ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧEН И МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

Център по Екология

Георги Ст. Чолаков

Лекционни записки по

Замърсяване и пречистване на въздуха

София, декември 2009 г.

Част 1. Мониторинг, контрол и управление на замърсяването от стацио-нарни източници

1. Качество на въздуха и контрол на замърсяващите. Емисии и имисии. Принципи намониторинга, контрола и управлението на замърсяването на въздуха. Мониторинг:класификация на източниците на замърсяване на въздуха: природни и антропогенни;точкови и сумарни; стационарни и мобилни източници; първични и вторичниизточници – възможности за въздействие; характеристика и сравнение на основнитеантропогенни източници – дефиниране на ключови източници.

1.1. Качество на въздуха и контрол на замърсяващите

Качеството на въздуха се определя по различни спесификации (напр. зададена концентрацияна замърсителите). Нито един замърсител не трябва да превишава допустимите норми. За следенекачеството на въздуха периодично се правят измервания – т.е. извършва се контрол назамърсителите, които определят качеството на въздуха.

Качеството на въздуха се променя от емитираните в него от различни източници замърсяващивещества. Затова е необходим контрол на замърсяващите - тези, които чрез извършваните от тяхдейности замърсяват.

1.2. Емисии и имисии.И двете са движещи се потоци; които се състоят се от въздух и малки количества вещества -

химични съединения, частици и др., вредни за околната среда.Всеки един източник замърсява с това, което произвежда и с това, което постъпва в него

отвън. Емисиите и имисиите са движещи се въздушни потоци, съдържащи химични съединения ивещества, вредни за околната среда. Разликата между тях е, че емисиите са изходящи замърсяващипотоци, които се излъчват от източника на замърсяване, а имисиите са замърсяващите потоци, коитопостъпват в източника на замърсяване (фиг.1.):

Входящи Изходящи

Имисии Емисии

Фиг.1. Схематично представяне на емисиите и имисиите.

1.3. Принципи на мониторинга, контрола и управление на замърсяването на въздуха

Мониторинг - (от англ. дума monitoring)- наблюдение във времето с предварително поставеницели. Представлява набиране и осъвременяване на информация за източниците на замърсяване: коиса източниците и кой с какво замърсява; методи (лабораторни и числени, комбинирани ) заколичествена оценка на замърсителите; механизми, чрез които се получават замърсяванията. Вмониторинга влиза и класификация на източниците и замърсителите по различни принципи.

Контрол - набор от технически и/или законодателни възможности за намаляване, илипремахване на замърсяването на обекта.

Управление – програми, в които въз основа на мониторинга и избраните методи за контрол серазписват цели, срок, цена, отговорници за постигането на целите и пр.

Оценката на емисиите във времето се извършва чрез мониторинг - наблюдение, анализ иоценка на дадено явление, събитие, източник на замърсяване, видове замърсители и др.Мониторингът определя механизма на замърсяването и класифицира източниците. За неговотоосъществяване се изисква избор на методи за точна оценка на концентрациите на замърсителите.

Източници насобствено

замърсяване

Това се постига чрез експериментално измерване, изчисления на базата на известни формули, коитоописват механизма на отделяне на замърсителя и с помощта на емисионни фактори.

BAT (от англ. ез. – Best Available Technologies/Techniques) - е съвкупност от най-до-бритедостъпни технологии/техники за контрол на замърсяването в конкретен обект.

Целта на управлението е не само приносите от всички замърсяващи да не надвишаватдопустимите норми за качеството на въздуха, но и замърсяващите да реализират програми зауправление, които да го подобряват. Търговията с кредити е част от възможностите за управление ипозволява тези, които замърсяват по-малко, да могат да търгуват (продават) кредити за останалото донормата количество замърсители.

1.4. Класификация на източниците на замърсяване на въздухаИзточник на замърсяване е процес или дейност, която замърсява с вещество-замърсител:

промишлени предприятия, топлинни електроцентрали, транспорт, бита, плавателни съдове; горене надървесни маси вследствие на пожари, за отопление; петролни рафинерии, индустриална дейност и др.Източниците на замърсяване може да се класифицират така:

Природни и антропогенни Точкови и сумарни Подвижни и стационарни Първични и вторични Ключови

Таблица 1

Антропогенни (табл. 1) са всички източници, които са резултат на човешката дейност,свързана с добиване на храна, суровини и тяхната преработка и пр. Природните са в резултат отприродните процеси - напр. от вулканите, дишането, гниенето и т.н.

При антропогенните източници сравнението става на база на промишлените производства(табл. 2):

Таблица 2

Всеки източник може да се разглежда като точков или сумарен. Дефинирането им зависи отобекта на оценка. Понякога се налага в големия точков източник да се дефинират по- малкиизточници, като вече големият източник се разглежда като сумарен.

Например, „Лукойл Нефтохим” може да се разгледа като точков източник, при оценка назамърсяването в Бургаска област и като сумарен, ако се оценява замърсяването в него.

Стационарни са неподвижните източници на замърсяване - електрическите централи, заводии помещения за изгаряне на отпадъците.

Мобилни са подвижните източници на замърсяване - моторните превозни средства,самолетите и т.н.

При първичните източници замърсяването се образува от процес, протичащ в тях. Ако обектае инсталация с реактор, в който се образува замърсителят, първичния замърсител е реактора, а акоразгледаме цялото предприятие-първичният източник е цеха.Вторичните източници са резултат от вторични взаимодействия – химични и/или физически, вкоито замърсител от първичен източник инициира емитирането на замърсител от вторичния.Например, киселите дъждове: отделените газове (първичен замърсител) реагират в атмосферата и сеобразуват киселинните дъждове; ако замърсител, генериран в пещ (първиен източник) екстрахираорганични вещества от стените на комина, той става вторичен източник.

Най-големи са възможностите за въздействие при прилагането им спрямо първичнитеизточници. При първичните източници е по-лесен и мониторинга, тъй като при вторичните вече можеда са настъпили промени във вида (при химически реакции) и концентрацията (при физичнивзаимодействия – например, адсорбция) на замърсителите.

„Ключов” е източник, чието контролиране би донесло най-голям ефект спрямо околнатасреда – в и около обекта. Определянето му изисква анализирането на всички източници назамърсяването в даден обект и замърсители. Понякога ключовият източник не е източника с най-големия принос, защото се вземат под внимание различни фактори – възможности за контрол иуправление, агресивност на замърсителите, размер на необходимите инвестиции и др.

При преценката се взема пред вид дали се превишават нормите за качеството на въздуха, и седава предимство на тези източници, които са свързани с нарушаване на нормите.