагогическа технология на игра и игрово взаимодействие, в която основни средства са социалните /педагогически/ ситуации и условия - видовете съвместни и самостоятелни дейности, определящи съвременния дизайн на образователния процес /форма/ като цяло. 4. Стратегия на организация и ръководство – А – основна целева стратегия на организация и управление – за съдействие и взаимно обогатяване за социално познание, регулиране на поведение и цивилизационно развитие. Б – основна организационно педагогическа стратегия - социалното взаимодействие преобразувано в психично взаимодействие чрез педагогическото взаимодействие. Формиране на психологически предпоставки за

16

развитие чрез условия и средства за направляване. 5. Технологично проектиране – социалното /ситуация/ преобразувано в психологично /дейност/ чрез педагогическото /взаимодействие/. Единство на действията обучение /значения/ и възпитание /смисъл/ в интерактивен процес.

Трета глава

Взаимодействието като основно действие и механизъм на ръководство

Основни положения при изясняване същността на взаимодействието: - появата и осъществяването на взаимодействието е следствие и резултат на еволюция на психологически процеси и новообразования, изменящи формата на психологическото отражение и обслужващи логическия механизъм на преход от емпиричното /чувственото/ към рационално, и като израз на достигнатото ниво на развитие, но задавано и направлявано по различен начин чрез специфични условия и средства, имащи значение на обективни детерминанти в конкретни форми на дейност. - структурата от компоненти и типа на техните връзки е взаимозависима от условия и средства /външни/, а развитието като способ на съществуване на взаимодействащите системи е свързано с формиране на предпоставки за настройката на качествено нови времеви и пространствени отношения между компонентите, в нови структури и нива на развитие. - в аспекта на човешкото развитие,

17

качествено нови времеви и пространствени отношения между компонентите, в нови структури и нива на развитие и чрез съвкупност от вътрешни условия на човешкия организъм, с което става възможно човек да бъде разглеждан на различни нива на развитие, чрез приемственост и обусловеност като вид, индивид, човек, личност, субект и индивидуалност, в контекста на реализацията на отношението обект – субект, обективно – субективно но и социални роли – Аз идентичност. Представените тези задават основните параметри на видовете взаимодействия, но обосновават и различия между тях, приети като основание да ги класифицираме в две основни групи : 1. Естествени, индивидуални, спонтанни

взаимодействия –- конкретни, в контекста на отношението

индивид – среда, предимно физиологично, социално и

психическо.

-Естествени, биологично предопределени механизми на адаптация, усвояване, развитие и съзряване. - Основани на единното функциониране на социобелни и биологични дадености – предимно видове анализатори и координиране чрез дейността на главния мозък. - Осъществявани директно и индиректно като отношение субект-обект /човека е част от средата и обект на познание/ - Израз на различно ниво на основния механизъм на взаимодействие - реакция,активност и субективност. - Като форма и резултат: - Физиологично – преживявания и образ на житейска ситуация. - Социално – социална представа като обобщение и идеален образ на действителността.

18

- Психичното – съзнателно отношение и смисъл в проектирани модели на дейност и поведение. Индивидуалното развитието като единство, отношение и баланс между тях.

2. Социално организирани като вид и субект - субективни като механизъм взаимодействия –

- Специфичен тип и цел на организирани и моделирани отношения. Различни правни, нормативни, икономически, здравни, екологични и други. - моделиране и преобразуване в контекста на отношението социум – общество, в направление културно и цивилизационно развитие, в съдържателен аспект - релацията норма – ценност, резултативно - формиране на индивидуалност като неповторимост на социално поведение и нива на психическа регулация. Специфичен вид – педагогическо взаимодействие.

- но по същество, насочено към оптимизиране и направляване на естествените, конкретни взаимодействия, като основа и формиране на предпоставки за развитие. - организирани и направлявани, като реализация на родовата специфика, и приемани като необходимо и естествено следствие, поради което по принцип се определят като планирани и управлявани. - основно субект – субективни – специфични, съобразно поставени цели и ниво на формирани възможности, направлявани в конкретиката на културното влияние и дейностните условия. - основни цели – социално познание и психическо регулиране. Водещ тезис – познанието е резултат от съвместното взаимодействие, но иманентно управлявано и организирано като нива, с основен механизъм интерактивност.

19

Същностни характеристики на педагогическото взаимодействие: 1 - В педагогиката взаимодействието се разглежда като динамично отношение между личности, където отделния човек се разбира като социално същество - поради което то в общата си характеристика е социално явление, отразяващо спецификата на системите от междуличностни отношения. 2 - .Педагогическото взаимодействие не отменя социалното взаимодействие субект-обект, а го придружава и направлява. 3 - По този начин педагогическото взаимодействие се свързва с процесите на социализацията, разглеждана като процес на обобществяване на човека, формиране на личността от социални условия, като механизъм на вграждане на индивида в социума и като процес на интериоризация на култура /ценности, норми/ от човека. 4 - С педагогическо взаимодействие се означават мерките и действията, чрез които се прави опит да се оказва съзнателно и планирано влияние върху социализацията на личността чрез други личности, според определени ценности. 5 - Съдържателно взаимодействието се проявява в съвместна дейност, в обмен на дейности, в структуриране и реализация на взаимоотношение, осъществява се двупосочно предаване на уникален индивидуален опит, възпроизвежда се /като средство/, усвоява се /като средство/ и, което принципно е най-важно - сътворява се /съ-творява /нов човешки опит. 6 - Педагогическото взаимодействие трябва да се разглежда едновременно като психология и съзнание - психологическо явление -отразяващо спецификата на

20

връзките и влиянието на психологическите прояви /интереси, внимание, емоции, памет и най-вече мислене и активност/ като основен компонент на педагогическото въздействие. 7 - Педагогическото взаимодействие може да се разглежда като саморегулираща се система, при което въздействащото лице и подрастващият се проявяват като управляваща и управляема съставка на функциониращото цяло, като това се изразява не само в съдържанието на взаимодействието „предаване – усвояване”,а и в реализирането на системата .„въздействие – развитие и формиране. 8 - Педагогическото взаимодействие е баланс, етапна ерархия, изразено във водеща форма на взаимодействие между физиологично, социално и психическо. Баланс - като елемент на социалното, като условие за физиологичното и средство за психичното. Баланса - единство на социално и психологическо, постигано и направлявано чрез педагогическото, поради което се отличава от стихийната социализация и съзряването. 9. Педагогическото взаимодействие се реализира в педагогическия процес и винати е : 1 - интеракция - оптимизирано, насочено; 2 - определя облика и характера на процеса -теории, парадигми, концепции; 3 – определя характера и е носител на своята интенционалност и преднамереност. 10 - Педагогическото взаимодействие има за приоритет: - развитието - основен резултат от взаимодействието - структура и форма - но не усвояването на социален опит, основен вектор не резултата, не дейността а субекта. - развитието на познавателната

21

дейност, но изразено чрез прехода обществено познание в индивидуално познание, но не изолирано и парцелирано на отделни процеси -памет, мислене и др., а обобщаващото, определящото - умения и вътрешния план на действие, като резултат на ученето 11 - Педагогическото взаимодействие - съчетание, баланс между трите нива и форми на взаимодействие във всички структурни компоненти на педагогическия процес, независимо дали се разглежда като образование, възпитание или обучение – като определящо тяхната специфика. 12. Педагогическото взаимодействие е дейностно определено взаимодействие – Отношението на субектите от особеностите и логиката на дейността, от основните действия, условия и специфично дейностни средства. Ако естествените взаимодействия се свързват и определят от усвоеното, формираното и съзряването, то социално зададените взаимодействия се определят от личностните компоненти, логиката и структурата на дейността. ИГРОВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

СЪЩНОСТНА ОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ИГРОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

1. Вид социално взаимодействие но: В специфична социална среда – специфично създаден и моделиран социум – основно съдържание – социални отношения и форми на поведение, потребност - участие, действия и отношения между възрастни. - в резултат на въображението сътворен индивидуален свят, получен чрез преобразуване на преживявания и опит и самостоятелно моделиране на

22

социални отношения. - в рамките на група, създадена от децата, а не от възрастните, по повод на ситуация, като средство за задаване на контекст на даден и приет проблем и условия за съвместна насоченост към дейност, в която проблема да се реши. - основен акцент на специфични игрови отношения – свободни, самостоятелно определени, но основното в случая – равнопоставени. 2. Вид педагогическо взаимодействие – по целеобразуване, функционална и структурна определеност – действие за развитие чрез специфични средства, условия в конкретна дейност – игровата. Основна цел – социално познание и регулиране на поведение. Но специфична реализация на преднамереност, форми на интеракция и прояви на интерсубективност. Като стратегия – взаимодействието е форма на социалното, но конкретизирано чрез възможностите на мисленето, като изява на съдържание и резултат на развитие на психичното. Затова основна целева определеност – преобразуване на социалното /общественото познание/ в психичното / индивидуалното познание/, основно , постигане на баланс на социално и психично в рамките на процеса на индивидуалното развитие. 3. Съобразено с основните характеристики и логика на играта, като определящи специфичната функция на игровото взаимодействие. - съдържание, действия, резултат – съдържателно - познавателна и интегрираща функция – конструиране като модел на интеграция - чрез роли, сюжет, игрово действие.съдържание, като пресечна точка между педагогическа цел и цели на отделното дете. - специфични характеристики, механизми и процеси - процесуално - насочваща функция – насочване

23

чрез игровата ситуация, формулиране на игровата задачи, реализиране чрез игровото действие, съчетаване на желанието за игра с познавателни мотиви, стремеж за изява и утвърждаване. - основна форма, специфично игрови условия и средства.- организационно – моделираща функция – чрез връзка и единство на ситуация и дейност, отговор на как /като процес/, с какво /като средства/ и къде /като условия/. - оценъчно-диагностична функция – ниво на мислене, умения, игрова култура.- определени ключови социални компетенции като критерии /съдържателни и мориторингови/ за системата от представи за света и степен на регулация на поведението 4. Специфична предмето – съдържателна насоченост на игровото взаимодействие..Видове – ориентиране в дейността на възрастния / аксиологичен/ и способи на действие с предмети – познавателен. Двете да се реализират в единство, но при процесуалната реализация, акцент на аксиологичния аспект като характеристика за възрастовият период, при запазване като основно и определящо, значението на познавателният аспект. По същностна и функционална определеност, способите на действие са в основата на развитие на игрови умения и начин на взаимодействие, но в играта знанията не са цел, а средство за реализация. 5. Научаване чрез специфично отношение между учене и усвояване. - като възрастова характеристика – предимно водещи потребности и мотиви и като ниво на възможности – мислене, въображение, фантазия -/формиране на играта/ - като особеност на формиране – разгръщане и направляване на действията обучение и

24

възпитание в единство и обусловеност, при което знанията са средство за играта, ученето е специфичен механизъм на усвояване, което предимно е действено. Така чрез игровото взаимодействие играта се определя като първичен модел на социума и форма на неговото опознаване в предучилищна възраст. - като направлявани отношения в играта – чрез собствено игрови средства и условия към резултат, ценностно определен като проява на вяра, надежда и творчество, изразен във водещи видове ценности – отношение към Аз / самопознание/; отношение към другото Аз /комуникация, разбиране/ ; отношение към Ние /общност, група/. - като специфично ниво на отношение и динамика на субективната реалност към личностната екзистенция – задаване на психологическата причинност за стимулиране и управление на дейността в която достигнатото ниво на практическият разум се реализира като структурира битието на детето.Така основна насоченост чрез игровото взаимодействие към социално познание и регулиране на поведение. 6. Специфично отношение и единство на възпитание и обучение - възрастово определено и дейностно осъществено – като съдържание и механизъм – в интердейности. - задаващо специфично единство на функционалното – усвоеното съдържание /обучение/ и междуличностните отношения /възпитание/ - но основно социално и възпитателно влияние, като образователните акценти се интегрират в техният контекст, тоест, усвояването е възпитателно и игрово опосредствано чрез игрови мотиви и организационни форми. Обучение в контекста на възпитанието, мотивирано за играта.

25

- основно като план в смислово изразено, ролево опосредствано и дейностно осъществено. Играта направлявана чрез игровото взаимодействие като решаване на нормативен конфликт между идеалното и реалното, значимото и желаното. Свободно – идеално – реално чрез въображение, единство – смисъл в значението 7. Специфично отношение между субекти . На различни нива и етапи на технологията на игрово взаимодействие. Основно Субект/дете/– Субективно /дете/– равнопоставено в играта и Субект /възрастен/ - Субективно /дете/ - като информационно – мотивиращо и придружаващо, допълвани с педагогическо и игрово общуване.

Четвърта глава. Системно – предметно направление Основен акцент на формиране на психологически предпоставки за развитие чрез специфично игрови условия и средства за направляване. Основно принципно положение, определящо подхода на изследване и анализа на резултатите : 1- единство и обусловеност между субективни отношения и закономерности на взаимоотношения между компоненти на процеса на развитие и дейност – в основата на процес на технологично моделиране; 2 – ниво и баланс на отношения между субекти в процеса на дейността – процес на проектиране; 3 – основно моделиращо действие - взаимодействието между субектите – процес на конструиране, в рамките на конкретното педагогическо явление, сюжетно-ролевата игра. Конкретизация на целта на изследването - как играта прекъсва прагматичния интерес и се присъединява към естествения процес на усвояване

26

на действителността, с преднамерено, лично формирани неконвенционални начини на познание, но в процеса на задоволяване на естествения стремеж и потребности от игра. - ролята на игровия модел за потребностите и възможностите на развитието на личността. Ниво 2. СЪДЪРЖАТЕЛНО – по отношение на процеса на интегриране на знание в играта. Специфично игрови средства и механизъм на интеграция на знания в играта. Основни игрови средства : - игровата роля – съчетаваща в единство социална /отношения/ и познавателна/ действия и способи на познание/ информация. - игровото действие - като основно игрово средство за преобразуване и приложение на знанията в сюжетно ~ ролевата игра, носители на тези знания в играта, където чрез тях се извършва действената им проверка и мисловна преработка. - сюжет и сюжетно събитие - на базата на възникналия обобщен образ на дейността и предметната среда на дейността на възрастния, но за неговото реализиране е необходимо изработването на определена умствена схема на дейност, която включва както преработката на знанията за реалната дейност, така също и интериоризираните действия с предметите в процеса на играта. В този смисъл сюжетът се явява като: модел и средство за насочване към определено последователно извършване на действията в играта; средство за насочване към активна мисловна преработка на наличните знания. Ниво 3. ПРОЦЕСУАЛНО – процес на преобразуване

27

на знания в играта. 1. Структурно – функционален модел на формиране на игровия процес . - игрова задача - основна функционална и модераторна връзка, система от условия за възпроизводство на действителността чрез специфични игрови способи и средства ; - познавателна сфера на играта – знания, имащи мотивационен и операционен характер и значение. - игрови действия – носители и изразители на знания в играта, средство за действена проверка, обобщаване, интеграция и осмисляне. - игрови способи – в резултат на преобразуване на реалните операции в собствени конкретни действия за реализация на играта съобразно определен замисъл и съдържание. - игрово съдържание – конкретизация на формираното игрово пространство, като определено съвместно общо сюжетно събитие, структура и звена, начини на взаимодействия, правила

Ниво 4. ПСИХОЛОГО – ПЕДАГОГИЧЕСКО – технологична организираност и резултативност.

1. Модел на реализирана интеграция – представена чрез функционален модел на игровите действия като основно средство за интеграция на знания в сюжетно –ролевата игра. Три основни нива :1 – интегрална програма; 2 – диференцираща програма;3 – синтезираща програма. 2. Преходи и етапи на процеса на моделиране на действителността – социална ситуация /социална роля/- психологическа ситуация /отношение /–

28

педагогическа ситуация /задача, условие – смисъл/ – игрова ситуация /игрова роля и отношения/ – като специфична реализиране на педагогическата преднамереност. 3 - Процес на формиране и преобразуване на: а

- предметно-социално пространство ;б– връзка с

образователно пространство; в преобразуване в игрово

пространство; г – създаване на игрова среда.

Пета глава. Организационно – дейностно направление /процесуално – технологично/ Ниво 1 – Общо теоретично /теоретически анализ и обобщение/ А. Същност на педагогическото управление – теоретична обосновка подходи, основни аспекти. Основни определения : 1 - Управлението като стратегия за оптимизация и направляване, организация на взаимодействието на детето със средата. 2 - Управлението като моделиране и реализация на преходи в развитието на познавателните механизми и преустройството на конфигурацията на съзнанието на субектите на образователния процес в образователното пространство

3 – Управлението като генериране на ново значение, чрез използване на наличните знания.

4 – Управлението като създаване и овладяване на нови способи на познание и чрез проектиране на взаимодействия – формиране на нови свойства и качества на личността.

29

5 – Управлението като условие за преход от неуправляема спонтанност към управляемо продуктивно въображение и развитие. 6 - Управлението като творческо конструиране на стратегии и технологии на процеса на самоорганизация, на процеса на съвместното мислене. 7 – Управлението като сценарност, задаваща модели на мислено експериментиране на границата между действително и възможно 8 – Управлението предимно като възможна визия за бъдеща съвместна дейност, в която ще се тренира ментална психолого- комуникативна съвместимост в процеса на изработване на решения.

Водещи принципи на организация и управление – динамичност, вариативност, комуникативност, интерактивност.

Основни аспекти на управлението – 1 - организацията като основен аспект и характеристика на педагогическото управление. С основно средство – видове ситуации и условие – самостоятелната съвместна дейност. 2 - Формиране на психически процеси, предпоставки за развитие на психика и съзнание.

Б. Педагогическа технология – същност, подходи и функция.

Основни определения : 1 - Основно проектиране на алгоритъм на

видове взаимодействия на субекта с обекти, в условията на реализиране на преднамереност и интенция, чрез направляване и оптимизиране със субект - субективни взаимодействия, където водещият субект на управлението /педагога/ е главно модератор, придружител, партньор и посредник,

2 - Същностната характеристика на педагогическото управление е подчиняване на дейността на

30

водещия субект на целите на личностното развитие на детето и предполага начин на специфична реализация на дейността на педагога, като автор на педагогическия проект, осигуряваща му „ситуативна извънпребиваемост” като перспектива на взаимодействието му с детето, с цел постигане на „съ-авторство” и превръщане на взаимодействието в системообразуващ фактор на взаимосъздаване.

3 - Основен принцип на педагогическото управление - взаимно стимулирано сътворяване на съвместния им живот.

4 - Основна съдържателна и целева характеристика на педагогическата технологията е организацията на средата /социум/, като съвкупност от отношения при осъществяване на процеса на усвояване на нейната „идеалната форма”, тоест, носи в себе си логиката, насочеността на развитие, като включва в себе си многообразни форми на дейност, поведение, отношения между субекти на образователното пространство.

5 - Педагогическата технология е единство на предписание и аргументация - основно, формираща ценността на предметно съдържание и специфично дейностно отношение и осигуряваща „мотивационно опосредстване”, тоест, нечия собствена мотивация да се използва за преструктуриране на вече създадени у другия емоционално - мотивационни и познавателни отношения.

6 - Педагогическата технология е едновременно алгоритъм на управление /процеси/ и ръководство /субекти/, специфична етапност /нива на взаимодействие/, структура /компоненти/, условия и специфични функции /средства/ и форми на взаимодействие.

7 - Основно и главно в педагогическата технология е дефинирането на позицията и типа

31

отношения на субектите в образователния процес. Като съвременният акцент е върху личностно ориентираните отношения, в които образователните задачи и съдържание са средство за целите на развитието . Основни аспекти на технологията : - Информационно – съдържателен – как определени знания и съдържание чрез ситуацията се включват в съдържанието и структурата на играта. Развиват познавателната сфера на играта.. - Интеграционно – обобщаващ – как тези знания се интегрират и обобщават по повод на играта – изразено в съдържание на игрово пространство, игрови свят, субективно преобразуване и формулиране на игрова ситуация, роля и механизъм и средства на игровото действие. Как това се отразява на познавателно развитие , основно на мислене и въображение. - Умения – какви умения се изграждат на тази основа за играта. Основно организационни, изразени чрез съвместно определяне на съдържанието, ниво на организация и практически умения чрез игровите действия. Така, акцент на социалното формиране – съдържание, среда, пространство , роли и действия, отношение замисъл – структура – реализация и социално регулиране – ниво на организация и правила. Изразено във възможна степен на реализация на отношение роля – действие – правило.

Така, основно внимание не е информационното усвояване, как чрез играта усвояват нови знания, тоест, играта като метод, а като условие и стимул за познавателно и социално развитие. Основни средства – педагогическото взаимодействие, като създаващо и направляващо субекта и процеса на учене , проява на активност за възприемане и изразяване, умения за сътворяване и творчество, на самопознание.

32

Ниво 3 Експериментално – формиращо ниво Стратегия и основни постановки : 1 - Цели - 1 – познавателно и социално формиране обединено и структурирано в развитие на мислене и познавателни и практически умения; 2 – конструиране на значения и смисъл в структурата на индивидуалното съзнание. 2 – Конкретика на цели: 1 - формиране на субекта – мислене и съзнание;2 - умения – познавателни и практически. 3 – Психологически механизъм и етапност : - емпирично чрез възприятие – образ и преживяване – социална представа; - преобразуване – разбиране на предназначения; - обобщаване – конструиране на значения; - формиране на отношение – личностен смисъл; - смисъл в значението – субективна индивидуална логика на дейност,поведение и опит. 4 – Стратегия : целева – личностна -- психологическата промяна в индивидуалното съзнание, изразена като баланс на значение и смисъл, с което утвърждаваме мисленето като психологическо условие за развитие /задача/. - процесуална - психичното се реализира чрез и в условията на социалното – в резултат на усвояване, при което общественото познание, като конкретна форма на социално взаимодействие, като форма на обществено съзнание се превръща в идеална форма на индивидуално познание, развивано не чрез законите на психичното, а с законите на развитие на социалното, където

33

индивида е звено, опосредстващо взаимодействието между социалните форми - смислова - за съдействие и взаимно обогатяване за социално познание, регулиране на поведение и цивилизационно развитие - организационно – педагогическа - социалното взаимодействие преобразувано в психично взаимодействие чрез педагогическото взаимодействие. Формиране на психологически предпоставки за развитие чрез условия и средства за направляване. - технологична – ситуацията структурирана в дейността. Основни компоненти на технологията на организация и управление: А - Ситуацията : средство за направляване – чрез задачата – но не на усвояването, а на преобразуване, познание, формиране на субекта като : - форма за задаване – чрез социалната ситуация - съдържание и условия; - метод за обозначаване и преобразуване; - организационна форма на опита – структурна единица на дейност и познание. Б - Играта – условие – социална интеракция, форма за осигуряване и реализиране на взаимодействия и ритуали, единство на ценност и истина. Специфичен начин на възприемане, изразяване, създаване преобразуване основано на умственото развитие и социалните връзки които тя създава като функция на културата. - средство – метод за обобщаване, осмисляне, информационно-дейностно на операции и способи на познание и регулиране на поведението. Направляване и преднамереност; - социална среда и условие за

34

развитие на познание и общуване, формиране на мислене и съзнание; - специфична социална среда и проксимална зона на развитие – пряко или коствено, чрез възрастния - адаптивен механизъм на познавателно развитие въз основа на котекстуализирано знание, зададено и осмислено в играта; - организационна и съдържателна форма на собствени, смислови действия, символно съотнесени и включени в контекста на отношението към другите и чрез тях израз на собственото си познание и самопознание; - интерактивен модел за интеграция на външни и вътрешни фактори, при регулацията на социалното поведение. Интеграция на нива на влияния и взаимодействия, специфично игрови условия и средства, като предпоставки за развитие на психичното и основа за формиране на съзнанието. В - Педагогическото взаимодействие : - основна форма на организация и управление на процеса на развитие. - основно действие за организация и направляване на субектите на педагогическият процес -основно средство за осигуряване на основните характеристики на : - педагогическият процес – преднамереност, интеракция, интевция, интерсубективност. - игровият процес – свободен, равноправен, самостоятелен - единство на дейностите - игра, обучение, труд. - единство и обусловеност на етапи на развитие и процес на формиране.

35

Г - Субекти – Възрастен - дете – група. Различие на статуси, роли и специфика на отношения. Д - Педагогически процес: кооперативна съвместна творческа дейност на субекти, като процес на пораждане на знания от самите субекти, чрез активен диалог и съвместна активност в проблемни ситуации. Основно интеграция в единна и комплексна, функционална система, страни от педагогическата технологията на формиране на играта и технологията на игровото взаимодействие в нея, обусловена от специфичната логика на построяване и протичане на игровия процес, осигуряваща съгласуване на функциите между участващите субекти и обхващаща условията и средствата за направляване на развитието на играта и използването й за развитието на децата. Основен акцент – комплексна организация, формиране и управление на играта като целенасочен, динамичен и активно преобразуващ процес, насочен към обогатяващо познавателно и социално развитие на децата. 1 – Технология на игровото взаимодействие – основна цел - формиране на субекта. 2- Технология на формиране на играта – основна цел - формиране на умствени и практически умения и познавателни способности. 2. ОПЕРАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ НА ИГРОВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ Две части : Първо условия, средства и процес на формиране на субекта на играта. Второ - конкретно организационно педагогически

аспект на процеса на игрово взаимодействие , като израз

на неговата субективна детерминираност.

36

1. Основен психологически механизъм на формиране на субекта на игра. 1 – Тръгваме от преживяването 2 - Насърчаваме сигнификацията като нов регулативен подход на поведението в социалната среда, 3 – Формиране на особената организираща структурна единица на съзнанието значението / обществено отношение/. 4 - Развитие на рефлексията. Тя се свързва със самосъзнанието, тоест, преход от преживяване чрез мисленето в структурата на съзнанието като третични признаци, тоест, свързва се с още една „образуваща” съзнанието - – личностния смисъл 2. Последователност на преобразуване и етапи на реализация на технологичната стратегия за формиране на субекта на игровото взаимодействие - социална ситуация – психологическа ситуация – педагогическа ситуация – игрова ситуация. 3. Функционално – структурен модел на формиране на субекта на играта – игрова насоченост – игрово пространство и игрово присъствие - игрова култура – игрови статус,позиция, способности и умения. - игрова компетенция – активност и умения - игрови опит – игрова среда, организация и изразяване. - игров свят – личен свят./Фиг. 23/ 4. Обобщен организационно – педагогически модел на игрово взаимодействие. Представен на Фиг.24

37

3. ОПЕРАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ НА ФОРМИРАНЕ НА ИГРАТА 1. Основна задача : А - Основно в процеса на взаимодействие да конструираме значими за децата контексти, като основа за създаване на самостоятелни модели на дейност, и чрез насочване на проявената активност към концептуално обединени проблеми, чрез формиране на субекта, който да обобщава, моделира, преобразува но и да структурира, дефинирани и общоприети от децата, педагогически ситуации в структурата на собствената им съвместна дейност, чрез наличието на психологически предпоставки, за формиране на умения и способности за това. Б - Изразява се в: формиране на игров опит, социално научаване, усвояване на социално поведение и емоционално - волево регулиране, чрез форми на игрово присъствие и формирани игрови способности – обобщени като умения за конкретно практически игрови и умствени действия. В – Конкретизация – в умения как субективно определения конструкт да стане събитие, а не моделиране на самото събитие. Г - Психологически механизъм за реализация целта на управление – формиране на предметност и макроструктура на играта. 2. Етапи на технологията на формиране на играта: Етапи на организация : 1 – предварително – информиращ; 2- организационно – мотивиращ; 3 - реализиращо – регулиращ; 4- диагностично – оценъчен./ От общопедагогическо ниво/

38

Етап на съдържателно формиране : 1 – натрупване; 2 – отразяване ; 3 – обобщаване ; 4 – прилагане. Етапи на формиране на играта: 1 - общ интерес; 2 - познавателно отношение и значение към социална ситуация и роля; 3 - игров интерес и желание;4 - формиране на игрова роля;5 - проектиране на игрови действия и правила в игрови план; 6 – реализиране на сюжетно взаимодействие. 1. Приложно – оперативна система „ Учене чрез структуриране на преживявания”. 2. Приложно – оперативна система на организация „Обучение чрез участие / правене/. Шеста глава

Теоретико – системно направление

Анализ на резултати от контролен експеримент,

обобщения и изводи Ниво 1. Значение на интегративно –

познавателните функции на сюжетно – ролевата игра за познавателното и социално формиране на децата.

1. Изследвана променлива: Детската личност. Първо изследване. Ниво на анализ – развитие на познанието – процеси на опосредстване, интеграция и преобразуване на знания. Второ изследване. Ниво на анализ - интелектуални умения – сравняване, обобщаване, заместване, логика на действия, в нива на моделиране и заместване. Промени във възможността на децата да извършват обобщения въз основа на наличните и приложени знания по темата.

39

Трето изследване. Ниво на анализ – познавателни умения и способности – отношение субективно обективно, логика на действия и взаимодействия, нива на комуникация. Конкретните възможности на децата за определяне последователността на действията, степента на разбиране, че отделните картини представляват отделно звено и момент от общото развитие на действието и необходимостта от спазването на тяхната последователност. Четвърто изследване. Ниво на анализ – познавателни и практически умения за моделиране на връзки между събития и процеси и съгласуване на практически и игрови действия.

2. Изследвана променлива: Играта като дейност Първо изследване. Ниво на анализ – играта като

социална система - разбиране за ситуация, задача – проблем и моделиране, преобразуване, конструиране в игрови практически и организационен план, организация на опита.

Второ изследване. Ниво на анализ – социална компетенция и игрови умения за развитие на играта.

Трето изследване. Ниво на анализ – връзки и отношения между децата по повод на играта. Цел установяване развитието на организаторските качества и умения.

Ниво 2. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНКРЕТНАТА ЦЕЛ НА

ИЗСЛЕДВАНЕТО. 1. Експериментално доказано и чрез резултатите потвърдено, че технологичния модел е ефективно моделиране и реализиране на фазови преходи в развитието на познавателните механизми и

40

преустроиството на конфигурацията на съзнанието на субекта на игровия процес, основно чрез осигуряване на единство на личностно и компетентностно, осъществено в дейността, систематизирано от съзнанието – в нива на културно и социално развитие. Така технологичният модел по същество е средство и форма за отразяване и изразяване отношението на поставените цели и задачи като: 1 - взаимно обуславяне чрез връзката между мислене и умения; 2 - като единство на социално /компетентност / и психическо /личностно,/ изразено в структуриране и процесуално реализиране на дейността; 3 - като определен техен баланс – изразен в развитието на дейността, като приемственост между етапите на образование и степени на развитие. 2. Чрез приложения експериментално – формиращ технологичен модел и резултатите убедително се доказва, че интегративно – познавателните функции на сюжетно – ролевата игра са израз на значението й за познавателното и социално развитие и регулиране на поведението – основно като специфичен подход на организация на условия и средства да създаваме и направляваме отношения между субекти в условията на специфична педагогическа дейност и реализираща определена стратегия на самотворене, самоутвърждаване, чрез значение и смисъл, усвояване на начини на познание, но и метапознание и рефлексия, представени основно като процес - чрез социална технология /усвоена и моделирана/ към култура /игрова и лична/ и личностно формиране. 3. Експериментално – технологичния модел утвърждава организацията и управлението - като определител на характера на педагогическия процес; като

41

действия за реализация на конструкта в събитие; като единен процес на видове взаимодействия за развитие; като основни действия в педагогическият процес процес; определени отношения между субекти. Утвърдено и приложено като система за личностно и компетентностно развитие, за реализация на педагогическия процес като същност – управление на развитието, а като подход – при които детето учи, а педагога чрез вид взаимодействие и елементи на средата и специфично игрови условия, създава предпоставки за направляване и оптимизиране. 4. Експериментално утвърдена и реализирана чрез технологичен процес стратегия на движение от преживяване чрез мислене, определено и насочено чрез ситуацията, преобразувано в значение и осъзнато като познание, чрез приложение и структуриране в собствената игрова дейност, превърнато в личен опит, структурно и смислово, в индивидуалното съзнание като личностна и социална култура. 5. Чрез формиращия технологичен модел доказахме, че знанието е продукт на социалния процес, а мисленето е психически процес, осигуряващ движение от знание към ново познание, с което по същество е основа и средство за обогатяване на социалната програма на индивидуалното развитие. Утвърдихме като основна връзка между тях вида взаимодействие като специфична форма на социалното, конкретизирано чрез мисленето /психологическо/ и изразено в социалното поведение, създаващо основа на цивилизационното /социално/ и личностно развитие, като съзнателност като усвояване и създаване на култура /психологическо/. Така чрез взаимодействието се осигурява постигането на целта на развитието - психологическата промяна в индивидуалното съзнание, изразена като баланс на значение и смисъл, и

42

утвърждаваме мисленето като основно психологическо условие за развитие /задача/. 6. Технологичен модел на организация и управление на играта с нейните интегративно-познавателни функции, дефиниран и експериментално осъществен като интеграция в единна и комплексна, функционална система, на страни от педагогическата технология на формиране на играта и технологията на игровото взаимодействие в нея, доказва, че осъществява своите развиващи функции само когато представлява едновременно и в единство алгоритъм на управление /процеси/ и ръководство /субекти/, специфична етапност /нива на взаимодействие/, структура /компоненти/, условия и специфични функции /средства/ и форми на взаимодействие. 7. Дефинирана основна стратегия при конструиране и реализация на технологичния модел, представена чрез изведените основни закономерности : 1 - социалната ситуация преобразувана и моделирана на определени нива в структурата на собствената дейност.; 2 – проектирано и осъществено единство на педагогически средства и специфично игрови условия за психологически предпоставки за формиране на съзнание ; 3 -преднамерен, интерактивен и специфичен интерсубективен процес на пораждане на знания, формиране на мислене, конструиране на значения и смисъл, изграждане на опит ,като поле за творчество. Реализация по същество, чрез технологичен модел на педагогическа организация и управление, където : А. Ситуативната форма, първи компонент на технологията на педагогическото управление - като социално психологически процес, в който ситуацията е : 1 - форма и компонент на управленският процес; 2 - основна функция за моделиране и преобразуване /от

43

социална, психологическа в педагогическа/ на опит и познание, като основа на взаимодействието в конкретно определена съвместна дейност.; 3 - средство за насочване и организация на дейността – учене чрез преживяване /опит/ ; 4 - Ситуацията като метод на обучение – обучение чрез участие /правене/ ; 5 - задаваща социална среда, определяща координатите на развитие и регулиране, като културна матрица, осигурява модел и способи на действие,; 6 - дефинираща социалната локализация на индивида, изразена чрез формите на дейност и поведение в рамките на конкретната култура; 7 - средство за трансформиране и модифициране на социокултурното въздействие,; 8 - средство за осигуряване чрез взаимна допълнителност на социалното и психологическото, като равнище на социална интернализация чрез моделиране на специфични условия в играта. Б - Играта като дейност – втори компонент на технологията на управление. Основна същност на играта в технологичният модел – специфичен алгоритъм на приложение на обществено универсални способи на познание /нагледно моделиране/ , чрез механизмите на действеното преобразуване и предметно – игрово заместване, /като способност за построяване на бъдеща дейност/, възможност за проектиране и конструиране на структурно – съдържателната страна на играта и реализиране чрез взаимодействие с другите. 8 – Педагогическото взаимодействие в технологичен модел като основно действие и форма на управление и ръководство. Апробирано експериментално като : - обща характеристика, израз в насоченост и функция на - съчетание на индиректно игрово

44

стимулиране чрез средства и нива на педагогическо управление и ръководство, с цел задаване насока за съвместно мислене на субекти за активно решаване на проблеми; - като израз на интеграция на нива на общуване, дейност и форми на поведение, с акцент стратегия за съдействие и взаимно обогатяване за социално познание, регулиране на поведение и цивилизационно развитие.; - като действие за превръщане на конструкта в събитие, като атрибутивно събитие на педагогическият процес. 9 – Педагогическият процес : Зададени и експериментално обосновани динамични характеристики на педагогическият процес : 1. Винаги отношения между субекти - като процедура на актуализиране на вътрешни сили и възможности, като кооперативна съвместна творческа дейност на субекти, като процес на пораждане на знания от самите субекти, чрез активен диалог и съвместна активност в проблемни ситуации. 2. Като вариативност и баланс между системно определящи програмно-целеви доминанти /процеси и значения/ и възпитателни акценти /ценности 3. Основан на динамично единство на различни дейности - създаване на специфични условия за връзка с действителността, но използвани не като средство за съобщаване или упражняване в приложение на знания, а за пораждане на знания, конструиране на значения, като поле за активно и продуктивно самосъздаване и творчество. 4. Съдържателно – основен елемент личния опит - осигурен чрез баланс между цели /образователни, възпитателни, социализиращи/ и чрез потребности и насоченост – но основно в процес на

45

динамично развитие чрез реализиране на реалните познавателни възможности 5. Организационно – осигуряване на различни форми на съвместна дейност на възрастен - дете и между децата, директни и опосредствани, регламентирани и нерегламентирани, по-важното, преднамерени и непреднамерени, чрез единство, интеграция и комплексност, реализирано като технология, имаща за основна цел конструиране на мислене и познание. . Апробирани технологични характеристики и направления, реализиращи цялостният педагогически процес: - тенденция за интеграция на обучение и игра в образователния модел – чрез съдържания по образователни направления, постигане на насоченост на влияния, определяне на личен опит./ виж хипотеза/ - процеса на познание - интеграция на етапи чрез степени на идентификация, апробация и усвояване. Преходи и отношение между информация – значения – познание и опит. - формиране на система от практически умения, чрез ключови ядра от социални представи, чрез видове ситуации включени в игровата структура, с цел, постигане на динамика в развитието и съдържанието на игровия и личен опит. Умствени способности за конструиране на план и модел на действие. - осигуряване на единство на емпирично, когнитивно, рефлексивно, когитивно и аксиологично, като механизъм за формиране и структуриране на лична култура и регулиране на поведението – субкултура.

46

II . ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОКАЗВАНЕ НА ХИПОТЕЗА И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО. А – ИНТЕГРАТИВНО – ПОЗНАВАТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА СЮЖЕТНО – РОЛЕВАТА ИГРА В ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС. 1- Най-общо дефинирано като процес на формиране на нови личностни качества и способности, чрез интегриране и обобщаване на познавателно съдържание, нива и видове взаимодействия между субекти, като процес на опосредстване, преобразуване, интегриране и осмисляне. 2 - Като тенденция и подход за организация и управление на педагогическия процес, насочен за постигане на: – цялостност на образователното пространство ; - комплексност на педагогическото влияние; - постигане на контекстуалност на познанието ; - начин за създаване на цялостност и интегритет в преднамереността на педагогическите събития и практика. - едновременно социална /детерминирана/ - психологическа / смислово, субективна/ и педагогическа / технологично управляема/ ефективна процедура за афективно и мотивирано пресичане на „детския свят” , като игрова култура и субкултура и света на възрастния. - като форма на единство на социална нормативност и целесъобразност и стратегия за оценка на възпитателни и формиращи педагогически интеракции.

47

3 – Обобщаващи изводи за значението за играта: 1 – Играта е първа в която детето се учи на смисъл, а не само усвоява и се обучава специфично. 2 – Основно значение – създаване на психологически предпоставки за създаване и развитие на субекта чрез мислене, фантазия и въображение, като условия за конструиране и реализация в играта като процес на самосъздаване и саморазвитие. 3 – Специфично учене – сами формулират проблеми и творят решения. 4 – Специфично игрови средства – игрова роля, игрови действия и сюжетно събитие. 5 – Специфични ситуация и взаимодействие - средства за задаване и направляване, основни действия за организация и управление за реализиране на интегративно – познавателните функции.. 4 - Чрез апробацията на конкретно оперативната технология на интегративно – познавателните функции се доказа – в играта се осъществява обективация и субективация на наличните знания и чрез специфична познавателна дейност се осъществява социална детерминация на индивидуалното съзнание. 5 - Играта интегрира познавателно съдържание по посока на развитие на познание, опит и култура на индивида . 6 - Процедурни и технологични изводи : 1 – За играта основно не е овладяване на съответните предметни действия, а определена социалната технология на отношения и поведение. За децата „игровите световете” са система от реални социални отношения, обобщени и преобразувани в игрова

48

ситуация и реализирани чрез въображението като собствена игрова технология, моделирана по посока на конституиращите моменти и вътрешни стимули – игрова роля и действия. 2 - Целесъобразно е да се усвояват не отделни действия, парцелирани в образователни /предметни/ направления, а акцента да е на социални процеси, отношения и култура като технологии на поведение и дейност. Основно в играта детето не създава нов свят /това са реалните отношения на хората/, то моделира нова своя специфична технология в която чрез фантазия – моделира ситуации и събития, чрез въображението – открива нови способи на познание и действие и ги подрежда, макар и в условен и въображаем ред, в технологична процедура, в схемата на условните действия , но съвместно , споделено и съгласувано , насочен към другите. 3 – За играта чрез преобразуване на социалната ситуация последователно в психологическа и педагогическа се моделира достъпна система на социални отношения, основно като характеристика и съдържание, на отношения между човек – човек. Основно значение - ниво на развитие възможностите на мисленето за конструиране на смисъл в значенията и познавателни и практически умения за решаване на общо приети противоречиви и проблемни ситуации. 4 – Игровото пространство: Първо – това е част от действителността, субективно определено от група субекти като място и територия за игрово взаимодействие, което активизира, осмисля, насочва определянето и споделянето на бъдещата игра , а след това осигуряване на необходимата игровата среда, при което основни принципи субективното /личностно/ пред обективното/ материалното/ и функционалното преди

49

структурното. Второ – то е споделено и изразено като аналогия на реалното, но чрез въображението, чрез предмети заместители и условни действия като резултата е създадена въображаема ситуация, тоест, то е резултат на субективния избор на членовете на групата и колективното и творческо преобразуване на действителността, обобщено в общият замисъл и представено като обединяващо събитие, а чрез мислене и фантазия се конструира в моделирана игровата ситуация в която да се разгърне игровото взаимодействие . 5 – Обобщена основна цел пред технологията на управление и ръководство на интегративно – познавателната функция на играта – формиране на психологически предпоставки за конструиране от децата на игрово пространство, субективно определено като аналог, в рамките на ситуативно определена и зададена социална сфера и преживяно като контекст, в който чрез собствено игрови средства и способи на построяване / предмето-атрибутивно обозначавене и вербално моделиране на роли и отношения/, в условията на създадената и приета група и съвместна дейност, се реализира като личностно пространство за самоформиране, самоизява и самоутвърждаване, и се постига познавателно развитие и формиране на механизми на социално регулиране на поведението на децата . Б – ИГРАТА КАТО ПРОЦЕС НА ПОЗНАНИЕ Основно нагледно моделиране – чрез механизъм на определяне на структурно-съдържателната страна на играта чрез предметно игровото заместване като основна способност за построяване на модели на съвместната игра. Изведени обобщения и закономерности за играта като познание :

50

1- синкретично единство на три фундаментални насоки на човешкото отношение и познание - към предмети, другите и себе си ; 2 - действено смислова ориентация в смисъла, задачите и нормите на обществена дейност и социалните отношения, функции и социални технологии; 3 - формиране на способност за разбиране на умствените процеси на другите ; 4 - социални възприятия и основно социалната функция на човещкото познание;

5 - интернализират социални мисловни инструменти и модели, а чрез формите на интерсубективност – поведенчески механизми за взаимно разбирателство в рамките на културния контекст; 6 - трансформиране на знания – чрез обобщаване и интеграция, самостоятелно приспособяване в моделирано от зададения контекст, социално пространство, преобразувано и моделираночрез ролята по посока на игровото действие в два плана – специфично самостоятелно игрово познание на институциализирани социални връзки и отношения.Така познанието не само се прилага, но и реконструира в зависимост от строежа на играта – от ситуация и чрез мислене, към нива и насока на интеграция и обобщаване, изразени в замисъл и план на действие ; 7 - поява на въображението - способ за решаване, специфично преобразуване, чрез символика като форма на мислене и обобщаване, споделено съгласуване на средства за комуникация. - възможност за съвместно действие в плана на образа; на ситуацията и груповото действие.. 8 - условия за промяна и структуриране на индивидуалното съзнание – като психически процеси – възприятие и мислене, като атрибути – преживяване,

51

познание, отношение . Но основно условия чрез формите на субективност да редуцира – представи, да опознава – познание и да комуникира – отношения , изразено в прояви на активност, самостоятелност и творчество за систематизиране на поведение и дейност като преход от конкретно и предметно към смислово и целево диалогично с другия – от хаотични действие към отношение и взаимодействие; 9 – процес на присвояване и изразяване - създаване на личен опит. Следствие на разгръщане на знакова и символна функция чрез конструиране на обществено изработени значения и усвоени общи способи на опосредстване и познание . От обективните обстоятелства през игровите действия, чрез опосредстване и преобразуване от мисленето в структура на съзнанието; 10 – Играта като процес на полагане на субективното на вън / дейност/ и снемане в себе си на обективността на света /творчество/. Реализиране на познанието като, дейността се определя като полагане /обективиране, опредметяване/ на човешката субектност в конкретна обективно –материална форма и същевременно снемане /разпредметяване, усвояване/ на външните, обективно реални дадености на формите на общочовешката духовност – психика, съзнание, познание, ценности. Приемането, че играта е полагане на субективността навън – я определя като практическо преобразуване и формиране, а снемането в себе си на обективността на света – като духовно – творческа, като особеното и важното е, че тези две страни на активността образуват процесуалното й единство. Така обобщено, както вече бе посочено, познанието в играта се очертава като единство на реално – преобразуваща и проективно – конструктивна дейност, като израз на концептуализирана реалност на

52

дейностно – познавателното отношение на субекта към нея./действителността/. 11 – Единство на психично и съзнателно, изразено в нива на регулация и чрез мисленето, водещо към социално и познавателно развитие, тоест, опосредстване, но не само организационно – съдържателно, а акцент на личностното, като реализация на концепция за преобразуване на отношението към средата в личностен смисъл и индивидуално съзнание В – ИГРОВИ ПРОЦЕС - представен чрез структурно - функционален модел на формиране на игровия процес. Основни компоненти и установени закономерни връзки и отношения по посока на изграждане на единен и цялостен игрови процес :1 - игрова задача;2 - познавателна сфера на играта; 3 - игрови действия ; 4- игрови способи ; 5 - игрово съдържание – конкретизация на формираното игрово пространство. 1. Изводи и обобщени за основни характеристики и функции на играта в образователния процес. А – като субективно притежание ; Б – като условие за социална интеракция; В – като социална среда за развитие; Г – като форма : Д – като педагогическа форма за организация и ръководство на процеса на развитие – основни задачи и направления:

III. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЕРСПЕКТИВНАТА ЦЕЛ . ИГРАТА В ЕДИННАТА ОПЕРАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБЩО ПЕДАГОГИЧЕСКО РАВНИЩЕ.

От гледна точка на управлението, като обобщение на получените резултати от обективните методи на

53

изследване и направените изводи, обосновахме като основен принцип на анализ, играта в образователният модел винаги да се анализира в два аспекта – социален и психологически, Приемайки опосредстването като универсална способност, доказахме, че то се реализира чрез оръдието в процеса на психическото отражение в два целеви аспекта : 1- социален, основно усвоява предметни действия и операции, индивидуално и субективно, в рамките на социалното, детерминирано чрез ситуацията, в процеса на които моделира собствен план на действие, на равнище , структурирано от мисленето ; 2 - психологически – основно формиране, чрез преобразуване на психологически процеси и представи и моделиране на система от отношения, като израз на субективност, в съвместната дейност, като условия за реализация на собствени социални взаимодействия, като опосредстван дейностен израз на личностен смисъл. В резултат на изследването изведохме като основна цел и значение, постигане на функцията на играта като механизъм на социално унаследяване в : 1- обективен, материален, външен план, действия, структуриране, но и съгласуване ; 2- субективен план – процеси и способи, проектирани като система от условия, в прехода на ситуация в структурата на дейност, необходими за реализация на обществени и социални функции ; 3 - субект-субективен – израз на отношения и смисъл в личностните структури на съзнанието. В анализа на резултатите от изследването доказахме , че играта основно трябва да се анализира като вътрешно преобразуване на вече налични образци и

54

ситуатирани представи, тоест, на мисловен процес на ново структуриране, чрез каузалност на съзнанието /отношение, смисъл/, и проектиране на нова собствена действителност, изразена в процеса на екстериоризация. С оглед на това разбиране, при конструирането на играта определихме като принципно водещо вътрешното /субективното/, което се изразява чрез външното – в процеса на което субектът се създава и саморазвива. Чрез експериментално формиращите модели доказахме, че играта се анализира като резултат на : 1 – степен и нива на интеграция на влияния /знания;/ във форми на взаимодействия /съвместна дейност/; 2- проектиране на субективното, като изява, присъствие и утвърждаване сред другите; 3 – като изява на когнитивното в нива на конструиране на игрови действия и отношения; 4 - форма на креативното като творчество в сътворяването на собствена картина на света ; 5 – като възможност за рефлексивното в процеса на самосъздаване. С това именно ние мотивираме заключението, че играта е по - сложна от обучението, чрез резултатите от изследването я определихме като основна и водеща в развитието, което ни задължава, чрез добре аргументирано и проектирано управление и ръководство да се утвърждава като доминанта в образователния модел в предучилищна възраст чрез концептуално и целево, съдържателно и технологично свързване с другите дейности, като единство и допълване на социално детерминиращото и психично – формиращото чрез педагогическо - направляващото, формиращи в единство предпоставки за бъдещо развитие.

55

Условия и направления за осигуряване на технологичното единство.

Първо условие. Определяне и приемане решаването на общите и конкретни цели и задачи. Според нас това са формирането на конкретната дейност и съответното взаимодействие в нея, като обозначаване на различните, но единни цели на формиране – субекта на съответното взаимодействие и дейност и практически умения и познавателни способности за реализация на съвместната дейност, който допълнително конкретизират оперативната технология, но на локално равнище, като оперативно – модулни технологии в рамките на конкретното частно педагогическото равнище и в единството и целостта си като съставни части на единна оперативна технология структурирана като общ модел на приложение на интегративно – познавателните функции на всяка дейност в образователния процес. Второ условие. Основно и определящо спецификата на различието между дейностите, но и тяхното единство, не е толкова във водещите мотиви, а в : 1 - Нов начин на поставяне и определяне съдържанието на задачите – тоест, формулираната цел съобразно конкретно дейностните условия за овладяване на съответните способи на познание и действие. 2 - Възможност за осигуряване на връзка и обусловеност между обща цел – конкретно съдържание – възможни специфични нива на конкретно дейностна организация и самоорганизация – в общият педагогически процес, като единство и синхронизация чрез видове задачи, особеност на познавателна сфера, различие на статус - роли и правила, специфично дейностни средства и основни действия по посока на общата цел – развитието на съзнание и личност.

56

Трето условие. Основна цел е чрез конкретната дейност да се осъществява специфичен преход от информация и вътрешен образ на средата /модел / към ориентация на поведение и рефлексия, като активно съзнателно отношение към средата и главно към себе си. Четвърто условие за единство и обусловеност – реализация на основната целева определеност и процесуалност чрез технологичния модел – в процеса на различните дейности, на специфични нива на взаимодействие /обучаващо, игрово, практическо/ да конструираме значим за децата общ контекст, като основа за етапно създаване на самостоятелни модели на познавателни и практически действия и чрез насочване на проявената активност към концептуално обединени и ситуативно зададени проблеми, I ufejf od формираме субекта, който да обобщава, моделира, преобразува, но и да структурира, дефинирани общоприети от децата педагогически ситуации в структурата на конкретната, собствената и съвместна дейност, чрез наличието на психологически предпоставки, формиращи умения и способности за това. Пето условие, чрез образователния модел реализиране като основна тенденция, постигане цялостен и единен педагогическия процес. Според нас основното е изграждане на цялостен и единен педагогическия процес чрез : - тенденция за интеграция на обучение и игра в образователния модел – чрез съдържания по образователни направления, но като основа за постигане на насоченост и активност към: 1 - комплексни проблемни области от действителността; 2 - интерактивност на влияния ; 3 - за общ и единен процес на учене за

57

конструиране на значения, формиране на смисъл и личен опит. - основно и важно е интеграция на технологични етапи на специфични нива в различните дейности, чрез средства и методи за единния процес на познавателно развитие, чрез степени на идентификация, апробация и усвояване. В крайна сметка, осигуряване на единна основа, чрез взаимно допълване и осигуряване на преход и преобразуване между информация – значения – познание и опит. - формиране на единна система от общи познавателни и практически умения, чрез ключови ядра от социални представи и значения, представени чрез общо предметно съдържание на видове ситуации, но включени в структурата на конкретната дейност, със съответни задачи, условия и социални роли с цел, постигане на динамика в развитието и цялостност и системност но съдържанието на личен опит. - осигуряване на психологически предпоставки за единство на емпирично, рефлексивно и аксиологично, като реализиране на педагогически механизъм за формиране на лична култура. Цялостен и единен педагогически процес в който : Ситуацията : 1 - основно средство за единство и обусловеност; 2- моделира и преобразува опита и познанието ; 3 - основа за взаимодействието; 4- обединяващо средство – основа за организация и управление на процеса на развитие; 5- но различие на приложение – метод и средство за конструиране на познание и структуриране на опит, но не е форма на педагогическа организация на процеса – реализация на стара целева концепция, предимно съдържателно като обем за усвояване на знания, умения и навици . Важно и определящото е ситуацията осигуряваща основа за

58

вариативност на влиянието и взаимодействието – една ситуация – различни задачи и условия – но интеграция не тематично, а ситуативно-оструктурно, защото ситуацията е организационна структура на познание и опит, а не на процеса на тяхното формиране.. Конкретна дейност – основно условие и форма на реализация на единството в рамките на педагогическият процес на следните нива : Ниво 1- самата конкретна дейност : специфично дейностно на операции, способи на познание, - на ниво осмисляне, обобщаване, проектиране – в конкретното взаимодействия. като оперативна технология. Нива 2 – общо педагогическо ниво: 1 - единство на дейности по посока на общо педагогически цели и задачи; 2 – всяка дейност разглеждана и анализирана като специфично дейностни условия и средства; 3 – конкретно педагогическо взаимодействие : определено от: а- характеристики на процеса на учене и познание; б – видове и нива от дейността.; 4 - стратегия – основен принцип за преобразуване на социалната ситуация и структуриране в игровата дейност; 5 - алгоритъм на формиране на субекта; 6 -оперативна технология – преход и етапи на моделиране на конкретната дейност; 7 – конкретизация на взаимодействието – педагогическо – възрастен – дете , оптимизация на социално и психическо чрез педагогическото обща организация на учене – средства за опосредстване и трансформиране Вид взаимодействие – от конкретика на преобразуване на социалното в психическото, като смисъл в значението - моделира, преобразува, интегрира – специфичен процес, средства и действия за единно решаване задачите на основните интерактивни действия – обучение и възпитание.. Ниво 3. Единство на общо психологическо ниво : единство основано на формиране на

59

нови психологически образования- превърнати във фактори за личностно развитие, като качества в структура на съзнанието : 1 - психологическият механизъм на познанието; 2 - процеса на опосредстване и моделиране; 3 - интеграция на нива личност, компетентност, рефлексия; 4 – резултативно – ниво на умения и способности. Така обща принципна основа и конкретизация на целта чрез образователният модел - основно реализирана чрез единен технологичен модел на организация и управление на общо педагогическо равнище, чрез представяне на алгоритъма на единството на реализиране на социалната причинност и формиране на субективното начало. Като субективна активност, мотив, тенденция, вътрешен проект, чрез конструиране в условията на управление и организация на определено образователно пространство – контекст, чрез набор от свързани по определен начин конкретно дейностно съдържание и условия, които могат да окажат влияние на процеса на образование, подчинени на цели, задачи, съдържание, но определящи в единство и реализиращи личностни и компетентностни аспекти на развитието Шесто условие. Основната насока при конструиране на образователният модел е, общата характеристика на обекта на познание, представен и приет като генерална съвкупност като идеално познание, чрез формите на педагогическата преднамереност, конкретизирана въз основа на единството на определена дейностна специфика като система от основни действия, условие, и средства, подложена на непосредствено изучаване като извадка /ниво и вид взаимодействие/ и представена като обобщение и аналогия на действителността като отношение в значението, като резултат на единният функционално - структурен модел на организация и управление на педагогическият процес. Така

60

технологичният модел придобива педагогическа насоченост в аспекта на постигане на единството на цели, съдържания, процес, среда и нива и форми на организация и самоорганизация, като конструиране и проектиране на условия за реализация на развиващите функции на всяка конкретна дейност, по отделно и в единство по отношение на личностното и компетентностно развитие. . Седмо условие. Чрез единството и взаимната обусловеност на оперативно модулни технологии осигуряване на оперативното единство на ниво методика – съдържателна страна и отношения на компоненти и ниво технология – процесуална страна, при реализацията на педагогическата система и цялостният образователен процес, чрез съчетаване, обуславяне и допълване на разновидности на педагогическо взаимодействие,/ игрово, обучаващо, практическо/ като реализиращи единно преднамерено управление на психическото развитие на детето. По този начин модулните технологии трябва да осигуряват : – Основа за единната технология – като етапи на организация и реализация на съответното частно педагогическо равнище на единни специфични подходи чрез конкретно оперативни технология : възпитателен – водещ, целево определящ и съдържателно реализиращ развитието; обучаващ – осигуряващ реализация на оперативната и психологическата основа на съответния процес и чрез усвояване на информация и способи на познание, прави възможно единството и обусловеността на структурата на общата технология; когнитивния подход – обединяващ и определящ нивото на реализация, основно мислене, изразен в социално познание и регулиране на поведение. - Нива на диференциране на педагогическото взаимодействие – игрово, обучаващо и практическо,

61

обосноваващи единството на личностни и дейностни компоненти, като условия изразяващи специфичните социални и процесуални връзки като конструктивни единици на единния технологичен процес на развитие. Осмо условие. Като основа на единна технология - обединяваща отделните технологии – като видове и нива на учене - единна система на съдържания и етапи на формиране на познание и опит – във всяка дейност има учене, но със специфични цели, способи, отношения, средства, закономерности които се моделират по посока на познавателното и социално формиране, чрез обединяващата стратегия, психологическия механизъм и педагогическо взаимодействие – като единство на условия /специфично дейностни/ и средства и методи за направляване Така обект на единното технологизиране на общо педагогическо равнище са: 1 – единство на технологии на обучение и игра – на ниво организация на игрова и обучаваща структура; 2 - специфичните нива на взаимодействия на субектите на игровото и обучаващото взаимодействие по посока на конкретните интегративно познавателни функции. Специфично /от същността на дейността/ и различно от другите, дори и да е обозначено общо като вид” игрова ситуация”, тоест, отчитане на различието , основните характеристики на трите основни дейности. Които със специфичните си условия и средства задават възможните нива и параметри на взаимодействие, но и етапи и нива на обусловеност на познавателно и социално развитие.

62

АВТООЦЕНКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Научният принос и теоретичното значение на дисертационното изследване се състоят в разработването на научно обоснован, логичен, вътрешно обоснован и структуриран, адекватен на актуалните потребности на теорията и практиката на предучилищното образование технологичен модел на организация и ръководство на сюжетно – ролевата игра с оглед реализиране на нейните интегративно – познавателни функции в познавателното и социално развитие на децата в предучилищна възраст.

Дисертационното изследване предлага следните основни теоретични приноси:

1. Педагогическа концепция за цел, задачи и основна

стратегия на предучилищното образование. 2.Формулиране на продуктивно в теоретическо

отношение определение за същността и разновидностите на взаимодействието в контекста на организацията и управлението на образователният процес, приложение като методологическа основа при конструирането на образователния модел.

3. Същност и структурно – функционален модел на педагогическото взаимодействие – процесуални характеристики на модела на педагогическото взаимодействие в предучилищна възраст.

4. Същностна определеност, структура и стратегия на игровото взаимодействие.

5. В системно – предметното направление на изследването определение и социално – психологически анализ на структурните компоненти на макроструктурата на

63

играта като процес на познание и интеграция на знания: в съдържателен аспект – игрови средства и механизми на получаване и интеграция на знания в играта; процесуален аспект – процес на преобразуване на наличните знания по посока на игровия замисъл; психолого – педагогически аспект – нива и етапи на интеграция и преобразуване на знания в играта.

6. В организационно – дейностното направление – чрез теоретически анализ и моделиране на основните постановки за проектиране на технологичния модел чрез дефиниране на същност, теоретическа обосновка, подходи и основни функции на педагогическото управление и педагогическата технология, а в конкретно специалното направление – педагогическото и игрово взаимодействие и общуване като основни действия и форми на организация и управление на играта.

7. В експериментално – формиращото направление – единен оперативно технологичен модел на педагогическо управление и организация на сюжетно – ролевата игра за реализиране на интегративно – познавателните и функции в образователния процес.

8. В теоретико – системното направление – дефиниране и структуриране на същността и водещите значения на интегративните функции на сюжетно – ролевата игра за познавателното и социално формиране на децата.

9. Обосноваване на основни насоки и условия за приложение на интегративните – познавателните функции на играта като игрови подход при конструирането на образователния модел в предучилищна възраст.

64

Основно значение и практически приноси : Основното значение се състои в създаване на надежден и научно обоснован фундамент на организация и експериментална проверка на практически, оперативно - модулни модели и системи за организация и управление на познавателното и социално развитие на децата чрез играта, предназначени както за управленско и законодателно ниво на предучилищното образование, така и за приложение в базовата професионално – педагогическа подготовка и квалификация на детските учители. Предложените модели са с висока степен на практическа приложимост, тъй като представляват синтез на съвременни педагогически и психологически знания, подходи и парадигми, като основа на разработката по същество на нов проект за проектиране и реализация на единен образователен модел на предучилищното образование. В този аспект основно значение имат:

1.Структурно – функционален модел на формирането на игровия процес.

2. Структурно – функционален модел на игровите действия като основно средство на интеграция на знания в играта.

3.Оперативен технологичен модел на педагогическо управление и организация на сюжетно - ролевата игра с оглед интегративно – познавателните й функции в образователният процес.

4.Функционално – структурен модел на формиране на субекта на играта.

5. Организационно – педагогически модел на игрово взаимодействие.

6.Модел на приложно- оперативна модулна система „учене чрез структуриране на преживявания”.

7. Модел на приложно – оперативна модулна система „обучение чрез участие/правене/”.

65

Публикации по темата на дисертационното изследване.

Студия . 2013г. -Марков,С. Съвременни аспекти на управлението в педагогически контекст. /Сборник "Интегративни тенденции в обучението на студентите. (обем - 76 с.) ШУ., Колеж - Добрич 2013 с. 144 - 220.

Учебно помагало 2014г. -Марков, С. Психолого - педагогически измерения на детската игра. Електронен модул за дистанционно обучение по "Педагогически технологии на игрово взаимодействие" 2014г.

Статии: 2016 г. – Игровите действия като специфично

игрово средсво за интеграция на знания в сюжетно –

ролевата игра. Годишник на Колеж Добрич ШУ том IX 2016

с.30

2015г. - 2015 Игрово взаимодействие. Същностна и видова определеност, характеристики и функции. сп. "Образование и технологии" кн 8 2015 с.40

2014г. -Марков, С. Сюжетно - ролевата игра и познавателното развитие на децата в предучилищна възраст. сп. "Образование и технологии" кн.5, 2014 стр.72

2014г. - Марков С. Сюжетно-ролевата игра като механизъм на социално унаследяване и услови за социална детерминация на познавателното развитие в предучилищна възраст. –Годишник на Колеж Добрич 2014г. с. 62.

2014г. - Марков С. Сюжетно-ролевата игра и познавателното развитие на децата в предучилищна възраст. Годишник на Колежа Добрич 2014г. с. 73.

66

2013г. -Марков, С Отношението психично - субективно - дейност като основа за съвременното разбиране за играта. Годишник на Колеж - Добрич.2013. с.249

2012г. -43 . Марков, С. Играта - същност и приложение в педагогически контекст според съвременните парадигми на постмодерното мислене. Сп.”Образование и технологии” 2012 г бр 3 с.36

Други публикации

2015г. -Дейност и поведение като цел за формиране чрез педагогическото взаимодействие в предучилищна възраст. Годишник на Колеж Добрич ШУ том VIII

2015г. -Ситуация и дейност - основни компоненти на технологията на педагогическо управление и ръководство. Годишник на Колеж Добрич ШУ 2015 томVIII

2013г. -Марков, С Отношението психично - субективно - дейност като основа за съвременното разбиране за играта. Годишник на Колеж - Добрич.2013. с.249

2013г. -Марков,С. Релацията действителност - индивидуален свят като основа за дефиниране на личностната парадигма на развитие.Годишник на Колеж - Добрич 2013. с.229

2012г. - Марков, С. Новопарадигмалното образование - теологически и методологически аспекти. Международна конференция на тема „Иновации и интерактивни технологии в образованието”. Организатори сдружения „Етнотолеранс” и „Професионален форум за образование” С.,2012 с.68-76