ПРОФЕСИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ КЪМ...

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ИНЖЕНЕРНО ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ - СЛИВЕН

АВТОРЕФЕРАТ

НА

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД

НА ТЕМА

ПРОФЕСИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ КЪМ

ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ (В СТУДЕНТИТЕ, ОБУЧАВАЩИ СЕ ЗА ИНЖЕНЕРИ

С ДОПЪЛНИТЕЛНА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

„УЧИТЕЛ”)

за придобиване на образователна и научна степен „доктор“

катедра „Педагогика и мениджмънт”

Моника Дойчинова Симеонова - Ингилизова

научни ръководители:

1. проф. д-р Марина Николова

2. проф. д.п.н. Анна Татаринцева

2015 г.

2

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на разширено заседание на

катедра „Педагогика и мениджмънт” на ИПФ-Сливен; ТУ-София, състояло се на

07.05.2015 г.

Дисертационният труд е в обем 228 стр., съдържа 19 фигури и 18 таблици,

приложения - 13. Използваните литературни източници са общо 335 заглавия (272 на

кирилица и 63 на латиница).

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 21. 09. 2015 г. от 11:00 часа в

зала 1104 в ИПФ - Сливен; ТУ - София на открито заседание на научно жури в състав:

1. проф. дпн Маргарита Терзиева

2. проф. д-р Тиха Делчева

3. проф. д-р Марина Николова

4. доц. д-р Снежана Консулова

5. доц. д-р Мария Рошманова

Резервни членове: 1. доц. д-р Маргарита Тенева

2. доц. д-р Маргарита Пехливанова

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в каб. №

1305 в ИПФ-Сливен; ТУ-София.

Автор: Моника Дойчинова Симеонова - Ингилизова

Заглавие: Професионална устойчивост към педагогическата професия (в

студентите, обучаващи се за инженери с допълнителна професионална квалификация

„учител”)

3

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

АКТУАЛНОСТ НА ТЕМАТА

В Инженерно-педагогическия факултет – Сливен на Технически университет –

София се извършва обучение на инженери с допълнителна професионална

квалификация „учител”. От една страна инженерството като цяло се развива бързо и

динамично, а от друга страна педагогиката е доста консервативна наука. Обединени в

едно тези две професии дават профила на специалиста, който ще се реализира като

инженер-учител в професионални гимназии, подготвящи технически кадри със средно

образование. Инженерът с допълнителна професионална квалификация „учител”

трябва да е добре подготвен инженер и учител. Самата комбинация между тези две

професии води до формирането на един специалист, в който трябва да се съчетават

нагласа към инженерната и нагласа към учителската професия. Не само на пръв поглед

това е една сложна и многопластова комбинация, върху която трябва да се работи не

само за нейното стабилизиране, но и за развитието й.

Не е тайна, че много млади хора завършват висшето си образование и или

изобщо не „влизат” в професията, или я напускат след известно време. За съжаление

казаното е валидно и за учителската професия.

Този факт извежда на преден план акцента върху устойчивостта на направения

професионален избор и в частност към педагогическата професия.

Проучването на литературни източници по проблема показват, че

професионалната устойчивост в контекста на професионалните характеристики на

работата на инженер-учителите не са били разглеждани. Всичко това провокира

научните ни търсения и ни насочи към изследване на проблема.

ПЪРВА ГЛАВА. Научно теоретични основания на дисертационното

изследване

1.1.Професия “инженер с допълнителна професионална квалификация

“учител”

Понятието “инженер с допълнителна професионална квалификация “учител””

може да се разглежда от две страни. Първо - като “инженер с конкретна специалност” и

второ като “учител”, съчетаващ психолого-педагогически и методически знания и

умения. Професиограмите на всяка от тези професии съдържа различен комплекс от

знания, умения и навици с различна професионална ориентация. Важен в тази връзка е

въпросът “какво представляват педагогическите умения на инженер-педагога”. Всичко

това привлече вниманието ни и провокира интересът ни за по-задълбочено изследване

на въпроса, свързан с професионална устойчивост към педагогическата професия при

студентите, обучаващи се за професията “инженер с допълнителна професионална

квалификация “учител”.

1.2. Проблемът за устойчивостта в научната литература

Проблемът за професионалната устойчивост на учителя е доста сложен и

многостранен. За по-пълното му разглеждане е необходимо да се разгледат понятията:

„устойчивост”, ”професионална устойчивост”, ”професионална устойчивост на

учителя".

1.2.1. Понятие за устойчивост Научните изследвания, относно проблемите, свързани с устойчивостта са

приблизително от около три века. В концепцията за устойчивост във философията,

свързана с функционирането на една или друга система, „устойчивостта действа като

характеристика на процеса или явлението, специфичните свойства на която остават

винаги същите, неизменени, позволяващи да се различава от другите и се наричат

признаци и симптоми. ” [203].

4

В рамките на обществените отношения признака устойчивост притежава

огромна значимост. Този признак е присъщ на всички обекти и отношения.

Фигура 1. Взаимовръзката на устойчивост с различни категории

Всички изследователи подчертават връзката между способността за

саморегулиране и устойчивостта на организма. Устойчивост се постига чрез система от

регулаторни корелации. Възможността да се самоорганизират под влияние на външни и

вътрешни условия е първоначалният и най-важен фактор за устойчивостта на цялата

система.

1.2.2. Професионална устойчивост

За първи път понятието "професионална устойчивост" е въведено от

K.K.Платонов през 1965 г., и се разбира, като такова свойство на личността, в което се

проявява интензивност, ефективност и устойчивост на професионалното

ориентиране. Професионалната устойчивост характеризира такова сливане на

работещия със своята професия, когато професионалната дейност става за личността

"трудова доминанта" [192.40]. Терминът "професионална устойчивост" започва да

придобива независим статут в педагогиката сравнително неотдавна - от средата на 80-

те години на XX век. Тя е обект на изследване на редица, най-вече руски учени. В

работата на педагози и психолози (И.П.Андриади, M.A.Aлимова, Л.Г.Борисова,

И.Н.Димури, Ф.Г.Зиядинова, В.Н.Турченко, Г.А.Нагорни, З.К.Каргиева и др.) са

отразени различни подходи към проблемите, свързани с професионалната устойчивост

на учителя.

1.2.3. Емоционална устойчивост

Някои автори са дали определение за емоционална устойчивост в инженерната и

авиационната психология. Ю.Н.Кулюткин - индивидуално-психологическа

характеристика на личността [118.192]; Л.М.Аболин - системно качество на личността

[2.267.]; С.А.Изюмова и Н.А.Аминов - способността на човека да се противопоставя на

емоционални дразнители [94.128.]; А.В.Мирошин - "интегративно свойство на

личността, осигуряващо висока ефективност на [150.25]. Н.В.Кузмина [114;93],

В.А.Сластенин [218.160], А.И.Щербаков [270.13] правят заключението, че

предпоставка за устойчивостта на педагогическата дейност е готовността за

тази дейност.

1.3. Устойчивост към педагогическата професия

В дисертационния труд професионалната устойчивост в педагогическата

професия се разглежда от две гледни точки (фиг. 2).

5

Основни аспекти в изучаването на професионалната устойчивост в педагогическата

професия

Социален проблем във формирането на

професионалната устойчивост на

педагогическите кадри

Изучаване на професионално-

личностните качества на учителя,

определящи устойчивото му отношение

към педагогическата професия

Фигура 2. Основни аспекти в изследването на професионалната устойчивост към

педагогическата дейност

При разглеждането на концепцията за професионална устойчивост по

отношение на професионалните и личностни качества на субекта, И.Э.Стрелкова и

А.А.Южанинова определят, че съществена роля във формирането й имат: умението

правилно да разбира и оценява личните качества на окръжаващите го и техните

взаимоотношения, да прогнозира изменението в състоянието и поведението на хората,

да предвиди резултата на своето въздействие върху тях. [232]. В работата на

Г.А.Нагорная устойчивостта на педагогическата дейност като основно начало зависи от

много условия: знания, умения, навици, качества, личностни характеристики и др. Тези

проблеми са посочили в своята работа и A.Г.Антоненко и В.A.Taтенко [по 160.21];

E.M.Kовалчук [107.155] и Н.Е.Мажар [131.92]

Обобщавайки основните разсъждения по въпроса за "професионалната

устойчивост на учителя", можем да заключим, че това е една сложна система на

индивидуално-психологическо образование, обезпечаващо продуктивната работа на

учителя, независимо от негативното въздействие на външни фактори.

1.3.1. Мотиви и готовност за педагогически труд

1.3.2. Мотиви и активност

Мотивите определят активността на човека в тясно взаимодействие с неговите

качества и главно волевите. Те имат отношение към степента на реализация на

мотивите. За да се изпълни решението, взето след “борбата на мотиви”, са необходими

волеви елементи. Мотивът няма да може да се реализира, ако няма реално действие.

Нещо повече, самите мотиви придават смисъл на тези качества и определят тяхната

същност. Именно мотивационната основа придава смисъл и сила на всяко волево

качество.

1.3.3. Мотиви и саморегулация

Единство на изходните мотиви и крайната цел е възможна при хора, осъзнали

своя път в живота и подчинили всичко на това. (С.Л.Рубинштейн) Единството на

дейността се осъществява чрез единство на целите, към които е насочена, и мотивите,

от които тя произлиза. При изпълнението на всеки сложен поведенчески акт,

саморегулацията се изразява в съзнателни усилия на личността, насочени към

започване на действието, към неговото усилване или забавяне, задържане или

възстановяване, приключване или превключване към друго действие. Съвкупността от

устойчивите мотиви на една личност, ориентират нейната дейност в определена посока.

1.3.4. Мотиви и насоченост

Насочеността, като израз на избирателно отношение на човека, изгражда и

общата му активност. Тя се свързва с характера не само чрез потребностите, но и чрез

мотивите, интересите, желанията. Тези компоненти като съдържание на насочеността

рефлектират и върху характера. Насочеността се реализира в различни форми, една от

които е професионална. Професионалната насоченост, желанието да се усвои професия,

6

стремежът към нещо реално, развива способности за достигане на желаното, а заедно с

това се изграждат и черти на характера като готовност, целенасоченост,

съсредоточеност и др.

1.3.5. Интерес, призвание и готовност за педагогически труд

Интересът към педагогическата професия от една страна зависи и се определя от

мотивите за избор на професията, а от друга до голяма степен определя устойчивостта

към нея. Понятието “интерес към педагогическата професия” може да се разглежда

двустранно. От една страна – като избирателно отношение към педагогическата

дейност, а от друга – като конкретна насоченост към педагогическия труд. Решаваща е

ролята на интересите и мотивите за професията, защото директно се свързват с

желанието или нежеланието за работа в сферата на педагогиката и конкретната

учителска дейност. [122,53]

Въпросът за формиране на устойчив интерес към професията “инженер с

допълнителна професионална квалификация “учител”” в студентите е тясно свързан с

процеса на провокиране и развиване на положителни мотиви за педагогически труд.

Наличието в младия човек на устойчив интерес към учителския труд е условие за

развитие на призвание към учителската професия. [77.146]

Характерно е, че доминиращата мотивация е насочена към съдържателна и

действена страна.

От мотивите за педагогическа дейност, зависи до голяма степен възможността за

преодоляване на трудностите по пътя за изпълнение на взетото решение. Колкото по-

ясна е мотивировката, толкова повече може да се очаква повишена активност при

преодоляването им.

въздействие на средата

(семейна, училищна, социална)

професионално-педагогическа насоченост

отношение към потребност от

учителската педагогическа

професия дейност

МОТИВИ ЗА ИЗБОР НА

професията и упражняването й

ценностни и професионални

ориентации

професионално- самооценка на

значими качества собствените на

личността възможности

Педагогическо призвание

Емоционално-волеви отношения

Фигура 3

(по М. Михайлов)

7

1.4. Ролята на устойчивостта в структурата на личностните качества на

инженер-учителя

Към най-важните личностно-професионални качества на инженера с

допълнителна професионална квалификация „учител” се отнасят следните:

информационна компетентност по предмета, който преподава; педагогическа

компетентност; психологическа компетентност; емоционална устойчивост –

емоционално-волеви качества (умение да контролира своето поведение и поведението

на учениците в различни педагогически ситуации); педагогическа общителност;

педагогическа наблюдателност; обективно да оценява знанията на учениците;

педагогическо творчество. Те се формират през целия процес на подготовка на този род

специалисти, но той продължава и при реализиране в професията. През цялото време

на изграждане на професионалните и професионално-личностните качества, върху

студентите, обучаващи се инженер-учители, а и самите учители, са подложени на

действието на редица фактори. (представени са на следващата фигура 4)

Фигура 4. Фактори, влияeщи на професионалната работа на инженера с

допълнителна професионална квалификация „учител”

Най-пълно същността на професионално-педагогическата ориентация е разкрита

в изследванията на В.А.Сластенин [215], П.Ф.Каптерев [102], Н.В.Кузмина [114], както

и редица други изследователи. Професионално-педагогическа насоченост на инженер-

учителя се формира от два основни компонента – любов към децата и интереси в

областта на инженерството, които са представени в следващата таблица.

Интересът към инженерната специалност е в съчетание с интерес към техниката.

Основните компоненти от насочеността на инженер-учителя определят неговата

личност – следващата фигура 4.

1.5. Формиране на професионалната устойчивост към педагогическата

професия

Във всички анализирани научни разработки се разглеждат различните аспекти

на усъвършенстване на професионалната подготовка на учителя: формиране в

студентите на професионално-педагогическа готовност, професионална компетентност,

методическа готовност, професионално-педагогическа насоченост и др. Заинтересовани

сме от съвкупността на всички тези аспекти, които биха обезпечили продуктивния и

успешен труд на инженер-учителя. След обстоен теоретичен анализ и практически

Физиологични

(субективно преживяване на трудност на работата, степен на

натоварване)

Финансов

Интериорни

(обзавеждане и оформление на работната среда: класни стаи, лаборатории и др.)

Психологически

Личността на инженера с допълнителна професионална

квалификация „учител”

8

опит, стигнахме до извода, че такова образование се явява професионалната

устойчивост за педагогическа дейност.

По наше мнение, професионалната устойчивост на инженера с допълнителна

професионална квалификация „учител” е съвкупност от професионално-педагогически

знания и умения, мотивационни, емоционални и волеви качества на личността,

позволяващи успешно да изпълнява професионалната си дейност за дълго време, като

същевременно се запази ефективността и интереса към тази педагогическата

дейност. По този начин, в структурата на професионалната подготовка на бъдещите

инженер-учители се застъпва системообразуващата компонента на процеса на

формиране на професионалната устойчивост за педагогическа работа.

Фигура 5. Структура на професионално-педагогическа насоченост на инженер-

учителя

1. 6. Изводи от анализа на научната литература:

1. Проблемът на устойчивост в широкия смисъл на думата и устойчивостта към

педагогическа дейност винаги е бил и остава предмет на изследвания в областта на

философията, педагогиката, психологията, социологията, и други дисциплини. Това се

дължи на факта, че професионалната устойчивост е съществена характеристика на

ефективност, надеждност и устойчивост на обучението на специалисти в различни

специалности.

През последните години проблемът за „професионалната устойчивост на

учителя“ се разглежда предимно от руски учени. Нерядко в това понятие се влага

различен смисъл. Ние анализирахме различните подходи, които цялостно ще направят

преглед на структурата на това сложно интегративно понятие.

Любов към

децата и

работата с тях

Интерес към

инженерната

специалност


педагогическат

а работа


техниката

Осъзнаване значението на

инженерната подготовка

за компетентността на

учителя по преподавания

предмет

Професионално-

педагогическа насоченост

Личността на

инженера с

допълнителна

професионална

квалификация

„учител”

9

2. Сложността на ситуация, в която живеем, отреждат специална роля на

педагогическите кадри и съответно на тяхната професионална устойчивост. За да

отговори на нуждите на потребностите от кадри за професионалните средни училища

(професионални гимназии), каквито са инженерите с допълнителна професионална

квалификация „учител”, вече 30 г. в ИПФ – Сливен, като Факултет на ТУ – София се

подготвят такива специалисти.

3. Професионално-педагогическата дейност на инженер-учителя има своя

специфика, която се изразява в съчетанието на две професии, които могат да се

овладяват и упражняват и поотделно. Предвид характеристиките на професионалната

работа на инженер-учителя, под професионална устойчивост следва да се разбира

съвкупността от професионално-педагогически знания и умения, мотивационни,

емоционално-волеви качества на личността, които й позволяват успешно да изпълнява

професионалната си дейност за дълго време, като същевременно се запази

ефективността и интереса към тази педагогическата дейност.

ВТОРА ГЛАВА.

ДИЗАЙН НА ДИСЕРТАЦИОННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

2.1. Основни понятия

Устойчивост. Устойчивостта е относителна категория. Тя характеризира

състоянието на обекта по отношение на външни влияния върху него. Условие за

придобиване устойчивост на външни влияния са вътрешните свойства на самия

обект. Устойчивостта е „външна форма на външно проявление на вътрешната

структура на обекта, основата на която се намира вътре в обекта. С цел да се повиши

неговата устойчивост към различни фактори е необходимо преди всичко първо да се

подобри (усъвършенства) самия обект вътре”” [203].

Устойчивостта се разглежда като системно образование на личността, което е

следствие от доминиращия системен подход в психологията и педагогиката: човекът

като система [165], активността като система Б. Ф. Ломов [129.31] A.Н.Леонтиев

[126.305], и педагогическата дейност като система, В.П.Беспалко [26.191],

Н.В.Кузмина [114.167] И.С.Безрукова [22.31] А.И.Субетто [233.7], личността като

система K. K.Платонов [192.264] В.Э.Чудневски [261.208]. Всички изследователи

подчертават връзката между способността за саморегулиране и устойчивостта на

организма.

Устойчивост се постига чрез система от регулаторни корелации. Възможността

да се самоорганизират под влияние на външни и вътрешни условия е първоначалният и

най-важен фактор за устойчивостта на цялата система. Самоорганизацията на

личността винаги е насочена към запазване целостта, гарантирането на правилното

функциониране и развитие на системата.

Професионална устойчивост

Професионалната устойчивост характеризира такова сливане на работещия със

своята професия, когато професионалната дейност става за личността "трудова

доминанта" [192.40].

Терминът "професионална устойчивост" започва да придобива независим статут

в педагогиката сравнително неотдавна - от средата на 80-те години на XX век. От този

период професионалната устойчивост на учителя е обект на изследване на редица, най-

вече руски учени. Изследователите предлагат различни дефиниции на термина, но

всички те свързват професионалната устойчивост с такива важни качества, като

ефективност, стабилност и надеждност на професионалната дейност на педагога.

2.2.Обект и предмет на изследването

Обектът на дисертационното изследване е процесът на формиране на

професионална устойчивост на студентите към педагогическата професия.

10

Предметът на дисертационното изследване обхваща проучване на конкретни

нагласи, отношения, мотиви и готовност за реализиране в професията, като съставни

компоненти на професионалната устойчивост към педагогическата професия на

студентите, обучаващи се за инженер-учители.

Дисертационното изследване обхваща статистически представителна извадка

студенти - общо 153 студенти, обучаващи в ИПФ – Сливен и 72 учители от

професионалните училища на територията на град Сливен. Емпиричните изследвания

се проведоха в периода 2012-2014 г. и в тях участваха 97 студенти.

2.3.Цел и задачи на изследването

Основните изследователски задачи се свеждат до следното:

1. След анализ на източници в специализираната литература да се

систематизират научно-теоретични проблеми, решаването на които да е

насочено към създаване на насока на изследването.

2. Да се формулира хипотеза на дисертационното изследване и се направи

проверка в получените резултати.

3. Да се подберат подходящи методи за изследване, с цел проверка на

формулираната хипотеза.

4. Получените емпирични данни да бъдат подложени на статистическа

обработка, с установяване на тяхната достоверност.

5. Да се формулират изводи и дисертационни приноси.

2.4.Хипотеза Ако се формулират и се констатират в педагогическата практика работещи

компоненти и се установи връзка между тях на основата на показатели и критерии, с

цел откриване на професионална устойчивост, то ще може да се изработи модел за

формиране на професионална устойчивост към педагогическата професия в студентите,

обучаващи се за инженери с допълнителна професионална квалификация „учител“.

2.5.Изследователски методи Като основен изследователски метод се използва обучаващ експеримент.

Допълнителни изследователски методи: анализ на педагогическата

литература; моделиране; синтез на емпиричен материал; обобщаване на опита на

професионалната дейност за формиране на професионалната устойчивост на бъдещите

учители; наблюдение; анкетно проучване; беседа; метод на експертни оценки;

обучаващ експеримент (констатиращ, формиращ и контролиращ); статистически

методи за измерване.

2.6.Изследователски показатели и критерии Показателите и критериите за изследване са:

1. Показател „степен на формираност на компонентите на

педагогическата устойчивост” в студентите:

насоченост към педагогическа дейност

отношение към педагогическата подготовка

активност в педагогическата дейност

мотивация за педагогическа дейност

критерий - отношение към педагогическата подготовка (положително

отношение към педагогическата подготовка, негативно отношение към

педагогическата подготовка, безразлично отношение към педагогическата

подготовка); устойчива активност в педагогическата дейност

(ситуативна активност в педагогическата дейност: еднотипна;

променлива); мотиви за работа с ученици.

2. показател „педагогическа компетентност”:

11

педагогическата компетентност на студентите, демонстрирана в

реална училищна среда по време на педагогическата им практика.

критерий – степен на формираност на професионално-значимите

качества в студентите и успешност на действията им.

желание и удовлетворение от реализирането на педагогическа

дейност

удовлетворение от успехите на другите (на учениците)

желание за лично усъвършенстване.

Опитно-експериментална основа на изследванията: Инженерно педагогически факултет – Сливен на Технически университет -

София. В изследването са участвали студенти от Факултета и учители от област Сливен

(включително и такива от базовите училища).

ТРЕТА ГЛАВА.

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА ПО ФОРМИРАНЕ НА

ПРОФЕСИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ В СТУДЕНТИТЕ КЪМ

ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ

3.1. Организация на експерименталната работа Експерименталната работа по формиране на професионална устойчивост към

педагогическата професия в студентите, бъдещи инженери с допълнителна

професионална квалификация „учител“ обхваща статистически представителна

извадка студенти. Обхванати бяха общо 153 студенти и 72 учители. Основната цел на

обучаващия експеримент е разработването и апробация на модел за формиране на

професионална устойчивост към педагогическата професия в студентите.

Педагогическият експеримент се реализира на три етапа: констатиращ;

формиращ; контролен. В констатиращия експеримент бе направено следното: изясняване

на факторите, влияещи на състоянието на професионалната устойчивост на студентите

към педагогическата професия.; експериментално определяне структурата на

професионалната устойчивост към педагогическата професия.; определяне равнището на

формираност на професионална устойчивост към педагогическата професия;

диагностика на формираност на компонентите на професионалната устойчивост към

педагогическата професия; анализ на статистическите данни.; беседа със студентите.;

интервю със студентите.; провеждане на анкетно проучване на студентите.;

корелационен анализ на показателите за устойчивост към педагогическата професия.

Във формиращия експеримент бе разработен и практически реализиран модел за

формиране на професионална устойчивост към педагогическата професия в студентите.

В работата с експерименталната група бе използвана методика, която ни даде

възможност да формираме личностни качества, знания, умения и навици, позволяващи

успешното реализиране в бъдеще на педагогическата професия.

Във формиращия експеримент се осъществи мониторинг за формираността на

професионалната устойчивост в студентите на основата на резултатите от началния,

междинния и заключителния контрол. На контролния етап от експеримента бе

проучена ефективността на проведения експеримент.

3.2. Експериментално обосноваване на структурата на професионалната

устойчивост към педагогическата професия.

С цел определяне на факторите, въздействащи върху професионалната

устойчивост, в рамките на констатиращия експеримент, бе проведено изследване,

включващо: анкетно проучване; експертна оценка (с участието на 56 студенти и 12

учители от базовите училища).

12

Първото, което трябваше да се изясни е отношението на студентите към

бъдещата им професия на инженер-учител, да се определи равнището на

удовлетвореността им от избраната професия. За изследване равнището на

удовлетвореност бе използвано анкетно проучване (анкетна карта № 2, 6, 8). Участваха

97 студенти от всички курсове на обучение. При обработката на получените данни се

разкриха интересни в изследователски план резултати. Те са отразени на следващата

фигура 5.

0%

10%

20%

30%

40%

1 2 3 4

Фигура 6. Удовлетвореност от избраната професия „учител”

При студентите от първи курс бе установено достатъчно ниско ниво на

удовлетвореност от избраната професия (22%). Във втори курс се наблюдава незначително

снижаване от 3%. В трети курс има повишаване от цели 9%, което може де се предположи,

че се дължи на започването на практическата им педагогическа подготовка в реални

училищни условия. В четвърти курс се наблюдава минимално повишение от само 3%.

Това показва тенденция към задържане на удовлетвореността от избраната професия от

една трета от всички изследвани.

За изследване отношението на студентите към бъдещата им професия бе

проведено анкетно проучване (анкетна карта № 3), от което се получиха следните

резултати: 28% не биха избрали професията, ако им бе предоставена възможност да

направят отново своя избор; 38% отново биха избрали тази професия; 34% биха

работили в областта на образованието, но не в училище. Резултатите са отразени на фиг. 7.

Много са студентите, при които не се оправдават очакванията във връзка с по-

рано формираната установка за представата им за професията „учител”. Равнището на

самооценка до голяма степен се определя от представата им за собствената им

професионална дейност. В по-горните курсове, самооценката е адекватна на

състоянието на професионалната подготовка. В по-долните курсове, самооценката е по-

скоро завишена.

Не биха избрали професията „учител“ отново

отново биха избрали тази професия

отново ще я изберат, но да не работят в училище

Фигура 7

28% 34%

38%

13

Направено бе проучване на студентите, което показа, че болшинството от тях

(n=97) не свързват бъдещата си професионална дейност с работата на учителя. (Фиг. 8).

Значителна част от студентите 46.7% са ориентирани към работа в частни фирми като

инженери, 22.8% са ориентирани към работа в полицията, пожарната и армията и само

30.5% са посочили работа на учителя като бъдеща професионална дейност.

На лице е не високо ниво на педагогическа ориентация на студентите,

постъпващи в Инженерно-педагогическия факултет, а също и недостатъчна

професионална устойчивост на випускниците, получили педагогическо образование.

Планиране на бъдещата професионална дейност

Фигура 8

Важен компонент за устойчивостта към педагогическата професия са мотивите за

избор на професия. Те бяха изследвани с анкетно проучване (анкетна карта № 1).

Резултатите са отразени в таблица 3. Най-силно действащия мотив при кандидатите в

ИПФ – Сливен през двете поредни години от проведеното изследване (74,4%, 68,5%) е

желанието на студентите да станат инженери. На второ място е мотивът да станат

учители (20,2%, 22,8%). Изяснихме мнението на изследваните студенти (n=97) за

отделните елементи на педагогическия труд, предизвикващи най-голяма сложност при

непосредственото съприкосновение с работата на учителя (анкетни карти № 4, 5, 10.

Резултатите от анкетното проучване, отразени на фигура 1 показват следното:

Таблица 1

Мотиви за избор на ИПФ – Сливен

№ Мотиви Години

за избор на ИПФ – Сливен 2012 (n =46) 2013 (n =41)

1. Желание да стана учител 20,2 22,8

2. Привлече ме възможността в бъдеще да бъда

постоянно сред млади хора - 2,6

3. Кандидатствах тук, за да имам завършено висше

образование

17 19,2

4. Привлече ме възможността да стана инженер,

обучавайки се във факултета 74,4 68,5

5. Кандидатствах тук, защото живея в Сливен 19,1 22,8

6. Съвет от страна на родителите ми 10,6 14,9

7. Кандидатствах тук, заради приятелите ми 5,3 7,8

8. Наличие на перспектива в развитието на

специалността 14,8 16,6

9. Защото тук ме приеха 5,4 8,7

46.7% 30.5%

22.8%

14

42.3% от изследваните считат, че трудностите в педагогическата дейност

са свързани главно със социално-педагогическите условия;

38.5% са отбелязали, че трудностите се дължат на спецификата на

педагогическото общуване с учениците, за което не се чувстват достатъчно подготвени;

19.2 % са посочили трудности, свързани с професионалните качества на

учителя.

Насочеността към професионалната дейност, отговорността към работата могат

да бъдат важно условие за професионалната устойчивост на учителя.

0%

5%

10%

15%

20%

25%

30%

35%

40%

45%

1 2 3

Фигура 9

Ранговият анализ на резултатите отделно по всяка група въпроси изясни следното.

На лице са редица трудности, свързани със социално-педагогическите условия:

голямо напрежение и отговорност на работа (ненормиран работен ден, обществени

отговорности, отговорности и задължения на учителите като класни ръководители) –

59,7 %; нисък социален статус на професията „учител” – 48,4 %; липса на необходимата

за работа в училище материално-техническа база (недостатъчно технически средства,

липса в някои училища на специално оборудвани кабинети, липса или недостиг на

съвременни нагледни и технически средства за учебния процес) - 42,2 %.

На основата на събраните данни от проведеното анкетно проучване (с анкетни

карти № 2, 6, 8) за удовлетвореността от различни елементи от подготовката във

Факултета се получиха резултати за удовлетвореността от професионалната подготовка

на бъдещите учители. Резултатите са отразени в таблица 2.

Таблица 2

Удовлетвореност от професионалната подготовка

на бъдещите учители

№ Елементи от професионалната

подготовка на учителите

Удовлетворени Неудовлетворени

(п = 97)

Брой

студенти %

Брой

студенти

%

1 Теоретична подготовка по

педагогическите дисциплини

40 41,2 57 58,8

2

Практическа

педагогическа подготовка –

педагогическа практика

63 64,9 34 35,1

3

Методическа подготовка за

преподаване на дисциплините от

инженерната специалност

75 77,3 22 22,7

15

4

Практическа подготовка за

изпълнението на възпитателни

функции

43 43,3 54 55,7

5

Практическа подготовка по

инженерните дисциплини във връзка с

преподавателската им работа

40 41,2 57 58,8

На въпрос, „На кои дисциплини е необходимо да се отделя по-голямо внимание

в периода на подготовката им за бъдещи учители?” (анкетна карта №2), студентите са

дали отговори, отразени на фигура 10.

Теоретични педагогически дисциплини – 31%

Педагогическа практика – 42%

Дисциплини от инженерната специалност – 27%

Фигура 10

Като свържем този резултат, с този от таблица 3, става ясно защо студентите са

най-удовлетворени от методическата си подготовка и тази по педагогическа практика.

Интерес представлява и въпросът свързан с увереността в собствените

знания в теоретичен и практически аспект. На този въпрос се получиха резултати,

отразени на фиг. 11.

0%

5%

10%

15%

20%

25%

30%

35%

40%

1 2 3

1. 35% - увереност в теоретичната педагогическа подготовка

2. 36% - увереност в практическата педагогическа подготовка

3. 29% - увереност в инженерната си подготовка

Фигура 11

На пръв поглед се създава впечатление, че последните резултати си

противоречат с тези от таблица 3и фиг.11, но тава е само на пръв поглед. В единият

случай става въпрос за удовлетвореност от подготовката, във втория – на кои

дисциплини е необходимо да се отделя по-голямо внимание в периода на подготовката

им за бъдещи учители, а в третия – въпросът вече е в коя от тези подготовки студентите

се чувстват най-уверени.

Анализът на предходните резултати не доказва безупречна педагогическа

готовност в студентите за реализиране на педагогически труд. За това свидетелстват и

отговорите на студентите по въпрос, свързан с трите вида професионална подготовка

27% 31%

42%

16

по време на педагогическата практика. Първата група от дейности, свързани с

провеждане на процеса на обучение и възпитание; ниско равнище – 26,4%; средно

равнище – 52,3%; високо равнище – 21,3%. Втората група от дейности, свързани с

извънкласни дейности с учениците: ниско равнище – 36,4%; средно равнище – 43,7%;

високо равнище – 19,9%. Трета група дейности, свързани с работата на класния

ръководител: ниско равнище – 16,6%; средно равнище – 61,2%; високо равнище –

22,2%. Обобщено резултатите са представени на фигура 12.

0,00%

10,00%

20,00%

30,00%

40,00%

50,00%

60,00%

70,00%

1 2 3

Фигура 12

На основата на анализа на изследванията по проблема формулирахме седем

показатели, характеризиращи професионалната устойчивост на инженера с

професионална квалификация „учител“: професионално-педагогическа насоченост;

удовлетвореност от избраната професия; наличие на професионално-педагогически

знания по психолого-педагогическите дисциплини; професионално-педагогически

умения: конструктивни, организаторски, комуникативни; способност за саморазвитие и

самообразование; способност за емоционална стабилност и регулиране; наличие на

волеви качества: целенасоченост, настойчивост, решителност, отговорност, увереност в

способностите като учител и човек.

С цел да се оцени относителната значимост на тези показатели, бе необходимо да

се направи тяхното ранжиране. Бе проведено изследване с (n=60) учители в област

Сливен, сред които бяха включени и такива от базовите училища на ИПФ – Сливен.

(таблица 3) Оценките по отделните показатели са оценявани с 5 точки:

5 точки – признакът е изразен в максимална степен;

4 точки – признакът е изразен в достатъчна степен;

3 точки – признакът е изразен слабо;

2 точки – признакът е изразен в минимална степен;

1 точка – признакът не е формиран.

Таблица 3

Матрица на рангове по показатели на професионалната устойчивост на учителя

Показатели

Проф

еси

он

алн

о-

пед

агоги

чес

ка

нас

очен

ост

Удовл

етво

рен

ост

от

изб

ран

ата

проф

еси

я

Проф

еси

он

алн

о-

пед

агоги

чес

ки

зн

ани

я

Проф

еси

он

алн

о-

пед

агоги

чес

ки

ум

ени

я

Сп

осо

бн

ост

къ

м с

амораз

ви

тие

и

сам

ооб

раз

ован

ие

Сп

осо

бн

ост

къ

м

емоц

ион

алн

а

стаб

илн

ост

и р

егулац

ия

Нал

ичи

е н

а волев

и

кач

еств

а

Средна

сума

по

колони

Q = 28

17

Експерти (n = 60)

сума по колони 116 168 396 280 128 288 304

Обща сума

по колони

Q =16,80

Рангово място 1 3 7 4 2 5 6

За количествен анализ на оценките на всеки от показателите, бе разработена

диагностична карта (таблица 4), в която са показани какви методики са използвани за

изучване на формирането на професионална устойчивост в бъдещите инженери с

допълнителна професионална квалификация „учител”.

Таблица 4 Диагностична карта за формиране на професионална устойчивост в

бъдещите инженери с допълнителна професионална квалификация „учител”

№ Показатели на

педагогическа устойчивост Методика за диагностика

1.


педагогическа

насоченост

Методиката на А.В.Мирошин за

„Професионално-педагогическа

насоченост“.

2. Удовлетвореност от

избраната професия

Методиката на А.А.Реан за

„Удовлетвореност от професията“;

модификация на методиката на В.А.Ядова

Н.В.Кузмина. 3.


педагогически знания Авторска анкетна карта

4. Професионално-педагогически

умения

Методиката на Н.В.Кузмина, модифицирана

за инженери с професионална квалификация

„учител“; наблюдение на дейността на

студентите по време на провеждане на

педагогическата им практика.

5.

Способност за

саморазвитие и

самообразование

Методиката на В.И.Андреев за

„Способност за саморазвитие“.

6. Способност за емоционална

устойчивост и регулация

Методиката на А.В. Мирошин за

„Способност за емоционална регулация“.

7. Наличие на волеви качества Методиката на В.Г.Ромек.

Изчислява се средната стойност от общата оценка, която е показателят за

професионална устойчивост на бъдещите учители. Границите на разпределение на

професионалната устойчивост по равнища са представени в таблица 5.

В резултат на проведеното проучване на студентите (n = 97), чрез посочените

показатели се получиха следните данни: оптимално ниво – 18,6 % (n = 18); допустимо

ниво – 33 % (n = 32); удовлетворително ниво – 48,4 % (n = 47); критично ниво – 0%.

За по-детайлното проучване на взаимосвързаните показатели за професионална

устойчивост и уточняване на условията за нейното формиране, бе необходимо да се

изясни кое обстоятелство обезпечава оптималното равнище на нейното формиране. За

решаването на тази задача бе използван методът на корелационното съответствие и

метод за постепенно преминаване към по-тесни връзки.

18

Таблица 5

Показатели за равнището на формираност на професионалната устойчивост в

бъдещите инженери с професионална квалификация „учител“

Оценка Равнище (ниво) на формираност

От 5,0 до 4,0 т. оптимално

От 3,9 до 3,1 т. допустимо

От 3,0 до 2,1 т. удовлетворително

От 2,0 до 1,0 т. критично

За изследване бяха избрани студенти с оптимално равнище на формираност на

професионална устойчивост. Тук при n=18, критичното значение на коефициента на

корелация на равнището на значимост е 0,05 (r=0,469), което показва статистическа

достоверност на хипотезата за взаимосвързаност на показателите на професионална

устойчивост. На равнище на значимост 0,01 (r=0,9959), превишаването на това

значение показва наличие на силна статистическа връзка между показателите на

професионална устойчивост. За допълнителна оценка на връзката на показателите за

професионална устойчивост (r=0,8926) е взето равнище на значимост (r=0,8926). В

резултат на статистическата обработка бе направена корелационна матрица на

показателите за професионална устойчивост на инженера с професионална

квалификация „учител”. (табл. 6)

Таблица 6

Корелационна матрица на показателите

за професионална устойчивост на инженера

с допълнителна професионална квалификация „учител”

1 2 3 4 5 6 7

1 1 0,9991 0,9983 0,9961 0,9960 0,8730 0,8640

2 1 0,8870 0,9975 0,9416 0,8311 0,8112

3 1 0,9362 0,8650 0,9112 0,8976

4 1 0,9973 0,9615 0,9989

5 1 0,9013 0,9114

6 1 0,9963

7 1

Обозначението в таблицата е следното:

1. професионално-педагогическа насоченост;

2. удовлетвореност от избраната професия;

3. професионално-педагогически знания;

4. професионално-педгогически умения;

5. способност за саморазвитие и самообразование;

6. способност за емоционална устойчивост и регулация;

7. наличие на волеви качества.

По този начин на равнище на значимост 0,05 (r=0,469) от 21 възможни връзки

между показателите за професионална устойчивост, те се оказаха статистически

значими.( фигура 13)

Анализът на корелационната матрица показва, че професионалната устойчивост

на инженера с допълнителна професионална квалификация „учител“ е с интегрирни

19

качества и с висока степен на взаимовръзка и не се свежда само към сбора от

отделните й показатели.

Корелационна зависимост на показателите

за професионална устойчивост на равнище 0,05.

(Числата съответства на посочените по-горе

показателите за професионална устойчивост)

Фигура 13

При преминаване на по-високо корелационно ниво 0,03 (r=0,8926), целостта на

професионалната устойчивост като интегрирано качество се съхранява, но числото на

връзките намалява до 15. (фигура 14)

Така професионално-педагогическата насоченост има 4 връзки:

с удовлетвореността от избраната професия;

с професионално-педагогическите знания;

с професионално-педагогическите умения;

със способността за саморазвитие и самообразование.

Професионално-педагогическите умения имат 3 връзки:

със способността за саморазвитие и самообразование;

със способността за емоционална стабилност и регулиране;

с наличие на волеви качества.

Удовлетворителността от избраната професия има 2 връзки:

с професионално-педагогическите знания;

със способността за саморазвитие и самообразование

Способността за саморазвитие и самообразование има също 2 връзки:

със способността за емоционална стабилност и регулиране;

с наличие на волеви качества.

При прехода към корелационно ниво 0,01 (r=0,8926), целостта на

професионалната устойчивост като интегративно качество също се съхранява, но

числото на връзките намалява до 8. (фигура 15)

20

Фиг. 14. Корелационна зависимост на професионална устойчивост на равнище 0,03

Фиг. 15. Корелационна зависимост на професионална устойчивост на равнище 0,01

Професионално-педагогическата насоченост има 4 връзки, а професионално-

педгогическите умения само 2.

По този начин може да се направи заключение, че определящите показатели на

професионалната устойчивост на инженера-учителя са: професионално-педагогическата

насоченост; професионално-педагогическите умения; способност за самообразование и

21

саморазвитие. При повишаване на количествената оценка, равнището на професионална

устойчивост ще се повишава. Изясняване на показателите и равнището на формираност на

професионалната устойчивост могат да послужат като ориентир в процеса на нейното

формиране и в процеса на професионалната подготовка на бъдещите инженер-учители.

3. 3. Модел на формиране на професионална устойчивост към педагогическата

професия в студентите, обучаващи се за инженери с допълнителна професионална

квалификация „учител”

За изследването на проблема, свързан с формирането на устойчивост към

педагогическата професия в бъдещите учители в процеса на обучение, бе използван

методът моделиране. Процесът на формиране на професионална устойчивост към

педагогическата професия го разглеждаме като интегративно-диференцирана структура, която

се състои от две системи: съдържателна характеристика на професионалната устойчивост и

технология на формирането на професионалната устойчивост в учебния процес.

На таблица 9 е представен моделът за формиране на професионална

устойчивост към педагогическата професия в бъдещите инженер-учители.

В резултат на задълбочения анализ на специфичната професионална дейност на

инженер-учителя, разработените показатели за професионалната му устойчивост,

закономерностите при усвояването на знания и формирането на умения и

професионално значими качества, лежащи в основата й, формулирахме следните

принципи за функционирането на модела: принцип за адекватност на системата с

крайните цели и задачите за професионалната подготовка на учители; принцип на

оптимално съчетаване на теоретичните знания и практическите умения; принцип на

практическа насоченост на уменията, елементи от професионалната дейност на

учителя.

За успешното функциониране на модела бе определена система от условия,

сред които открояваме: организационни, психологически, педагогически и

методически. В организационните условия за функционирането на модела е направено

следното: професионално-ориентираното изучаване на педагогическите дисциплини от

теоретична подготовка на студентите да се обвърже с занятия-хоспетиране още от

първи курс; считаме, че при творчески подход към организация на занятията, по

дисциплините от теоретичната педагогическа подготовка на студентите, ще се създаде

предпоставка за изграждане на високо ниво на професионална устойчивост към

педагогическата дейност. В това отношение откриваме резерви както по фактора

време, така и по фактора качество. Психологическите условия способстват за:

формиране в студентите на: активна жизнена позиция; положителна мотивация към

професионално-педагогическата дейност; професионално-значими качества.

Методическите условия са представени като система на дидактически средства, сред

които са: процесуални и комуникативни. Ефективността на предложения модел се

предопределя от използването на интерактивни методи на обучение, предполагащи

активна работа от студентите.

Голямо значение в модел има организацията на контрола. Използвани са следни

форми на контрол: предварителен; текущ и заключителен.

Процесът на формиране на професионалната устойчивост преминава през три

етапа:диагностичен; организационно-дейностен и оценъчен.

3.4. Практическо реализиране на модела за формиране на професионална

устойчивост към педагогическата професия в студентите инженери с

допълнителна професионална квалификация „учител“

Практическото реализиране на модела е възможно чрез своеобразен

технологичен педагогически процес. Експерименталната работа се проведе през

22

периода 2012-2014 г. в Инженерно-педагогическия факултет –Сливен на Технически

университет – София.

Технологичната карта за формиране на професионална устойчивост към

педагогическата дейност в студентите е представена на таблица 10.

На диагностичния етап се проведе подготвителна работа за реализирането на

експерименталната работа. В четвърти семестър бе проведено наблюдение над

студентите, на основата на което бяха определени контролна и експериментална група.

Определено бе изходното ниво на формираност на професионалната устойчивост към

педагогическата професия. В рамките на този етап бе направено проучване на

формираността на основните показатели на професионалната устойчивост към

педагогическата професия в студентите. Диагностицирахме нивото на формираност на

компонентите на професионалната устойчивост; определиха се основните направления

на опитно-експерименталната работа. В резултат на проведеното изследване най-

високи показатели, както в експерименталната, така и в контролната група, показа

„волевите качества”, а на последно място е показателят „удовлетвореност от избраната

професия”. (таблица 7) :

Таблица 7. Оценка на показателя „професионална устойчивост“

№

Компоненти

Експеримента

лна група

Контролна

група

Среден резултат

1. Удовлетвореност от избраната професия 2,28 2,33

2. Професионално-педагогическа


2,79 2,61

3. Професионално-педагогически знания 3,05 2,87

4. Способност към емоционална регулация 2,84 2,95

5. Наличие на волеви качества 3,18 3,42

6. Способност към саморазвитие

и самообразование

2,56 2,74

Среден резултат по групи 2,78 2,82

Анализът на данните по определяне на началното ниво на формираност на

педагогическата устойчивост показа, че основната част от студентите притежават

удовлетворително ниво на професионална устойчивост. (фигура 16)

На организационно-дейностния етап бе проведена работа за формиране на

основните показатели на професионалната устойчивост към педагогическата професия

в студентите през пети, шести и седми семестър.

В хода на първия етап от експерименталната работа, се проведе следното по

формиране на устойчивост на педагогическата насоченост към професията „учител”:

Организацията на професионално-ориентираното обучение по

дисциплините от педагогическия цикъл се проведе на основата на моделиране на

бъдещата професионално-педагогическа дейност.

Развитие на волеви качества се осъществяваше чрез решаване на различни

елементи от бъдещата професионално-педагогическа дейност с последващ анализ.;

Формиране на нагласа за саморазвитие и самообразование се осъществяваше

в процеса на подготовка на индивидуалните задачи и практическа работа в групата.;

Формиране на мотивационно-ценностно отношение към професионално-

педагогическата дейност и положителна емоционална обстановка на занятията.

23

0,00%

10,00%

20,00%

30,00%

40,00%

50,00%

60,00%

1 2 3 4

1. Оптимално ниво 3. Удовлетворително ниво

2. Средно ниво 4. Неудовлетворително ниво

Експериментална група

Контролна група

Фигура 16. Диаграма с резултатите на нивото на формираност на

професионалната устойчивост от началния контрол

При завършването на лекционния курс по методика на обучението бе проведено

междинно изследване на нивото на формираност на устойчивост към професионалната

насоченост в студентите от двете групи. Резултатите от междинното изследване са

представени в таблица 8.

Таблица 8. Междинни изследвания на формираност по показателя

„устойчивост на професионалната насоченост“ в студентите от експерименталната и

контролната група

Експериментална Контролна

№ Показатели група група

среден нарастване среден прираст

резултат в резултата резултат в резултата


избраната професия 3,01 0,73 2,71 0,44

2. Професионално-

педагогическа насоченост 2,98 0,19 2,83 0,22


педагогически знания 3,48 0,43 3,26 0,39

4. Способност за

емоционална 3,24 0,40 3,10 0,23

устойчивост

5. Наличие на волеви

качества

3,70 0,51 3,61 0,15




3,25 0,69 3,05 0,31

7 Професионално-

педагогически умения

3,51 3,31

Среден резултат по групи 3,31 0,50 3,13 0,31

24

Резултатите по всички показатели и равнища в експерименталната група значително

надвишават тези от контролната група. На основата на получените резултати,

определихме нивото на формираност на устойчивостта на професионалната насоченост

в студентите, (фигура 17)

0,00%

5,00%

10,00%

15,00%

20,00%

25,00%

30,00%

35,00%

40,00%

45,00%

1 2 3 4

Експериментална група Контролна група

1. Високо ниво 3. Удовлетворително ниво


Фигура. 17. Диаграма на резултатите от междинния контрол на формираност на

устойчивост на професионалната насоченост в студентите

В рамките на дисциплината „психология на общуването”, бе проведен групов

психологически тренинг. Това доведе до развиване на интелектуалните характеристики

на личността на учителя. Следователно може да се предположи, че психологическият

тренинг е една от най-ефективните форми за развитие на професионална устойчивост

на учителя към педагогическата му дейност. Целите и задачите на тренинга са

представени в таблица 9.

Таблица 9

Задачи за груповия психологически тренинг

1 задача 2 задача 3 задача 4 задача 5 задача

Изследване на

психологическит

е проблеми на

участниците в

груповия тренинг

и оказване на

помощ в техните

решения

Подобряване на

субективното

самочувствие и

укрепване на

психическото

здраве на

участниците в

тренинга

Изучаване на

междуличностн

ите

взаимоотношен

ия за

създаването на

ефективно

общуване.

Развитие на

самосъзнанието

на участниците

с цел изменение

и корекция в

поведението.

Формиране на

готовност към

разрешаване на

педагогически

ситуации.

По този начин тренинга влезе в структурата на формиращия експеримент.

В седми семестър студентите провеждат втория етап от педагогическата си

практика.Тъй като няма възможност тя да се организира с откъсване от аудиторната

заетост, в модела направихме следната организация и реализация на практиката. В

експерименталната група студентите са разпределени в екипи по двама. Темите на уроците

се задават от базовите учители на всеки екип, като в рамките на две седмици провеждат

уроци едни и същи студенти. Когато те приключат започвт следващите от групата. При

така направената организация всеки студент разработва 10 и провежда 5 урока. В

контролната група се достига максимум до 4 разработени и реализирани уроци на студент.

3.5. Резултати от експерименталната работа

Основната задача на заключителния етап се състои в това да се определи

достигнатото ниво на формираност на професионалната устойчивост в студентите. Това

стана възможно след провеждането на педагогическата практика. Последната седмица се

25

проведе експертна оценка на показателите на професионалната устойчивост на бъдещите

учители. Показателят „удовлетвореност от избраната професия“ се оцени от самите

студенти. В качеството на експерти участваха базови учители от професионалните

гимназии. По данни на експертите, в студентите от експерименталната група се

наблюдават по-голямо разнообразие от педагогически прийоми за въздействие върху

учащите, нестандартни методи за провеждане на уроците, по-голяма инициатива и

самостоятелност, в по-голяма степен са присъствали такива качества като увереност в себе

си, решителност, настойчивост и отговорност.

По такъв начин, в рамките на формиращия експеримент организирахме система за

подготовка на студентите, насочена към формиране на професионална устойчивост към

педагогическата дейност. (таблица 10)

Таблица 10

Оценка по показателите за професионална устойчивост в студентите след

провеждане на педагогическата практика

№

Показатели


Среден

резултат

Нарастване

на

резултата

Среден

резултат

Нарастване

на

резултата


избраната професия

2,95

-0,6

2,53

-0,18

2.


педагогическа


3,05

0,7

2,72

-0,11


педагогически знания

3,52

0,4

3,29

0,3


емоционална регулация

3,39

0,15

3,02

-0,8

5. Наличие на волеви

качества

3,76

0,16

3,63

0,2

6.

Способност за



3,37

0,12

3,08

0,3


педагогически умения

3,69

0,18

3,40

0,8

Среден резултат по групи 3,39 0,8 3,11 -0,3

В момента на завършване на експерименталната работа в студентите от

експерименталната група средно груповият прираст на нивото на професионална

устойчивост се увеличи с 0,61 в сравнение с изходното ниво и с 0,28 в сравнение с

контролната група. Всички показатели в експерименталната група значително

надвишават тези от контролната. След педагогическата практика се наблюдава ръст в

средния резултат на експерименталната група от 0,8.

Показателят „удовлетвореност от избраната професия“ се е понижил и в двете

групи (Е с 0,6; К с 0,18). (фигура 18 и таблица 11).

26

0,00%

5,00%

10,00%

15,00%

20,00%

25,00%

30,00%

35,00%

40,00%

45,00%

50,00%

1 2 3 4


1. Високо ниво 3. Удовлетворително ниво


Фигура 18. Окончателно ниво на формираност

на професионалната устойчивост в студентите

Таблица 11. Значение на средния прираст в групите по показателите за

професионална устойчивост в студентите

Експериментална Контролна

№

Показатели група група

Среден Прираст Среден Прираст

резултат в резултата резултат в резултата

Удовлетвореност

1. от избрана професия 2,95 0,67 2,53 0,20

Професионално-педаго

2. гическа насоченост 3,05 0,26 2,72 0,11


педагогически знания 3,52 0,47 3,29 0,42


емоционална регулация 3,39 0,55 3,02 0,7

5. Наличие на волеви качества 3,76 0,58 3,63 0,21


саморазвитие и 3,37 0,81 3,08 0,34



педагогически умения 3,69 0,18 3,40 0,9

Среден резултат на групата 3,39 0,61 3,10 0,28

Така, в рамките на експеримента, проведохме практическото прилагане на

модела на формиране на професионалната устойчивост към педагогическата дейност в

студентите. Формиращ експеримент се състои от три фази: диагностика; организация и

дейност; рефлексивно-оценъчен. В рамките на контролния експеримент бе оценена

ефективността от проведената експериментална работа. Бе направено следното:

изследване динамиката на формираната професионална устойчивост към

27

педагогическата дейност в студентите в процеса на трите контрола; анализ на нивото на

учебно-познавателната дейност на студентите, на основата на която може да се съди за

проявлението на професионално-педагогическите знания и умения; анализ на

плановете на студентите, свързани с бъдещата професионална дейност, по което може

да се съди за нивото на удовлетвореност от избраната професия.

Общата динамика на нивото на формираност на професионалната устойчивост

към педагогическата професия е представена в таблица 12.

Таблица 12

Динамика на нивото на формираност на професионалната устойчивост към

педагогическата професия на студентите в процеса на началния, текущия и

заключителния контрол (в %)

Групи Равнище на формираност

Групи

Високо ниво Средно ниво Удовлетворително Неудовлетворително

ниво ниво

Контрол

1 2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3

Експерим

ентална 6,5 21,7 26,1 37 41,3 43,5 52,2 37,0 30,4 4,3 - -

Контрол

на 9,1 15,9 18,2 36,4 36,4 31,8 47,7 43.2 45,5 6,8 4,5 4,5

1- начален контрол 2- текущ контрол 3 - заключителен контрол

При студентите от експерименталната група нивото на формираност на

професионалната устойчивост динамично се повишава - 26,1% са достигнали високо

ниво и 43,5% средно. Един от най-важните показатели за формиране на професионалната

устойчивост е наличието на интерес и насоченост към учителската професия и желание да

работят като учител: в 36,9% -устойчив интерес към професията „учител”. (фигура 19)

0,00%

5,00%

10,00%

15,00%

20,00%

25,00%

30,00%

35,00%

40,00%

1 2 3 4


1.Работа като учител 3.Работа в полицията

2.Работа като инженер 4. Друга област

Фигура 19. Бъдеща професионална реализация

Сравнителният анализ на резултатите от анкетното проучване за

предполагаемото място за работа на студентите показаха, че значително се е увеличил

броя на тези студенти, които желаят да работят като учители. (таблица 13)

28

Таблица 13

Сравнителни резултати за предполагаемото място за работа на студентите

от двете групи

Предполагаема

професионална

дейност

Група

Учител

Инженер

Работа в

полицията

Друго

Експериментална група 36,9% 28,3% 19,6% 15,2%

Контролна група 25% 36,4% 15,9% 22,7%

Резултатите по всички показатели в експерименталната група значително

надвишават тези в контролната група. Това потвърждава ефективността на

практическата реализация на модела. Разбира се не можем да бъдем уверени, че всички

студенти, участващи от експерименталната група ще станал учители. Разминаването с

посоченото предпочитание може да се дължи на различни причини.

Получените резултати свидетелстват за това, че с използването на

разработения модел се подобрява работата по професионалната подготовка на

студентите и професионалната им устойчивост към педагогическата професия.

ИЗВОДИ

1. В процеса на констатиращия експеримент установихме фактори, които влияят на

професионалната устойчивост на инженера с допълнителна професионална квалификация

„учител“. На основата на извлечените фактории, оказващи отрицателно влияние на

професионалната устойчивост на учителя и специфичните особености на професионалната

му дейност, определихме показатели, характеризиращи професионалната устойчивост:

професионално-педагогическа насоченост; удовлетвореност от избраната професия;

професионално-педагогически знания; умения; способност за саморазвитие и

самообразование; способност за емоционална регулация; наличие на волеви качества. За

провеждането на контрола са разработени нива на формираност на професионална

устойчивост към педагогическата дейност.

2. На основата на теоретичния модел е разработена технологията за формиране

на професионална устойчивост към педагогическата професия в. Технологията е

представена под формата на стъпки в отделните етапи, за всеки от които са разработени

съдържание и система от методи и похвати. За провеждането на контрола е разработена

диагностична карта, позволяваща да се осъществи своевременна диагностика на нивото

на формираност на професионалната устойчивост. В рамките на контролния етап на

експеримента бе проведена експериментална проверка на разработения модел.

Анализът на резултатите от експеримента показаха, че в студентите от

експерименталната група е на лице по-високо ниво на професионална устойчивост. При

това важен показател за ефективността на проведената работа е повишаване броя на

студентите от експерименталната група, които планират професионалната си дейност

като учители.

29

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За постигането на поставената цел и проверка на хипотезата в дисертационната

работа бяха решени и поставените задачи. В проявлението на професионалната

устойчивост в изследваната категория бъдещи специалисти се отразяват общите

закономерности на професионалната устойчивост на учителя въобще, но съществува и

друга страна, която се изразява в спецификата на професионалната дейност на инженер-

учителя.

В хода на експертния анализ и допитването, изследването на студентите се изясни,

че съществуващата система за професионална подготовка на инженер-учители не решава

проблема за професионалната им устойчивост, а напротив утежнява я. Решаващи фактори

на отрицателно въздействие върху професионалната устойчивост се явяват обективни

фактори. Вследствие на това бъдещите учители са подготвени теоретично в педагогическо

отношение, но времето за практическа педагогическа подготовка не се планира

целесъобразно. Основните показатели на професионалната устойчивост на инженера с

допълнителна професионална квалификация „учител” са: удовлетвореност от избраната

професия; професионално-педагогическа насоченост;професионално-педагогически

знания; професионално-педагогически умения; способност за саморазвитие и

самообразование; способност за емоционална регулация; наличие на волеви качества в

личността.

Опирайки се на теоретико-приложния опит за моделиране и прогнозиране на

педагогически системи, разработихме модел за формиране на професионална устойчивост

към педагогическата професия в студентите инженери с допълнителна професионална

квалификация „учител“. Този модел е изграден на основата на максимално приближаване

до реалната среда на процеса на подготовка за бъдеща професионално-педагогическа

дейност със средствата на учебната дейност и включва в себе си: цел, съдържание,

система от условия, етапи и механизми за формиране на професионална устойчивост на

инженер-учителя.

При реализирането на модела се наложи промяна в тематично отношение на

педагогическите дисциплини от теоретичния цикъл и в начина на организиране и

провеждане на педагогическата практика на студентите. Това бе направено целенасочено,

за по-ефективна работа върху професионално-педагогическата насоченост на студентите;

личностната и методическата им насоченост; практическа, методическа и личностна

готовност за бъдеща работа по избраната професия.

Получените в резултата на експеримента показатели, потвърждават ефективността

на извършената работа по формиране на професионална устойчивост в бъдещите

инженер-учители за педагогическа дейност.

Поставените задачи са решени, целта на изследователската работа е постигната,

хипотезата е потвърдена.

30

ПРИНОСИ

Резултатите, получени от дисертационното изследване показват качество на

оригиналност и новост за педагогическата практика. Това ни дава основание да ги

формулираме като приноси в научното педагогическо направление, конкретно при

подготовката на студенти, бъдещи инженери с допълнителна професионална

квалификация „учител“.

Приносите са обособени в две групи: 1. Научно теоретични приноси. 2. Научно

приложни приноси.

1. Научно теоретични приноси

1.1. Конструирана е концепция за устойчивост към педагогическата професия

на бъдещи инженери с допълнителна професионална квалификация „учител”.

1.2. Разработена е тематиката за устойчивост към педагогическата професия на

бъдещи инженери с допълнителна професионална квалификация „учител” част от

педагогическа наука.

2. Научно приложни приноси

2.1. Разработен и апробиран е модел за формиране на устойчивост към

педагогическата професия на инженери с допълнителна професионална квалификация

„учител”.

2. 2. Моделът е приложим при подготовката на педагогически кадри и в други

педагогически университети

31

PROFESSIONAL STABILITY OF TEACHING PROFESSION

(ENGINEERS IN STUDENTS WITH ADDITIONAL QUALIFICATION

"TEACHER")

Drawing on theoretical and practical experience of modeling and forecasting of

educational systems was developed model for the formation of professional resistance to the

teaching profession in student engineers with additional qualification "teacher". This model is

built on the basis of maximum closer to the real environment of the process of preparation for

future professional pedagogical activity by means of educational activities and incorporates:

purpose, content, system conditions, stages and mechanisms for the formation of professional

resistance engineer-teacher.

In the implementation of the model need to be changed Thematically pedagogical

disciplines of the theoretical cycle and how to organize and conduct teaching practice of

students. This was done deliberately, for more efficient work on professional pedagogical

orientation of students; personal and methodical their orientation; practical, methodical and

personal readiness for future work in their chosen profession.

The resulting experiment indicators confirm the effectiveness of the work in the

formation of professional sustainability in future engineer-teachers for pedagogical activity.

Tasks are solved, the aim of research is achieved, the hypothesis is confirmed.

Key words: teaching profession, resistance, resistance to teaching as a profession.

32

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИ

ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННАТА РАБОТА

Николова,М.М.Ингилизова, Структурата на професионалната устойчивост към

педагогическата професия при студентите инженер-учители. – Педагогически форум, бр. 1

2015. ISSN 1314-7986.100.

Николова,М.М.Ингилизова, Показатели, характеризиращи професионалната

устойчивост на инженера с професионална квалификация „учител”. – Педагогически

форум, бр. 1 2015. ISSN 1314-7986.107.

Николова,М.М.Ингилизова, Формиране на емоционална устойчивост като

професионално-личностно качество при подготовката на инженер-учители.- Известия на

ТУ – Сливен. ISSN 1312-3920 (под печат)

Николова,М.М.Ингилизова, Модел на формиране на професионална устойчивост

към педагогическата професия в студентите, обучаващи се за инженери c професионална

квалификация „учител”. - Известия на ТУ – Сливен. ISSN 1312-3920 (под печат)

М.Ингилизова, Практическо реализиране на модела за формиране на

професионална устойчивост към педагогическата професия. – Наука, образование,

култура. ISSN 1214-717X (под печат)

ПРОФЕСИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ КЪМ...

Documents

Transcript of ПРОФЕСИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ КЪМ...