РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯГл. ас. д-р Венета Савова, гл. ас. д-р Аглая Маврова, гл. ас. д-р Надежда Стоянова, гл. ас. д-р Владислав Миланов, гл. ас. д-р Мартин Стефанов

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТПроф. дфн Валери Стефанов, проф. дфн Адриана Дамянова, проф. дфн Искра Христова-Шомова, проф. д-р Амелия Личева, проф. д-р Татяна Ангелова, проф. д-р Ренета Божанкова, проф. д-р Гергана Дачева, проф. д-р Людмил Димитров, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Надежда Михайлова-Сталянова, доц. д-р Русана Бейлери, доц. д-р Андрей Боя-джиев, доц. д-р Добромир Григоров, доц. д-р Маргарита Младенова

МЕЖДУНАРОДЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТПроф. Мари Врина-Николов (Франция), проф. Хана Гладкова (Чехия), проф. д-р Целина Юда (Полша), проф. д-р Александър Наумов (Италия), доц. д-р Мария Белова (Русия), доц. д-р Павел Крейчи (Чехия), д-р Ванда Степняк-Минчева (Полша)

РЕДАКТОРЕлка Миленкова

ХУДОЖНИКПетра Керкенезова

Списанието е финансирано от ФНИ към СУ „Св. Климент Охридски“ и от Студентския съвет към СУ „Св. Климент Охридски“.

ISSN 2367-8119e-mail: forum.philologicum@gmail.com

3

СЪДЪРЖАНИЕ

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТ РЕДАКЦИОННАТА КОЛЕГИЯ / 7

ПРИВЕТСТВИЕ ОТ ДЕКАНА НА ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ – ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ / 9

НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ НА ДОКТОРАНТИ ОТ ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

Станислава Кънчева. Моделиране на явлението морфологична многозначност / 12Иван П. Петров. Към -nt-склонението в украинския език / 23 Рени Манова. Маркираност и иконичност в аглутинативните и флективните езици / 32 Александра Колева. Особености на подчинените определителни изречения в

„Буквар с различни поучения“ на Петър Берон / 44 Теодора Илиева. Лексика за означаване на менталност в съчинението „За серафимите“

от книга „Маргарит“ на Йоан Златоуст / 50Владимир Игнатов. Дълг и съдба (Женските образи във военновременната

действителност у Й. Йовков и С. Руневски) / 64 Николай Метев. „Като е тъй, защо го освобождаваме?“ (Революционерите и народът

в романите „Възвишение“ на Милен Русков и „Под игото“ на Иван Вазов) / 73 Чавдар Парушев. Трансхуманистични наративи: хибридите на Илия Иванов / 80 Константина Пунева. Екранният облик на Наташа Ростова и Ана Каренина / 89 Радостина Петрова. „Пикадор“ – (изг)раждането на една литературна легенда / 95

ДЕБЮТИ

Венцеслав Шолце. Песен в полето. Опит за контекстуализация на разказа „Песента на колелетата“ / 104

Кристиян Янев. „Абсурдният интелектуалец“ в драмите на Мрожек и Ружевич / 118

РЕЦЕНЗИИ

Илиян Шехада. Невестите на Мрака. Рецензия върху книгата на проф. Валери Стефанов „Жените са спомен от Мрака“ / 126

Борислава Иванова. Жорж Папазов – между четката и перото. Рецензия върху книгата на проф. Румяна Л. Станчева „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното“ / 129

4

ИНТЕРВЮТА

… Докато учите, а след това работите, постарайте се да надминете най-добрите си учители (Проф. Никола Георгиев) / 134

Най-хубавото нещо на този университет е, че той не остарява. Тук човек се чувства винаги млад (Проф. Иван Добрев) / 148

Днес в Катедрата по български език расте младо поколение специалисти по роден език (Проф. Стефан Брезински) / 158

Университетският преподавател очертава алтернативни картини на света (Проф. Валери Стефанов) / 162

Трябва да впрегнем нормите на езика ни за налагане на разбирателство, а не за разделение (Валерия Велева) / 165

Стоянка Мутафова за българския език (Избрани мисли за читателите на списание „Филологически форум“) / 171

ХРОНИКИ

Едно незабравимо пътешествие на духа. По следите на българското... Дванадесета научна експедиция на студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ / 174

„Филологическият проект: кризи и перспективи“ (Евдокия Петрова) / 178 Конференция „Българската литература: Сравнимо и несравнимо“, 24.04.2015 г.

(Борислава Иванова) / 179Семинар за хуманитаристи / 180 Полонистични събития през месец март (Кристиян Янев) / 181 За какво говорихме на 7 май (Мариета Николова, Марчела Златкова) / 183 Приказка без край... (Борислава Каменова) / 185

МАГИСТЪРСКИ ТЕЗИ, ДИСЕРТАЦИИ, ХАБИЛИТАЦИИ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

Защитени дисертации (2014 г.) / 188Защитени дисертации (2015 г.) / 192

ЗА ФАКУЛТЕТА / 193

ГОСПОДАРИ НА ЕЗИКА. ФАКУЛТЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ / 197

ЗА АВТОРИТЕ / 203

5

CONTENTS

OPENING WORDS FROM THE EDITORIAL BOARD / 7

A GREETING FROM THE DEAN OF THE FACULTY OF SLAVIC STUDIES – PROF. PANAYOT KARAGYOZOV / 9

STUDIES OF PHD STUDENTS FROM THE FACULTY OF SLAVIC STUDIES

Stanislava Kancheva. Shaping of the Phenomenon of Morphological Polysemy / 12 Ivan P. Petrov. To the -nt-declension in Ukrainian / 23 Reni Manova. Markedness and Iconicity in Agglutinative and Flective Languages / 32 Aleksandra Koleva. Peculiarities of Subordinate Determinative Sentences in Peter Beron’s

“Alphabet Book with Different Instructions” / 44 Tedora Ilieva. Indicating Mentality Lexis in the Essay “About the Seraphim” from the Book

“Pearl” by Saint John Chrysostom / 50 Vladimir Ignatov. Duty and Fate (Female Portraits in Wartime Reality in Yovkov’s and

S. Runevski’s works) / 64Nikolai Metev. “If it is That Way, Why Should We Liberate It?” (Revolutionaries

and People in the Novels “Summit” by Milen Ruskov and “Under the Yoke” by Ivan Vazov) / 73

Chavdar Parushev. Transhuman Narratives: The Hybrids of Ilia Ivanov / 80 Konstantina Puneva. The Screen Appearence of Natasha Rostova and Anna Karenina / 89 Radostina Petrova. “Picador” – Construction and Birth of a Literary Legend / 85

DEBUTS

Ventseslav Sholtse. Song in the Fields. An Attempt to Contextualize the Short Story “The Song of the Wheels” by Yordan Yovkov / 104

Kristian Yanev. “The Absurd Intellectual” in the Dramas of Mrоżhek and Ruzhevich / 118

REVIEWS

Iliyan Shehada. The Wives of Darkness. Review of the Book of Prof. Valery Stefanov “Women are a Memory from Darkness” / 126

Borislava Ivanova. Georges Papazoff – between the Brush and the Pen. Review of the Book of Prof. Rumyana L. Stancheva “The Artist Georges Papazoff as a Writer. Verbalization of the Surrealistic” / 129

6

INTERVIEWS

... While Studying and Then, While Working, Do Make an Effort to Surpass Your Best Teachers… (Prof. Nikola Georgiev) / 134

The Best Feature of That University is That It Never Grows Old. Here One Always Feels Young. (Prof. Ivan Dobrev) / 148

Today a New Generation of Specialists in Mother Tongue is Growing in the Department of Bulgarian Language (Prof. Stefan Brezinski) / 158

The University Teacher Outlines Alternative Images of the World. (Prof. Valery Stefanov) / 162

We Need to Harness the Regularities of Our Language to Impose Understanding and not Division. (Valeria Veleva) / 165

Stoyanka Mutafova for the Bulgarian Language (Selected thoughts for the readers of the journal “Philological forum”) / 171

CHRONICLES

One Unforgettable Journey of the Spirit. Upon the Trail of Bulgarian Identity... Twelfth Expedition of Students from Sofia University “St. Kliment Ohridski” / 174

“The Philological Project: Crises and Perspectives” (Evdokia Petrova) / 178 Conference “Bulgarian Literature: Comparable and Incomparable”, 24.04.2015

(Borislava Ivanova) / 179Seminar for Humanitarians / 180 Polish Cultural and Linguistic Events in March (Kristian Yanev) / 181 What did We Speak about on 7th May (Marieta Nikolova, Marchela Zlatkova) / 183 A Never-Ending Story... (Borislava Kamenova) / 185

MASTER THESES, PHD THESES AND HABILITATION PROCEDURES IN THE FACULTY OF SLAVIC STUDIES Defended PhD Theses (2014) / 188Defended PhD Theses (2015) / 192

ABOUT THE FACULTY OF SLAVIC STUDIES / 193

RULERS OF LANGUAGE. THE FACULTY HAS SURVIVED DUE TO LAUGHTER / 197

ABOUT THE AUTHORS / 205

7

Скъпи читатели на „Филологически форум“,

Обръщаме се към вас като към свои съмишленици, защото появата на това списание е резултат от общата ни работа и желание да общуваме пълноценно в аудиториите и извън тях. Именно от нашите аудиторни срещи и споделеното знание се раждат идеите за първите доклади, курсови работи и по-сериозни из-следвания, които създавате. Началото беше поставено с организирането на Пър-вия международен филологически форум за млади изследователи, който събра повече от двеста участници от над 18 държави. С повече ентусиазъм и сътрудни-чество, присъщи на младостта ви, и с безусловната помощ на много от вас този първи младежки филологически форум стана факт през ноември 2014 година. Някак естествено сред организаторите на форума се оформи идеята за създава-не на списание, в което студентите, докторантите и младите учени да могат да публикуват своите изследвания, художествено творчество, да бъдат представени филологическите събития във Факултета по славянски филологии и така списа-нието да се превърне в пространство за обща споделимост.

Името на списанието също се появи непринудено. След обмислянето на няколко несполучливи варианта названието на наскоро провелия се Филологи-чески форум се открои като най-подходящо и за периодичното издание. И така нашето младежко списание се обособи със своите основни рубрики, художест-вен облик, технически изисквания, редакционна колегия и най-важното – със своите автори.

В него предвиждаме да бъдат представени филологически изследвания на докторанти, магистри и студенти от всички специалности и катедри на ФСлФ, както и текстове, свързани с научни прояви, към които нашият факултет е съ-причастен. Освен това на страниците на списанието ще откриете информация за актуални събития, проекти, наскоро защитени дисертации, интервюта с наши учители във филологическата наука.

Факултетът по славянски филологии е един от най-старите факултети на Софийския университет, негова жива история, а също и гаранция, че чрез обичта и уважението към словото ще бъде съхранена българската памет. Палитрата от научни списания, които периодично Факултетът предлага не само на българската научна общност, но и на световната филологическа колегия, показват най-високо равнище и съвременно отношение към актуалните проблеми на българистиката, разбирана в широк смисъл, в онова преплитане между литература и език, чрез което се изграждат смислените светове: „Literra et Lingua“, „Съпоставително

8

езикознание“, „Българска реч“, „Литературата“ – все утвърдени списания, в ко-ито намират отзвук българските и световните лингвистични и литературоведски доктрини. Всяко от тези списания отдава своята грижа на младото поколение, което плахо заявява присъствие в науката чрез първите публикации в специали-зираните броеве за млади изследователи. На всички онези, които виждат мрачно бъдещето на българистиката – у нас и в чужбина, нашето списание идва, за да покаже, че младите изследователи са много и са достойни. Заредени са с енер-гията и творческия ентусиазъм, от които най-много се нуждаят българистиката и българското днес. Списание „Филологически форум“ е най-младото списание на Факултета, което ще се опита да подпомага научната периодика и ще даде глас на студентите и докторантите. Във всеки брой, във всяка страница, във все-ки ред.

В първия брой на списанието публикуваме текстове на студенти и докто-ранти от Факултета по славянски филологии, представени на Международния филологически форум, а също и на Теодора Илиева от Великотърновския уни-верситет. Всички текстове са знак за приемственост между най-голямото съби-тие за младите филолози в България и раждането на нашето списание.

С тези въвеждащи думи поставяме Началото и се надяваме то да има свое място сред добрите периодични издания, посветени на любословието!

Редакционната колегия: гл. ас. д-р Венета Савова, гл. ас. д-р Аглая Маврова,

гл. ас. д-р Надежда Стоянова, гл. ас. д-р Владислав Миланов, гл. ас. д-р Мартин Стефанов

Ф И Л ОЛ О Г И Ч Е С К И Ф О РУ М

9

Драги колеги – издатели, изследователи и читатели,

С искрена радост приветствам прощъпалника на най-младия член на на-учната периодика на Факултета по славянски филологии, който се нарежда до нашите утвърдени списания: „Съпоставително езикознание“, „Българска реч“, „Литературата“ и „Literra et Lingua“. Появата на „Филологически форум“ е на-временна и необходима. Списанието е призвано да превърне докторантите и сту-дентите от Факултета от обект на обучение в субект на самостоятелна научно-изследователска дейност и да осъществи логическата връзка между преподава-не и изследване.

Статиите в дебютния брой на списанието са преминали през проверката и оценката на участниците в Първия международен филологическия форум за млади изследователи, а следващите материали ще бъдат публикувани след одо-брението на хабилитирани преподаватели от Факултета. Надявам се, че в обо-зримо бъдеще Редакционната колегия ще въведе световните стандарти за оценка на научна продукция, които изискват анонимно рецензиране на представените ръкописи.

Скъпи млади съмишленици, от сърце ви желая в най-скоро време броят на читателите на всеки пореден номер на списанието значително да надвишава броя на авторите в него, а това ще стане възможно, когато и автори, и читатели напълно се отърсят от илюзията, че интернет е аналог на съвременния фолклор, от който всички можем да черпим анонимно и безнаказано.

На добър път в утвърждаването на списанието и професионалното израст-ване на авторите му!

С филологически привети,проф. дфн Панайот Карагьозов,

Декан на Факултета по славянски филологии

НаучНи разработки

На доктораНти от факултета

по славяНски филологии

12

МОДЕЛИРАНЕ НА ЯВЛЕНИЕТО МОРФОЛОГИЧНА МНОГОЗНАЧНОСТ

Станислава Кънчева

Настоящата статия разглежда явлението морфологична многозначност и по-конкретно – моделирането му с оглед на теориите от типа Дума и парадигма, които са най-подходящи за описание на флективни езици, какъвто е българският. Моделирането се осъществява на базата на модела на Цвики (Цвики 1985), като за основа се използва формализмът му.

Ключови думи: морфологична многозначност, типове морфологична многознач-ност, моделиране, правила за експоненция, правила за съотнасяне

The paper discusses the morphological ambiguity and in particular its modelling in view of Word and Paradigm theory, which is the most suitable one for languages with inflectional word formation like Bulgarian. The author uses the model of Zwicky (Zwicky 1985) as basis of her representation.

Key words: morphological ambiguity, morphological ambiguity types, modelling, rules of exponence, rules of referral

Настоящата статия представя моделирането на явлението морфологична многозначност1. Под морфологична многозначност се разбира свойството на лексикалните единици, съвпадащи в графичното си изписване, да принадлежат към различна част на речта или да имат различни граматически категории. Съ-ответно обект на изследване са графеми, които могат да се отнесат към различни словоформи (независимо дали на една лексема, или на повече) и оттам – към различни граматически значения. За моделирането на типовете морфологични многозначности2 е приложен моделът на А. Цвики (Цвики 1985). Като начало е нужно да се направят някои уточнения. Правилата, които се използват при Цвики, са реализационни, т.е. посредством тях се генерират форми. За целите на изследването на многозначностите обаче тези правила се използват основно

1 За повече информация относно морфологичната многозначност вж. Кънчева 2015.2 Под тип се разбира съвкупността от възможните граматически категории и грамати-

чески значения, които се носят от определени лексеми извън контекст.

13

като формализъм3, според който да се представят единиците, участващи в опре-делени типове морфологични многозначности, така че да може експлицитно да се наблюдават зависимостите между граматическите категории по типове. Това решение е обосновано и от факта, че според обема и нуждите на настоящото изследване не се строят цели парадигми, които да отговарят на лексикалните единици, срещащи се в типовете. Акцентът се поставя върху системните много-значности, т.е. тези с висока продуктивност. Целта е да се анализира морфоло-гичната многозначност като системно явление и оттам да се проследят законо-мерности в появата на определени типове. За момента спорадичните срещания са извън обхвата на изследването, тъй като при тях няма закономерности и затова те трудно биха били моделирани. Поради тези причини се работи само на ниво основно правило, като няма да се използват правила за изключения и няма да се строят правила за целите парадигми, а само за редовете, за които е необходимо.

Друг момент, на който трябва да се обърне внимание, е въпросът за фо-нетичната форма. Реализационните правила от моделите от типа Дума и пара-дигма дават като резултат фонетична форма. Морфологичната многозначност се разглежда като отношение между графичната форма и граматическото значение, т.е. за анализа фонетичната форма не е от значение. За да се запази тази концеп-ция, правилата няма да се строят с цел фонетичен облик и няма да се разглеждат фонетични вариации. Основно остава разделението графична форма – грамати-ческо значение, което е посочено като ядро на явлението морфологична много-значност. Правилата имат план на израза и план на съдържанието, като план на израза е графичният облик, а план на съдържанието – граматическо значение. На този етап на анализ е прекъсната връзката морфология–фонетика. На следващ етап на анализ може да се работи в две посоки – от една страна, към изграждане на връзка със синтаксиса и свързване на правилата с други правила, посредством които да се разрешават многозначности на основата на контекста; от друга стра-на, на базата на съществуващи правила се създават нови, чрез които може да се изгради фонетична форма, която да се използва за друг тип анализ. Според този анализ текст, илюстриращ устна реч, чрез правила за фонетичен облик може да доведе до графична форма и наличие на морфологична многозначност.

Моделът за описание на морфологични многозначности се придържа най-близко до модела на Цвики по отношение на формализма. Правилата имат съща-

3 Под формализъм в настоящата работа се разбира формално представяне в смисъла на математическата лингвистика.

М ОД Е Л И РА Н Е Н А Я ВЛ Е Н И Е Т О М О РФ ОЛ О Г И Ч Н А М Н О ГО З Н АЧ Н О С Т

14

та структура. Използват се квадратни скоби4, които да задават характеристиките. Това, което се намира между скобите, представлява една цялост. Скобите обаче не показват йерархията между граматическите категории5, а само конкретната им реализация. За анализ на морфологичните многозначности основно се използват частите на речта и граматическите значения, които притежават, както и конкрет-ните граматическите характеристики, които са се проявили. Т.е. трябва да има отделни класове за част на речта, които да имат конкретна реализация (напри-мер съществително име), за граматически значения (лексикални, морфологич-ни, лексикално-граматически), които също ще имат реализация (например род, лице, вид), и съответно грамемите, които са се реализирали при всяко значение (например мъжки род, първо лице, свършен вид). Има обаче и многозначности, при които деривацията оказва съществена роля за образуване на многозначност-та. Поради тази причина е необходимо да се предвиди и част в правилото, където да може да се реализира именно деривационен процес. Основната функция на правилата е да добавят флективен маркер, а не деривационен, и заради това су-фиксите не могат да се оставят извън скобите и да се добавят заедно с тематични гласни и окончания. От друга страна, има случаи, при които деривационният елемент изиграва основна роля за поява на многозначността и е необходимо да бъде кодиран. На този етап на анализ най-доброто решение е да се съдържа са-мостоятелно – отделно от граматическите значения и от окончанията.

За описание на морфологичните многозначности се използват два типа правила – правила за експоненция и правила за съотнасяне6. Първо ще се спрем на правилата за експоненция. Тяхната функция е да представят връзката между графичната форма и граматическото значение. Граматическото значение се съ-държа в две двойки квадратни скоби – в първата стои частта на речта заедно с тези нейни категории, които идват от речника или които не се изменят в парадиг-мата. Такива са лексикалните и лексикално-граматическите категории, но също и класификационните категории, каквото е спрежението. Във вторите скоби се намират категориите, които се променят в парадигмата, т.е. морфологичните. Там, където е налице и деривационен процес, който влияе за образуване на мно-гозначността, се реализират трети скоби. В тях се съдържа деривационният мар-кер, който се появава като графична информация. След всички скоби се посочва

4 Подобен модел с квадратни скоби се използва и за описанието на именните фрази в бъл-гарския език (Осенова 2009).

5 Подробна информация за йерархизирането на морфологичните категории може да се на-мери при Герджиков (Герджиков 2000), Алексова (Алексова 2008а; 2008б).

6 Примери и за двата вида правила са посочени по-надолу в изложението.

С ТА Н И СЛ А ВА К Ъ Н Ч Е ВА

15

графичният облик на флективния маркер, който се появява. Флективният маркер се приема като основен елемент, тъй като той има най-голяма роля за образува-нето на системните морфологични многозначности.

При правилата за съотнасяне се използва същата организация със скоби, описана при правилата за експоненция. Разликата се състои в това, че с прави-лото за съотнасяне (правило 2) се цели да се посочи еднаквата реализация на две форми, като за основа се използва едно правило за експоненция за формата, приета като основна (правило 1), а второто правило означава еднаквата реали-зация на другата форма с тази на вече илюстрираната чрез първото правило. По този начин в правилото за съотнасяне не се посочва отново флективният маркер.

За по-голяма четивност на правилата избирам да работя с имената на ча-стите на речта и граматическите им категории на български. Използват се след-ните съкращения, като са дадени по групи така, както се съдържат в правилата. Не са изброени всички части на речта и всички граматически значения, тъй като не се анализират всички типове многозначности, а само системните.

Списък на съкращенията, използвани в правилата за експоненция и съот-насяне:

ЧР – част на речтаСЪЩ – съществително имеПРИЛ – прилагателно имеГЛ – глаголПРИЧ – причастиеРОД – род със съответни възможни реализации – мъжки; женски; среден ВИД – вид със съответни възможни реализации – св – свършен; несв –

несвършенТРАНЗ – транзитивност със съответни възможни реализации – прех – пре-

ходен; непрех – непреходенСПРЕЖ – спрежение със съответни възможни реализации – 1 – първо

спрежение; 2 – второ спрежение; 3 – трето спрежениеКЛАС – за разграничение на причастията със съответни възможни реали-

зации – мин_стр – минало страдателно причастие; мин_св – минало свършено деятелно причастие; мин_несв – минало несвършено деятелно причастие

ЧИСЛО – със съответни възможни реализации – ед – единствено число; множ – множествено число; бр_ф – бройна форма

ЛИЦЕ – със съответни възможни реализации – 1 – първо лице; 2 – второ лице; 3 – трето лице

М ОД Е Л И РА Н Е Н А Я ВЛ Е Н И Е Т О М О РФ ОЛ О Г И Ч Н А М Н О ГО З Н АЧ Н О С Т

16

ВРЕМЕ – със съответни възможни реализации – сег – сегашно време; аор – минало свършено време; имп – минало несвършено време

ОПРЕД – определеност със съответни възможни реализации – чл – члену-вана форма; чл_п – членувана форма с пълен член; чл_кр – членувана форма с кратък член; нечл – нечленувана форма

НАКЛ – наклонение с възможна реализация – пов – повелителноДЕРИВ – за означаване на деривационен елемент, който оказва влияние за

образуване на многозначността.Тук като реализация се съдържа самият елемент или наставката, тъй като

в настоящата работа се разглеждат само наставки.Относно списъка с граматически категории е нужно да се направят някои

уточнения. Първо, в настоящата работа се приема разпределението на грамати-ческите категории, застъпено от Р. Ницолова (Ницолова 2008)7. При извличането на многозначностите се придържам към граматическите значения, приписани на думите според тагсета, приет от К. Симов и кол. (Симов и кол. 2004). Според тази позиция до момента например в граматическите значения на глаголите не се включва информация за спрежението. С оглед на последващия анализ обаче е нужно да се осъществи промяна и тя се състои в добавянето на категорията спрежение при глаголите8. Тъй като спрежението е информация, която идва от речника, тя ще се задава в първите скоби. Няма промяна по отношение на оста-налата информация от таговете.

Второ, относно разделението на категориите на такива, които идват от речника и не се променят в цялата парадигма, и такива, които се изменят, е нуж-но едно уточнение по отношение на рода – при съществителните имена родът попада в първите скоби и се разглежда като лексикална категория, докато при прилагателните имена и причастията родът преминава във вторите скоби, тъй като вече е категория, която се изменя в парадигмата.

Трето, при наклонението има само една възможна реализация – повели-телно наклонение, тъй като само тя оказва влияние при образуването на морфо-логична многозначност. За момента по подразбиране се реализира изявително наклонение, ако изрично не е посочено друго.

Четвърто, при категорията време се приемат само трите реализации – се-гашно, аорист и имперфект, тъй като в таговете се съдържа информация само за тези времена и на това ниво на анализ се разглежда многозначност само между

7 И. Куцаров представя друга гледна точка (Куцаров 2007).8 По-надолу в текста стават ясни причините.

С ТА Н И СЛ А ВА К Ъ Н Ч Е ВА

17

синтетичните форми за времената. Аналитичните времена не са обект на изслед-ване в настоящата работа9.

Имената на категориите се означават с главни букви, а конкретните им реализации – с малки. Връзката между категорията и реализацията е двуеточие. Изреждането на категориите става чрез запетая. В правилата за експоненция мо-гат да се появят три двойки квадратни скоби – в първата се описва частта на реч-та и лексикални или лексикално-граматически категории, които притежава – при съществителното име – род, при глагола – вид10. В тези скоби също се посочва преходността и спрежението при глагола. Преходността има значение от син-тактична гледна точка или, както посочва И. Куцаров, глаголите се делят на пре-ходни и непреходни според „някои лексико-синтактични особености“ (Куцаров 2007: 106). Спрежението е формален клас, който се изразява чрез завършека на сегашната основа. И преходността, и спрежението се посочват в първите скоби заедно с вида, тъй като те са характеристики, които принадлежат на лексемата и не се изменят в парадигмата. При причастието в първите скоби се съдържа информация за конкретното причастие, което участва в типа (например мина-ло страдателно, минало свършено деятелно и др.), също и информация за вида и преходността на глагола, от който е образувано. При прилагателните имена в първите скоби има информация само за частта на речта. Във вторите скоби се показва реализацията на всички категории, които се изменят в парадигмата: при съществителното – число, определеност; при глагола – време, лице, число, наклонение (само където оказва влияние за появата на многозначността); при причастието – род, число, определеност; при прилагателните – род, число, опре-деленост. Третите скоби съдържат информация за словообразувателна морфема, ако тя има отношение към образуване на типа многозначност.

Едно правило за експоненция би изглеждало по следния начин:Комбинацията [ЧР: СЪЩ, РОД: мъжки], [ЧИСЛО: ед, ОПРЕД: чл_кр] се

реализира чрез -а.Едно правило за съотнасяне би изглеждало по следния начин:Комбинацията [ЧР: ГЛ, ВИД: несв, ТРАНЗ: прех, СПР: 2], [ВРЕМЕ: сег,

ЛИЦЕ: 3, ЧИСЛО: ед. ч.] има същата реализация като комбинацията [ЧР: ГЛ, ВИД: несв, ТРАНЗ: прех, СПР: 2], [ВРЕМЕ: аор, ЛИЦЕ: 2, ЧИСЛО: ед. ч.] и като

9 Това решение е разгледано подробно в Кънчева 2015. 10 В настоящата работа се придържаме към становището, че видът е класифицираща, лекси-

кално-граматическа категория, което се подкрепя от Л. Андрейчин (Андрейчин 1944), Ст. Стоянов (Стоянов 1980), И. Куцаров (Куцаров 2007), Р. Ницолова (Ницолова 2008).

М ОД Е Л И РА Н Е Н А Я ВЛ Е Н И Е Т О М О РФ ОЛ О Г И Ч Н А М Н О ГО З Н АЧ Н О С Т

18

комбинацията [ЧР: ГЛ, ВИД: несв, ТРАНЗ: прех, СПР: 2], [ВРЕМЕ: аор, ЛИЦЕ: 3, ЧИСЛО: ед. ч.].

Изграденият модел се прилага според разделяне на многозначностите в зависимост от броя части на речта, които участват в типовете морфологични многозначности. Акцент се поставя върху системните многозначности. Разделе-нието на системните типове морфологични многозначности може да се предста-ви по следния начин:

1. Многозначност вследствие на съвпадения на флективни морфеми, т.е. на многозначност на флективни морфеми – тук основно участие вземат съществителните имена и глаголите, като най-често срещаните многозначни морфеми са -и и -а.

2. Многозначност като пресечна точка на деривация и флексия – съвпа-дението е резултат от пресичане на словообразуване и формообразу-ване, като тук основна роля имат причастията.

3. Многозначност, при която съвпаденията са следствие на определени процеси като конверсия и субстантивация – в този случай основно участват прилагателни имена, наречия, съществителни имена. В голя-ма част от примерите, които се наблюдават, се разглежда многознач-ност на ниво лексеми.

Преди да се представи моделирането на типовете, е нужно да се уточни дали и трите групи ще се описват чрез създадения формализъм. Основното пре-димство на правилата за експоненция е, че представят връзката между грама-тическото значение, като кодират граматическите категории и конкретните им стойности, и формалното му изразяване чрез граматическа морфема. По този начин формализмът покрива точно многозначностите, които попадат в първа-та група. При тях в най-голяма степен може да се наблюдават и зависимости-те между граматическите значения, които създават предпоставки за появата на многозначността. Добавянето на трети скоби с елемент ДЕРИВ (= деривация), който позволява кодирането на информация относно словообразуването, решава въпроса за представянето на втората група многозначности. Предизвикателство обаче остава третата група, в която многозначностите много често са на ниво лексеми или в други случаи – в основата стои процес. Например при един от най-често срещаните типове между прилагателно, среден род, единствено чис-ло, нечленувано и наречие за начин в основата стои конверсията. Тук многознач-ността не може да се опише чрез ролята на флективни или деривационни еле-менти, нито появата ѝ може да се сведе само до графичното съвпадение на две

С ТА Н И СЛ А ВА К Ъ Н Ч Е ВА

19

форми. Този тип е показателен за многозначности, които трябва да се кодират на ниво речник – потенциално всяка форма на прилагателно име за среден род, единствено число, нечленувано може да премине в класа на наречията. Затова позицията, която се приема на този етап на анализ, е многозначностите вслед-ствие на процес да не се моделират.

С оглед на разглеждането на лексеми и ролята на лексикона е нужен по-специален поглед и към още една група многозначности. Става въпрос за типо-ве, при които влияние оказват категории, идващи от речника. В тази група попа-дат многозначностите между двувидовите глаголи, оттам и породени от същата причина многозначности между причастия, между съществителни с разлика в рода. В тези случаи многозначността е основно на ниво лексема и оттам при някои типове преминава във всички форми (например при двувидовите глаго-ли). По същия начин, както и в описания по-горе случай, тук основно значение има информация, която се кодира в речника. Да вземем по-конкретно много-значностите при причастията. В тази група високата продуктивност на типовете с най-много представители се дължи основно на две причини – съвпадение на причастията на двувидови глаголи и съвпадение на имперфектното и аористното причастие на глаголите от трето спрежение и втори и трети разред на второ спре-жение. Многозначността тук е между парадигми. Разлика има в стойностите на категориите от речника. В случаи като този основна роля има информацията в лексикона и в повечето случаи цялата лексема. За да се представят тези много-значности, е необходимо допълнително изследване и анализ, които надхвърлят обема и целите на настоящата работа. Поради тази причина тези многозначности няма да бъдат моделирани.

Тук е мястото да се спрем и на едно важно решение относно моделирането на многозначности. Става дума за флективността и въпросa колко позиции се приема, че се запълват от граматически морфеми. Р. Ницолова посочва, че ду-мите във флективните езици имат само едно окончание, но в български това се нарушава, ако се приеме, че членуваните форми на съществителните имена имат две окончания (Ницолова 2008: 13). От друга страна, тематичната гласна заема отделна позиция. Настоящото изследване не си поставя за цел да решава въпро-са колко точно позиции се реализират във флективните езици. Поради тази при-чина не се придържаме към традиционното представяне чрез позиции, тъй като основната цел е да се представят морфологичните многозначности, а формални-те причини за тяхната поява са различни. Поради този факт се приема, че прави-лата попълват една позиция, като в нея може да застава всякаква граматическа

М ОД Е Л И РА Н Е Н А Я ВЛ Е Н И Е Т О М О РФ ОЛ О Г И Ч Н А М Н О ГО З Н АЧ Н О С Т

20

морфема (тематична гласна, окончание, определителен член). За да се запази коректното лингвистично представяне, където има повече от една граматическа морфема (в това число и нулева морфема), се означават и двете чрез знак +, който показва едновременна реализация. Прието е да се означава и нулевото окончание, което е налице в българската морфология и се приема от Ницолова (Ницолова 2008). В настоящата работа се приема становището, че има нулево окончание и то се кодира в правилата като цифрата нула – 0.

Илюстрираме разгледания формализъм чрез най-често срещания тип в рамките на съществителните имена (който е и един от най-продуктивните въоб-ще), а именно между [съществително нарицателно, мъжки род единствено число, членувано с кратък член] и [съществително нарицателно, мъжки род, бройна форма]. Той се представя чрез следните правила:

1. Комбинацията [ЧР: СЪЩ, РОД: мъжки], [ЧИСЛО: ед, ОПРЕД: чл_кр] се реализира чрез 0 + -а.

2. Комбинацията [ЧР: СЪЩ, РОД: мъжки], [ЧИСЛО: бр_ф] се реализира чрез -а.

При моделирането на този тип многозначност и двете правила са за екс-поненция. Формално графемите съвпадат, но пътят, по който са съвпаднали, е различен. Въпреки че са от една парадигма, не могат да бъдат представени чрез правило за експоненция и правило за съотнасяне, тъй като в настоящата работа е прието да се изразява и нулевото окончание, което означава, че реализацията на двете форми не е еднаква. По-добре това може да се види на Фигура 1.

Фигура 1

Както се вижда на схемата, графемата адреса отвежда към две словофор-ми. Едната е адреса с граматическо значение съществително нарицателно, мъжки род единствено число, членувано с кратък член, а другата – адреса с граматическо значение съществително нарицателно, мъжки род, бройна фор-

С ТА Н И СЛ А ВА К Ъ Н Ч Е ВА

21

ма. Многозначността тук е породена от формалното съвпадение на краткия оп-ределителен член за мъжки род и окончанието за бройната форма. На схемата също така се вижда и формалната разлика, тъй като при първата форма е налице нулево окончание за мъжки род и след него се помества определителният член, докато при втората форма директно се поставя окончанието за бройна форма, което носи и значението мъжки род. Така че тук може да се разглежда формално съвпадение на определителния член и окончанието за бройна форма, но при де-тайлното представяне на двете словоформи може да се наблюдава дори и чисто графично разликата.

Представеният в настоящата статия формализъм илюстрира закономер-ностите между добавянето на граматически морфеми и граматическите значе-ния, които те изразяват, и влиянието им за образуване на морфологични много-значности. Правилата за експоненция и съотнасяне са използвани за описание на две групи системни многозначности – тези, при които влияние оказват грама-тични морфеми, и тези, при които се наблюдава пресичане на формообразуване и словообразуване. Една част от многозначностите (основно тези, при които е налице протичането на процес) е извън обхвата на моделирането, тъй като е не-обходимо допълнително проучване, което надхвърля обема на настоящото из-следване. Като основен извод от моделирането на многозначностите може да се изведе фактът, че начинът на функциониране на правилата ясно показва фузион-ните характеристики на българския език. Важно е да се отбележи, че правилата могат да се използват като основа за изграждане на компютърен модел. Подобен модел може да се приспособи за нуждите на компютърната обработка на ес-тествен език. Също така е от значение и фактът, че правилата са придружени от фигури, илюстриращи типа многозначност с конкретен пример. Този подход би могъл да се използва при обучението по български език като роден и като чужд.

Библиография

Алексова 2008а: Алексова, К. За междукатегориалните връзки на морфологичното равни-ще. – In: Bulgaristica-Studia et Argumenta. Festschrift fuer Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Herausgegeben von Sigrun Comati. Specimina Philologiae slavicae. Band 151. Begruendet von Olexa Horbatsch und Gerd Freidhof. Herausegegeben von Peter Kosta, Holger Kusse und Franz Schindler. Muenchen: Verlag Otto Sagner, 2008, 76–88.

Алексова 2008б: Алексова, К. Видове междукатегориални връзки в парадигмата на бъл-гарския глагол (начални наблюдения). – В: Матрицата – властта на подобието. Со-фия: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 230–247.

М ОД Е Л И РА Н Е Н А Я ВЛ Е Н И Е Т О М О РФ ОЛ О Г И Ч Н А М Н О ГО З Н АЧ Н О С Т

22

Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Хемус, 1944.Герджиков 2000: Герджиков, Г. Организацията на многочленните морфологични пара-

дигми. – Език и литература, 1/2000, 150–180.Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология.

Пловдив: Паисий Хилендарски, 2007.Кънчева 2015: Кънчева, С. Морфологичната многозначност в българския език. Дисерта-

ционен труд, 2015.Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: УИ „Св. Кли-

мент Охридски“, 2008.Осенова 2009: Осенова, П. Именните фрази в българския език. София: ЕТО, 2009.Симов и кол. 2004: Simov, К., P. Osenova, M. Slavcheva. BTB–TR03: BulTreeBank

Morphosyntactic Tagset. BulTreeBank Project Technical Report No. 03. 2004.Стоянов 1980: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. 3. издание. София:

Наука и изкуство, 1980.Цвики 1985: Zwicky, A. M. How to describe inflection. – In: Proceedings ot the Elleventh

Annual Meeting of the Berkeley Linguistic Society, Mary Niepokuj, Van Clay, Vassiliki Nikforidou and Deborah Feder (eds.). Berkeley: Linguistic Society, 1985, 372–386.

С ТА Н И СЛ А ВА К Ъ Н Ч Е ВА

23

КЪМ -NT-СКЛОНЕНИЕТО В УКРАИНСКИЯ ЕЗИК1

Иван П. Петров

В статията се разглеждат образуванията с формант -nt- (нарицателни и собствени имена) в украински език. Описани са диалектно засвидетелстваните форми, като се прави опит да се проследи тяхното възникване. Текстът разглежда и някои диахронни аспекти на дадената проблематика.

Ключови думи: украински, диалекти, диахрония, праславянски

The article handles the formations with asuffix -nt- (nouns and proper names) in Ukraini-an. The attested dialectal forms are described; furthermore, an explanation for their development and origin is proposed. Some diachronic aspects of the problematic which those forms present are also tackled.

Key words: Ukrainian, dialects, diachrony, Proto-Slavic

1. Имената от среден род със стара основа на -nt- условно са причислени към V-склонение, което обхваща старите консонантни основи на -n- и -(n)t- (по Безпалько 1957). Окончанието в им. пад. ед. ч. е -я/‘a < ѧ < *-n

ºt 2. Нормативният

вид на склонението в съвременния украински език изглежда по следния начин (Палінська-Туркевич 2011; там, а и в повечето съвременни пособия разглежда-ният клас имена е групиран като IV склонение):

Им. пад. курчá курчáтаРод. пад. курчáти курчáтДат. пад. курчáті курчáтамВин. пад. курчá курчáт(a)Тв. пад. курчáм курчáтамиМ. пад. курчáті курчáтах

1 Тази работа нямаше да бъде възможна без двуседмичната специализация в Лвовския дър-жавен университет „Иван Франко“. Използвам случая да изкажа дълбоката си благодарност към доц. А. Стаменова, д-р Р. Камберска и ас. О. Сорока за предоставянето на тази възможност.

2 Според друга реконструкция -ѧ < *-ēn(t). В настоящата работа няма да се спирам на про-блематиката, касаеща предисторията на суфикса (вж. повече в Петров 2013).

24

2. В подгрупата на това склонение влизат названия на одушевени малки/млади същества3: дитя́, маля́, внуча/унуча, молодя́(та), курча, ягня (диал. ярчя, ярча), орля́, теля́, лошá, пóтя, хлоп’я, гуся́, щеня (и диал. песя́), порося́ (диал. и паця), диал. горня (горща, горщок, горщик), немовля́ (диал. пахоля), котя́ (и котеня), диал. пращенята (діти пращат), ведмежá, каченя́, мишеня́, слоненя, цуценя, козеня́, кошеня́. Важно е да се отбележи, че деминутивната лексика е застъпена доста по-силно в говорите, отколкото в книжовния език (Керста 1991: 101). Така например силен словообразувателен тип за създаване на умалителни е този на -ча (ср. и в български образуванията с -че): мачá (мачáта), дз’убáнча, рынча, рыпча, жапча (срещу по-рядкото жабя, -ята), выкенча, гадіўчá, ципанчá, ревмінчá, пацучá, блашанчá (Ковалик 1969). В говорите се срещат и имена pluralia tantum като дрімн’áта, а също и неодушевени като ніжен’áта (Ковалик 1969).

2.1. В им. пад. ед. ч. разглежданите формации завършват на ‘я (или а̀, ако предходната съгласна е шушкава), възхождащо към старото окончание -ѧ, деназализирано в източнославянския ареал най-напред в широка гласна (ä), пре-гласила впоследствие в упоменатите варианти. В западнополиските говори се срещат и допълнително тематизирани форми за им. пад. ед. ч. с разширена ос-нова (и допълнително стесняване и повишаване на неударената коренна гласна) – тил’éто. В същите говори се срещат и форми за ед. ч., образувани суплетивно с наст. -‘ук4: тил’ук (Зінчук 2010: 84–85).

2.2. Имената с основа на -т- губят старото родително окончание за ед. ч. -е и получават окончание -и < ст. рус. и, което свидетелства за влияние на i-ос-новите: теляти, лошати, гусяти. В стари украински текстове е запазена и флек-сия -я, по аналогия на jo-основи: хлопча не вѣдаю, гусѧта, пчоля (Жовтобрюх 1980: 149). В някои съвременни говори се срещат и форми като: без теля, куря, курча (Безпалько 1957: 203), които явно са образувани по аналогия на меките jo-основи (с изпускане на наставката -‘ат-, характерна за косвените падежи). Съвременните форми на -і (теляті, гусяті и пр.) във волинските говори (Матвіяс 1990: 63, 64) могат да се разглеждат като аналогични на меките (ja-) основи от женски род, с които споделят общ формален завършек в им. пад. ед. ч. (напр. теля -земля).

3 Примерите, приведени по-долу, са извлечени както от посочените в хода на изложението граматични трудове, така и от следните речници: СУМ-11, Словник-казки, Словник-пісні.

4 Вж. по-долу за този суфикс.

И ВА Н П . П Е Т Р О В

25

2.3. В дат. и мест. пад. ед. ч. по аналогия с дат. пад. на имената от женски род от а-основи са приели окончание -і < -ѣ: теляті, лошаті. Жовтобрюх (1980: 149) посочва и форма на -ю от староруски текст: къ кнѧжѧтю, отново по ана-логия на jo-основите. В югозападните и западноподилските говори, в Чернигив-щина и Бориспильщина се открива и конкурентно окончание -у: теляту, което се смята за влияние на второ склонение (о-основи). Подобно е състоянието и в надднистрянските и подилските говори (Матвіяс 1990: 62). В същите говори и източноподлиските се среща и окончанието -ові, -еві, което е нова диалектна черта, отразяваща влияние от формата за дат. пад. на имената от м. р. (Безпалько 1957: 204; Матвіяс 1990: 62). Във волинските говори дат. пад. ед. ч. от тези имена може да се образува чрез съкращаването на наставката -ат-/-ят-, смекчаване на предхождащата съгласни и прибавяне на окончанието -oві: тельові, гусьові, яг-ньові, поросьові (Матвіяс 1990: 63). Тези форми са несъмнено най-нови, за което говори неосъщественият очакван преглас на о в е след мека съгласна5. Смятаме, че са образувани по аналогия на формата за им. пад. ед. ч., която формално за-вършва като име с мека основа (тип життя, питання). Мекостта на съгласната пред окончанието със сигурност вече е представлявала морфологичен признак във времето6, когато се образуват тези аналогични форми.

2.4. В тв. пад. ед. ч. има няколко варианта на окончанията:2.4.1. -ям: телям, лошам. Това окончание се е появило под влияние на II

склонение (тип знання, життя). Същото окончание се ползва и от имената с основа на n покрай окончанието -ем (ім’я – ім’ям || іменем). Явно и двата типа консонантни основи са изпитали влияние от jo/ja-основите, покрай аналогиите по i-склонението.

2.4.2. -ом (-‘ом) в западноукраинските, закарпатски говори и в говорите в румънска Добруджа (Павлюк-Ґобчук 1959: 150): телятом, тельом, гусятом (имената на н също: імньом).

2.4.3. -єм: телєм, ягнєм в гуцулските говори и в отделни говори в Черни-гивщина (Безпалько 1957: 205; Матвіяс 1990: 84). Старото окончание за мн. ч. -ы, засвидетелствано в староруски паметници (из жеребяты, коровъ съ телѣты пѧт, внучаты своѥми), не е отразено в съвременните говори (Жовтобрюх 1980: 150).

5 Възможно е и този преглас да се е осъществил, а тези форми да са резултат от по-късния преглас e >’o в северния и в западния славянски ареал.

6 Т.е. мекостта е била вече присъща характеристика на съгласната основа, а не само на окончанието.

К Ъ М - N T- С К Л О Н Е Н И Е Т О В У К РА И Н С К И Я Е З И К

26

2.4.4. Паралелното освобождаване от разширяващия формант, който се среща в косвените падежи, се наблюдава в цялата група имена от среден род със стара основа на съгласна. Засвидетелствани са форми още от ХII в., говорещи за такова явление (Безпалько 1957: 205): над тѣлом (Слово прокнязів, ХII–XIII в.), небом, словом, чудом (вм. над тѣлесем, небесем, словесем). Това навежда на мисълта, че в народните говори тези имена бързо са започнали прехода си към по-разпространения тип имена от среден род с основа на -( j )o. Интересно тук е влиянието на смекчения тип склонение, което откриваме зад окончанията -єм и -ям. При първото можем да търсим настаняване на окончание -ем < -ьмь, харак-терно изобщо за консонантните основи, след вече смекчена основа (т.е. разши-рена с -j- или по-рано с *-i). При второто окончание става въпрос несъмнено за влияние на преобладаващата група имена от среден род тип знання, т.е. с основа на *-ьje. Тези окончания се прибавят към основата, освободена от наставката -ат-; единствено окончанието -ом, взето по аналогия от ІІ скл. твърд тип, е доба-вено към разширената основа. Меките окончания е възможно да са се настанили заради формата за им. пад. ед. ч., която, завършваща на -я, е съвсем вероятно да предположи мек склонитбен тип.

2.5. Без изменения до съвременния език е стигнало старото окончание за им. п. мн. ч.: телята, курчата, лошата. Родителен падеж пази нулево оконча-ние, получило се в резултат на изпадането на стария ъ: телят. Що се отнася до дат., тв., мест. пад., още през XIV в. се фиксира завършен процес на настаняване на окончанията от първо склонение (а-основи) -амъ, -ами, -ахъ, въпреки че ста-рите окончания продължават да се употребяват до XVIII в. Срещат се и някои диалектни особености – конкретно при имената със стара основа на -nt- се проя-вяват окончания -ом, -ум: тел`ятом, гус`ятом, йагн`атум (закарпатски говори) (Безпалько 1957: 210). Като цяло парадигмата за множествено число на тези ос-нови е значително по-консервативна, отколкото тази за единствено7.

2.6. Двойственото число изчезва до XIV в. Разпадът на тази категория си проличава най-силно в това, че конструкциите с числителните два, три, четир и име с окончание -а отстъпват пред конструкциите двоє, троє + име в род. п. мн. ч. В говорите от югозападното наречие все пак се пазят архаични остатъци: дві теляті (Безпалько 1957: 211).

7 Вж. и в руски, където формите за единствено число са изцяло изместени от формации на -ёнок, като този процес се е засилил от XVI в. нататък (Богатова 1958). Срв. и в другите славянски езици, където влияние на мекото склонение се наблюдава основно в ед. ч. (напр. пол. cielę, gen. sg. cielęcia, nom. pl. cielęta).

И ВА Н П . П Е Т Р О В

27

3. Освен разгледаните дотук имена на млади и малки животни формантът -nt- се среща и в други именни формации, на които ще се спра накратко в след-ващите параграфи.

3.1. Към склонението на стари имена с основа на -nt- се включват и съби-рателни образувания pluralia tantum.

3.1.1. Малка част от тях са образувани от названия на части на тялото: бро-венята, рученята, оченята (Matthews 1949). В тези случаи можем да открием следи от експресивно значение, а във факта, че образуванията са отнесени към двойствени (оттам преосмислени като множествени) обекти от реалността, се откриват следите на множественото значение на стария формант.

3.1.2. В групата се открива вторично прибавяне на суфикса *-ęt- към вече разширената с -en-основа. В образуванията със същата формация -еня (в ед. ч.) като мишеня, слоненя, цуценя, котеня, каченя, козеня, кошеня, турченя, кроле-ня, негреня, пастушеня смятам, че става въпрос за стари събирателни pluralia tantum, преосмислени като сингулативи. В случая сингулативността е изразена с прибавянето на форманта *-ęt-, от което могат да се изведат следните изводи.

3.1.2.1. Първо, разширението е станало късно; за това говори фактът, че към корена, разширен веднъж с -еn, е добавен вторият формант -ęt, изхождащ вероятно генетично от първия с разширение -t. Може да се заключи, че слово-образувателният модел за образуване на сингулативи8 чрез разширяване на n-ос-новата с -t (вероятно детерминатив) вече не е бил продуктивен.

3.1.2.2. Второ, суфиксът *-ęt- вече е съдържал в себе си конотация на до-пълнително значение или дори ясно обособен семантичен признак, позволяващ ѝ да се превърне в словообразувателена наставка с определено значение.

3.2. Друг суфикс, който се добавя след стария формант -nt-, е -ина: козля-тина, телятина, означаващи месото, получено от животното, назовано от мо-тивиращата основа. Вероятно в случая става въпрос за ранно субстантивирани прилагателни имена, образувани с наставка -in-, изразяваща най-общо абстракт-но съотнасяне на образуваната форма към образуващата основа. Този тип форма-ции са ранни, за което свидетелства примерът от Супрасълския сборник: вьсѣдъ на осьлꙙ и жрѣбꙙ осьлꙙтино (πῶλον ὄνου) Supr 337,7. Би могло да се разсъждава, че формациите на -ина са стари образувания със сингулативно значение (подоб-но на старобългарски годъ-година и храмъ-храмина) от период, когато формите на

8 Под сингулативи тук се разбира не само формации, назоваващи единични обекти от даде-но множество, но и такива, изразяващи индивидуално разграничен обект.

К Ъ М - N T- С К Л О Н Е Н И Е Т О В У К РА И Н С К И Я Е З И К

28

-nt- са обозначавали съотнасяне към клас, маркиран с признака/предмета, който коренът назовава.

3.3. Впрочем смятам, че същото се е случило и със съществителното дитя, което образува множественото си число, като прибавя окончанието -и, характер-но за твърдите (о-) основи, към неразширения с *ęt корен – діти9.

4. Следи от основи, образувани с форманта -nt-, се откриват и в украин-ската патронимия.

4.1. Според Ю. Б. Бабий в патронимията формантът -ят- е изразявал ко-лективност, а -еня- (заедно с -’ук, -чук, -енко) – деминутивност (Бабій 2012). Павло Чучка (2005) посочва около 20 мъ