Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си

дете?Модели на възпитание

2 юни 2012 Водещи: Светлана Благоева -

психотерапевт Радостина Белчева -

психотерапевт

Децата – ориентир за нашата връзка с тяхЧесто децата показват сигнали за своите настроения, които не винаги биват разпознати.

• Свръх изискващи;• Контролиращи;• Налагащи се;• Капризничещи;

Причините:• Често зад тези поведения и настроения могат да стоят

неоснователни страхове и тревоги. • Това може да е израз на вътрешни напрежения и

безпокойства, понякога трудни за долавяне. • Маскирано желание на детето, което се прокрадва по

заобиколен път;• Противоречиви чувства и пориви, които детето трудно

понася;

Как да подходим?

• да дадем възможност на самото дете да заговори за това, • да сподели и да даде израз

Защо?• Защото от една страна ще понижи напрежението, от

друга – ще отвори място за това детето да опита да намери подходящи думи за преживяването.

Възможно е по някаква причина родителят да не може да помогне на детето в преодоляването на това

безпокойство и ако не получи отговор на това, детето да загуби желание и вяра в себе си. Така тревогата или безпокойството могат да преминат в самообвиняване

от страна на детето. Важно е то да знае, че от бебе носи различни пориви, противоположни чувства и че тези напрежения са естествени и съпровождат неговото

развитие.

Децата – ориентир за нашата връзка с тях

Родителското поведение и моделите на възпитание

Всеки родител има своите причини да подхожда по определен начин спрямо детето.

Причините:

• Нашият собствен опит като деца:– Начинът, по който ние сме били отглеждани и

възпитавани от родителите си– Влиянието на средата– Времето, в което сме били отглеждани

• Нашите личностови особености:– Строгост – либералност– Увереност – неувереност

- Комуникативност – затвореност/ пасивност • Актуални житейски събития и актуална житейска ситуация• Минали събития в живота на родителя

Родителското поведение и моделите на възпитание

Възможно родителско поведение:

• Родители, които закрилят децата /Предпазват децата от всички и от всичко, прекомерно хвалят децата/;

• Родители, които «спасяват» децата /Отменят децата във всичко/;

• Родители, които позволяват повече/Трудно отказват на децата/;

• Родители, които контролират децата /Нямат доверие в децата, съмняват се, «дават рецепти» и «предписват» поведения/;

• Родители, които изискват от децата /»Планират»/»програмират» развитието на децата/

Позитивното възпитание

Защо?Защото чрез него помагаме на децата да придобият чувство на свързаност, значимост и принадлежност.

Позитивното възпитание:

• Зачита мисленето, чувствата, научаването• Стимулира вземането на решения• Улеснява децата да открият своята същност и да използват

своите лични качества, заложби и сила• Подкрепя децата в изграждането на идентичност и

самочувствие

Позитивното възпитаниеПринципи

Принципи на комуникация с децата:• зачитане на правата на детето; • уважаване на детското мнение;• окуражаване на детето;• комуникиране с детето (допитване до неговите

потребности);• признаване на гледната точка на детето;• осигуряване на стабилна и сигурна среда за децата;• предоставяне на пространство за творческо мислене,

креативност и иновативност у децата

Неприемливи практики :• обвиняването на детето; • използването на груб език; • засрамването на детето;• наказването на детето – не само физическото наказание,

но и санкционирането на детето;• изолирането на детето в отделно помещение; • лишаването на детето от подкрепа

Позитивното възпитаниеПравилата и забранитеКога забраняваме? • Когато намираме дадена ситуация или поведение за

вредно и преценяваме, че детето не е в състояние да предпази себе си или околните.

• Като знак на желание да намерим по-бързо разрешение от ситуацията.

В такива момента е важно да отчитаме кога забраната идва като продължение на това,че ние като родители имаме нуждата от нещо и кога тази забрана е насочена към самото дете,без да е продиктувана от наши намерения. Разграничаването на тези два мотива спомага за това да бъдем коректни в поставянето на ограничения на децата.

Прекомерното забраняване или ограничаване възпрепятства развиването на позитивно самочувствие и утвърждаването на идентичност при детето.

Как да подходим?• „Приемам реакцията ти на…., но не съм съгласен с

това…..“• Да въвличаме детето в определени решения – напр. при

планирането на разходка, екскурзия - това задава много повече позитивни послания към него и по-широк контекст, в който то да разбере защо определени неща не са позволени или защо забраняваме нещо.

• Детето да изиграе дадена ситуация „на уж“

Мотивиране на дететоПодкупването или възнаграждаването

Ефектът на подкупването – „ако направиш това, ще ти купя шоколад“ – подобно поставяне на условия или поощряване може да възпроизведе в детето модел, в който то да се държи по определен начин, за да получава нещата, които иска.

От една страна, затвърждаваме погрешен модел на поведение в детето, от друга страна, в родителя остават чувства на безпомощност, обърканост, отчаяние, безсилие. Тези мощни преживявания се пренасят в комуникацията с детето, което пък от своя страна се отразява върху настроението и нагласата на самото дете. Това поставя в риск зараждането на порочен кръг на общуване с детето.При подкупването родителят има намерение да предизвика незабавна промяна в поведенческия отговор на детето ( към момента, на място, веднага)- това е своеобразна форма на преговори с детето, които обикновено завършват в полза на детето ( тъй като родителят не е възнамерявал или обмислял предварително да предложи/ купи/направи компромис). Обикновено, при подобен род преговори детето заема водещата позиция – то започва да поставя условията.

Мотивиране на детето

Ефектът на възнаграждаването - родителят компенсира детето за добро поведение, няма условия на манипулиране и използване. Детето се чувства мотивирано да удовлетвори родителите – много често мотивацията на децата минава през фазите на удоволствията на децата и нещата, които самите те харесват.Ето защо е важно да помним, че възнаграждаването на детето е честен начин да се признае дадена заслуга и прогрес на детето, в условия, в които има 1.елемент на научаване и 2.то е участвало при договарянето за наградата.

Как да подходим?• Чрез ролеви игри • Чрез разговори, свързани с намирането на решения

( стимулираме собствените умения на детето)• Чрез различни „задачи“, включващи упражняването на

нови умения у детето

Нека не забравяме, че когато прибягваме до моменти, в които подкупваме детето, цената, която заплащаме е много по-висока, отколкото изглежда към момента! Но вместо това можем да въвличаме детето в ситуации, в които то може да бъде поощрявано, насърчавано и хвалено за свои отговорности и развиване на позитивни поведения.

Агресивното поведение при детето

Във всекидневната ни грижа за децата срещаме реакции у тях, за които ни е трудно да бъдем “позитивни” и да посрещнем спокойно.

Как да подходим?• обръщане към детето със собственото му име;

съответстващ тон, на посланието, което отправяме и ясни думи и фрази

• информиране на детето за това, което бихме искали да прави, а не какво да не прави – “ Подреди кубчетата!”, а не “ Не разпилявай кубчетата!”

• игнориране на поведението (не на детето)

• пренасочване на детето към друг тип активност, която е по-малко стимулираща го

• физическо преместване на детето от възникналата ситуация - по повод на тази намеса можем да отбележим, че използването й е в крайни случаи на неовладим гняв и липса на контрол над импулсите, тъй като това дава послание на детето, че е отделено и изолирано от останалите и потвърждава отнемането на контрола му

Изграждането на самочувствие

За всяко едно дете е важно:• безусловното приемане • обичта на родителите• сигурността

Съществуват различни начини, по които можем да изразим нашата обич и подкрепа. Важното е да помним, че ако преживяването за любов, вяра и отдаване липсва, детето е изправено пред редица трудности в изграждането на своята идентичност и позитивна себеоценка. В този смисъл говорим за насърчаване на детето като постепенен процес – отчитайки всеки жест, всяка дума, всяко действие.

Развиването на силните страни на детето зависи от :• емоционалния опит на родителя и от способностите му да се

вглежда в себе си, да бъде себерефлективен;• да бъде в контакт със своите чувства и пориви

Важно е да откриваме реалните силни страни на детето, съотнесени с качествата и предимствата, така че това да бъде основа за добро самочувствие.

Изграждането на самочувствие

Как да подходим:

• Комуникацията с връстници е прекрасен начин детето да се оглежда в една среда, където то може да разбира значението за своето място в групата, за своите роли, за силните си страни;

• Внимателното проявление на критично отношение• от страна на родителя – това включва два аспекта: от

една страна, до колко самите ние се отнасяме критично към детето, изискваме и настояваме, и от друга страна, до колко самото дете чува упреци, недоволства, критично отношение от нас;

• Посланието, че детето е уникално е важно послание. То зависи от езика, който родителят използва, от начините, по които общува и най-вече от моментите, в които родителят спира себе си в сравняването на детето с други деца;

• От значение е да поощряваме неговите силни страни, а не да слагаме акцент върху това, което не достига, не умее или не успява; както и да имаме предвид, че когато не сме съгласни или не одобряваме нещо, коментираме не личността, а конкретното поведение.

Как разбираме за това, което радва детето?

Нека не забравяме, че неговите желания и намерения често съвпадат с потенциал, който може да бъде развит и да изгради основите на добро самочувствие и силна идентичност у детето.

К А К В И С А В А Ш И Т Е В Ъ П Р О С И К А Т О

Р О Д И Т Е Л ?

Светлана Благоева /психотерапевт/ 0888 38 10 66, svetlana_petkova@hotmail.com

Радостина Белчева /психотерапевт/ 0894 510 302

radostina.lifebox@gmail.com