Скритата икономика в България: 2011 – 2012 г. · Policy Brief No. 37,...

Скритата икономика в България: 2011 – 2012 г.

Policy Brief No. 37, януари 2013 г.

оСновни изводи

→ СпоредИндекса на скритата икономиказа2012г.наЦентъразаизследваненадемокрацията,през 2011 – 2012 г. скритата икономика в България е намаляла както сред бизнеса, така и сред насе-лението. Въпреки това настъпилото подобрениее ограничено. Наличието на дълбоки структурнидисбалансина пазарана трудаинадългосрочнипроблемивкачествотонабизнессредатапродъл-жаватдаблагоприятстватукриванетонаикономи-ческидейсностивБългария.Резултатитеотинде-ксапоказват:• намаление на случаите на недекларирана за-

етост съпроводеносувеличаващасебезрабо-тицаилипсанаповторнотовлизаненаработ-насиланапазаранатруда;спадътчастичноседължиинавидимотоувеличение на заетите в неформалната (натуралната) икономика;

• Спад в укриването на данъци катопозитивенрезултат от популяризирания фокус на прави-телствотовърхуадминистративнитеиконтрол-нимеркизаспазваненаданъчнотозаконода-телствоикатостраниченефектотподобренитемакроикономическиусловия;

→ В краткосрочен план правителствените меркисрещускритатаикономикасапо-ефективнивпре-дотвратяването на укриването наданъци, докатоподобряванетонабизнессредатаводидонамале-ниевнедеклариранитетрудовиотношениявдъл-госроченаспект.Всеоще,обачене е ясен реалният ефект – разходите и ползите от приложените ад-министративно-контролни мерки в борбата сре-щу скритата икономика. Освен това зачестилитеновинизастатистическигрешкиповдигатвъпросаза качеството на предоставените статистическиданни,набазатанакоитосевзиматправителстве-нитерешения.

→ Много малко е направено за въвеждането на по-ложителни реформи,коитоданамалятстимулитезаразвитиенаскритатаикономика.Бависеприла-ганетонаструктурни(напр.промянанарегресив-нияхарактернасоциалнитеосигуровкииданъчна-тасистема)иадминистративни(напр.поощряванепредоставянето на по-качествени услуги вместоналаганенаповечеконтрол)реформи,коетобло-кирадългосрочниянапредъквпредотвратяванетона негативните ефекти от скритата икономика вБългария.

Тази публикация се осъществява с подкрепата на

Фондация „Фридрих Еберт”, бюро България

Широкоторазпространениенаукриваненаиконо-мическидейностивГърцияивдругиперифернидържави–членкинаЕврозоната–процес,койтоевепицентъранапродължаващатадълговакризавЕвропа,демонстрира,четочноторазбираненади-намикатанаскритатаикономикаежизненоважнозаподобряванетонауправлениетовпубличнияичастниясектор.Вбългарскияслучайоценкатанаскритата икономика е въпрос от особено значе-ние,тъйкатостранатаеизправенапредсериознипредизвикателствавъввсичкитеаспектина товаявление – сива, черна и неформална икономи-ка. Тя е ощепо-наложителна с огледнанискоторавнищенаконкурентоспособностнастранатаижеланиетойдаучаствавевропейскитеинициати-визастабилностиустойчиврастежкато„Европа2020”ипакта„Европлюс“.

макроикономически преглед

Българияееднаот24-тестрани,коитоподобря-ват конкурентоспособността си впериодамежду2011г.и2012г.,но все още е една от най-малко конкурентоспособните икономики от59-тестра-ни,изследванивГодишниканасветовнатакону-рентоспособностнашвейцарскияИнститутзараз-витиенауправлението1.КонкурентоспособносттанаБългариясеосноваванамногомалкофактори,катоотносителнатафискалнастабилностиниски-те разходи за труд и производство– прекалено

1 CSDPolicyBrief34.Българскатаикономика:конкурен-тоспособност2012,С.:ЦИД,2012.

2

СКРИТаТаИКОНОМИКаВБълГаРИя:2011–2012Г.POLICY BRIEFNo 37 януари2013 СКРИТаТаИКОНОМИКаВБълГаРИя:2011–2012Г.POLICY BRIEFNo 37 януари2013

2 BNPParibas:WorldEconomicOutlook2011.3 Собствениизчисления,базиранинаданнинаНСИ.По-голяматачастотмакроикономическитеданнивтазипублика-

циясебазиратнаНСИ,освенонези,коитосаспециалноупоменативбележкиподлиния.4 Европейска комисия. Есенна икономическа прогноза, 07.11.2012, http://ec.europa.eu/economy_finance/eu/forecasts/

2012_autumn_forecast_en.htm

тясна основа за многобройните предизвикател-ства,предкоитоеизправенастраната.По-висока-тапроизводителностзасметканаувеличаващатасе безработица позволи на българския бизнесбавнода се върне къмпечалби следдъното наикономическатакризапрез2010г.ВъпрекитовапродължаващатанестабилноствЕврозоната,как-тоислабияттрудовпазарвБългария,корупцион-ните управленски практики и слабата институци-онална рамка сериозноподкопаватперспективи-те за растеж в страната.Например, българскитевластизасеганеуспяватдасесправятслипсатана стимули за гражданитедаплащатдобровол-носоциалнитеиздравнитесиосигуровки,кактоиспонижаващотосекачествонаобразованието.Друго значимо предизвикателство, което влияедиректновърхуразмерана скритатаикономикав България, е размерът на частниядълг. Спореднякоиоценкитойеблизо170%отБВПиможеданакаракомпаниитедатърсятнерегламентираниспоразумения за погасяване на задълженията,оставяйкиофициалнитесибалансинагрижатанакредиторитеиданъкоплатците2.

През2011г.българскиятБВПнараснас1,7%всрав-нениескраяна2010г.3РеалниятобемнаБВПпрезпървитедеветмесецана2012г.втекущицение56445млн.лв.и21374млн.лв.–затретототримесе-чиена2012г.Вреалноизражениетезирезултатипредставляватръстот0,9%затретототримесечиена 2012г. спрямо същия периодна предходнатагодина. Външното търсенееосновниятдвигателзарастежанабългарскатаикономикапрез2011г.,докатопостепеннотовъзстановяваненавътреш-нототърсенестимулирарастежапрез2012г.,ко-гато частното потребителско търсене нарасна с3,1%нагодишнабазапрезтретототримесечие.ВЕсеннатаикономическапрогнозанаЕСза2012г.,Европейската комисия (Ек) увеличи стойността на очаквания растеж за България за 2012 г. с 0,3 п.п. спрямо пролетната4.Товасеслучинафонанапо-песимистичнитеочакваниянаКомисиятазаръ-

ставЕСиЕврозоната.ВъпрекинеблагоприятнатаикономическаобстановкавЕСислабиякатоцялопазарнатрудавБългария,Комисиятаочаква,чевъзходящататенденциянаикономическирастежвстранатащепродължипрезследващитегодини.ЕКпрогнозираБВПданараснес1,4%през2013г.ис2%през2014г.,коетоесвързаносочакваниязастабилнавътрешноикономическасредаиотно-сителноустойчивипубличнифинанси.

Въпрекичеимашеслабоувеличениенакредититекъмчастниясекторпрез2011–2012г.,катоцялобанковите кредити остават скъпи, което доведедоувеличаване на операциите по даване на за-еми извън банките идоразрастваненанелицен-зиранитефинансовиоперацииинестандартнитепрактикизасъбираненавземанията(лихварствоинелицензиранизаемодатели).В тезиусловия–на ограничени кредити и на сравнителна лип-са на чуждестранни инвестиции, европейските фондове се превърнаха в основен източник на финансиране кактозапубличния,такаизачаст-ниясектор.Стремежъткъмпо-бързоусвояваненаевропейскитесредствасприближаванетонакраянаразрешениязатовапериодпрез2013г.,вком-бинацияспродължаващите слабости в админи-стративната рамка инеефикаснитемеханизмизауправление,увеличаватрискаоткорупцияинеза-коннипаричнипотоцивчастниясектор.

големият ръст на безработицата по време нафинансоватакриза,особеносредмладитеинис-коквалифицираните, не бе неутрализиран през2011и2012г.,авъзстановяванетонаБВПнедове-дедоповишеназаетостилиновиработниместа.Безработицатаостананаравнищеот11,5%вкраянатретототримесечиена2012г.(Фигура2).Дъл-госрочнатабезработицапродължидарасте (Фи-гура3), достигайки 56% от общата безработица,докатобезработицатасредмладежителекоспад-на,новсеощеедалечотниватаотпредикризата(Фигура 4). Ефектите на упоритата висока безра-

СКРИТаТаИКОНОМИКаВБълГаРИя:2011–2012Г.POLICY BRIEFNo 37 януари2013

3


ботица, слабия трудовпазаринесъответствиетомежду търсените и предлаганите умения бяхалеко неутрализирани отпокачването на нефор-малната заетост внатурлнатаикономика,особе-но в по-малките градове и села. Така изглеждабългарскатаикономикаостававпарадоксалната ситуацияедновременнодаимависокабезрабо-тица и липса на висококвалифицирана работнаръка.СпоредбизнеспроучваниятанаНационал-ния статистически институт за 2012г. „8,9% отпромишленитепредприятияпосочватлипсатанаработна ръка като фактор, ограничаващ тяхнатадейност”–притовавусловиянарастящабезра-ботицапрезпоследнитегодини.

Въпрекичеоставасложна,макроикономическатасреда,сеподобрипрез2011–2012 г.,предоста-вяйкиусловиязанамаляваненаделанаскритатаикономикавБългария.Някоиот ключовитеико-номически тенденции, определящи динамикатана скритата икономика през периода, могат дабъдатобобщенитака:

• висока безработица в стагнираща до слаборастяща икономика. Това ограничи възмож-ноститенанерегистриранитеработницидасезавърнатмасовов сиватаикономика,нопри-нудимногооттяхдавлезнатвнеформалнатаикономика. Въпреки, че има съществени раз-

Фигура 1. реален ръст на БвП (% промяна на годишна основа)

Забележка: * прогноза.Източник: Eвростат.

Фигура 2. ниво на безработица (%)

Забележка: * към трето тримесечие на 2012.Източник: НСИ.

Фигура 3. дял на дългосрочната от общата безработица (хил. души)

Фигура 4. дял на младежката от общата безработица (%)



6,5 6,4 6,2

-5,5

0,41,7

3,3 3,0

0,41,9 1,4 0,8

-4,3

-0,3

-8,0

-6,0

-4,0

-2,0

0,0

2,0

4,0

6,0

8,0

2006 2007 2008

2009

2010 2011 2012*

България ЕС-27

6,95,6

6,8

10,211,2 11,5

10

5

0

15

2007 2008 2009 2010 2011 2012*

199,7238,0

348,0372,3

393,2

103,3 103,4

161,7208,3 221,7

0,050,0

100,0150,0200,0250,0300,0350,0400,0450,0

2008 2009 2010 2011 2012*

Обща безработица Дългосрочна безработица

12,1

19,5

26,528,9

24,6

10

0

20

30

40

50

2008 2009 2010 2011 2012*

4


личия между секторите, като цяло ситуация-та усили преговорните позиции на търсенетопредпредлаганетонаработнаръка,коетооз-начава,чемерките срещу скритата икономи-ка, насочени към работодателите може да са по-ефективни от мерките, насочени към слу-жителите,поневкраткосрочендосредносро-ченпериод.

• разходите за труд вБългарияоставатсреднай-ниските в Европа, но ниската производител-ностнепредполагавъзможностизазначител-ноувеличениеназаплащанетозапо-голяматачастотнаселението5.Дългосрочнотова,заед-но с дълбоките структурнипроблеминабъл-гарскиятрудовпазар,катонапримервисокитедяловенадългосрочнатаинамладежкатабез-работица,най-вероятноще продължат да сти-мулират (или по-скоро да не възпират) хората, да влизат в скритата икономика вБългария.

• Кризата изцеди публичните разходи и дава-нетоназаемиотстрананабанките,оставяйкисилноформализираните европейскифондовекатоосновенизточникнасвежофинансиране.По този начин, полето за злоупотреба с об-ществени поръчки се стесни, докатостимули-те компаниите да регистрират цялостната сиикономическадейностсеувеличиха.

индекс на скритата икономика за 2012 г.: динамика и компоненти Настоящиятанализечастотпоредицаизследва-ниянаЦентъразаизследваненадемокрацията,коитопроследяватдинамикатана: а) Индекса на скритата икономика прибизнесаиб)Индекса на недекларираната икономическа дейностнанаселениетоот 2002г. насам–най-дългатадо-стъпнапоредицаот даннипо въпроса за скри-татаикономикавстраната.Сравняванетонараз-мера и динамиката на индексите във времетопозволявада се оценят приложенитеполитикизаборбасъсскритатаикономика.Информация-таотдватаиндексаседопълва,тъйкатобизне-сътинаселението саизправенипредразличниограничения и отговарят по различен начин напроучвания,катопотозиначиндаватподробнакартиназареалнотосъстояниенаикономикатавстраната.

През2012г.,стойностите на индексите на скрита-та икономика при бизнеса и на недекларираната икономическа активност на населението нама-ляват,показвайкилекосвиваненаскритатаико-

5 IMFWorkingpaper.ProductivityGrowthandStructuralReform inBulgaria:RestartingtheConvergenceEngine, IMF,May2012.

каре 1. компоненти на Индексанаскритатаикономика при бизнеса

Източник: Център за изследване на демокрацията.

Индексът на скритата икономикаприбизнесавключваследнитеелементи:

1) размерът на скритата икономикаобобщавасубективнитепредставинапредставителитенабиз-несазаравнищетонаскритатаикономикавстранатакатоцяло,кактоивсъответнитебраншове;

2) Скрити трудови отношения –отразяваразпространениетонапрактикатадасенаематработни-цибезтрудовидоговори,илисдоговори,коитонеотговарятнареалнототрудововъзнагражде-ние(плащане„наръка”);

3) Скрити обороти включваразпространениетонаразличнипрактики за укриваненаоборотивсъответниябранш;

4) Скрито преразпределение обхващапрактикатадасеукриват/данесеплащатданъци,мита,акци-зиотстрананафирмите,кактоисхемизат.нар.източваненаДДСчрезсчетоводниманипулации.


5


6 PolicyBriefNo.28.СкритатаикономикавБългарияследикономическатакриза,С.:ЦИД,2011.

номикавБългария.Индекситесабазиранинаиз-следванияот2012г.исапоказателнизадинами-катанаскритатаикономикамежду2010г.и2012г.През2010г.дватаиндексасеразминаваха–има-ше ръст на скритата икономика при бизнеса, но

спадвнедеклариранатаикономическаактивностнанаселението6. Резултатитеот 2012г. сочатпо-нижениеинадватаиндекса,коетоподсилваеднаустойчивапозитивнатенденцияслед2002г.Нещоповече,всичкикомпонентинаИндекса на скрита-

Фигура 5. индекс на скритата икономика сред бизнеса 2002 – 2012 г.

Източник: Изследване на сивата икономика при бизнеса (ИСИБ) 2012, Център за изследване на демокрацията.

0,5

0

1,5

1

2,5

2

3,5

3

4,5

5

4

2002 2003 2003 2004 2005 2007 2008 2008 2009 2010 2012

Общ индексна „скритата� икономика

Оценка на размеритена „скритата� икономика

Скрити трудовиотношения

Скрити обороти

Преразпределение

Фигура 6. индекс на скритата икономическа дейност на населението 2003 – 2012 г.

Източник: Изследване на сивата икономика при населението (ИСИН) 2012, Център за изследване на демокрацията.

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

3,5

4,0

2003 2004 2004 2008 2009 2010 2012

Скрита заетост

Скрити обороти

Неотчетенаикономическадейност

6


та икономикаприбизнеса–размернаскритатаикономика,скрититрудовиотношения,скритобо-ротискритопреразпределение,итезинаИндекса за недекларираната икономическа активностнанаселението–скрититетрудовиотношения,обо-ротиикономическаактивност,същорегистриратспад(Фигури5и6).Въпрекитовапредставите на бизнеса за цялостния размер на скритата ико-номика в страната остават почти същите през последните две години и са все още на равнище над най-ниско регистрираното през 2007 г. На-личиетонаподобнипредставиепоказателно затежкатаикономическа среда в страната от глед-наточкакактонапазарниперспективи,такаинаадминистративна тежест и правоприлагане. Раз-минаванетомеждуреалността,отразенавпони-жаването на индексите и представите, отразенив подиндекса „Размер на скритата икономика”могатдабъдатинтерпретираникатоувеличениенаконкурентниянатискнапазара,носъщотакаикатопризнакзаувеличаващатасенеохотазаспо-деляне на специфична информация за подобничувствителнитеми.

Укриване на данъци и неплащане на мита и акцизи

През 2012 г. има значителен спад на подиндекс „Преразпределение” (Фигура 7), включителноспад в укриването/неплащането на данъци, митаи акцизи, както и източването на ДДС. Тази тен-денция потвърждава предположението, че тъйкатобизнесазапочнабавнодаизлизаотрецесия(особеноопределенибраншове,ориентираникъмизнос),по-високитеприходисепревръщатвпо-ви-сокипостъпленияотданъци,ивкрайнасметкапо-голямачастотикономическатадейностзапочвадасеотчитаофициално.ДаннитеотИндекса на скри-тата икономикаприбизнесазаподобренасъби-раемост на данъците потвърждава заключениятанаМеждународниявалутенфондзаБългария,че„реформите за подобряването на отчетността поДДСносятпохвалнирезултати”7.Товазаключениеесвързаносвъвежданетоназадължителнавръз-кавреалновремемеждукасовитеапаратинатър-говцитеисървъритенаНационалнатаагенцияпоприходите (НаП), завършено през април 2012г. и

7 IMF.Statementat theConclusionofaStaffVisit toBulgaria10.05.2012.07.01.2013,http://www.imf.org/external/np/sec/pr/2012/pr12169.htm

Фигура 7. динамика на подиндекс „Преразпределение� и неговите компоненти

Източник: ИСИБ 2012, Център за изследване на демокрацията.

0,5

0

1,5

1

2,5

2

3,5

3

4,5

4

2002 2003 2003 2004 2005 2007 2007 2008 2009 2010 2012

ДДС измамив съответния бранш

Подиндекс„Преразпределение�

Укриване/неплащанена данъци, мита, акцизив съответния бранш


7


многократнопосочваноотНаПкато успех8.Вдо-пълнение към това, според Годишния доклад наНаПза2011г.,агенциятаеувеличиларевизиитенабизнесас9%,докатоуспеваемосттаприразкрива-нетонаслучаинаданъчниизмамисееувеличилас 24%на годишнабаза, което е показател за по-високаефективностнаконтрлнитедействия9.Тазитенденцияевероятнодапродължиислед2012г.,тъйкатосвреметоНаПщеможедаизползваощепо-добреполученитевреалновремеданни.Можеда бъде заключено, че фокусът на българското правителството върху контролните и администра-тивни мерки е довел до положителни резултати в ограничаването на скритата икономика.

По-внимателен преглед на данъчните постъпле-нияпоказваеднапо-смесенакартина зарезулта-титеотправителственитедействиясрещускритатаикономика.След2009г.имапозитивнатенденцияза размера на данъчните постъпления, но през2011г. тевсеощесас11%по-ниски,отколкотовнай-високатаимточкапредикризатапрез2008г.

Данъчните постъпления през 2008г. са реализи-раниприпо-нисканоминалнастойностнаБВП,нопримногопо-високдялнаизносаипо-нисъкдялнавноса,коетообяснявадоголямастепенразли-катамежду2011г.и2008г.По-детайленанализнамакроикономическитеданнипоказва,чеприходи-теотДДС санамалелипрез2011г. порадинама-ленотопотреблениеивнос,ичепредполагаемотоподобрение на данъчната дисциплина е дошло най-вече от повишаване на отказите на властите да възстановят данъчни кредити на бизнеса.Товасъздадеголямнатисквърхуоборотанабизнесаипредизвика критики от страна на предприятията.През2012г.приходитеотДДСсаособеновисокипрезпървототримесечие,когатоизтечекрайниятсрокзавъвежданетонавръзкавреалновременафискалнитеустройствасъссървъритенаНаП.Въввсекиотпървитетримесеца,приходитеотДДСсеувеличават средно с 30% спрямо същия периоднапредходната година,докатовносът,основниятдвигателзаприходиотДДС,нараствасъссредно10%засъщияпериод.Изглеждаобаче,чепърво-

8 Стоилова,Е.Отчетене3млрд.лв.ръствоборотитеследсвързванетонакасовитеапарати,Investor.BG,27.04.2012.07.01.2013,http://www.better-investing.org/

9 НаП.Годишенотчет2011.

Фигура 8. кумулативен ръст на месечните приходи от ддС и на вноса спрямо същия период на предходната година (%)

Източник: Център за изследване на демокрацията, въз основа на данни на Министерство на финансите и БНБ.

-10

10

0

20

30

40

50

01.2011

02.2011

03.2011

04.2011

05.2011

06.2011

07.2011

08.2011

09.2011

10.2011

11.2011

12.2011

01.2012

02.2012

03.2012

04.2012

05.2012

06.2012

07.2012

08.2012

09.2012

ДДС

Внос

8


Фигура 9. месечни индивидуални приходи от ддС и ръст на износа (спрямо същия месец на предходната година, %)

Източник: Център за изследване на демокрацията, въз основа на данни на Министерство на финансите и БНБ.

началниятефектотвъвежданетонавръзкатавре-алновремеотслабвапрезостаналатачастотгоди-ната.Тенденциятазапо-бързрастежнаприходи-теотДДСставапо-умеренаследаприл2012г.Досептември2012г.събранитевповеченагодишнабазаприходиотДДСса549млн.лв.,коетоемалконадрегистрираниятприрастот513млн.лв.засъ-щияпериодна2011г.(Фигура8и9)10.Въпреки,чеприрастътвприходитеотДДСпрез2012г.идванафонанапо-нисъкгодишенръстнаБВПинавноса,тойсеслучваиприпо-нисъкръстнаизноса(съот-ветнопо-малкоискове за връщаненаДДС). Товаизглеждапотвърждаваизвода,чеадминистратив-ните мерки за борбата със скритата икономика са имали органичен във времето ефект ичетрябватда бъдат подкрепени с позитивни стимули, зададоведатдопо-дълготрайнирезултати11.

Скрити трудови отношения

Всъответствиесцялостнияръстнаофициалнатабезработица и съответното понижаване на зае-

тостта,спадътвИндекса на скритата икономика прибизнесаивИндекса на недекларираната ико-номическа активност на населението за 2011–2012г. потвърждава, че скритата икономика в България е намаляла. Едновъзможнообяснениеепървоначалнатареакциянабизнесазапротиво-действиенакризата–освобождаваненаслужи-телитебез официални трудовидоговори.липса-таназавръщаненаработнаръканаофициалнияпазарнатруда,следкраянарецесията,показва,чеголямачастотпрекратенитескрититрудовиот-ношениянесабиливъзстановени.Товадоведеидоръстнапроизводителносттаикратковремен-нонамаляваненаценатанатруда.Вдопълнение,косвенидоказателстваиданнитеотиндекситепо-казват,чеима ръст на заетостта в неформалната (натуралната) икономика. Данните показват, ченеформалната(честоинеплатена)заетоствероят-носееувеличилаповечеотдвапътизапериодамежду2008и2012г., което севиждаиотръстанадългосрочнатабезработицаирискаотбедностсред населението. Продължаващите икономиче-

10 Центързаизследваненадемокрацията,възоснованаданниотМинистерствонафинансите,2012.11 PolicyBriefNo.28.СкритатаикономикавБългарияследикономическатакриза,С.:ЦИД,2011.

-40

-20

20

0

40

60

80

02.2011

03.2011

04.2011

05.2011

06.2011

07.2011

08.2011

09.2011

10.2011

11.2011

12.2011

01.2012

02.2012

03.2012

04.2012

05.2012

06.2012

07.2012

08.2012

09.2012

01.2011

ДДС месечен растеж(годишна база)

Внос месечен растеж(годишна база)


9


таблица 1. дял на работещите без трудови договори при основна и допълнителна работа 2003 – 2012 г. (%)

Източник: ИСИН 2012, Център за изследване на демокрацията.

вид договор 2003 г. 2004 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2012 г.

Безтрудовдоговор–основнаработа 6,0 5,9 5,6 5,9 3,4 3,0

Безтрудовдоговор–допълнителнаработа 77,4 59,1 51,5 51,0 38,1 29,0

скитрудностииувеличениятконтролотстрананавластитедоведедоспадвброянаетинаработабезтрудовдоговоривделанахоратабезтрудовдоговорнадопълнителназаетостдекларираниотнаселението(намалениес9%)(Таблица1).

Наеманетонаработницибезтрудовдоговорде-кларираноотбизнесаоставабеззначителнапро-мянапрезпериода2010–2012г.(Фигура10).зае-тостта по договори със скрити клаузи (плащане на ръка) намалява от 2010 г. насам, но оставатна по-високо равнище от най-ниската регистри-рана стойност през 2007г. В контекста на ико-номическата рецесия бизнесът първо прекратинедекларираните или неофициални договори ипосле продължи с намаляването на официална-та заетост. След началото на възстановяванеточастотдопълнителнотовъзнаграждениенанае-титезапочнадасеукриваотново.Сбавнияръст,регистриранпрез2011–2012г.,подиндекситеза

скрититрудовиотношенияинабизнеса,инана-селениетосеприближиха,исевърнахакъмдъл-госрочнататенденциянаспад.През2011–2012г.принаселението, 10%от заетите саобявили, чеполучават по-високо възнаграждение от обяве-ното в договора на основния им работодател(Фигура11).Товапредставляваспадвслучаитенанедекларирани плащания спрямо 2010г., когатосъщиятдяле11,6%.Въпрекисравнителнополо-жителнитеданнипоотношениенанамаляванетонаслучаитенаплащаненаръка,скритите трудо-ви отношения продължават да бъдат широко разпространен проблем за българската иконо-мика, исапоказателнизасъществуванетоназна-чителендисбалансвструктуратанастимулитезазаетоствстраната.

неформалните трудови отношения са широко приети в българското общество, ависокатадъл-госрочнатаимладежкабезработицадопълнител-

Фигура 10. динамика на индексите „наети без договор� и „наети по договор със скрити клаузи�

Източник: ИСИБ 2012, Център за изследване на демокрацията.

0,5

0

1,5

1

2,5

2

3,5

3

4,5

5

4

2002 2003 2003 2004 2005 2007 2007 2008 2009 2010 2012

Дял нанаетитебез договорв съответниябранш

Дял нанаетите подоовор със„скрити� клаузив съответниябранш

10


нодопринасязатозинегативенфеномен.Тенден-цията да се обявяват възнаграждения по-нискиотреалнитепродължавадабъдеширокоразпро-страненаиимаважнипоследицизасоциално-оси-гурителнатасистема,тъйкатопо-нискитеравнищанаобявенитедоходииматпрякавръзкаснамале-нитеплащаниянасоциалнивноски.Несправянетостезинеефективностищеводидосъществениде-фицитиикризивсоциално-осигурителнатасисте-мапривсекиследващикономическиспад.Макарувеличаванетонапенсионнатавъзрастинамаля-ванетонаосигуровкитедасанеизбежнивсред-носроченплан, тенямадапроменятзначителноцялостнатакартинавдългосроченплан.отдавна е нужна по-фундаментална реформа за стиму-лиране на доброволното плащане на данъчните, социалните и здравно-осигурителните вноски. Текущата структура на данъчно-осигурителнатасистеманаказвахоратаспо-нискидоходи,коитопродължаватданосятнай-голямататежестипо-радитоваиматсиленстимулдакриятчастотдо-ходитеси.Всъщотовреме,считанотозанискока-чественоивлошаващосесъстояниенадържавни-тездравниидругиобществениуслуги,подтиквапо-заможните да укриват възможно най-голямачастотдоходитесиотданъчнитевласти.

тенденции при социалното осигуряване

Поотношениенавноскитенасоциалниосигуров-ки са взети две бюджетни мерки през периода2011–2012г.Тепородихадискусииотносноефек-таимвърхускритататрудовазаетост,въпрекичедопринесохазасъбиранетона13%повечеприхо-дипрез2011г.(365,6млн.лв.повече):

• увеличение на пенсионните осигуровки с 1,8п.п.;

• увеличениенаминималнитепраговезасоци-алноосигуряване.

Допълнителнитеприходи,коитотезимеркидоне-соха,сапо-малкоотизчислените 430 млн. лв. го-дишни загуби от невнесени социални осигуровки поради необявяване на реалните възнагражде-ния от скрита трудова заетостпрез2010г.Даннитезаскритатаикономиказа2011–2012г.подсказват,черазмеранатезизагубитеедвалиенамалял.

Въпреки,чеимаразличнимненияотноснодълго-срочния ефект на двете представени тук мерки,ясно е, че по-високите пенсионни вноски и оси-гурителни прагове означават по-високи бизнесразходи,коетоотсвоястранапредполагаповеческрити трудови отношения. Към настоящия мо-мент данните показват, че това не се е случилопрез 2012г., въпреки че резултатитеможе да саповлияниотострияспадвзаетостта(Таблица2).

През периода2011 – 2012г. споредИзследване-тонаскритатаикономикапринаселението,делътназаетитенаминималнияосигурителенпраг,новсъщност получаващи по-високо възнагражде-ние,енамалялот10,3%на9%(Таблица2).Делътназаетителица,осигуряванинаминималнияоси-гурителенпрагичиятозаплатасъответстванаде-кларираното,сееувеличилот5,9%през2010г.на7%през2012г.,сочейкизапродължаващастагна-циянатрудовияпазар. най-притеснителното раз-витие през2012г.еувеличениетонаделазаети,коитосапризнали,чеса осигурявани на сумата, посочена в договора им, но получават по-висо-ко възнаграждение – увеличение от 8,4 % през

Фигура 11. дял на случаите на изплатено по-високо възнаграждение от записаното в до-говора при основна работа през последния месец (%)

Източник: ИСИН 2012, Център за изследване на демокра-цията.

10,0 10,4

12,012,9

11,6

10,0

0,0

4,0

8,0

12,0

16,0

2003 2004 2008 2009 2010 2012


11


2010 г. до 13 % през 2012 г. Това изглежда катомного строга присъда задовериетона среднатакласавБългариякъмжизнеспособносттанабъл-гарската социално-осигурителна система. Същотака отразява имного ниската социална сплоте-ност и съпричастност на българското общество.Резултатите подчертават извода, че съществува-щатасоциално-осигурителнасистемаедвалищесебалансираотсамосебеси,беззадължителнотоувеличение на минималните социално-осигури-телнипраговеотстрананаправителството.

Противодействие на скритата икономика в България: колко ефективни са регулаторните органиВъпреки че скритата икономика намалява след2002г.ипрезпоследнитедвегодини,размерътйпродължава да бъде сериозна пречка пред раз-витието на България. По-голямата част от спадаидваотръставофициалнатаикономика,катона-пример задълбочаването на кредитните пазари.

Важнипромениврегулаторната средадоведохадо важни успехи в ограничаването на скритатаикономикакатовъвежданетоназадължителнатарегистрация на трудовите договори през 2003г.ивръзкатавреалновремесъссървъритенаНаПпрез 2012г. Последният пример демонстрираколкоеважнапрозрачносттаиефективносттанаработатанарегулаторнитеагенциивборбатасъсскритатаикономика.Всъщност,регулаторнитеор-ганисаотеднастранакритиченелементвосигу-ряванетонаравниусловиязабизнес,носъщотакамогат и да предизвикват скрита икономика, акослужителитеимсакорумпираниилинеефектив-ни12.Всеощесъществуватмногосигнализатова,че като цяло българските регулаторни органи продължават да са с прекалено много служите-ли, корумпирани и неефективни, което е знак за необходимостта от радикална административна реформа13. Впрепоръките си забългарскатаНа-ционалнапрограмазареформиза2012г.,СъветътнаЕСотбелязва,чеадминистративнияткапацитетпродължава да бъде нисък, административнатареформа–ограничена,аразходитенабизнесадаотговарятнарегулаторнитеизисквания–високи.

таблица 2. Базова стойност на социално-осигурителните вноски от основната работа 2003 – 2012 г. (%)

Източник: ИСИН 2012, Център за изследване на демокрацията.

вид договор 2003 г. 2004 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2012 г.

Върхуминималнияосигурителенпраг, незнависимо,чеобщатасума навъзнаграждениетомиепо-голяма

12,1 13,4 13,5 12,9 10,3 9,0

Върхуминималнияосигурителенпраг,коетоедействителнотовъзнаграждение,коетополучавам

10,3 14,3 9,5 12,6 5,9 7,0

Върхусумата,вписанавдоговорами, независимо,чеобщатасума навъзнаграждениетомиепо-голяма

6,7 8,3 15,0 15,5 8,4 13,0

Върхусумата,вписанавдоговорами,коетоедействителнотовъзнаграждение,коетополучавам

68,3 63,4 61,8 56,2 67,0 67,0

Други 2,6 0,6 0,3 2,8 1,5 4,0

База 348 314 378 395 466 420

12 ДинамиканаскритатаикономикавБългарияповременакриза,С.:ЦИД,2011.13 PolicyBriefNo35:Корупцияиантикорупция(2011–2012).С.:ЦИД,2012.

12


Всъщотовремедваинструментазареформираненарегулаторнитеоргани–Оперативнатапрогра-мата за техническа помощ и въвеждането на е-правителствотонесеизползватефективнои/илисамногократнозабавяни14.

Двеагенциисанапреденпланиполучаватпо-голя-мообщественовниманиепоотношениенаборба-тасъсскритатаикономика–НационалнатаагенциязаприходитеиГлавнатаинспекцияпотруда(ГИТ).След обществен и международен натиск дветеагенции съществено увеличиха своя капацитет заустановяванеинаказваненаукриваненаикономи-чески дейности през последното десетилетие. Тезапочнахадаразвивативсеповечемеркизаобуче-ниеипревенция,авслучаянаНаП–даизползватповечее-услугиидаповишаватудовлетвореност-танаклиентите.Всеощеидветеагенцииоставатдалечотцелтазапостиганенапълнататрансфор-мация–отинституции,ориентираникъмконтрол,към институции предлагащи обществени услуги.наП е най-напредналата агенция в товаотноше-ние,новсеощеенеобходимамногодопълнителнаработа.ИНаПиГИТпубликуватсвоигодишниот-чети,коитосъдържатподробниданниза технитедейностипоконтролиправоприлагане.НаПсъщотакасеопитвадавъведепо-комплекснииндикато-ризаописаниенасвоятадейност,даващиповечеинформацияипозволяващиуправлениенариска–тенденция, която трябва да бъде стимулирана иразширявана. Броят на проверките извършени отНаПиГИТевсеощетолковаголям,чесвидетел-стваедновременнозаограниченатаприложимостна контролните инструменти за ограничаване нашироко разпространената в страната скрита ико-номикаи занеефективносттавработатанааген-циите. През 2011г., НаП е регистрирала 227000контролнипроверки,коитосас18%повечеотпре-дходната година. В същата година ГИТдокладва,чеепосетила37556предприятияиеизвършила53195 контролни проверки, които установяват235000законовинарушения.Даннитезаконтрол-

нитефункциинаГИТпоказват,чеебилопровереноабсолютно всяко голямо предприятие (с над 250служители)иповечетосреднипредприятия(смеж-ду50и249служители)15.Броятрегистриранинару-шенияепоказателензаравнищетонапроникваненаскритатаикономикавБългария–тяевсеобщовъзприета,ноизанивотонанеефективностнаре-гулаторнитеиконтролнитеинструментизаборбаснея–предприятиятапредпочитатдаплащаткатоцялонискитеисредниглобиидапродължаватданарушаватзакона.Всъщотовремемасовосттанатезипроверкиправятрегулаторната тежест върху изрядните предприятия много висока.

ДокатоНаПиГИТсаагенциите,коитовлизатнай-честовобщественотополезрениещосеотнасядоборбата със скритата икономика в страната, съ-ществуваимногодруги,коитовлияятнарешени-етонабизнесадалидаработивофициалнатаилискритатаикономика.По-долусададенисамоня-колкоотпримерите,коитопотвърждаватзаклю-чението, че българските регулаторни органи се стремят към мащабен контрол и докладване на успехи, а не към постигане на въздействие и ре-зултати впредоставянетонаобществениуслуги:

• Българската агенция по безопасност на хра-ните.агенциятаесъздаденапрез2011г.ираз-полагас2396служители16.Въпреки,чеимазна-чителнавластдавлияенапазаранахранител-нистоки,тявсеощенеесъставилапубличнодостъпендокладзадейносттасииефектаотнея.Интересноедасеотбележи,чеполовина-таотспециализиранитедирекциинаагенциятасъдържатдумата „контрол” в името си.аген-циятасъщотакаимаотделенцентързаанализнариска,койтовсеощенеепредоставилпуб-личнаинформациязадейносттаси;

• Изпълнителна агенция по горите.Известнаенай-вечесфакта,чееотговорназаодобрява-нето на стотици заменина земина цени подпазарните, за които се твърди че са стрували

14 COUNCILRECOMMENDATIONontheNationalReformProgramme2012ofBulgariaanddeliveringaCouncilopinionontheConvergenceProgrammeofBulgaria,2012-2015,Brussels,6July2012.

15 СпоредНационалниястатистическиинститут(НСИ),броятнаголемитепредприятияпрез2011г.ебил756,аГИТепо-сетила988предприятияоттакъвразмер(най-вероятноагенциятаепосетиланякоипредприятиядваилиповечепъти).

16 Министерскисъвет.административенрегистър,http://ar2.government.bg/ras/index.html


13


на държавата повече от единмилиард лева17 впропуснатиползи.Европейскатакомисиявсеоще разследва този въпрос за неправомернадържавнапомощ, коетонай-вероятнощедо-ведедопонечастичнонамаляваненазагубитезадържавата.агенциятавсеощенепубликуваредовенгодишендокладзадейносттаси.

• Дирекция за национален строителен контрол.Товаеединотнай-тромавитеконтролниорганивстраната.Тойосъществяванадзорнадсфераотбизнеса, в коятоСветовнатабанкакласираБългариянанай-нискоравнищепоотношениеналекотанаправененабизнес18.Броятнажал-битекъмдирекциятаисъответнопроверкитезазаконовинарушениясанарасналипрезпо-следнитедвегодиниидостигатблизо100000.Със своите 419 души персонал19, дирекциятаизглежда недокомплектувана, но и работатайне възпирадоримного грубинарушенията.Дирекциятапубликувагодишендокладзадей-носттаси,нотойнесъдържацели,нитопока-зателизапостиганетонатезицели;

• Регионални здравни инспекции.Има28инспек-ции,поеднавъввсекиобластенцентърнаБъл-гария.Теконтролиратаптеките,медицинскитедейности, здравословните условия на труд идр.Нямапубличнодостъпен годишендокладза дейността на инспекциите и информациякактеизмерватефективносттанаработатаси;

• Изпълнителна агенция по лекарствата.аген-циятавлияевърхуголямачастотмедицинскиябизнес,включителноприконтроланадклинич-ните тестове. Тя публикува детайлен годишендокладнасвоятаинтернетстраница.Докладътнесъдържаяснииндикаторизаефективносттанаагенцията,аепо-скороразказвателениста-тистическиотчетзадейносттай;

• Регионални инспекциии по околната среда и во-дите.Важносттанатезиинспекциищесеувели-чава,включителноипоотношениенаразходитезаправененабизнес,согледнастремежазапо-зелена икономика в Европа. Инспекциите пре-доставятдетайлнимесечнидокладизадейност-

тасинаинтернетстраницатанаМинистерствотона околната среда и водите. Разкриват сходенмодел на поведение като другите контролниагенции:мащабнаинспекционнадейност,коятоводидомногонаброй,ноотносителномалкипоразмерглобизакомпаниите,които,отсвоястра-нагиплащат,нонепроменятповедениетоси.

Прегледът на избраните регулаторни органи де-монстрира,ченевсичкисаизградилидорибазис-ни отчетни механизми като публикуването в ин-тернетнагодишендокладзадейността.Нитоеднаот разгледаните агенции не предлага подробенанализнаефективносттаирезултатитеотдейност-итеси,макарнякоикатоНаПдасазапочналидаотчитат определени индикатори за въздействие.Важноефокусътнаправителственитерегулаторнииконтролнидействиядабъдеобщественодостъ-пен,такачедаможедасенаправияснаоценканаефекта им върху скритата икономика. Вмоментатованеетака.Неуспехътнабългарскитевластидареагиратнагъвкавотоестествонаскритатаиконо-мика, и неумението да сефорусират върху тясноопределенисферисвисокдялнасивидейности,представляваосновенпроблемпреддългосрочна-тапревенциянаскритатаикономикавБългария.

Работата на регулаторните агенции се различавасъщественопоотношениенаизпълняванитеоттяхдейности,ноопределениелементинаотчетмогатдабъдатповтаряемиисаабсолютнонеобходими,задабъдеосигуренадекватенкачественконтрол.Някоиоттезиелементисапубликуванена:• информациязаперсонала,бюджетаитипана

управление;• информация за контролните функции, вклю-

чително ясна спецификация на общественитефункцииинарегулиранитеинституции;

• отчетнадейносттанаинформационнияцентър,включителносигналитеотгражданизаизмами;

• предприети действия в резултат от сигнали иоплаквания от граждани за неофициални/не-позволенидейности;

17 Престъплениебезнаказание:противодействиенакорупциятаиорганизиранатапрестъпноствБългария.С.:ЦИД,2009.18 DoingBusiness2013:SmarterRegulationsforSmallandMedium-SizeEnterprises,WashingtonD.C.,TheWorldBank,2012.19 Министерскисъвет.административенрегистър,http://ar2.government.bg/ras/index.html

14


• докладиотпроверкиирезултатинаспецифич-нирегулаторнидейности;

• предприетидействия,включителнорезултатиотсъдебнипроизводства,свързанисрешения,взетиотагенцията;

• докладизавзетитемеркизаулесняваненаоб-служванетонаграждани.

Политики и мерки срещу скритата икономика – последни развития и препоръки

Европейски съюз

Европейската комисия възприе подход на триравнищазаборбасукриванетонаданъциисда-нъчните измами в ЕС – национално, европейскои международно. По-конкретно бе разработенастратегия, която да подобри противодействиетонаизмамитесДДСинатритеравнища20:

• Мерките на национално ниво включват по-ставяне на цели за подобряване на събирае-мосттанаданъцитезавсякадържава-членка,намаляване на недекларираната заетост, на-маляваненафинансоватапривлекателностнасиватаикономикаизасилваненамеханизми-тезанаблюдениеисанкции.ДействиятанаЕКсефокусиратпредимновърхунай-засегнатитестранивцентрална,източнаиюжнаЕвропа.

• на ниво ЕС–подобряваненатрансграничнотосътрудничествомеждуданъчнитеадминистра-ции на страните-членки посредством инстру-менти като трансграничен данъчен иденти-фикационен номер, както и повишаването наосведоменосттазарисковетеиценатанасива-таикономиказаобществото–напримерзагу-батаназдравнаисоциалназащита.

• на международно ниво приеманетонаобщаевропейска политика към международнитепартньори,коитотрябвадаприлагатстандар-тизадоброуправление,еквивалентнинатезинаЕС,задаможедабъдатнеутрализиранида-нъчнитеизмамииукриванетонаданъци21.

Освенборбата с укриванетонаданъцииданъч-ните измами, Европейската комисия разработваиспецифичнимеркисрещут.нар.зони–данъченрайиагресивнотоданъчнопланиране22.

България

В почти всички доклади за подготовката и/илиизпълнениетонадържавниябюджет,имаобщотвърдение,чееднаотцелитенафискалнатапо-литикаедабъдатнамалениразмераиобхватанаскритатаикономикавБългария.Сизключениена агенция „Митници”, която последователнопрезпоследнитегодинидокладвазаспецифич-нимеркизаборбасъссиватаикономика,обаче,катоцяловтезидокладиимамногомалкодан-ни в подкрепа на това твърдение от страна направителството. Противодействието на сиватаикономика е на второмясто от средно-срочни-теприоритетинаправителството,обявенивДо-кладакъмЗаконопроектазадържавниябюджетнаРепубликаБългарияза2013г.Всамиядокладимапосоченисамодвемеркикоитоследваттозиприоритет:(a)агенция„Митници”щепродължида извършва мониторинг върху съхранениетона акцизни стоки и използване на измервател-ниуредии(б)стойносттанапрекитеданъцищеостаненепроменена,коетозаедносповишенияконтролще стимулира навлизането в официал-натаикономика.

И през 2011 – 2012г. българското правителство продължава да показва предпочитание към на-казателните и корективните меркивпротиводей-

20 Eвропейска комисия. Налагане на ограничения на укриването на данъци и избягването на данъчно облагане:Комисиятапредставяпътянапред,6.12.2012г.,7.01.2013,http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-1325_bg.htm

21 Eвропейска комисия. Налагане на ограничения на укриването на данъци и избягването на данъчно облагане:Комисиятапредставяпътянапред,6.12.2012г.,7.01.2013,http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-1325_bg.htm

22 Eвропейскакомисия.СъобщениенаКомисиятадоЕвропейскияпарламентиСъвета–планзадействиезаукрепваненаборбатасрещуданъчнитеизмамииукриванетонаданъци,27.06.2012,7.01.2013,http://ec.europa.eu/taxation_cus-toms/resources/documents/taxation/tax_fraud_evasion/com_2012_722_bg.pdf


15


ствиетонаскритатаикономика23.Товададенякоиположителнирезултатипоотношениенаогранича-ванетонаукриванетонаданъци,кактоставаясноотспаданастойноститенаподиндексазапрераз-пределениевИндекса за скритата икономикаприбизнеса и увеличената с 24% успеваемостта припревенциятанаукриванетонаданъциотстрананаНаП.Въпрекитова,извъндейносттанаНаП,регу-латорнитедействиянадържавнитеорганизаогра-ничаваненаскритатаикономикаизглеждатспора-дични;липсваимпоследователностикоординация.Дейносттанаповечетоконтролниагенцииедобредокументирана,норядкополучаваоценкапоотно-шениенасправянетосъсскритатаикономика.

Българскотоправителствонеизползваефективносоциално-икономическитеифинансовитеполити-ки,коитоиматмногопо-високпотенциалзаполо-жителновлияниевърхускритатаикономикавдъл-госроченпланотадминистративниянатиск,зададопълнят повишения контрол през 2011– 2012г.Вместотоваадминистративнитепроцедурисераз-ширяватвсеповечеиняманапредъкпоотношениеподобряванетонадългосрочнатабизнессреда.Потозиначинсеограничаватвъзможноститезастар-тираненабизнесифинансираненапроекти.КактоЦентърътзаизследваненадемокрациятаеотбе-лязвалипреди,употребатанапозитивнистимули,вместонаказателнитакиватрябвадабъдеоснов-нотосредствозаподобряванетонадългосрочнитеперспективи за борбата със скритата икономикавъв всичките й аспекти в България. Трябва да сеобърневниманиеинапродължаванетонаадми-нистративнатареформаврегулаторнитеорганивпосокаориентиранекъмпредоставянетонакачест-вениобществениуслуги.Всъщотовремеуспехътвборбатасъсскритатаикономикаеобреченилищебъдемногоограничен, акоБългарияпродължавада има проблеми с корупцията, организиранатапрестъпностиработатанасъдебнатавласт.

Успешни мерки за намаляване на дела на скри-тата икономика в България могат да бъдат: • въвежданенаобщипоказателизаефективност

ипроизводителностнарегулаторнитеоргани;

борба с корупцията чрез въвеждане на елек-тронниуслуги;

• ускоряваненавръщанетонаДДСинамаляваненапроверкитенаизряднитекомпании;

• административна реформа за ускоряване наплащаниятапоЕвропейскитепрограми;

• подобрваненаправнатарамказаурежданеназакъснелиплащанияичастниябизнесдълг;по-добряваненаработатанаадминистративнитесъдилищаиобръщаненаспециалновниманиенапрактикатазаобявяваненанесъстоятелностсъсзаднадата;

• Насърчаваненасвободнатабизнесинициати-ваиконкуренциячрезподобряваненаприла-ганетонаанти-монополнотозаконодателство.

Взаключениетрябваощеведнъждасеотбележи,че скритата икономика и обществените възприя-тиязанейнияразмерсепонижаватпрезпериода2011 – 2012г. Индексът за скритата икономика регистриратоваположителноразвитие,връщайкисекъмдългосрочнататенденциянаспад,времен-нообърналасеповременафинансоватакризаот2009–2010г.Въпрекитоваспадътвстойносттанаиндексаемалъкикатоцялостатистическинезначи-телен.Скритата икономика в България продължа-ва да бъде основна пречка за развитие на страната ипрактикикатонедеклариранитрудовиотношенияпродължаватдабъдатсоциалноприемани,докатообщото недоволство от бизнес средата захранвамасовитенастроениязаукриваненаданъци.тради-ционни слабости на българската икономика, катовръзкатамежду силнитеолигархически структурииустановяванетонанеформалнисоциалнииико-номически системи, мотивира съществуването наскритиинезаконнидейностивъввсичкисекторинабългарскатаикономика.Ценатанапредприемаче-ствотовБългарияоставависока,усвояванетонаев-ропейскитефондовееподкопаноотнеефективнатаинституционалнарамкаилипсатанаадминистра-тивенкапацитет,докатовътрешнотопотребителскотърсенепродължавадабъдеслабоинепретенци-озно.Порадитоваучастиетовнеформалниясекторпродължавадабъдеважносредствозазапочванеиразвитиенамалъкисреденбизнес.

23 ДинамиканаскритатаикономикавБългарияповременакриза,С.:ЦИД,2011.

16


Приложение

Бюджетни приходи и основни макроикономически показатели

Показател (млн. лв.) 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. Септември 2012 г.*БВП(Текущицени) 60184,63 69295,03 68321,61 70511,24 75265,35 57440,00Износ(общо) 35790,00 40342,00 35248,00 40481,00 50061,00 36954,00Износстоки 26427,00 29736,00 22882,00 30435,00 39560,00 -Износуслуги 9363,00 10606,00 9576,00 10046,00 10501,00 -Внос(общо) 47656,00 54557,00 38493,00 41817,00 49552,00 41171,00Вносстоки 40624,00 46581,00 31066,00 35878,00 43422,00 -Вносуслуги 7032,00 7976,00 7427,00 5939,00 6130,00 -Крайнопотребление 51532,26 57496,13 54293,38 55708,98 57392,37 45177,00Брутокапиталообразуване

20518,88 26014,53 20063,19 16138,01 17363,72 13859,00

Прекичуждестранниинвестиции

17699,90 13156,60 4765,70 2251,30 3415,60 2661,80

УсвояваненаЕСструктурнифондове

22,10 611,90 1878,90 1138,30 1098,40 202,80

Данъчниприходи 13920,60 16124,80 14358,00 13500,10 14466,60 11426,20Изпълнениебюджет(%)

109,50 96,30 75,90 100,20 100,80 74,30

Корпоративенданък 1676,60 2059,60 1617,40 1242,50 1356,00 1167,30Данъквърхудоходите нафизическителица

1808,70 1950,60 2029,80 2012,70 2162,60 1690,20

ДДС 6598,50 7485,60 6432,50 6267,10 6611,70 5251,40акцизи 3315,40 4051,60 3844,50 3567,90 3860,10 3011,60

Забележка: * Прогнозни данни на Центъра за изследване на демокрацията; официални данни, достъпни до септември 2012 г.

Източник: Министерство на финансите, НСИ, БНБ, Информация за управление и наблюдение на ЕС структурни фондове (www.eufunds.bg).

Скритата икономика в България: 2011 – 2012 г. · Policy Brief No. 37,...

Documents

Transcript of Скритата икономика в България: 2011 – 2012 г. · Policy Brief No. 37,...